РЕШЕНИЕ
№ 7008
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110152402 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „ЗАД Алианц
България“ АД срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът твърди, че на 06.12.2019г. в гр. София е настъпило ПТП по вина на водача на
МПС „Форд Транзит“ с рег.№ РА 6035 КМ, застрахован при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на
произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него – МПС „Тойота
Ярис“ с рег.№ СВ 8183 АС, е претърпяло имуществени вреди, заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско“ по полица № 19-
0300/411/5000563 от 2019г., валидна към датата на ПТП. Посочва, че ищецът е поканил
ответника да възстанови изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационните
разноски по определянето му в общ размер на 2409.25 лева, от които 2394.25 лева
изплатеното застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, като
признава, че ответникът е погасил щетата до размера на сумата от 1212.13 лева. С оглед на
изложените факти, предявява иск по чл.411 КЗ за разликата от 1197.12 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 172.92 лева за периода
02.04.2020г. – 08.09.2021г. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за увреждащото МПС към датата на събитието, нито механизма на
1
произшествието. Счита, че с извършеното плащане на сумата от 1212.13 лева е обезщетил
всички вреди от процесното ПТП. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по сключен договор „Гражданска
отговорност“ за увреждащото МПС. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да
докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка между
него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на
застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако
се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите
вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото
имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива
отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото
факти е указана на страните с определение на съда по чл.140 ГПК.
По делото е представена застрахователна полица № № 19-0300/411/5000563 от 2019г.
/л.13 от делото/, от която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено
застраховане „Каско“ с период на валидност 31.03.2019г. – 30.03.2020г. за автомобил „Форд
Транзит“ с рег.№ РА 6035 КМ.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП /л.11 от делото/, в който е описан
механизма на произшествието, местонастъпването му, причините за него, участниците,
съответно понесените материални щети. Видно от направените отбелязвания в него, ударът
е настъпил поради виновното и противоправно поведение на водача на т.а. „Форд Транзит“,
който при движение на заден ход за излизане от паркинг не съобразява местоположението
на движещият се по пътя л.а. „Тойота Ярис“ и го уврежда. Протоколът е подписан от
водачите на участващите в произшествието превозни средства, като е налице отбелязване,
че виновен за така настъпилото събитие е водачът на товарния автомобил. Механизмът е
посочен и в приложено уведомление до ищеца. Същият не е спорен между страните.
Представена е преписка по щета № 0300/19/456/502193 от 2019г. на ищеца, от която
се установява, че л.а. „Тойота Ярис“ е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на
вредите и оценка. Стойността на щетите била определена на 2394.25 лева, заплатени от
„ЗАД Алианц България“ АД на 20.01.2020г. - платежно нареждане, л.32 от делото.
Не се спори, че за увреждащото МПС към датата на произшествието е бил валиден
договор за застраховка ГО с ответника, по силата на която „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е
отговорен за вредите, причинени от деликвента при управление на застрахованата вещ. За
установяване на това обстоятелства е приложена и справка от ГФ, видно от която периода
2
на покритие на застраховката е 12.08.2019г. – 11.08.2020г.
Приложена е покана от ищеца до ответника, от която се установява, че сумата, ведно
с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева или сума в общ размер от
2409.25 лева, е била предмет на регресна претенция, получена от адресата на 19.02.2020г.,
удостоверено с приетото по делото известие за доставяне, л.39.
Приети са документи, удостоверяващи обстоятелството, че процесната щета е била
приета от ответника за основателна до размер на сумата от 1212.13 лева, заплатена на ищеца
на 02.04.2020г. Това обстоятелство се признава от ищеца и се удостоверява с платежно
нареждане и опис, л.34-36 от делото.
Няма доказателства и не се спори, че разликата от 1197.12 лева не е била заплатена от
ответника.
Спорен е размера на причинените вреди.
За изясняване на този въпрос е прието писмо от „ТМ Ауто“ ЕООД, в което е
посочено, че лекият автомобил е бил с удължена към датата на ПТП гаранция и за запазване
на същата е било необходимо поддържането му да се осъществява в съответствие с
техническите спацификации и инструкции на производителя, т.е. с оригинални части и
консумативи.
Изслушана е основна и допълнителна съдебна автотехническа експертиза, вещото лице
по която е дало заключение, че:
Стойността за възстановяване на лекия автомобил, определена по средни пазарни цени
към датата на ПТП, е 1864.96 лева;
Стойността за възстановяване на увредения автомобил, определена по цени на фирмен
сервиз към същата дата е 2394.25 лева.
По обуславящият изхода на спора въпрос относно размера на вземането, съдът
съобрази следното:
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се дефинира като
неблагоприятна промяна и подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с
противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е
гаранционно обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане, като
задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото
имуществено благо е повредено/унищожено. В тази връзка размера на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя към застрахованото по договор за
имуществено застраховане лице за повредената вещ се съизмерява с възстановителната
стойност. Същата зависи от това дали застрахованата вещ, в случая – автомобил, е
гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на решението на застрахователя да
сключи договора за застраховка и условията за това. При настъпило събитие, последният
дължи на застрахования стойността, необходима за отремонтиране на превозното средство с
оригинални части или в официален сервиз, щом вещта е в гаранционен срок. От това зависи
поддържането на гаранцията за него. Горната граница на дължимо обезщетение се определя
3
от застрахователната сума по договора. След изплащане на определеното по този начин
застрахователно обезщетение, застрахователят има право да се суброгира в правата на
застрахования срещу третото лице-деликвент, който е отговорен за причинените щети,
респективно срещу неговия застраховател. Отговорността на застрахователя на деликвента е
функционално обусловена от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо него,
отговорността му не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател по договора за имуществено застраховане на вещта. Той заплаща само
стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на застрахователното събитие. Това означава,
че меродавна е не възстановителната, а действителната стойност на вещта. При нейното
пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено – така и в Решение № 37
от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК. Т.е. в отношенията застраховател
по „Каско на МПС“ на увредената вещ и застраховател на деликвента по договор „ГО“ дали
увреждащият автомобил е гаранционен е без значение.
Действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата
на събитието е 1864.96 лева. Общата стойност на възникналото в полза на ищеца вземане,
увеличено с ликивидационните разноски от 15.00 лева, е 1879.96 лева. При погасени 1212.13
лева, е налице незаплатен остатък от 667.83 лева, който се явява дължим и до който размер
исковата претенция за главница следва да се уважи, като върху тази сума се присъди и
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Изводите се
основават на проведеното от ищеца пълно и главно доказване на фактите, от които извежда
претенцията си и размера на действителната стойност на вредите по основното заключение
на вещото лице. Тук е уместно да се посочи, че самият механизъм на ПТП, участващите в
него превозни средства, вредите и вината на водача на автомобила, не са били спорни в
процеса. Ето защо и с оглед развилите се между страните отношения по щетата, съдът
приема за доказано настъпването на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата, получена на 19.02.2020г., да определи и изплати обезщетение по процесната щета
или мотивирано да откаже плащане. Предвид отказът на ответника да плати горницата над
признатите 1212.13 лева до дължимите 1879.96 лева, то последният е изпаднал в забава за
плащане на сумата от 667.83 лева след 19.03.2020г., поради което за процесния период от
02.04.2020г. до 08.09.2021г. дължи лихва за забава в размер на 97.40 лева. До този размер
претенцията за мораторна лихва следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3
ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в размер на 746.08 лева, от които 100.00 лева
държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице, 5.00 лева такса за издаване на съдебно
4
удостоверение и 391.08 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява
прекомерно и не подлежи на намаляване по направеното от насрещната страна възражение
по чл.78, ал.5 ГПК. От тази сума в тежест на ответника се възлагат 416.68 лева, съобразно
уважената част от исковата претенция (55.85 %).
Направените от ответника разходи са в размер на 250.00 лева, от които 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 150.00 лева депозит за вещо лице. От тях в тежест на
ищеца се възлагат 110.37 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция (44.15
%).
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, да заплати на „ЗАД Алианц България“
АД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 59, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Асен“ № 2, ет.1, кантора 3 (чрез адв.Т.Г.), следните суми:
на основание чл. 411 КЗ - сумата 667.83 лева – суброгационно вземане на ищеца,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско“ за л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ СВ 8183 АС за вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 06.12.2019г. в гр. София по вина на водача на т.а. „Форд Транзит“
с рег.№ РА 6035 КМ, застрахован по договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 09.09.2021г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 1197.12 лева, като неоснователен;
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД - сумата 97.40 лева – лихва за забава за периода
02.04.2020г.- 08.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния предявен размер от 172.92 лева, като неоснователен;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 416.68 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: BG 16 BUIN 7444 1010 0020 91 при „Алианц Банк България” АД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК , да
заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК , сумата 110.37 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5