№ 8
гр. гр.м, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – м, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102311 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал. 2 СК, във връзка с
чл.143 СК.
Ищецът, П. КР. ИГН., ЕГН **********, от град м, ул. „к” № 47, чрез
процесуалния си представител адвокат П.К. П., вписан в МАК, е предявил
иск против В. СЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. м, община м ул.
"Извън регулацията” 21, с правно основание: чл.127 ал. 2 и 3 от СК.
В исковата си молба твърди, че с ответницата са във фактическа
раздяла. От фактическото съжителство имат четири деца: бпк, ЕГН
**********, кпк, ЕГН 0, кпк, ЕГН ********** и дпк, ЕГН 0, за които след
фактическата им раздяла ответницата е в невъзможност да се грижи за децата
и да упражнява родителските права. Тя е сключила граждански брак и има
друго семейство. Децата са при него и той поел грижите за тяхното
възпитание и отглеждане, и тръгването им на училище.
При отглеждането получава подкрепа от своите родители.
Ответницата е в невъзможност да възпитава и отглежда децата.
Предвид на изложеното предявява претенция да му бъдат
предоставени родителските права за упражняване, предвид факта, че грижи за
децата полага към настоящия момент само той.
1
Моли съда да се произнесе с решение, с което да се предоставят на
него: П. КР. ИГН., ЕГН ********** - упражняването на родителските права за
децата: бпк, ЕГН **********, кпк, ЕГН **********, кпк, ЕГН **********,
дпк, ЕГН 0, като за адрес на децата да бъде определен адресът му в гр.м,
общ.м, ул. „к“ № 47.
Да се осъди ответницата В. СЛ. К., ЕГН ********** да заплаща за
всяко от децата бпк, ЕГН 0, кпк, ЕГН **********, кпк, ЕГН **********, дпк,
ЕГН ********** - месечна издръжка, считано от завеждането на исковата
молба в размер на 163 (сто и шестдесет и три лева) при условията на чл.142 от
СК, в едно със законната лихва и до окончателното и изплащане или до
промяна на обстоятелствата.
Да се определи режим на лични контакти на децата с ответницата В.
СЛ. К., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от 10 часа в
събота до 17 ч. в неделя, до промяна на обстоятелствата.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът В. СЛ. К., от град м, в срока, предвиден за отговор не
взема становище по иска. Не прави оспорвания, възражения, няма искания,
не сочи доказателства.
В проведено съдебно заседание заявява, че е съгласна децата да
останат при баща си, той да упражнява родителските права, тя да заплаща
месечна издръжка за всяко едно от децата по 163.00 лв., както и е съгласна с
режима на лични контакти. Направи признаване на иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Представено е становище на Дирекция „Социално подпомагане” м.
На основание чл.59 ал.6 от СК са изслушани и двамата родители.
Съдът, след при преценка доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Няма спор, че страните – П. КР. ИГН. и В. СЛ. К. са имали фактическо
семейно съжителство. От това съжителство са родени четири деца: бпк, ЕГН
**********, кпк, ЕГН **********, кпк, ЕГН **********, дпк, ЕГН 0,
съгласно данните от Удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт
за раждане за Борислав № 0026 от 19.01.2009 година; за Красимир - № 0602
2
от 06.10.2010 г.; за к № 0057 от 29.01.2013 г. и за д - №0379 от 14.07.2015 г.,
всички на Община м.
Няма спор и досежно обстоятелството, че страните не живеят
съвместно, разделили са се, и децата към настоящия момент са при бащата.
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно е
постигнато съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с родителя и издръжката им, следва
съдът да постанови своя съдебен акт.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се
упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При
разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на
родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши
спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно
упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между
родители, които са в брак.
Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак,
какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При
разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да
вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както
и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство,
засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК.
В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. След като се
определи при кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще
упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на
родителските права върху родените от съжителството им деца, съдът не може
да не отчете факта, че бащата е изразил единствено желанието си
родителските права да се упражняват от него по отношение и на четирите
момчета. Майката изрично, в проведено съдебно заседание заяви съгласието
си, децата да останат при своя баща. В случая вече по този въпрос също няма
спор. Изразено е становище от ответника в насока съгласието и признанието
на иска.
От друга страна в това производство се налага преценка за
родителските качества и капацитет на всеки от родителите, тъй като при
3
преценката кой от родителите да упражнява родителските права следва да се
разгледат и преценят конкретни обстоятелства и факти, поради
обстоятелството, че осъществяването на възпитанието и родителските грижи
по отглеждането на децата е най-отговорната, всеобхватна и всеотдайна
дейност и в основата и следва да лежи взаимна привързаност, уважение и
зачитане, обич и топлота между възпитател и възпитаник.
В конкретният случай, съобразно изразеното съгласие на родителите
съдът не следва да прави избор между двамата родители, неживеещи заедно и
неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им.
Основен критерий за решението при кого от двамата да живеят децата и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото
осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание,
внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич,
топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от
всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и
само интересите на самите деца. Критериите, които съдът е длъжен да
съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо
деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74 г., което
не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс,
в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС №
1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да
е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето
има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на
този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-
способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро
възпитание и изграждане като личност. Този интерес предпоставя не само
адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият
родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като
личност, за което е нужен безспорен авторитет. Самата грижа към детето
предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна,
непрекъсната и цялостна грижа и внимание. Според посочената задължителна
съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
4
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от
тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите;
грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощта на трети лица; материалните условия на живот.
В тази връзка следва да се отбележи, че и четирите момчета са
малолетни. При произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът
следва да спази правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във
връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на
държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Република България/,
закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на
детето, както и при кой от родителите децата ще се чувстват по-добре. Съдът
не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им
поведение и не само следва да прецени твърдение на страна или направено
доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на
детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното
доказателствено средство.
В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и
по убеждение на съда, интересът на децата налага упражняването на
родителските права да бъде възложено на бащата, за което между страните
няма спор. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на
родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за отглеждане и
възпитание, възрастта и пола на децата, които са още малки и е изцяло
зависими от грижата, наблюдението и вниманието на възрастен, фактът, че
бащата и децата живеят и понастоящем са заедно, привързаността им, че в
най-голям техен интерес е упражняването на родителските права да бъде
предоставено на бащата. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е
обективният им интерес, поради което и намира, че в конкретния случай, на
настоящия етап в създадените отношения, бащата е по-пригодния родител,
който следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието им. Чайката
обаче следва да има осигурена възможност за редовни контакти с децата си,
за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно
5
отчуждение между тях.
Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да
се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им,
без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между
родителите. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване
родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от
тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане
развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за
това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес
на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на
доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави
свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено
необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният
контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено
родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да
полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание,
развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което
чувства естествена потребност да общува и с двамата си родители. Чрез
личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се
опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за
този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните
отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това
позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и
липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия,
наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на
двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето.
Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-
широк контакт между родителя и детето. В конкретния случай съдът следва
да определи оптимален режим на личните отношения с майката.
Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на
децата от бащата, обуславя извода и за определяне тяхното местоживеене,
което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.
По отношение на издръжката, дължима от майката:
6
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с
разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при
определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Ответникът прие и се съгласи
да заплаща за четирите си деца размера на дължимата месечна издръжка,
считано от завеждане на исковата молба от по 163.00 лв. за всяко едно от
децата.
Съобразно разпоредбата на чл.237 ал.1 ГПК: "когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК/.
В случая са налице условията на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно налице е
признание на иска от страна на ответницата и е налице изрично искане от
ищеца за произнасяне с решение съобразно признанието. Ето защо решението
се основава на признанието на иска, направено от ответницата по делото.
Предвид гореизложеното, исковата претенция с правно основание чл.127
ал.2 от СК, във връзка с чл.143 СК, съдът намира като основателна, и следва
да бъде уважена.
Съдът не присъжда разноски предвид изричното изявление на ищеца, че
не желае да му бъдат присъждани разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
На основание чл.127 ал.2 от СК ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на бпк, ЕГН **********, кпк, ЕГН
**********, кпк, ЕГН **********, дпк, ЕГН **********, на бащата П. КР.
ИГН., ЕГН **********, от град м, ул. „к” № 47.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата бпк, ЕГН **********, кпк,
ЕГН **********, кпк, ЕГН **********, дпк, ЕГН **********, както следва:
град м, ул.“к” № 47, в жилището, което обитават със своя баща.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между децата бпк, ЕГН
**********, кпк, ЕГН **********, кпк, ЕГН **********, дпк, ЕГН 0, с
майката В. СЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. м, община м ул.
"Извън регулацията” 21, два пъти в месеца, през първата и третата събота и
неделя, без преспиване, като децата се вземат от дома на бащата, в 10.00 часа
в съботния ден и майката следва да ги връща пак там в 17.00 часа. в
неделният ден, както и да ги взема при себе си през лятото – 20 дни, в
период, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА В. СЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. м, община
м ул. "Извън регулацията” 21, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
163.00 лв. за всяко едно от децата бпк, ЕГН **********, кпк, ЕГН
**********, кпк, ЕГН **********, дпк, ЕГН 0, на П. КР. ИГН., ЕГН
**********, от град м, ул. „к” № 47, считано от 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до
настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА В. СЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. м, община
м ул. "Извън регулацията” 21, да заплати по сметка на Районен съд м
държавна такса за присъдения размер на месечната издръжка от 938.88 лв. и
5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на
принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд м в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – м: _______________________
9