Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, 6-ти състав в
публичното заседание на шести октомври 2020 год. в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело № 374 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата)
във вр. с чл.145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Г.С.Д. срещу заповед № 20-3393-000063
от 24.06.2020г., издадена от ВПД началник Второ РУ към ОД на МВР Русе. Със
заповедта на жалбоподателката, в качеството й на физическо лице и собственик на
л.а. „Дачия Сандеро“ с *** е наложена ПАМ(принудителна административна мярка)
по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик , чието моторно
превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач, за срок
от 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване
съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Процесуалния представител на оспорващата сочи още, че предвидената в чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка не може да постигне
целта на закона. Отделно от това, лицето, собственик на автомобила нямало никаква вина за случилото
се.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски по
реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание Наредбата за плащането на правната помощ и разноски за
внесен депозит за експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед № 20-3393-000063
от 24.06.2020г., издадена от ВПД началник Второ РУ към ОД на МВР Русе е наложена
принудителна административна мярка на Г.С.Д., в качеството й на собственик на МПС, изразяваща се във „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, без да притежава съответното свидетелство за
управление“, за срок от 6 месеца. Правното основание за издаването й,
административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон
за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на
26.01.2020г. около 20,30ч. в с.Бъзън, по ул.“Кирил и Методий“, като
неправоспособен водач на МПС непълнолетният Ц.А.С.- син на жалбоподателката е управлявал лек
автомобил Дачия Сандеро с рег. № ***. Основал се е на съставен АУАН бл.№
434660/23.06.2020г. спрямо Ц.А.С. за нарушение по чл.150 ЗДвП, подписан без
възражения. В съставения АУАН бл.№ 434660/23.06.2020г е посочено, че собственик
на лек
автомобил Дачия Сандеро с рег. № *** е жалбоподателката Г.С.Д.
До съставянето
на АУАН се стигнало след депозиране на жалби от С.Н.И. и А.А.С.,***, описващи
събития от 26.01.2020г. , като сочат, че С. по невнимание е щял да блъсне друг
жител на селото –Т.А., както и че често го засичат да управлява МПС. По
преписката, възложена на мл. Инспектор М.М., са снети обяснения от посочените лица, от непълнолетния С., от Е.А.-
посочен като лице управлявало автомобила, който отрекъл съпричастност.Т.А. в
писмени обяснения подробно описал как е
щял да бъде блъснат от л.а бяла Дачия с рег № ***, навлязъл в участък с
еднопосочно движение, въпреки забраната, и ясно възприел водача като Ц. С.,
който му бил познат като клиент в заведението му, като на
следващия ден разговарял с кмета на селото по повод случая.
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед, с която
на жалбоподателката като собственик на автомобил е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а
от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2
бр. табели с рег. №*** и свидетелството за регистрация на МПС.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП.
Правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът е служебно известна заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началниците на РУ в ОДМВР-Русе да налагат ПАМ по
ЗДвП, както и последващата за нейното изменение. Те са представени и по делото(л.24-
27).
Оспореният административен акт - заповед № 20-3393-000063 от 24.06.2020г. е
издадена от ВПД началник Второ РУ към ОД на МВР Русе, т.е. от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт и които са
представени по адм.преписка . В производството по издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,
законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на
МПС-то или от лице, за което са налице
същите предпоставки. Тук не следва да се преценява и наличието на вина у
собственика на автомобила. Основен момент при мярката по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП е да е налице управление на автомобил, а обстоятелствата,
предпоставящи налагането на мярката при това управление са: водачът, управляващ
МПС не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
лишен е от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо жалбоподателката.
Основният спорен момент в случая е дали автомобила на жалбоподателката е
бил управляван от непълнолетния и неправоспособен нейн син- Ц. С.. Спори се ,
че нямало доказателства и мотиви в заповедта, че към него момент Ц. С. е бил
неправоспособен водач.
Тези възражение съдът намира за неоснователни. Вярно е, че описанието на
причините в оспорената заповед, поради което АО приема, че Цв.С. е
неправоспособен водач, е доста кратко и недостатъчно обстоятелствено. Налице е
обаче посочване на предпоставката, разписана и в самата разпоредба на чл. 171,
т. 2а, б. "а" ЗДвП, като доказателствата за неправоспособността се
намират в приложената справка, а няма пречка мотивите да се намират и извън
заповедта, предвид трайната съдебната практика, че мотивите на административния
акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ/съпровождащ
акта документ, към който акта препраща и който се намира в административната
преписка/ Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК /.
Настоящия състав на съда на база събраните гласни доказателства и приетата
графологична експертиза намира възражението за недоказано управление на МПС от
неправоспособния С. за неоснователно,поради следното:
Събраните писмени сведения в хода на проверката и разпитаните в качеството на свидетели Т.А., Е.А. и М.М.-мл.полицейски
инспектор,извършил проверката и съставил АУАН сочат ,че именно неправоспособния
С. е управлявал л.а в края на м.януари 2020г. Този факт е лично потвърден от св.Т.А., който е имал и инцидент с него.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като те остават
неизменни и изцяло повтарят това, което той е написал в снетите писмени
обяснения по време на полицейската проверка. Неговите показания се потвърждават
от показанията на полицейския служител М., снел обяснения от други лица И. и С.,
които са потвърдили изложеното от А.. В тази връзка показанията на А.,че той е
управлявал автомобила не са доказателствено средство за противното, тъй
като се отнасят за друг момент от
денонощието, а не за времето, когато е станал конфликт между С. и А..Показанията
на свидетелките С. и И. са опровергани от назначената графологическа експертиза.
Независимо, че пред съда двете отричат заявеното в жалбите им, косвено
потвърждават възприетото от св.А..
Следователно, пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане
на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения-доказано е управление на автомобил от
неправоспособен водач. Правилно мярката е наложена собственика на МПС-то.
Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Налагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. а от закона е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК,
а прекратяването на регистрацията е на минимума, предвиден в разпоредбата-6
месеца.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран.Оспорената
заповед се явява законосъобразен административен
акт и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение и разноските
за експертиза –внесен депозит в размер на 150лв.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 200
лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан
в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед проведените
няколко съдебни заседания и усложненията от фактически страна на делото, следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева - възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.С.Д. срещу заповед № № 20-3393-000063 от 24.06.2020г., издадена от ВПД началник Второ РУ към ОД
на МВР Русе, с която е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.
„Дачия Сандеро“ с *** за срок от 6 месеца.
Осъжда Г.С.Д. ЕГН **********,***
сумата от 350 (триста и петдесет) лева, разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение и експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: