№ 17903
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110117819 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД моли съда да признае за
установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът М. В. А.-Б. е задължен да
му плати следните суми:
на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 183,83 лв. –
претендирана като цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес на
посочения по-горе адрес на ответника за периода май 2019 – април 2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 17.10.2022 г. до изплащането на сумата;
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 29,65 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2020 – 28.9.2022 г.;
на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД,– 29,13 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ за собственика на топлоснабдения обект на посочения по-горе
адрес на длъжника за периода септември 2019 – април 2021 г., ведно със
1
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
17.10.2022 г. до изплащането на сумата;
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 6,00 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.10.19 – 28.9.2022 г.
Моли за осъждането на ответника да му плати и обезщетение за
направените по делото разноски.
Ответникът М. В. А.-Б. представя отговор на исковата молба. Оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди, че ответникът и етажната
собственост са сключили договор, по силата на който са се задължили
топлинната енергия, за общите части на сградата, касаещи имота на
ответницата, да се плащат от етажните собственици с изключение на нея.
По молба на ищеца на негова страна е конституирано трето лице помагач
– БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД – дружеството не взема отношение по
исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ответникът в срока по чл.131 ГПК не представя отговор на исковата
молба на, не се явява и представлява в първото съдебно заседание. С
възражението по чл.414 ГПК е оспорил претенциите на ищеца с доводите, че
не е собственик на топлоснабдения имот и партидата не е негова.
Ищецът желае да се постанови неприсъствено решение, но възражението
на ответника, следва да се обсъди, тъй като не е бланкетно, което препятства
решението да се постанови по реда на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 ГПК.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
2
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните
количества доставена топлинна енергия и цената й за исковия период, както и
настъпването на падежите не са оспорени от страна на ответника.
Спори се единствено по отношение на това дали между страните през
исковия период е действал договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.
Настоящата хипотеза е същата, поради което следва да се приеме, че
задължен за цената по процесния договор от 14.10.2009 г. за продажба е
третото неучастващо по делото лице – етажните собственици на сградата, в
която се намира имотът на ответника. По делото е безспорно, че ищцата е
собственик на обект в сградата, в която се ползва топлинна енергия, че е
ползвала топлинна енергия единствено, която е отдадена от сградата
инсталация, но за последната е налице договор между ищеца и третото
неучастващо по делото лице, а именно етажните собственици в сградата, с
изключение на ищцата.
Ето защо исковете следва да се отхвърлят изцяло, предвид недоказването
на основополагащия факт за всички тях, а именно действието на договор за
продажба на топлинна енергия през исковия период между ищеца и
ответника.
По отношение на направените по делото разноски.
Предвид основателността на исковете ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр.
3
ал.8 от ГПК ответникът е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважените части от исковете – изцяло.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
ОТХВЪРЛЯ исковете на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б за признаване за
установено ответникът М. В. А.-Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К
ДРУЖБА 2, бл.280, вх.Д, ет.6, АТЕЛИЕ 6.2, да е задължена да му плати
следните суми:
на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 183,83 лв. –
претендирана като цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес на
посочения по-горе адрес на ответника за периода май 2019 – април 2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 17.10.2022 г. до изплащането на сумата;
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 29,65 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2020 – 28.9.2022 г.;
на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 29,13 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ за собственика на топлоснабдения обект на посочения по-горе
адрес на длъжника за периода септември 2019 – април 2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
17.10.2022 г. до изплащането на сумата;
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 6,00 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.10.19 – 28.9.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати на ответника В.В.М.,
с посочените лични данни, сумата от 450,00 лв. - обезщетение за направените
разноски по настоящото дело, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5