РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6270/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 65043/11.05.2018 г., предявена от К.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Г.
Ф., с адрес: ***.
Ищецът
твърди, че на 30.11.2017 г., около 17.40 часа, в гр. Русе, на ул. „Неофит
Рилски“, до блок „Академик“ 2, Б.Г.К., при управление на лек автомобил „Мини
Купър“, с рег. № ********, нарушила
правилата за движение по пътищата и реализирала пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с пресичащия пътното платно пешеходец
– ищецът К.Д.Д.. По случая е образувано досъдебно
производство № 2715/2017 г. по описа на ОД на МВР - Русе.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП са му били причинени
следните травматични увреждания: фрактура пертохантерика феморис декстра
(счупване на дясна бедрена кост); контрактура на дясна тазобедрена става;
фрактура на дясна тазобедрена става, кръвонасядания на десния лакет и на дясна
предкитка.
След
ПТП, ищецът бил приет за приет за лечение в Отделението по ортопедия и
травматология на „УМБАЛ Русе“ АД. На 05.12.2017 г., била извършена открита
репозиция на фрактурата на дясната бедрена кост, като била извършена вътрешна
фиксация с интрамедуларен пирон. След операцията, ищецът бил хоспитализиран в отделението
по „Физикална и рехабилитационна медицина“ към УМБАЛ „К.“ АД, където била
проведена рехабилитационна програма. При изписването се нуждаел от ползване на
помощни средства (проходилка) и помощ на придружител, като следвало да спазва
хигиено-диетичен режим и терапия.
Ищецът
твърди, че в резултат на причинените му от ПТП увреждания е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Те довели до трайно
затруднение на движенията на долен десен крайник за период по-дълъг от 30 дни.
Ищецът изпитва множество неудобства и трудности в ежедневието, които включван
затруднения при обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. Ищецът
твърди, че изживеният стрес е причина за силно главоболие, проблеми със съня и
постоянни кошмари. Към предявяване на исковата молба не било настъпило пълно
възстановяване на получените травматични увреждания. В резултат на ПТП, ищецът
претърпял и имуществени вреди в общ размер на 2 150 лева, за които в молба
с вх. № 75333 от 31.05.2018 г. е уточнено, че представляват разходи, направени
във връзка с лечението на ищеца, а именно: 1 780 лева за закупуване на
имплант за проведеното оперативно лечение; 330 лева за заплащане на физикална
терапия и рехабилитация към УМБАЛ „К.“ АД; 40 лева за заплащане на преглед и
издаване на Съдебномедицинско удостоверение.
В исковата молба се твърди, че към момента на настъпване
на процесното ПТП, гражданската отговорност на виновния водач не е била
застрахована. Ищецът
предявил претенция за изплащане на дължимото обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди пред Гаранционния Ф., по която бил постановен
отказ.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
-
сумата
от 50 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от описаното ПТП, ведно със
законна лихва за забава от датата на отказа за изплащане на обезщетение от
Гаранционния Ф. – 26.04.2018 г., до окончателното плащане;
-
сумата
от 2 150 лева, представляващи
обезщетение за причинените на ищеца вследствие на ПТП имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечението, възстановяването и прегледи на ищеца,
ведно със законна лихва за забава от датата на отказа за изплащане на
обезщетение от Гаранционния Ф. - 26.04.2018 г., до окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Ф. е депозирал отговор. Ответникът оспорва
иска с възражението, че е неоснователен. Заявява, че оспорва твърдения
механизъм на настъпване на ПТП и излага съображения, че не се установя, че е
налице виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил.
В условията на евентуалност ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на ищеца, като
твърди, че е нарушил правилата на ЗДвП, като е пресякъл на необозначено за
пресичане място, без да се съобрази с приближаващото МПС.
Ответникът
заявява, че определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди не съответства на трайната съдебна практика, с принципа на
справедливостта и с икономическите условия и стандарта на живот в страната.
Оспорва и началният момент на претенцията за лихва, като сочи, че тя следва да
се начисли не от датата на постановяване на отказа за изплащане на обезщетение,
а от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Третото
лице помагач на страната на ответника – Б.Г.К., счита, че исковете са
неоснователни. Твърди, че не е причинявала „претендираните“ от ищеца телесни
увреждания, поради което не са налице основания за ангажиране отговорността на
ответника. Заявява, че телесните увреждания на ищеца не са получени в
претендирания обем и не са в следствия на пътно-транспортно произшествие.
Излага съображения, че няма постановена влязла в сила присъда, както и че срещу
нея няма повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер.
Оспорва исковата претенция и по размер. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
На
05.07.2019 г., ищецът е представил писмена защита, в която е изложил
съображения в подкрепа на основателността на претенцията.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният Ф. изплаща на
увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички
кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние,
вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 30.11.2017 г. (датата на
процесното ПТП), за лек автомобил „Мини Купър“, с рег. № ********, управляван
от Б.Г.К., не е имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
респ. гражданската отговорност на Б.Г.К., при управление на този автомобил, не е била
застрахована. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от
24.10.2018 г).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 30.11.2017 г., около 17.40 ч., в гр.
Русе, на ул. „Неофит Рилски“, до блок „Академик“ 2, е реализирано
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Мини Купър“, с рег. № ********,
управляван от Б.Г.К. и пешеходеца К.Д.Д..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на Б.Г.К. в него се установява от
представения по делото Констативен протокол № 1313/305, съставен на 30.11.2017
г. (в 22 ч.) от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ – Русе. В Констативния протокол е посочено, че ПТП е реализирано на 30.11.2017 г., около
17.40 ч., в гр. Русе, на ул. „Неофит
Рилски“, до блок „Академик“ 2, между посочените двама участници. Посочено е, че
при ПТП е пострадал пешеходецът К.Д.Д., който е настанен в Ортопедичното
отделение на УМБАЛ - Русе (с диагноза фрактура на тазобедрена става).
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения Протокол за оглед на местопроизшествие (л.109
и сл.), съставен на 30.11.2017 г. Протоколът за оглед на ПТП е съставен в съответствие
с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 2715/2017 г. по описа на ОД
на МВР – Русе, което няма данни да е приключило.
По делото е прието заключението
по автотехническата експертиза (АТЕ), извършената
от вещото лице инж. П.Д.П.. Вещото лице, след като се е
запознало със събраните по делото доказателства е приело, че процесното ПТП е било реализирано
при следния механизъм:
На
30.11.2017 г., около 17.40 часа, в гр. Русе, в пространството (тротоара)
зад блок „Академик 2“, вляво от левия край на ул. „Неофит Рилски“, считано в
посоката на огледа (към ул. „Янтра“), е бил паркиран лек автомобил „Мини
Купър“, с рег. № ********.
Водачът Б.Г.К., след като се качила
в лекия автомобил, привела в движение автомобила и предприел маневра „движение
на заден ход“ за навлизане на платното за движение на ул. „Неофит Рилски“.
Пострадалият пешеходец К.Д. се е
движел по паркинга (тротоара) или непосредствено до него, по платното за
движение на ул. „Неофит Рилски“ до левия бордюр в посока от запад на изток (към
ул. „Янтра“), приближавайки към задната лява зона на автомобила.
Водачката е имала обективната
възможност да възприеме пешеходеца още качвайки се на автомобила. Тя е могла да
го възприеме преди потеглянето си през страничните стъкла. Пешеходецът
първоначално е навлязъл във видимата от лявото странично огледало зона, при
движението на автомобила назад. При движението на автомобила назад е последвал
ударът със задната броня на автомобила в лявата й част, отляво на тялото на
пешеходеца. Вследствие на удара,
пешеходецът е паднал на терена на дясната си страна. При падането пешеходецът е
получил травматичните увреждания,
описани в медицинската документация.
ВЛ
по АТЕ е посочило, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието, при
добра видимост, налично улично осветление и сухо пътно платно. На мястото на
ПТП, няма налична хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Скоростта на
автомобила в района на произшествието при движението на заден ход и в момента
на удара е била около 5 км/ч.
Видно от АТЕ, от техническа и
професионална гледна точка, причина за произшествието е, че водачът на лекия
автомобил е предприел маневра „движение на заден ход”, без да се убеди в
безопасното извършване на тази маневра. ВЛ е посочило, че водачката на
автомобила не е разполагала през целия път на движението си назад с обективната
възможност да възприеме в огледалата за обратно виждане намиращия се зад
автомобила пешеходец, но директно през стъклата на автомобила е имала такава
възможност. Тя е могла да предотврати
произшествието, ако преди да предприеме маневрата „движение на заден ход” се бе
убедил в безопасното й извършване, а по време на движението си назад бе следила
и адекватно реагирала на пътната обстановка зад автомобила.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р М.Х.М. - специалист ортопед
- травматолог. Въз
основа на представената медицинска документация, ВЛ е приело, че вследствие на
процесното ПТП, ищецът по делото К.Д.Д., е получил следното травматично увреждане: пертрохантерно счупване на
дясната бедрена кост от нестабилен тип. По спешност, на ищеца е било
проведено болнично лечение: оперативно - открито наместване на
счупването и фиксация с проксимален интрамедуларен пирон; медикаментозно - водно- солеви
разтвори, антибиотик (Цефтриаксон), антикоагулант (Фраксипарин 0,4мл),
аналгетици (Аналгин, Оксиконтин), Фамотидин за стомашна протекция и Халоперидол
еднократно; Рехабилитационно и физиолечение; Амбулаторно ищецът е провеждал
предписания му режим за ходене с помощни средства (проходилка), с частично и
дозирано натоварване на травмирания крайник, антикоагулантна терапия с
Фраксипарин 0,4мл за 30 дни, проследяване на динамиката на общото и локалното
състояние с контролни прегледи.
Видно
от СМЕ, в острия период, болките са били много силни поради крепитации и
патологични движения на фрактурираните костни краища, дразненето на периоста,
фрактурния хематом и развиващия се оток на меките тъкани, както и поради
невъзможността за движение на крайника в тазобедрената става. Следоперативно
силните болки са се дължали на достигането до костта през меките тъкани и
тяхното срязване, наместването на счупването, постоперативният хематом и оток
на крайника. В периода на рехабилитация, болковият синдром е предизвикан от
преодоляването на ставната контрактура и възстановяването на движенията в
ставата, както и на обема и еластичността на мускулите в тази зона. Страданията
са били свързани със затрудненото придвижване и използване на помощни средства,
ограничаването на стъпването върху крайника и затруднения тоалет.
Вещото
лице е посочило, че средният срок за костно зарастване на този тип фрактури във
възрастта на пострадалия е около 180 дни. Периодът на възстановяване продължава
около 250 дни. Предвид липсата на данни за противното, експертизата е
приела, че възстановяването е завършило за средно статистическия срок от около
250 дни.
В
открито съдебно заседание, ВЛ д-р М. уточнява, че контрактурите представляват трайно ограничение на
движенията на дадена става в резултат на фиброзни прораствания около нея или на
хиперкаутс. В случая, на тази възраст (на която е ищецът), такова счупване
почти винаги остава някакъв дефицит във функцията на ставата. Характерен е
ограничен обем на движенията при лечението на такъв тип счупвания. ВЛ е
посочило също, че винаги остават оперативни белези след оперативната
интервенция. Бедрените пирони се поставят с няколко разреза по външната горна
част на бедрото, които са между 2 и 5 см.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката М.К.Д., която е дъщеря на ищеца. След
катастрофата, свидетелката видяла баща си на следващия ден сутринта, в
болницата. Той бил в неадекватно състояние, почти шоково, с големи болки. Имал
охлузвания, едната му ръка почти не се движеше. Лекарите казали, че има
фрактура на бедрената кост на крака и се налага операция. Свидетелката сочи, че възстановителният
период е бил „кошмарен“. Още в болницата, ищецът не можел да излезе от „това си
състояние“, не се хранел, премахвал поставения му абокат. Бил с памперси. Две
седмици, ищецът бил на рехабилитация. В дома си, ищецът бил с проходилка, със
санитарен стол, като свидетелката се грижела за него. На ден ходел по 15 – 20
минути с проходилката, като свидетелката уточнява, че „все пак е възрастен
човек“. След произшествието, ищецът бил с друга походка и продължавал да има
необходимост от чужда помощ (разпитът е проведен на 25.03.2019 г.).
Свидетелката заявява, че този стрес е „сринала“ паметта му, ищецът започнал да
забравя, да бърка. През повече време лежал, въпреки че изминала една година.
Към датата на разпита, ищецът ходел с бастун. Преди произшествието бил „друг
човек“, много динамичен, пазарувал, играел карти, ходел до банката сам, до
парка. Бил здрав човек. „Сега“ бил инвалид и психически не можел да преодолее „това“.
Изпадал в състояния, при които твърдял, че не е бил в болница. Видимо имал белези,
„гвоздеят“ бил в него.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Възраженията на
ответника, в тази връзка, са неоснователни. Водачът Б.Г.К. е
нарушила разпоредбите
на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), предвиждащи, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението (ал. 1), както и
че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Следователно, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД и на основание на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният Ф., дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени и имуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява К.Д.Д..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 682/05.12.2017 г. по т. д. №
1886/2017 г. на ВКС, II ТО, решение №
78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, и др.) и отчете вида
и характера на доказаните уврежданията, възрастта на ищеца към датата на ПТП, претърпените
болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора, общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е
търпял ищеца, прогнозата за здравословното състояние на ищеца, начина, по който
ПТП се е отразило на психиката на ищеца (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО),
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2017
г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на К.Д.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 40 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди:
По
делото е представена фактура № **********/04.12.2017 г., издадена от УМБАЛ
„Русе“ АД, като доставчик на описаната стока „имплант“, с получател К.Д.Д., за
сумата от 1780 лева (с ДДС).
Видно от фискален бон (от 04.12.2017 г.), сумата по фактурата е била
заплатена.
Представена
е фактура № **********/21.12.2017 г. за „физикална терапия и рехабилитация“,
издадена от УМБАЛ „К.“ АД, с получател К.Д.Д., за сумата от 330 лева, която е била
заплатена – видно от фискален бон.
Ищецът
е заплатил и сумата от 40 лева за съдебномедицинско освидетелстване –
видно от фактура № **********/08.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „К.“ АД и
фискален бон от същата дата.
Видно
от СМЕ, извършена от д-р М.М., описаните 3 бр. фактури за направени разходи за
медицински услуги и консумативи, са били необходими и са свързани с лечението
на К.Д.Д..
Поради изложеното, съдът приема, че по делото
се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди
в размер на сумата от 2
150 лева, съставляваща сбора от сумите по посочените
фактури.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай,
ответникът твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е нарушил
правилата на ЗДвП, като е пресякъл на необозначено за пресичане място, без да
се съобрази с приближаващото МПС.
Както
беше посочено, процесното ПТП е настъпило след като водачът Б.Г.К. е привела в
движение паркирания на тротоара (пространството зад блок „Академик 2“, вляво от
левия край на ул. „Неофит Рилски“) лек автомобил и е предприела маневра
„движение на заден ход“ за навлизане на платното за движение на ул. „Неофит
Рилски“.
Вещото
лице по АТЕ е констатирало, че по делото няма
налични данни за поведението на пешеходеца преди удара. Няма данни и за скоростта му на придвижване. В АТЕ е посочено, че пострадалият пешеходец К.Д. или се е движел по паркинга
(тротоара) или непосредствено до него, по платното за движение на ул. „Неофит Рилски“
до левия бордюр в посока от запад на изток (към ул. „Янтра“), приближавйки към
задната лява зона на автомобила.
Следователно, недоказано е твърдението на ответника, че ищецът е
пресичал пътното платно на
необозначено за пресичане място. Така или иначе, вещото лице е посочило, че предвид мястото на удара и местоположението на автомобила
преди ПТП, може да се направи технически извод, че ударът е настъпил
непосредствено след потеглянето на автомобила. Мястото на спиране на автомобила
преди ПТП (мястото на произшествието) в протокола за оглед е посочено като
паркинг, но видно от АТЕ, това място се явява тротоар, който съгласно § 6, т. 6 от ЗДвП е предназначен само за движение на
пешеходци и по който съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП, пешеходците са длъжни да се
движат. Ето защо и ВЛ е посочило, че дори и пешеходецът да е минавал зад автомобила, той не е могъл да предположи, че
той ще потегли на заден ход.
Както беше
посочено, възражението за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ
съмнение начин, каквото по делото не е проведено. Следователно, възражението на
ответника е неоснователно, поради което и определените по-горе
обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 40 000 лева, а за разликата до пълния
предявен размер, искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли. Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло за предявения размер от 2150
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния Ф. се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Доколкото не се установява от ищеца
датата по чл. 497, т.1 КЗ и доколкото ответникът носи тежестта от непредставяне на изискани от
съда /и ищеца/ доказателства съгласно чл. 161 ГПК,
то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение,
респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т.2 КЗ – с изтичане срока по чл. 496 КЗ,
т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията.
Няма
спор между страните, че ищецът е поканил ответника със заявление, получено от
последния на 30.01.2018 г., както и че с Решение № 08-3/26.04.2018 г., ГФ е
отказал да изплати обезщетение. С оглед гореизложеното, лихвата върху
обезщетението следва да бъде определена от 01.05.2018 г., като претенцията за
законна лихва върху сумата от присъдените обезщетения, следва да бъде
отхвърлена за периода от 26.04.2018 г. до 30.04.2018 г., като
неоснователна.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. Ц.С.В., сумата
от 1644.30 лева (2030 лв. х 0.81).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
38 лева от общо направените разноски
в размер на 200 лева (200 лв. х 0.19), вкл. депозити за АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 57 лева (300 х 0.19) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2091 лева, които
включват: 1686 лева – държавна такса и 405 лева – депозит за АТЕ и СМЕ (500 лв.
х 0.81), от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е
освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да заплати на К.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
-
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата
от 40000 лева - главница,
представляваща обезщетение за
претърпените от К.Д.Д. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.11.2017 г., в гр. Русе, по вина на Б.Г.К., управлявала лек
автомобил „Мини Купър“, с рег. № ******** без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ към датата на произшествието, ведно със законната
лихва, считано от 01.05.2018 г. до окончателното плащане, и
-
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата
от 2150 лева - главница,
представляваща обезщетение за
претърпените от К.Д.Д. имуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.11.2017 г., в гр. Русе, по вина на Б.Г.К., управлявала лек
автомобил „Мини Купър“, с рег. № ******** без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ към датата на произшествието, ведно със законната
лихва, считано от 01.05.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска
за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, както и претенцията за законна лихва за периода от
26.04.2018 г.
до 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да заплати на адвокат Ц.С.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***-13, офис 5 , на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1644.30 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Д.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф.,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 38 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата от 57 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф.,
с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2091 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на Б.Г.К., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето лице помагач на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: