Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 13.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16426 по
описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./
Ищецът В.О.Ч.,
ЕГН ********** е предявил против ЗАД „ОЗК - З.“, гр. София иск за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки,мъки и страдания вследствие
смъртта на неговия баща О. Т. Ч., причинена в резултат от ПТП, настъпило на
01.08.2015 г. в размер на сумата от 26 000 лв. /предявен като частичен иск от
общ в размер на 200 000 лв./,увеличен в последното съдебно заседание по
реда на чл.214,ал.1 ГПК на 150 000 лв., ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на смъртта – 09.12.2015 г. до окончателното й изплащане.
Чрез своя
процесуален представител адв. С.Д. , ищецът поддържа иска за обезщетяване на
неимуществени вреди, които търпи в следствие виновно поведение на водача на автобус марка „БМЦ”, модел
„Белде”, с Рег.№ ******МР Д.Д.М.,което е установено с влязла в сила присъда.
Твърди,че за автобуса е имало валидна и действаща към датата на
ПТП-то застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Твърди,че загубата на баща му ,с когото имали силна връзка,му
причинило емоционален
стрес и душевната болка, изразяваща се в мъка и огорчение,предизвикало тежки
депресивно състояние,което довело до затваряне в себе си и отчуждаване от
хората.
Моли съда да
уважи предявеният иск , тъй като е основателен и доказан ведно със законните
последици - разноски и адвокатско възнаграждение на пълномощника й по реда на
чл.38 от ЗА.
ответникът ЗАД „ОЗК - З.“, гр. София оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на автобуса.
Оспорва и
наличието на причинно – следствена връзка между причинените от процесното ПТП
телесни увреждания и настъпилата смърт, като счита, че бронхопневмонията, която
е получил пострадалият е в резултат от вирусна инфекция, която не се намира в
причинно – следствена връзка с получените в резултат от ПТП телесни увреждания,
а наред с това същият е бил във влошено здравословно състояние към момента на
настъпване на ПТП.
На следващо
място прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на л.а. „Субару“, модел „Легаци“, поради паркиране на неправилно място
на посоченото ППС, с което е възпрепятствал осигуряването на достатъчно
пространство за преминаването на автомобилите, извършващи движение по пътното
платно.
От друга
страна прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на
пешеходеца, като се твърди, че при настъпване на инцидента, в нарушение на
правилата на ЗДвП се е намирал на платното за движение, вместо да използва
обособеното за това тротоарно пространство, което е в пряка – причнно следствена
връзка с настъпилия инцидент. Наред с това се излага, че към момента на
настъпване на ПТП, пострадалото лице е предприело пресичане на пътното платно
без да се съобрази с движението на приближаващите го ППС и на място, на което
не е било разрешено пресичането на пешеходци – в нарушение на чл. 113 ЗДвП и
чл. 114 ЗДвП. Оспорва изцяло иска като прекомерно завишен по размер, както и
претенцията за присъждане на законна лихва като неоснователна, а в случай, че
бъде уважена от съда, счита, че лихвата не следва да бъде присъдена поради
частичното й погасяване по давност. Претендира разноски .
Помагачът на
ответника З. „Б.И.“ АД оспорва изобщо конституирането му като такъв,а по
същество взема становище,че вината за настъпване на произшествието е изцяло на
водача на автобуса.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С Присъда от 06.03.2018 г. постановена по НОХД
№ 200/2017 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 10-ти състав, влязла в
законна сила на 01.08.2019 год., Д.Д.М.,
е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342,
ал.1, пр.З, вр. чл.54 от ПК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл.66 от ЕК, е
отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Признат е за
виновен за това,че на 01.08.2015 г. около 19:25 ч. в гр. София, при управление
на моторно превозно средство - автобус марка „БМЦ”, модел „Белде”, с Рег.№ ******МР, движейки се по бул.’’Президент Линкълн” с
посока на движение от ул.” Промишлена” към ул.”Монтевидео”, на кръстовището с
ул.”Монтевидео” при извършване на маневра „десен завой“, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно - чл.20, ал.1 от ЗДвП- „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20,
ал.2 от ЗДвП: „ водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие“, като започнал да извършва маневра „десен
завой“ по ул. „Монтевидео“ и не се съобразил с разстоянието между автобуса и
автомобилите, спрели в дясно от него на ул.„Монтевидео“, в резултат на което
настъпил удар със страничната част на автобуса в паркирания лек автомобил,
марка „Субару“, модел „Легаци“ с per. № *******, при което лекият автомобил бил
изтласкан напред и ударил пешеходеца О. Т. Ч., мой баща, намиращ се между
спрелите автомобили, като му причинил счупване на дясната голямопищялна кост,
кръвонасядания в областта на двете колена, оток в горната част на дясната
подбедрица, изпадане в кома и залежаване, довело до развитие на пневмония на
белите дробове, която е непосредствена причина за смъртта му, настъпила на
09.12.2015г.
Фактът,че за автобус
марка „БМЦ”, модел „Белде”, с Рег.№ ******МР е имало застраховка “гражданска
отговорност” по застрахователна полица на ответното дружество валидна към
датата на катастрофата е признат от ответника и обявен за безспорен.
Ищецът В.О.Ч. е син на О. Т. Ч. -
удостоверение за наследници на л.8 от делото.
В
хода на настоящото дело е изслушана и приета комплексна медицинска и автотехническа
експертиза. Заключението се възприема от
съда като дадено професионално и безпристрастно и не е оспорено от страните.
От
него се установява , че при извършване на маневрата „десен завой“ от водача на
автобуса със скорост в порядъка на 10 км/ч. е преминал по такава крива, че
настъпва удар между дясната странична част - в областта на втора врата на
автобуса върху заден ляв ъгъл на паркирания вдясно лек автомобил ’’Субару Легаси”.
От удара той е изтласкан напред и вдясно, като удря паркирания пред него лек
автомобил ’’Пежо 308” и пешеходецът О.Ч. , който се е намирал в непосредствена
близост зад паркирания лек автомобил ’’Пежо 308”,като фактически последния се
оказва затиснат между двата леки автомобила и от този удар е получил следните
наранявания: закрита черепно мозъчна травма. мозъчна контузия. дифузна
аксонална увреда. счупване на дясната голямопищялна кост. кръвонасядания в
областта на двете колена. оток на горната част на дясната подбедрица.
охлузвания на дясната подбедрица. охлузване на десния глезен. дълбоко
кръвонасядане в мускулатурата на дясната подбедрица.
Автоексперта
е категоричен,че ако лек автомобил ’’Субару Легаси” не се е намирал в тази част
на пътя е нямало на настъпи катастрофа със завиващия автобус. Според
изчисленията на вещото лице отстоянието на задначата част на този автомобил до
ъгъла на кръстовището е било 5 м .
Според
медика непосредствената причина за смъртта на О.Ч. е тежко гнойно възпаление на
белите дробове,но то е предизвикано от продължилото около 4 месеца коматозно
състояние в което пострадалия е изпаднал в следствие нараняванията при
процесното ПТП.
От показанията
на св.Е.И./бивша интимна приятелка на ищеца/ се установява, че В. тежко е
приела смъртта на баща си и макар да не
са живеели заедно са имали много близки и добри отношения,виждали се всяка
седмица,ходели си на гости, на театър,на ресторант и т.н.След изпадането в кома
на баща му,В. всеки ден го посещавал в болницата,четял му любими книги,пускал
му музика с надеждата да излезе от това състояние.След смъртта на О. ищецът
изпаднал в депресия,бил дълго време неадекватен.
Свидетелят М./живееща на съпружески начала с почиталия О.Ч./установява,че
в момента на удара на автобуса в лек автомобил ’’Субару Легаси” пострадалият
бил застанал зад автомобила Пежо,за да вземе документи от багажника и бил
притиснат от предната част на Субарото към задната на Пежото. Установява
също,че ищецът В. понесъл тежко смъртта на баща си,изпаднал в депресия,напуснал
работата си и т.н.
Свидетелят С.К.
/водач на лек автомобил ’’Субару Легаси”/
установява,че поради технически проблем се е наложило да спре автомобила
непосредствено до кръстовището. След удара е видял пострадалия между колите, който
бил седнал и в лошо състояние,но в съзнание.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
По съществото
на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Установено е,
че произшествието е настъпило по вина на Д.Д.М. управлявал автобус марка „БМЦ”, модел „Белде”, с Рег.№ ******МР
-относно противоправността на деянието му и неговата вина е налице влязла в
сила присъда по НОХД № 200/2017 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 10-ти
състав, което по силата на чл.300 ГПК е задължително за настоящия съд.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние, предвид категоричното становище на експертизата, че
причината за смъртта на О.Ч. е белодробно възпаление, което е получил в
следствие на мозъчната контузия и развилата се от нея дифузната аксонална
травма, които пък са непосредствено следствие от уврежданията при процесното
ПТП.
Безспорно е
установено наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за
посочения по-горе автобус при ответното дружество,а също и това,че ищецът е син
на починалия О.Ч..
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
На първо място
съдът дължи произнасяне по заявените от ответника съпричинявания, като следва
да се подчертае, че относно претендираната вина на водача на лек автомобил
’’Субару Легаси” става въпрос за възражение за съизвършителство/чл.53 ЗЗД/, а
съпричиняване може да се претендира само относно поведението на самия пострадал/чл.51,ал.2 ЗЗД/. В тази връзка следва да се отбележи,че тъй като помагача очевидно няма никакъв
правен интерес искът против ответника да бъде отхвърлен,т.е. да се признае, че
водачът на автобуса няма вина за катастрофата, конституирането му за помагач е
процесуално недоразумение в изпълнение задължителни указания на САС.
По същество
няма основание да се възприеме възражението за съизвършителство от страна на
водача на лек автомобил ’’Субару Легаси”, тъй като не се установи този
автомобил да е бил паркиран на конкретното място,а по-скоро има доказателства, че
само е бил спрял и то поради технически проблем. Дори последното да не е
вярно,това не доказва твърдението на ответникът,че автомобилът е бил паркиран, а
знакът на място забранява само паркиране, а не престой.
Неоснователно
е и възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото са налице
доказателства, че последния е бил на пътното платно не безцелно, а за да вземе
вещи от багажника на лек автомобил ’’Пежо 308” и именно поради тази причина е
бил зад автомобила .
Ето защо и
двете възражения като неоснователни следва да не се възприемат при определяне
размера на обезщетението.
Загубата на родител
е голямата и тежка загуба , която винаги носи страдание и болки за неговите деца,
независимо от тяхната възраст. В случая е установено,че бащата и синът се били
много близки , поддържали са постоянни добри отношения, макар да са живеели в
отделни домакинства.Синът тежко е понесъл загубата на своя родител,бил е в
тежко психическо състояние което е рефлектирало върху социалния и
професионалния му живот.
На основание
изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв. Съдът намира този размер за
справедлив и обоснован с оглед търпените от ищеца болки, мъки и страдания и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към 2015
год.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 150 000 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Законната
лихва следва да се начисли от датата 09.12.2015 год. до окончателното изплащане
върху частичния размер на иска от 26 000 лв., а за сумата от 54 000
лв. следва да се начисли от 27.02.2017 год. окончателното изплащане с оглед
направеното от ответника възражение за изтекла давност и предвид това, че
вземанията за лихва съгласно чл.111,буква „в“ ЗЗД се погасяването с изтичането
на 3 годишна давност.
По разноските:
При този изход
на делото на адв. С.Д. ответникът следва
да заплати възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2930 лв. , а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 3200 лв. и разноски за експертиза
платена от бюджета в размер на 132 лв.
Ищецът следва
да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от иска разноски за експертиза
и свидетел в размер на 216 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 47 % или за сумата от 3778 лв. с вкл. ДДС.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ********, гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул.„********да заплати на В.О.Ч., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. С.Д., с адрес: *** на основание 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия
баща О. Т. Ч., настъпила на 09.12.2015 год. в резултат на увреждания от ПТП настъпило на 01.08.2015 г., ведно със законна лихва от
09.12.2015 год. до окончателното изплащане върху частта от 26 000 лв., а върху сумата
от 54 000 лв. от 27.02.2017 год. окончателното изплащане , като отхвърля
иска над уважения размер от 80 000 лв. до претендирания такъв от 150 000
лв. /частичен от 200 000 лв./ като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ******** да заплати
на по сметка на СГС държавна такса в размер на 3200 лв. и разноски за
експертиза платена от бюджета в размер на 132 лв.,а на адв. С.Д. възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2930 лв.
ОСЪЖДА В.О.Ч., ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ОЗК - З.“, ЕИК ******** разноски по делото в размер на 3994 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на З. „Б.И.“
АД-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от съобщението пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: