Р Е Ш Е Н И Е   №

    гр.Добрич ,  20.05.2021г.

  

                    В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

               Добрички районен съд, десети състав, в открито съдебно заседание на двадесети април  две хиляди двадесет и ***  година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

            при участието на секретаря ДИАНА ЙОРДАНОВА, сложи за разглеждане гр. дело № 3902 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:

               Производството е за делба във фазата  на извършването й.

      С  влязло в сила Решение № 355 от 22.04.2020г. е допусната делба на следния недвижим имот  в село ***, общ.Д.,  представляващ дворно място от 2250 кв.м по нотариален  акт, а по скица 2590 кв.м  - УПИ  … , кв…. заедно с построените  в него жилищна сграда-едноетажна с площ 82 кв.м и второстепенна постройка с площ 40 кв.м  при съделители с квоти -  К.Ц.Г. ЕГН **********-1/2 ид.ч и М.Ц.  А. ЕГН **********-1/2 ид. част.  

          В първото по делото заседание от втората фаза на делбата ищцата  К.Ц.Г. е поискала възлагане на процесния имот в неин дял. С допълнителна молба по указания на съда  уточнява по възлагателната претенция, че не притежава друго  жилище. Живяла е с родителите си  години наред в процесния имот. Децата й посещавали детска градина в село Б. Ответницата завзела имота и я не я допускала. Ищцата нямала къде да живее. Изразява готовност да заплати на ответницата сума за уравнение на дела.

   Ответницата възразява срещу възлагателната претенция на ищцата с доводи , че не са налице изискуемите от чл.349,ал.2 ГПК предпоставки. Твърди, че преди смъртта си наследодателят и баща на страните живеел в къщата в село ***сам. Съпругът на ответницата се грижел при нужда за него.

       В отговор ищцата с писмено становище допълва , че живяла и работила в село Б.; живяла в процесния имот с родителите си.

           Не е приет  за разглеждане и иск по сметки, предявен от К.Ц.Г. срещу М.Ц.А. за сумата от 6000 лв., представляваща стойността  на сторени подобрения, с която се е увеличил стойността на имота, поради което съдът не се произнася по въпроса.

     В съдебно заседание всяка от страните иска делбения имот за себе си и  изразява готовност да заплати на другата сума за уравнение на дела. Страните  не успяха да постигнат споразумение.

     При решаване на спора по същество съдът трябва да обсъди два главни въпроса, свързани със способа за извършване на делбата.

     По възлагателната претенция:Ищцата представя декларация по чл.313 НК, че не притежава друго жилище. Разпитани са свидетели, ангажирани от двете страни.

   Свидетели на ищцата:Св.В.К.Г./без родство/, … дава данни, че  къщата най-напред била от две стаи. После съпругът на К. построил още една стая. Наследодателите и родители на К.Г. гледали там децата, но К. ***.Редовно идвала при родителите си.Когато дядо Ц. се разболял, отишъл при дъщеря си К..След престой в болницата във В. , го върнали в селото, но К. го прибрала у дома си в Р., дошла  едва на 40 – дневния помен  на  баща си. и там той починал. Другата дъщеря М. според свидетелката не е идвала в селото.

 Св.Ц.Т.Д., … на ищцата К.Г. дава сведения, че към нейното раждане  - ….г. ищцата, след развода си, живеела в село ***в къщата на  своите родители. След това живяла известно време в гр.Д. След смъртта на майка си-… или …г.  отново се върнала със свидетелката в село Б., където живяла около две години и отново се преместила в гр.Д. До смъртта си бащата на ищцата и дядо на свидетелката живеел сам, записан бил на кухня  в селото.Ищцата и свидетелката го посещавали събота и неделя по празници, взимали при нужда в гр.Д. и през зимните месеци  ,водели го на лекар. Ответницата се нанесла в процесната къща няколко месеца след смъртта на дядо Ц.

 Св.Г.Д.Д. / без родство/ дава сведения , че  ищцата работила при него  в „….“ в  района на село ***две години и половина, около …г. През това време живеела в село ***с децата си. Ищцата заедно с децата си се грижила за дядо Ц., оставали при него в къщата в село Б..Не е виждал ответницата в село Б..

  Свидетели на ответника:Св.Г.С.Г. / без родство/ дава сведения , че дядо Ц.живеел сам. Никой не се грижил за него.

 Според  св.С.Д. / без родство/ никоя от страните не живяла при баща си и не се грижила за него.

  Според св.С.Д.Т. /без родство/  дядо Ц. живеел и умрял съвсем самичък, никоя от дъщерите му не е идвала.

 Според последните свидетели само С./ съпругът на М. / идвал при него.

     От обсъдените в съвкупност гласни доказателства съдът не може да обоснове  извод, че съделителката К.Ц.Г. е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството- …г./ Удостоверение за наследници на Ц.Г.Н./. Ангажираните от нея свидетели дават сведения за това, че тя е живяла в периоди от време преди смъртта на своята майка и след това, но епизодично. Във всички случаи, към момента  на смъртта на своя баща според свидетелите и на двете страни, съделителката К.Г. не е живяла в процесния имот в село Б.. От правна страна  момента, към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота, е момента на смъртта  на единия от наследодателите- така решение № 19 от 08.02.2013г. по гр.дело № 619/2012г. на ВКС. Майката на страните – Ж.К.Н. е починала на …г. Единствено св.Д. дава сведения, че  по това време съделителката К.Г. е живяла при родителите си в село Б.. Само въз основа на тези показания съдът не може да обоснове извод за това , че К.Г. е живяла в процесния имот към датата на смъртта на своята майка. Не може да се направи такъв извод и към момента на смъртта на другия родител и наследодател - Ц.Г.Н. Следователно не са изпълнени предпоставките на чл.349,ал.2 ГПК. Възлагателната претенция е неоснователна и недоказана и подлежи на отхвърляне.

 Делбата следва да се извърши чрез друг предвиден от закона  способ. Съдът намира, че не може да се извърши чрез разпределение на имотите, тъй като страните са с равни квоти, а новообразуваните дялове не са равностойни-двата са  с  площ по 1295  кв.м , но в единия е разположена неподеляема къща.

   Изхождайки от същността на делбеното производство и неговата цел-ликвидиране на съсобствеността, така че всеки да получи по възможност реален дял съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий. Съдът дава предпочитание на този способ  пред изнасяне на имота на публична продан, тъй като страните получават дял, а едната и парично уравнение.

    Според заключението на вещото лице по приетата като неоспорена съдебно – техническа експертиза  от делбения имот се образуват два нови: 1/ УПИ  …, кв. … с площ 1295 кв.м  с къща  и 2/ УПИ  …  кв…. – празен.

 По първоначалната съдебно-техническа и оценъчна експертиза стойността на първия дял е  29 820 лв. , а на втория – 7380 лв./ за целия  имот 37 200 лв./ За уравнение на дяловете съделителят, който чрез жребий получи първи дял, следва да заплати на другия сума в размер на 11 200 лв. – половината от разликата в стойността на двата дяла.

     Съдът е предявил на страните в съдебно заседание на 20.04.2021г.  проект за разделителен протокол, съгласно който са обособени два дяла според заключението на вещото лице. Страните нямата възражения по него, поради което съдът следва да го обяви с решението си за окончателен.

   Държавната такса съдът определя както следва: всяка страна заплаща по 4% върху стойността на дела си , а получилият парично уравнение-4% и върху него. Така всеки заплаща по 4% върху сумата 180600 лв.  или 744 лв.

     Разноски:Предвид изхода на спора всяка страна понася отговорността за разноски  както ги е сторила – за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство  в своя полза и за експертизите- по равно.

 С тези мотиви съдът

                                                        Р Е Ш И :

  ОТХВЪРЛЯ  възлагателната претенция на К.Ц.Г. ЕГН **********  за възлагане в дял на делбения имот в село ***, общ.Д. - дворно място от 2250 кв.м по нотариален  акт , а по скица 2590 кв.м  -  УПИ  …, кв…. заедно с построените  в него жилищна сграда-едноетажна с площ 82 кв.м и второстепенна постройка с площ 40 кв.м 

 ОБЯВЯВА  за окончателен  разделителен протокол, съгласно който се обособяват  от делбения имот в село ***, общ.Д. - дворно място от 2250 кв.м по нотариален  акт, а по скица 2590 кв.м  -  УПИ  …. кв…. заедно с построените  в него жилищна сграда-едноетажна с площ 82 кв.м и второстепенна постройка с площ 40 кв.м, два дяла:

    ДЯЛ ПЪРВИ, който включва  УПИ …, кв. … с площ 1295 кв.м с построените в него жилищна сграда - едноетажна къща с площ 82 кв.м и второстепенна постройка с площ 40 кв.м. Пазарната стойност на този дял е 30 935 лева.

   ДЯЛ ВТОРИ, който включва   УПИ  …  кв…. с площ 1295 кв.м – празен. Пазарната стойност на този дял е 8 495 лева.

 ОПРЕДЕЛЯ размер на паричното уравнение, което се  дължи в полза на  ДЯЛ ВТОРИ  в размер на  11 220 лева.

      Производството продължава с извършване на делбата чрез теглене на жребий.

        Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в   двуседмичен срок от съобщаването му на страните

                                                    

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: