Р Е Ш
Е Н И Е № 396
гр. Велико Търново, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският административен съд, VII-ми
състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря В. Г., като разгледа докладваното от съдията Горчев адм. дело N 328 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на В.И.Д., ЕГН ********** *** - кантора ***.М..М.,*** против писмо рег. № 13-00-1532 от 30.05.2019 г. на Министъра на отбраната, с което е отказано възстановяването му на заеманата преди освобождаването длъжност. Навежда доводи, че е спазил срока по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ЗОВСРБ) за депозиране писмено заявление до министъра на отбраната, както и такива, според които срокът по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ЗОВСРБ) започва да тече от 13.05.2019 г. - датата на узнаване за влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на договора му за кадрова военна служба, отчисляване и освобождаване от военна служба, а не от датата на влизането му в сила. Поради изложените съображения търси отмяната, респективно обявяването оспореното писмо за нищожно, като противоречащо на влязло вн сила съдебно решение и да бъдат дадени указания на министъра на отбраната да спази указанията, дадени му с отменителното решение. Редовно призован не се явява в с.з., като в писмено становище от пълномощника му желбете се поддържа. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на отбраната, чрез
процесуалния си представител, заема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Великотърновски административен съд, VII-ми състав, намира, че оспорването е процесуално допустимо - противно на становището на ответника - като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:
Предмет на проверка в настоящото производство е писмо рег. № 13-00-1532 от 30.05.2019 г. на Министъра на отбраната, с което е отказано възстановяването му на заеманата преди освобождаването длъжност, като за този отказ министъра се е мотивирал с пропускането на срока по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ЗОВСРБ).
Оспорването е процесуално допустимо, защото с обжалваното писмо пряко се засяга права и интереси на оспорващата и на практика представлява отказ за възникване отново на съществувало правоотношение, чието прекратяване съдът е приел за незаконосъобразно. В обстоятелствената и петитумна част на жалбата се съдържат достатъчно доводи и искания, от които да се обоснове както наличие на правен интерес от обжалването, така и всички останали елементи на процесуално допустимо оспорване.
Атакуваното писмо на министъра на отбраната е
издадено от компетентен орган, в установената форма, при наличието на
материалноправните предпоставки и спазване на административнопроизводствените
правила, без да е допуснато несъответствие с целта на закона.
Не е спорно между страните, установява се и от приложеното адм. дело № 487 по описа на АСВТ за 2017 година, че с Решение № 196/03.05.2018 г. по същото е отменена Заповед № РД-08-59 от 27.04.2017 година на Началника на НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, с която е прекратен договора на В.И.Д. за военна служба, освободен е от длъжност и военна служба и е зачислен в запаса. Това решение е оспорено от Началника на НВУ "Васил Левски" и с Решение № 5836 от 17.04.2019 година по адм. д. № 7207/2018 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила.
С рапорт от 23.04.2019 година, получен и съответно заведен при ответника с № 13-00-1532 от 03.05.2019 г. Д. моли да бъде възстановен на заеманата преди издаване на отменената заповед длъжност, като изразява съгласие да бъде назначен и на различна длъжност.
Съгласно чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ в компетентността на Министъра на отбраната е ръководството на кадровата политика на министерството, според чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на старшините се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица. Следователно в правомощията на ответника е да се произнесе по процесния рапорт, съответно е компетентен да издаде оспореното писмо, с което като отказва да възстанови старшина Д. на заеманата от него длъжност.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че оспореното писмо е издадено от компетентния орган.
Нормата на чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ разпорежда, че в случай на отмяна на заповедта за освобождаване, военнослужещият се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на отбраната в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение. В хода на настоящото производство се установи, че заповедта за освобождаване на Д. от военна служба е отменена с влязло в сила на 17.04.2019 г. съдебно решение /доколкото горното решение на ВАС се явява окончателно/, а изискуемото писмено заявлението за възстановяване на предишната длъжност е подадено от него на 23.04.2019 г. т. е. преди изтичане на 14-дневния срок по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ - представената по делото квитанция за досткавка от 23.04.2019 година, превод от чешки.
В жалбата се навеждат доводи относно начина на узнаване за влизане в сила на отгменителното съдебно решение, което да се е случило на 13.05.2019 година, когато жалбоподателят се запознал с решението на ВАС при явяване в АСВТ. Съгласно обаче трайното становище на доктрината и съдебната практика узнаването относно влизането в сила на решението за отмяната заповедта за освобождаване не е елемент от фактическия състав на чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ за разлика от уредбата по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Уредбата в ЗОВСРБ е аналогична на тази по Закона за държавния служител (ЗДСл), според която при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение (чл. 122, ал. 1). ЗОВСРБ и ЗДСл въвеждат срок, който започва да тече от датата на отмяна на заповедта на освобождаване и изрично писмено заявление, защото възстановяването на предишната или друга съответна длъжност се приема за законна последица от отмяната на заповедта за освобождаване, а не се изисква провеждане на специално съдебно производство за установяване наличието на определени предпоставки за възстановяването за разлика от чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ясно в Закона са определени началото и продължителността на срока, в който трябва да бъде подадено изрично писмено заявление и не е допустимо разширително тълкуване или прилагане по аналогия на КТ. Доколкото пък рапортът е датиран от 23.04.2019 година, то за настоящия състав е безспорно Д. да е узнал по-рано от сочената дата 13.05.2019 година за влизане в сила на отменителното решение, за което е нямало и пречка тъй като производството е протекло със негово знание и представителство.
Неоснователно и противно
на законовите правила за изчисляване срокове, министърът на отбраната е приел и
поддържа в хода на настоящото производство, че предвидения в закона срок е пропуснат и
съответно е отказал да
възстанови жалбоподателя на длъжност.
Това е така поради следните съображения:
В АПК липсва детайлна уредба начина на изчисляване на сроковете, поради което и на основание нормата на чл. 144 от АПК приложение следва да намерят разпоредбите на Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/. Същият в чл. 60, ал.5 определя, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден. Съобразно чл. 62, ал. 1 от ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. В случая жалбоподателят не е бил задължен да извърши действие или да представи нещо в съда, т.е в случая жалбата е следвало да се подаде до 24 ч. на последния ден в който изтича законоустановения срок - в случая 02.05.2019 година. Следва да се има предвид и че по силата на ал. 2 на същия член срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, както е в случая и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в законоустановения срок. Единственото изключение е хипотезата, когато молбата /жалбата/ е подадена по електронен път погрешно до друг субект.
Както е посочено и по-горе жалбоподателят ангажира доказателства - квитанция за доставка, от която се установява, той да е спазил законовия срок и да е депозирал рапорта си на 23.04.2019 година. Видно от правилата за изчисляване на срокове кога ответникът го е получил се явява ирелевантно и съответно неподлежащо на съобразяване. Липсват по делото данни рапорта да е депозиран лично от жалбоподателя или негов пълномощшник, а не по пощата както твърди. Приложената квитанция не се оспори по съответния ред - протоколите от съдебни заседания и становища на ответника.
На второ място неоснователно се обвързва в последните, посоченото в рапорта място на изготвяне и като място на неговото действително изготвяне и изпращане. Няма нито законово, нито логическо правило, което да свързва по безспорен и безразривен начин изготвянето и изпращането на какъвто и да било документ, в това отношение гражданите са свободни да действат по свое осмотрение. Вероятно и логично е, например рапорта да е изготвен от пълномощника на жалбоподателя в производството по оспорване освобождаването му от служба и да му е изпратен с електронна поща, в която и да е точка на света и последния по невнимание да не е коригирал мястото на изготвяне. Това становище е незащитимо и поради факта, услужливо премълчаван от ответника, че в рапорта е посочена и дата на изготвяне, която е в срока по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ.
Съобразявайки нормата на чл. 162, т. 6 от ЗОВСРБ разпореждаща, че договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато военнослужещият не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини, може да се поддържа извод, че всъщност законодателят е въвел презумпция, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на службата, когато впоследствие бъде отменена, не я прекъсва. Тя продължава да съществува във вида, в който е била преди издаването на заповедта, поради което за да продължи, е достатъчно и необходимо военослужещият да заяви желанието си и да се яви да заеме длъжността в предвидения срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението. Законът предоставя на военнослужещия правото да прецени, дали отмяната на акта за уволнението му е достатъчната за него цел и постигането й го удовлетворява (със съответните последици) или желае действително да заеме длъжността, от която е бил незаконно уволнен. В случай на своевременно писмено заявление Министърът на отбраната няма правомощие да преценява дали желае или не желае да допусне военослужещият на служба.
Като не е сторил това, а напротив е отказал възстановяването на Д. по същество не е изпълнил влязлото в сила решение на АСВТ, отменящо като незаконосъобразна Заповед № РД-08-59 от 27.04.2017 година на Началника на НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново.
На основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съдебното решение, с което се отменя оспорен административен акт, има действие по отношение на всички, вкл. и по отношение на ответника. В случая Д. в законния срок след отмяната на заповедта, писмено е заявил желанието си да бъде възстановен и съответно органът по назначението, в лицето на ответника е длъжен да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност ли друга подходяща такава. Неизпълнението на това му задължение, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение, води до основание за налагане на административно наказание глоба от 200 до 2000 лева за длъжностното лице на основание чл. 304 АПК, а на основание чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Като съобрази гореизложените мотиви Съдът
намира, че жалбата е основателна и оспореното писмо следва да бъде прогласено за нищожно.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане
за присъждане на разноски за настоящата инстанция, такива се дължат от МО, на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК, които представляват разноски за ДТ в размер от 10 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер
от 300 лв. по представеният
Договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, VII състав
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на писмо рег. №
13-00-1532 от 30.05.2019 г. на Министъра на отбраната, с което е отказано
възстановяването на В.И.Д., ЕГН ********** *** - кантора ***.М..М.,***
заеманата преди освобождаването му длъжност „главен инструктор – специалист“ в отделение
„Авиационно-технически специалности“ на секция „Военновъздушни сили“ от
Професионален сержантски колеж колеж към НВУ „Васил Левски“, гр. Велико
Търново.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати на В.И.Д., ЕГН ********** *** - кантора ***.М..М.,*** сторените разноски в размер на 310 /триста и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: