Решение по дело №4027/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3035
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20193110104027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

3035 / 10.07.2020г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХIII-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.06.2020 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

          

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело4027  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба № 24256/02.04.2019г.,  подадена от ищецът С.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокат С*** от Адвокатска колегия-Варна съдебен адрес:*** срещу ответника „А.“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, офис 25, с правно основание  чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД,  за осъждане на  ответника ДА ЗАПЛАТИ на  ищеца сумата в размер на 1930,00лв., представляваща получена на отпаднало основание след разваляне на сключен между страните Договор за туристически пакет № 9694 от 10.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че ищцата не е разполагала със заковона възможност да развали процесната облигационна връзка, се претендира  за връщане на посочената сума, като се твърди, че нея ответника се е обогатил неоснователно.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:  Излага се в исковата молба, че на 10.10.2018г., С.Д.М., заедно с дъщеря си Н*** М. са посетили офис на туристическия агент „ Ди Ес Type "ООД в гр.Варна, където са сключили Договор за туристически пакет № 9694, направили са резервация за двама души по програма „РИМ - ВЕЧНИЯТ ГРАД директен чартърен полет от Варна", с начална и крайна дата на пътуването 08.11.2018-11.11.2018 и са заплатили депозит в размер на 700 лева. Организатор на пътуването е бил туроператора „А." ЕООД, ЕИК ***. Туристическия пакет е включвал транспорт с чартърен полет от Варна, настаняване и 3 нощувки в хотел 4 звезди в Рим, Италия, трансфер и две допълнителни екскурзии: „Посещение на Ватикана" и „Колизеум и Римски форум". Основната причина за сключване на този договор от страна на  ищцата, е било желанието (на нея и дъщеря й) да посетят град-държава Ватикана, чрез включената в туристическия пакет екскурзия на 09.11.2018г.

На 31.10.2018г., С.Д.М., заедно с дъщеря си Н*** М., отново посетили туристическия агент „ Ди Ес Type " ООД, където извършили плащане в размер на 1230лева, което е представлявало остатъка от цената по Договор за туристически пакет № 9694. С това си действие С.Д.М. е изпълнила изцяло задълженията си по Договор за туристически пакет №9694, като е заплатила пълната сума в размер на 1930 лева. По време на второто си посещение в „ Ди Ес Type " ООД, ищцата установила, че е възникнал проблем с резервацията им, като не е добавена именно екскурзията за двама до Ватикана. Тъй като за нея тази екскурзия е била приоритетна и основна причина да бъде избрана именно тази туристическа програма, по нейно настояване е било направено телефонно обаждане от служител на „ Ди Ес Type " ООД към „А." ЕООД, бил е изпратен и и-мейл . Вследствие на тези действия, ищцата  е получила потвърждение, че екскурзията е добавена към тяхната резервация. От Невена Трифонова, служител на „ Ди Ес Type " ООД, С.М. е била уведомена, че своевременно ще получи обаждане или и-мейл с ваучерите и програма на пътуването, включително точните часове на полета (на сайта на туроператора „А." ЕООД е било обявено, че часовете на полета, могат да претърпят промени).

Съгласно, чл.7, т.5 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) №2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета, „в разумен срок преди започване на изпълнението на туристическия пакет, организаторът предоставя на пътуващия необходимите разписки, ваучери и билети, информация за часовете на отпътуване по разписание и, когато е приложимо, информация за крайния срок за регистрация, както и за часовете по разписание на междинните спирания, транспортните връзки и пристигането“.

Съгласно чл.9 от Директивата за „разумен срок" се приема 7 /седем/ дневен срок, което в конкретния казус води до задължението на „А." ЕООД, да предостави на ищцата всички необходими документи за пътуването, най-късно до 1.11.2018 г.

Тъй като в следващите няколко дни никой не се е свързал с ищцата, на 05.11.2018 г. дъщеря й Н*** М., отново посетила офиса на „ Ди Ес Type " ООД, където е очаквала да получи въпросните ваучери, програмата за пътуването и координати на представителя на туроператора в Италия (включително телефон за спешни случай). За нейно голямо огорчение и учудване от представителя на „ Ди Ес Type " ООД й е било съобщено, че до този момент не е получена каквато и да било информация или документи от туроператора „А." ЕООД. На 06.11.2018 г. Н*** М. отново се обадила до офиса на туристическия агент „ Ди Ес Type " ООД и отново получила отговор, че все още липсва каквато и да било информация от туроператора „А." ЕООД .

Късно привечер на 6.11.2018г. в 19:18 ч. (по-малко от 48 часа преди полета), ищцата получила и-мейл и последващо обаждане от „ Ди Ес Type " ООД, с които е било уведомена, че ваучерите за екскурзията до Ватикана липсват.

На 07.11.2018г., между 13 и 14 ч. (по-малко от 18 часа, преди чартърния полет ), Н*** М., дъщерята на ищцата, вече силно обезпокоена отново посетила офиса на „ Ди Ес Type"ООД, като настояла да получи информация, относно екскурзията до Ватикана, която е била с изключителен приоритет за нея и майка й (С.М.), тъй като неосъществяването на това посещение на Ватикана би обезсмислило изцяло за тях пътуването им до Рим. Получава обаче единствено отговор, че все още се води кореспонденция с туроператора „А." ЕООД. След като не е получила конкретена информация, дали ще бъде изпълнен коректно сключения Договор за туристически пакет № 9694 с „А." ЕООД и предвид факта, че е оставало изключително кратко време до началото на пътуването им и чартърния полет Н*** М., е била принудена да се обади лично в офиса на „А." ЕООД. Обаждането е проведено в 14:57 часа на 07.11.2018г., но дори и тогава дъщерята на  ищцата не получила адекватна информация относно възникналия проблем, а й е отговорено, че не могат да й помогнат, тъй като „колежката е в обедна почивка". Малко след разговора на Н*** М. със служителите на „А." ЕООД, ищцата С.Д. получила обаждане от Невена Трифонова, представител на туристическия агент „ Ди Ес Type " ООД , като в този разговор й е била прочетена част от кореспонденцията с туроператора „А." ЕООД, включително и последният и-мейл, в който в прав текст е заявено, че туроператора не може да им осигури така желаната от ищцата екскурзия до Ватикана.

В този момент, се сочи от ищцовата страна, че афектирани от изключително непрофесионалното отношение на служителите на туроператора ,БАКС" ЕООД и предвид, че вместо положителни емоции, до момента замисленото пътуване им е причинило единствено стрес, напрежение, психически страдания, притеснения и безпокойство, ищцата и дъщеря й били принудени да вземат решение да се откажат от заплануваната си почивка, при което и заявили, че при това положение нямат интерес да пътуват до Рим, желаят да бъде прекратен Договор за туристически пакет № 9694 и да им бъде възстановен пълния размер на заплатената от тях сума. Служителят на „Ди Ес Type" ООД, Невена Трифонова заявила, че ще изпрати писмено искането им до „А." ЕООД. Към 17 часа Н*** М. отново посетила офиса на „ Ди Ес Type " ООД, където получила част от кореспондецията между „ Ди Ес Type " ООД и „А." ЕООД, както и екземпляр от договора, който до момента не им е бил предоставен. От своя страна, тя предоставила банкова сметка, ***тановена платената сума в размер на 1930 лева.

За неизпълнението на Договор за туристически пакет № 9694, както и за непрофесионалните и некоректни действия на туроператора, ищцата С.М. е сезирала Министерство на туризма(Жалба вх.№ Т-94-С-70/14.11.2018г.), Комисията за защита на потребителя(вх. № Ц-00-3609/29.11.2018г.), както и е изпратила жалба и до туроператора „А."ЕООД, в която отново е декларирала, че прекратява сключения между страните Договор за туристически пакет № 9694 и желае да й бъде възстановена платената от нея сума в размер на 1930 лева(жалбата видно от обратната разписка е получена на 14.11.2018г. в 12,15 часа от служител на ответното дружество).

Процесната сума обаче, се сочи, че и до ден днешен, не й е възстановена, като дори ответното дружество в отговора си до КЗП е заявило, че счита договора за изпълнен и отказва да възстанови заплатената му сума от 1930 лева, с което обосновава правния си интерес от предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, изтекъл на 10.06.2019г./предвид връчено съобщение по чл.131 ГПК на 10.04.2019г.-л.34/, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Представил е писмено становище на 22.07.2019г., с което е навел възраженията си за липсата на действително разваляне на договора, както и е представил писмени доказателства, които съда не е приел, предвид настъпила преклузия по чл.133 ГПК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, че е отпаднало основанието за дължимост на исковата сума. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД полученото на отпаднало правно основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползват: факта на възникналите между страните договорни правоотношения по силата на сключен процесен предварителен договор при описаните предмет, момент на сключване, права и задължения на страните по него и други параметри;  факта, че е изправна страна по договора, по отношение на поетото от него задължение за плащане на уговорената цена и че реално е платил исковата сума, факта на отпадане на основанието за дължимост на исковата сума; размера на претенцията. В тежест на ответника по делото е да установи , че е бил изправен по процесния предварителен договор, евентуално наличието на правно основание за задържане на получената от ответника престация.

От писмените доказателства по делото, е доказано по категоричен и безспорен начин наличието на валидно възникналата между страните облигационна връзка по сключен на 10.10.2018 г.  Договор за туристически пакет № 9694 между ответника "А." ЕООД, представляван от туристическия агент "Ди Ес Type" ООД, със седалище и адрес на управление ***-43 и С.Д.М. ЕГН **********, лично за себе си и за Н*** Е*** М. ЕГН **********. Предмет на договора е туристическа програма с име "Рим-Вечния град", с начална и крайна дата на пътуване 08.11.2018 г./11.11.2018г. Съгласно договора общата цена на пътуването е размер на 1930 лева./стр.10-14 от делото/.

 Не се спори по делото за заплащането на посочената цена. И заключение по ССЕ, което съда кредитира като компетентно дадено, сумите по договора са заплатени от С.Д.М. в брой на туристическия агент "Ди Ес Type" ООД както следва: - на 10.10.2018 г. сума от 700 лева - капаро по рез. 9694; -на 31.10.2018 г. сума от 1230 лева - доплащане по рез.9694, за което са издадени фискални касови бонове /стр. 18 от делото/.Посочените суми са преведени от туристическия агент "Ди Ес Турс"ООД- Варна на организатора на пътуването "А."ЕООД.

Видно от събраните по делото гласни доказателства посредством разпит на водената от ищцовата страна свидетелка  Н*** Е*** М.– дъщеря на ищцата, която е и страна по договора за туристически пакет, се преценят с оглед нейната заинтересованост при условияна на чл.172 ГПК. Свидетелката М. дава противоречиви показания относно това какво е заявено при първото посещение в офиса на туристическия агент на 10.10.2018г. Твърди, че са посетили офиса, заедно с майка си, при избора на туристическия пакет и извършване на първото плащане по него. Относно получаването на екземпляр от подписания между страните договор за туристически пакет свидетелката заявява в с.з. на 15.11.2019 г., че това е станало на 10.10.2018 г. Показанията на свидетелката М. относно датата, на която е получен договора, са вътрешно противоречиви и непоследователни. Не може да се изясни категорично дали договорът е получен от ищцата при посещението на 10.10.2018 г. и какво съдържание е имал той тогава, или е получен при окончателното плащане на 31. 10.2018 г. Тези показания обаче са в противоречие с твърдението в исковата молба на майката С.М., че екземпляр от договора са получили от туристическия агент едва на 07.11.2018 г.

Видно от  показанията на св.М*** М***, резервационната система на туроператора е настроена по такъв начин, че и първият договор, и неговите изменения се генерират винаги с една си съща дата на договора. Втака, видно от договора, представен с исковата молба с дата10.10.2018г., в пакетната цена са включени и допълнителни турове – „Колизеум и Римски форум“ и „Град държава Ватикана“, общо за 290лв.

За наличието на  две версии на договора - първоначален и изменен, свидетелстват и показанията на свидетелката М. дали в първия договор беше или в окончателния договор". Първата версия е била генерирана в резервационната система на туроператора „А." ЕООД от туристическия агент „Ди Ес Type" ООД и тя не е включвала допълнителни екскурзии. Този факт се установява и от показанията на свидетелката М***, които  съдът приема за достоверни,  предвид, че същата към момента на разпита й не е служител на туроператора. Твърдението на ищцата С.М., че екземпляр от договора са получили от туристическия агент едва на 07.11.2018г., кореспондира обаче с показанията на свидетелката М***, че изменения договор за туристически пакет след включването на допълнителните екскурзии на 07.11.2018г. от агента е генериран от него в резервационната система на туроператора и е предоставен на ищцата. Именно този екземпляр тя очевидно е и приложила към исковата си молба, а не първият, създаден на 10.10.2018 г., без допълнителните екскурзии. Твърдението в исковата молба, че при сключването на договора на 10.10.2018 г. са били заявени и включени в него допълнителни екскурзии до Ватикана и до Колизеума, не се доказа. От приложената от ищцата кореспонденция към исковата молба категорично става ясно, че едва на 31.10.2018 г. се прави опит да се запишат допълнителни екскурзии - 4 на брой - по две (за майката и дъщерята) за Посещение на град-държава Ватикана - Ватикански музеи със Сикстинската капела и базиликата „Св. Петър" и две (за майката и дъщерята) за Колизеума. Твърди се в исковата молба, че причината да не заяви екскурзията до Ватикана на 10.10.2018г. бил технически проблем и че тя не може автоматично да бъде добавена." От показанията на свидетелката М*** стана ясно, че не е имало технически проблем, а че местата за тази екскурзия са били запълнени и затова агентът не е могъл да добави към първия договор от 10.10.2018 г. допълнителни екскурзии. Няма разменена на 10.10.2018г. кореспонденция между туроператора и агента относно невъзможност да се генерира договора във вида, който е заявен от потребителите. Напротив, има потвърждение за направената резервация от 10.10.2018г. Че договорът от 10.10.2018г. е бил без допълнителните екскурзии се потвърждава от показанията и на свидетелката М., че договорът е имал две версии и в окончателната ввероятно са били тези екскурзии. Субективното желание на ищцата, което твърди, че я е мотивирало за сключването на договора, е ирелевантно относно оспорване на действително договореното при сключването на договора, което определя обема от задължения на туроператора.

Ищцата е била наясно при подписването на договора за туристически пакет на 10.10.2018г., че го е сключила без допълнителните екскурзии. Изменение на договора за туристически пакет след неговото сключване, може да стане само при изрично и безспорно съвпадане на волите на двете страни за това. Ищцата твърди, че „след телефонно обаждане от служител на „Ди Ес Type" ООД към „А." ЕООД бил е изпратен и и-мейл." Вследствие на тези действия ищцата била получила потвърждение, че екскурзията е добавена към тяхната резервация. Законът за туризма подробно е разписал правилата относно изменението на договора за туристически пакет, когато инициативата за изменение е на туроператора. В настоящия случай инициативата за изменение на договора чрез включване на допълнителни екскурзии е на потребителя. Докато не се стигне до приемане на предложеното изменение по безспорен начин от туроператора и обективирането на волите в изменението на договора, то изменение на договора не е налице. Твърдението, че туроператорът е потвърдил на агента, не на потребителя (доколкото агентът е представител на туроператора при сключването и изпълнението на договор за туристически пакет, а не на потребителя), че са добавени екскурзии до Ватикана на 31.10.2018г. и от това следва изменение на договора, също е недоказано. Видно от разменената кореспонденция между туроператора и агента, на 31.10.2018 г. има имейл, че по тази резервация е добавен нов вътрешен тур от туристическия агент „Ди Ес Type" ООД. Няма никаква индивидуализация на този тур - нито за къде е, нито за колко лица е. Самият агент в имейла от 07.11.2018г. заявява, че няма посочване в кореспонденцията за коя екскурзия е потвърждението, но твърдението му, че е пуснат мейл за Ватикана не се установява по никакъв начин от никой имейл. Заявката от 31.10.2018 г. на „Ди Ес Type" ООД е със следното неконкретизирано съдържание: „В резервация № 9694 е добавен нов вътрешен тур от Ди Ес Type ООД'. Никъде няма посочване на екскурзия до Ватикана или до Колизеум. А че на 31.10.2018г. ищцата е заявила допълнителни две екскурзии - до Ватикана и до Колизеума за нея и за дъщеря й, е безспорно и от твърденията в исковата молба, и от показанията на свидетелката М.: „ПIpu второто ни доплащане, всъщност доплатихме и две допълнителни екскурзии, въпросната до Ватикана и още една -„Колизеум и Римски форум". Показанията на свидетелката М*** изясняват въпроса относно заявяването на допълнителните екскурзии и потвърждаването от туроператора. Към 31.10.2018г., когато агентът прави опит да добави допълнителни екскурзии към тази резервация, свободни места е имало само за Колизеума, не и за Ватикана. Затова и потвърждаване до агента има за две екскурзии до Колизеума - за двете пътуващи по договора. За Ватикана е нямало места и това е било видимо за агента, който има информация от резервационната система какво може и не може да добави. Затова и чак когато туроператорът приема да направи всички възможно да осигури допълнителни места за Ватикана преди отпътуването и ги осигурява, агентът достъпва резервационната система, където добавяне в договора вече е възможно, и генерира изменения договор с допълнените екскурзии за Ватикана и Колизеум и явно го е предоставил на ищцата на 07.11.2018г., заедно с документите за пътуването, вкл. ваучерите, което се установява от кореспонденцията с агента от тази дата. Доколкото самото отпътуване е на 08.11.2019г., то туроператорът е съумял да изпълни договореното на 07.11.2018г. изменение на договора по инициатива на пътуващия, а не по негова инициатива.

Съдът споделя напълно аргументите на процесуалният представител на ответното дружество, по същество в представени писмени бележки, че за да е налице основание за разваляне на договора, трябва да е налице виновно неизпълнение и спазване на процедурата по чл. 87 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 3/29.03.1973г. по гр.д.№ 2/1973г. на Пленума на ВС на РБ основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. Разясненията са в смисъл, че при споровете във връзка с неизпълнението на договорите, следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното.

Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. Такова изявление от страна на ищцата нито се твърди, нито се доказва. Още повече, че виновно неизпълнение на задълженията от ответното здружество, не се установява. Задълженията по изменения договор от 07.11.2018г., са изпълнени от ответника „Абакт“ЕООД, и на потребителите са изпратени и допълнителните документи, изискуеми по Закона за туризма. Преди тази дата също не се доказа неизпълнение на задълженията по сключения договор, нито допълнителен срок за изпълнение и предупреждение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че „поради стрес, напрежение, психически страдания, притеснения и безпокойство, ищцата и дъщеря й били принудени да вземат решение да се откажат от заплануваната си почивка, при което и заявили, че при това положение нямат интерес да пътуват до Рим, желаят да бъде прекратен Договор за туристически пакет № 9694 и да им бъде възстановен пълния размер на заплатената от тях сума". Това твърдение, освен че не е вярно относно поведението на туроператора, не сочи виновно неизпълнение на задълженията, както са поети.

В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора, кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.

Липсата на интерес за кредитора от изпълнението следва да се основе на обстоятелствата, при които законът, ако няма други уговорки между страните, допуска развалянето на договора без кредиторът да е длъжен да дава срок на длъжника за изпълнение по чл.87, ал.2 ЗЗД. Интересът на кредитора е от значение и с оглед на неизпълнената част - ако същата е незначителна, договорът не се разваля съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД. Доколкото няма неизпълнена част от договора, не може да се прави и преценка за незначителност на неизпълнената част.

Доколкото договорът за туристически пакет не е развален, поради виновно неизпълнение, а е прекратен от пътуващите на основание чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма, не е налице отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Вследствие на изложеното и преценявайки съвкупния доказателствен материал, включително и свидетелските показания, съдът намира, че исковата преетнция по чл.55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, подлежи наотхвърляне.

Задържаната от ответника сума, след прекратяване на договора от страна на потребителя по негово желание, е на основание т. 14 от договора за туристически пакет, поради което съдът намира за неоснователна и заявената в условията на евентуалност претенция за връщане на посочената сума, при твърдение, че ответника се е обогатил с нея неоснователно.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски, предвид  представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, за които са представени доказателства за реализирането им, като ответникът следва да заплати реализираните от него съдебно-деловодни разноски в размер от 400,00лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

                                  Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявената от ищецът С.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокат С*** от Адвокатска колегия-Варна съдебен адрес:*** срещу ответника „А.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 25, искова претенция с правно основание  чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД,  за осъждане на  ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 1930,00лв., представляваща получена на отпаднало основание след разваляне на сключен между страните Договор за туристически пакет № 9694 от 10.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ  предявената в условията на евентуалност от ищецът С.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокат С*** от Адвокатска колегия-Варна съдебен адрес:*** срещу ответника „А.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 25, искова претенция с правно основание  чл.59 ЗЗД,  за осъждане на  ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 1930,00лв., с която ответника се е обогатил неоснователно, като не е предоставил на ищщеца услугата, уговорена в Договор за туристически пакет № 9694 от 10.10.2018г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ на   „А.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 25,  сумата от 400,00лв., представляваща направените от ответника съдебно деловодни разноски за адв.възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съду в двуседмичен срок , считано от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: