МОТИВИ ПО НОХД №100/2010г. на ВрОС
Подсъдимия Г.К.М. ***
е предаден на съд, по повдигнатото му с обвинителен акт на Врачанска окръжна
прокуратура от 18.02.2010г.обвинение по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК за това, че на 04.03.2009г. в гр.Мездра, в
съучастие като като извършител с неустановено лице е отнел от владението на И.И.В. сумата от 1176лв., собственост на “П.” АД, с
намерението противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила и заплашване и като грабежът представлява опасен
рецидив.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес са приети граждански искове от името на И.И. *** против подсъдимия Г.М. за неимуществени
вреди в размер на 50 000лв. и от името на “П.” АД ***
против подсъдимия за имуществени вреди в размер на 1176.00лв., ведно със законна
лихва от датата на деянието-04.03.2009 год. до окончателното им изплащане.
На основание чл.84 НПК И.В. и “П.” АД-*** са конституирани
като граждански ищци в процеса.
В съдебно заседание подсъдимият Г.М. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие-Глава двадесет и
седма от НПК. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е
констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в хода
на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и
с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се
ползва от направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в
хода на досъдебното производство и го подкрепят.
Участващият прокурор
поддържа обвинението така, както е предявено. Същият заема становище за
обезпеченост на обвинителната теза с
безспорни доказателства относно обективната и субективна страна на обвинението. Пледира, че с оглед събраните доказателства, на 04.03.2009 г. подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК.Поддържа становище, че деянието е
извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.
11, ал. 2 от НК. Представителят на държавното обвинение е поискал да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира при
индивидуализация на наказанието съдът да му наложи наказание 4 години и
единадесет месеца лишаване от свобода на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК предвид императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК. Поискано е на осн. чл.59 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с мярка
за неотклонение "задържане под стража". По отношение на гражданските искове предоставя
решението на съда по справедливост.
Повереникът на гражданският ищец “П.”
АД-***-адв. Н. моли предявеният граждански иск за имуществени вреди да бъде
уважен в пълен размер, като основателен и доказан .
Повереника на гражданския ищец И.В. поддържа, че гражданският иск е безспорно доказан, поради
което моли да бъде уважен като обезщетението по него да бъде присъдено по справедливост. Пледира,
че в следствие на неправомерното поведение на подсъдимия, В. е получила внезапно влошаване на
здравословното състояние, в резултат на което е развила злокачествено
образование на стомаха.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си моли при постановяване на присъдата,
съдът да се съобрази с доказателственият материал по делото. Поддържа, че
наказателната санкция на подзащитинят му следва да бъде наложена при условията
на чл.55 от НК-под минималния размер, предвиден в закона на около три години
лишаване от свобода. По отношение на предвиденото от законодателя алтернативно наказание
“конфискация” моли същото да не бъде налагано поради не притежаване на лично имущество от подсъдимия.
Относно претендираното обезщетение от“П.” АД-*** предоставя решението на съда с
оглед относимите доказателства, а по отношение на гражданската претенция на И.В.
намира същата за доказана само до
размера на неимуществените вреди за претърпени от нея по време на деянието и в периода
след тях, а в останалата част-за неоснователена и недоказана като базирана на
голословно предположение.
В предоставената
последна дума подсъдимият не изразява становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
В края
на месец февруари-началото на месец март 2009г. подсъдимият М. се срещнал със
св.В.Д.К. ***. На срещата М. предложил на К. да извършат грабеж на бензиностанция
“П.” АД-***. Подсъдимият заявил, че подходящият момент за деянието е нощта на 3
срещу 4 март същата година, предвид факта, че предстояли няколко почивни дни преди
националния празник 3 март и в бензиностанцията щели да се съберат повече пари
от продажби. М. споделил на К. замисленият план за грабежа, според който
двамата трябвало да бъдат с маски на лицата и въоръжени с газов пистолет. Казал
на К., че за инкриминираната дата си е подготвил алиби, твърдейки че е бил при
баба си в с.Телиш, обл.Плевен по повод рождения й ден. Още същия ден след
разговора подсъдимият решил да огледа набелязаната бензиностанция в гр.М.-обект 3105
на “П.” АД, намираща се на изхода на гр.М. на ул.”Св.СВ.К. и М.”. Там заедно с К.
престоял около 10-15 минути.
На 3
март 2009г.около обяд подсъдимият се обадил по телефона на К. и го попитал дали
“…ще вършат работата…”. К. бил решил да не участва в планираното деяние и
отказал на М. с оправдание, че е болен.
На 3 срещу 4 март 2009г. на смяна в бензиностанцията работела продавачката И.И.
***. Около 05.00часа на 4 март В. почиствала помещенията на бензиностанцията, а
вратата била оставена незаключена, когато през нея влезли две маскирани лица с ръкавици на ръцете. Единият от тях застанал до вратата, а другият-обв.М.
насочил пистолет срещу В. и й извикал да мълчи или щял да я “гръмне”. В.
започнала да пищи, при което подсъдимият й запушил устата, хванал я за косата и
я съборил на земята. При борбата В. успяла да откъсне части от едната ръкавица
на М.. Подсъдимият я попитал къде е ключа от касата, като продължавал да
насочва пистолет срещу нея. В. отричала да има в нея такъв ключ. М. претърсил
якето на продавачката и като не го открил там отворил дървената врата пред
касата. Ключът се намирал на парапет над вратата.
Подсъдимият взел ключа и отключил сейфа. Взел от там сумата от 1176лв,
представляваща оборота на бензиностанцията за деня.
Сумата била описана по видове и банкноти и приготвена за
запечатване в куриерски плик. Подсъдимият
взел парите, и ги подал на другият маскиран, след което двамата
напуснали бензиностанцията. Веднага след това В. натиснала паник-бутона и
сигнализирала полицията.
По време на извършване на деянието подсъдимията М. се намирал под
полицейска защита във връзка с участието му в друго наказателно производство, по което бил застрашен. По този повод И.Т.-*** го потърсил по
мобилния телефон. Тъй като не го открил,
намерил жената с която подсъдимият съжителствал на съпружески начала-Г.И.В.. Тя не посочила
местоположението на подсъдимият, а дала само мобилен телефонен номер за връзка с подсъдимият. Въпреки опитите полицаят Т. не успял да се
свърже с М.. Около 12.05ч. подсъдимият потърсил Т. на личният му телефон.
Казал му, че в момента се намира при баба си в с.Телиш, където щял да остане
още няколко дни. На 06.03.2009г. в РУ-МВР-гр.Мездра подсъдимият обяснил, че от 01 март е бил в с.Телиш.
Св. В.К. се срещнал с подсъдимият М. около
08.03.2009г. Казал му, че е търсен от полицията във
връзка с извършения грабеж в бензиностанцията. М. му разказал, че от там е взел около хиляда лева.
От заключението на
назначената на досъдебното производство ДНК експертиза на веществени
доказателства №09/ДНК-142 от НИКК-МВР Център за експертни криминалистически изследвания и
изпитвания се установява, че по вътрешната част на откъснатите парчета от
ръкавицата, обект №1Б, с която подсъдимият
е извършил грабежът има смес на биологичен материал от три лица от различен
пол. ДНК профилът на този произхождащ от мъж напълно съвпада с този на Г.К.М.. ДНК
профилът на биологичният материал, произхождащ от жената, както и този
определен по външната част на ръкавицата, напълно съвпада с този на продавачката И.И.В..
Наблюдаваните допълнителни алели за смесения билогичен материал по вътрешната
част на ръкавицата, произхождащи от третото лице са с нисък интензитет и не
могат да формират пълен ДНК профил, който да бъде регистриран в Националната
ДНК база данни.
ДНК експертиза на
веществени доказателства №09/ДНК-567 от НИКК-МВР установява, че ДНК профилът,
определен за изследвания биологичен материал по частта на ръкавица, обект №1 е
на лице от мъжки пол. Същият след проверка в Националната ДНК база данни
показва пълно съвпадение с ДНК профила на Г.К.М..
От заключението на назначената ДНК експертиза на веществени доказателства
№09/ДНК-257 от НИКК се установява, че допълнителният биологичен материал по
вътрешната част на ръкавицата, иззета от процесната бензиностанция не е оставен
от М. М. П., П. М.П. и В. В. И..
ДНК експертиза на
веществени доказателства №09/ДНК-497 заключава, че биологичният материал от
угарка от цигара, намерена на местопрестъплението визуализира ДНК профил на лице от мъжки пол.
Няма съвпадение с профил на лице или биологична следа и остава регистриран в
масивите на Националната ДНК база данни.
Заключението на одорологична
експертиза на мирисови следи обективирано в протокол №09/ОДО-59 установява, че мирисовите следи иззети с
протокол №0015333 от 04.03.2009г. от процесната бензиностанция след
инкриминираното деяние, а именно:миризма №1 “от пода до входната врата” и
миризма №2 от две парчета от латексова ръкавица” не са идентичин със
сравнителния мирисов материал на П.М.П. иззет с протокол от 01.09.2009г. и Г.К.М.
иззет с протокол от 03.09.09.г.
Назначената
балистична експертиза дава заключение, че представеният пистолет модел “BLOW
Compact” с номер 8-4042 представлява стандартно газ-сигнално
оръжие калибър 9,0мм, което е технически изправно, годно да се ползва по
предназначение и да произвежда изстрели. Представените общо 13бр. патрони са
стандартни боеприпаси за газ-сигнален постолет калибър 9,0мм, годни са да се
ползват по предназначение и да произвеждат изстрели, могат да се ползват като
боеприпаси за предназначения пистолет“BLOW Compact” с номер 8-4042.
Така изложените
фактически положения се подкрепят по несъмнен начин от направеното по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнание на подсъдимият М.,показанията на пострадалото
лице - граждански ищец–И.И.В. дадени на досъдебното производство пред съдия от
Окръжен съд-Враца по реда на чл.223 ал.1 от НПК и тези пред органите на
разследването, показанията на В.Д.К. дадени на досъдебното производство пред
съдия от Окръжен съд-Враца по реда на чл.223 ал.1 от НПК и тези пред органите
на разследването, дадените на досъдебното производство показания на полицейския
служител И.Ц.Т., мениджъра
на Северозападна България на “П.” АД О. Г., от показанията на Г.И.В./приятелка на
подсъдимият/, протокол за оглед на местопроизшествието
–л.4-5 от досъдебното производство, протокол за претърсване и изземване-14-15л.,
фотоалбум на л.7-10, свидетелство за съдимост-л.121-125, ДНК експертиза на
веществени доказателства №09/ДНК-142 от НИКК-МВР /л.32-35/, ДНК експертиза на
веществени доказателства №09/ДНК-567-/л.89-92/, ДНК експертиза на веществени
доказателства №09/ДНК-497/л.97-100/, одорологична експертиза на мирисови следи
обективирано в протокол №09/ОДО-59/л.82-85/, балистична
експертиза –л.62-65.
Настоящият съдебен
състав счита, че фактите твърдяни от обвинението са доказани по безспорен и
категоричен начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават
от събраните в хода на досъдебното.
Съдебният състав изцяло кредитира като
достоверни показанията на продавачката в обекта на “П.” АД-*** - И.В. относно извършеното от
подсъдимият деяние на 04.03.2009г. В. е
едновременно непосредствен участник и пострадал от неправомерното деяние. Показанията й са основани
на нейни преки възприятия за последователността на действията на М. и агресивната му проява на
инкриминираната дата. Личността й е била обект на непосредственно нападение от
подсъдимия, като установените между тях взаимоотношения са целяли постигане на общестеноопасният резултат от подсъдимият. В.
изключително подробно, точно и безпротиворечиво с останалият доказателствен
материал чертае хронологията на събитията станали сутринта на 04.03.2009г. в
процесната бензиностанция. Установените от посочената свидетелка факти са пряко
доказателство в подкрепа на обвинението. Показанията й са доказателствено средство за установяване на
съставомерните признаци в подкрепа на обвинителната теза, а именно отнемането
от владението й на парична сума на стойност 1176.00 лева,
собственост на ощетеното юридическо лице, предшествано от употребата на физическа и словесна заплаха-изваждането
и насочване на пистолет към нея и нареждането да мълчи “за да не я гръмне” и употребата на сила- запушване на
устата й, дърпането на косата и събарянето й на земята. Очертаните от
свидетелката действия на подсъдимия в своята логическа връзка
обосновават сложно престъпно резултатно деяние засягащи от една страна собствеността
и владението върху процесната сума, а от друга-личността на пострадалата.
Към обвинителните доказателства настоящият състав на съда приобщава изцяло
показанията и на св.В.К.. Същите са косвено доказателство относно
авторството на престъпното деяние в лицето на подсъдимият Г.М.. Свидетелят изключително подробно и детайлно обяснява за проведения между тях
разговор относно ограбването на бензиностанция. В показанията си той споделя подробности относно замисленото
от подсъдимия престъпното деяние така както е очертано в детайли от
пострадалата-за планираното използване на оръжие, като средство за сломяване
съпротивата на В. и на маска, скриваща лицето на подсъдимият. К. е категоричен,
че уговорената дата за целта с оглед предвижданията за по-големи парични
постъпления в обекта е била същата като датата на действителното посегателство-трети
срещу четвърти март. Същият в показанията си чертае картината на престъпното
деяние изключително
точно и достоверно в синхрон с показанията на В., но с дни по-напред от
инкриминирата дата-04.03.2009г. К. е категоричен, че в среща с М. няколко дни
след грабежа, подсъдимият му е споделил, че отнетата сума от бензиностанцията е
около 1000лв., почти толкова колкото в действителност е отнета-1176.00лв.
Безспорно доказателство в подкрепа на авторството на
деянието са ДНК експертизата на веществени доказателства № 09/ДНК-142 и ДНК
експертизата на веществени доказателства №09/ДНК-567 заключаващи, че ДНК
профилът от вътрешната част от парчето ръкавица намерено на местопрестъплението
напълно съвпада с този на подсъдимият Г.К.М., а ДНК профилът от външната
страна на ръкавицата съвпадал с този на продавачката В.. Видно от показанията на
продавачката В., на които съдът е дал пълна вяра, между нея и подсъдимият М. се
е осъществил физически контакт, изразяващ се от една страна в дърпането й за
косата и бутането й на земята, а от
друга в нейната съпротива, в резултат на които резки движения видно от фотоалбума и протокола
за оглед на местопрестплението са се откъснали парчета от латексовата ръкавица носена от
подсъдимият. Единствени участници в борбата са били само двамата-В. като лице,
срещу което е била насочена принудата и подсъдимият М. като извършител на неправомерното
деяние.
Към обвинителните доказателства са приобщени и показанията на полицейския
служител-И.Т.. Същият твърди, че при многократни опити да се свърже с подсъдимият
М. не е успял да го открие, а подсъдимият го е потърсил едва в 12.05ч. на
05.04.2009г. Обяснимо
е лице извършило общественоопасно деяние да отбягва среща или телефонно
повикване на полицейски служител няколко часа след престъпното деяние. А факта,
че М. лично го е потърсил едва на обяд следващия ден най-вероятно се дължи на
добре обмислен от подсъдимият план, подсигуряващ му алиби за инкриминираната дата и час.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
От обективна и
субективна страна, подсъдимият Г.К.М. е осъществил престъпление против
собствеността по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК – квалифициран грабеж при
условията на опасен рецидив. На 04.03.2009г. в съучастие като съизвършител с
неустановено лице е отнел от владението на И.И.В. сумата от 1176.00лв.,
собственост на “П.” АД-*** с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила и заплашване. Самоличността на съучастникът не е установена и в тази им
част материалите са отделени в друго дело.
От
обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на деянието и
начина на осъществяването му- отнемането от владението на И.В. на чужди движими
вещи-парична сума на стойност 1176.00лева собственост на “П.” АД-*** предшествано от сила и заплаха, насочени
срещу личността на пострадалата В. и целящи да преодолеят съпротивата й. Преустановянето
на фактическата власт на продавачката върху паричната сума е станало без нейно
съгласие и с намерение подсъдимият противозаконно
да присвои парите. Същото е било обективирано в последващото му
поведение-вземане на паричната сума от сейфа.Така осъществената физическа
принуда в конкретния случай се явява способа за парализиране съпротивата на
пострадалата, предхождащи отнемането на
инкриминираната сума и установяването на фактическа власт върху тях от страна
на подсъдимият М.. Безспорно от материалите по делото се установява, че престъплението на
подсъдимият е довършено. Предвидения от закона съставомерен резултат е настъпил.
Грабежа е извършен при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Това е така,
тъй като видно от доказателствата по делото подсъдимият М. е осъждан на
“лишаване от свобода” за срок от 3 г. и 6м. с присъда по НОХД № 648/02 по описа
на ОС-гр.Враца, влязла в сила
на 20.07.2005г. за извършено тежко умишлено престъпление. Наказанието е изтърпяно в
Затвора-гр.Враца до 22.03.2007г., когато М. е бил освободен по чл.70 НК с
остатък от 7м. и 6 дни. Деянието предмет на настоящото производство е извършено
преди да е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 НК петгодишен срок.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината-пряк умисъл. М.
е съзнавал противоправния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Прекият умисъл на подсъдимият е
обхващал това, че паричната сума се е намирала
във владението на В., в качеството й на продавачка, че парите са собственост на
юридическото лице „П.” АД, че владелецът В. не е съгласна да й бъде отнета
сумата и това че това несъгласие ще се преодолее чрез упражняване на принудата
спрямо нея под формата на заплаха и физическа сила и като краен резултат ще се
постигане отнемането на установената парична сума.
Причините способствали за
извършване на престъплението от подсъдимия са незачитане неприкосновеността на личността
и чуждата собственост, желание за материално облагодетелстване по неправомерен
начин, ниско правосъзнание, проявената престъпна укоримост и трайна нагласа на
подсъдимия за извършане на престъпления.
При
горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия Г.К.М. за виновен в
извършени престъпления по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.29 ал.1 б.”а”.
При
индивидуализацията на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът взе предвид мотивът за извършване на престъплението.Той е
изцяло користен- желанието на подсъдимият да се облагодетелства по неправомерен
начин. Отчете се от една страна липсата на смекчаващи вината обстоятелства.Признанието
на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по чл.371 т.2 НПК в конкретния случай не следва да се третира като допълнително смекчаващо
обстоятелство, тъй като не съставлава елемент на цялостно, обективно проявено
при досъдебното разследване процесуално поведение на подсъдимият, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. От друга страна, съдът съобрази многобройните отегчаващи
вината обстоятелства, а именно високата обществена опасност на деянието, обусловена от драстичното накърняване на обществените
отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на собственост и владение върху движими вещи, както
и обществените отношения, осигуряващи на всеки човешки индивид възможността
свободно да формира волята и избира поведението си. Оттегчаващо вината обстоятелство е и изключително
висока степен на обществена опасност на дееца. Същият е с обременено съдебно
минало предвид многобройните му осъждания/извън това квалифициращо деянието му, като опасен
рецидив/, от които два пъти за
извършени грабежи и два пъти за кражби. Посоченото го характеризира като личност с ярко
изразена престъпна упоритост и трайна нагласа за нарушаване на писаните и
неписани норми в обществото. Отегчаващо обстоятелство е и начина на извършване
на престъплението, а именно използването на пистолет. Вярно е, че пострадалата
свидетелка поради липсата на опит и познания не е могла да отграничи дали се
касае до огнестрелно оръжие или не/между впрочем и поради това няма повдигнато
обвинение в този смисъл/, но е вярно и това, че използвания пистолет,
независимо от характеристиките си е създал в достатъчна степен страх и стрес у
нея, поради съществуващата потенциална възможност от използаването му, което
пък е довел до по-лесно преодоляване на съпротивата й. На следващо място са
лошите характеристични данни събрани за подсъдимия. Той не се ползва с добро
име сред обществеността в гр.Мездра.
С оглед отчетената липса на смекчаващи
вината обстоятелста, преобладаващите като абсолютен брой и тежест отегчавщи
обстоятелства, мотивът за престъплението и като се държи сметка за
императивната норма на чл.
373, ал.2 от НПК на подсъдимият М. се наложи наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК под минималния размер предвиден в закона за това престъпление, а
именно наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години.
Съдът намира, че наложеното наказание в
посочения размер е достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави; както и да се въздейства предупредително, възпиращо и възпитателно
спрямо него и спрямо останалите членове на обществото. Така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно от
подсъдимият М. ефективно, при първоначален "строг" режим съгласно
чл.61 т.2 ЗИНЗС което наказание следва да се изтърпи в Затвор на осн.чл.60 ал.1 ЗИНЗС. В случая,
както с оглед размера на наказанието, така и за постигане целите на чл.36 от НК, е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК.
Тъй като
в конкретния случай спрямо подсъдимият е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, на осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна
предварителното му задържане за периода от 06.08.2009г. до влизане на присъдата
в сила.
За съвместно разглеждане в наказателния
процес са приети граждански искове за имуществени вреди от името на “П.” АД-***
против Г.М. в размер на 1176.00лева и от името на И.И.В. за 50 000 лева.
Искът предявен от “П.” АД-*** е основателен. Несъмнено с отнемането на
цитираната сума от обект собственост на «П.» АД на гражданският ищец е причинена действителна имуществена вреда,
възлизаща на обща стойност от 1176.00 лв. Ето защо и съдът присъди тази стойност в полза на ищеца,
подлежаща на възстановяване ведно със законната лихва считано то 04.03.2009г.
до окончателното й изплащане.
Искът предявен от И.В. е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е основателен. Установено е
безспорно, че са налице действителни неимуществени вреди, които гражданската
ищца е търпяла като последица от противоправното деяние на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат – страх, ужас и болка. И.В. е работела като
продавач в процесната бензиностанция и в качеството си на такава е била
нападната от подсъдимият, дърпана е за косата, съборена е на земята и е държана
известно време с пистолет, насочен към главата. Претендират се неимуществени
вреди за получено от В. злокачествено образование на
стомаха в следствие на причиненият й страх и ужас от нападението. В подкрепа на
това е представена епикриза от Многопрофилна болница за активно лечение и
спешна медицина “Н.И.Пирогов” Трета хирургична
клиника”. От
свидетелските показания на нейният съпруг Ц. В. е видно, че след инкримираното
престъпление пострадалата е била уплашена и стресирана, но доказателства за
възникването на болестта вследствие на непозволеното увреждане не са събрани, поради
което настоящият съдебен състав приема, че липсва причинно-следствена връзка между деликта
и развитието на злокачественото образование на В.. В случая, съдът счита, че са
налице всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
единствено и само за претърпени уплаха, стрес и болка по време и след извършване на
деянието. Ето
защо съдът уважи иска в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва
считано от 04.03.2009г. до окончателното й изплащане, който по изложените съображения
е в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и установеното съответствие между резултат и
извършеното от дееца. Искът в
останалата част до пълния размер от 40 000 лева се отхвърли като неоснователен
и недоказан. В полза на И.В. се присъдиха и направените от него разноски в
размер на 1450 лева.
На основание чл. 53 ал.1 б.”а” НК съдът отне
в полза на държавата газ-сигнален постолет №8-4042 и 12 бр.гилзи от газсигнални
патрони, собственост на подсъдимия и послужили за извършване на престъплението.
По отношение на веществените доказателства 2 бр.парчета от бяла латексова ръкавица и
1бр.угарка от цигара съдът прие, че следва да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила, поради незначителната им стойност.
В тежест на подсъдимия Г.К.М. се възложиха
направените по делото деловодни разноски в размер на 1545.75 лева и такса върху
уважените граждански искове в размер на 447.04лева.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: