№ 14453
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110143324 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
13.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43324/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Д. Е. Т срещу ЗАД „ОЗ“ АД, в която се твърди, че на
13.04.2020 г., около 22:00 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ в района на
съоръжението над ул. „3-та“ било настъпило ПТП между мотоциклет „С.........“, с рама
..............., собственост на ищеца и лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рама ..................
Поддържа, че автомобилът е бил собственсот на НЦ, като към момента на ПТП-то е бил
управляван от Н. Н., като е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/119002289438/18.08.2019 г. Навежда доводи, че било образувано ДП, но същото било
прекратено. Излага съображения, че в резултат на ПТП-то ищецът бил получил множество
травматични увреждания, като бил транспортиран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“.
1
Твърди, че при извършените прегледи и изследвания била поставена диагноза „счупване на
лъчева кост на лява предмишница вътреставно“, като възстановителният период бил над 30
дни. Поддържа, че също така била извършена операция на 14.04.2020 г., като ищецът бил
останал за болнично лечение до 18.04.2020 г., за което бил издаден и болничен за отпуска
поради болест. Навежда доводи, че за проведеното медицинско лечение били извършени
общо разходи в размер на 2729,00 лева. Прави извод, че с оглед СМЕ от ДП в случая се
касаело за средна телесна повреда. Развива съображения, че също така е претърпял болки и
страдания от 13.04.2020 г. до настоящият момент, като продължава да търпи такива и
понастоящем. Обосновава подробно какви неприятни усещания е имал след претърпяването
на инцидента, както и след изписването от болницата, като за известен период от време се
налагало да разчита на близките си, за да задоволява елементарните си жизнени
потребности, а освен това му се наложило да посещава и психолог, тъй като психичното му
здраве се било променило след промяната на начина на живот. Инвокира доводи, че с оглед
претърпените болки, страдания, стрес и психично напрежение справедливото обезщетение
за неимуществени вреди било в размер на 20000,00 лева. Твърди, че ответникът бил поканен
да заплати застрахователно обезщетение, но с писмо от 09.03.2022 г. бил отказал плащане,
като предложил сумата от 3000,00 лева, но към момента не било извършено плащане. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
не се оспорва факта, че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на
лекия автомобил, както и че на 13.04.2020 г. е настъпило ПТП. Поддържа, че в случая не са
налице всички елементи от фактическият състав на претенцията, като заявява, че оспорва
вината на водача на лекия автомобил, което аргументира с нормата на чл. 300 ГПК. Навежда
доводи за недоказаност на претенцията, като сочи, че оспорва обстоятелства при които е
настъпило ПТП-то и са отразени в протокола за ПТП. Излага съображения, че е недоказан
механизма на ПТП-то, както и наличието на противоправно поведение от страна на водача
Н.. Сочи, че вина за инцидента имал и ищеца, който бил предприел неправилна маневра,
като освен това ищецът с други лица били провеждали нерегламентирано състезание с
мотори, което създавало допълнителни предпоставки за настъпването на пътен инцидент – в
тази връзка прави и възражение за съпричиняване. Обосновава, че освен това ищецът имал
неправомерно поведение, като бил управлявал и мотоциклета без необходимата екипировка.
Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърдените вреди.
Поддържа, че заявеният размер на претенцията за неимуществени вреди е завишен с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като по отношение на имуществените вреди сочи, че разходите
се покривали от НЗОК и били нецелесъобразно извършени. Инвокира доводи, като сочи, че
са недоказани и не може да се приемат част от съображенията на ищеца по отношение на
неимуществените вреди. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
2
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно: 1) че на 13.04.2020 г., около 22:00 ч. в гр.
София, на ул. „Околовръстен път“ в района на съоръжението над ул. „3-та“ било настъпило
ПТП между мотоциклет „С.........“, с рама ..............., собственост на ищеца и лек автомобил
„Ситроен Ксара“, с рама ................., като автомобилът е бил собственост на НЦ, като към
момента на ПТП-то е бил управляван от Н. Н.; 2) е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/119002289438/18.08.2019 г.
Приложен е Констативен протокол № К-12 от 13.04.2020 г., като в същият е описано,
че механизма на ПТП-то е следния: на 13.04.2020 г., около 22:00 ч., мотоциклет „С.........“,
рег. № .............., се движи по ул. „Софийски околовръстен път“, с посока на движение от
бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“ и в района на моста над ул. „3-та“, водачът
настига и настъпва удар с движещият се пред него лек автомобил автомобил „Ситроен
Ксара“, рег. № СВ ................ АХ.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
3
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г.,
II т. о., ТК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Милен М и
св. Н. Н..
От казаното от св. М се установява, че познавал ищеца повече от 15 години, като
били приятели. Работели и живеели в един град. Знаел за инцидента, който по спомен на
свидетеля се случил на 13.04.2020 г. Свидетелства, че след това около месец и половина
ищецът се бил затворил, като комуникирал само с близките си и с него, тъй като били колеги
и свидетелят трябвало да поеме част от работата му. Сочи, че ищецът не можел да шофира
около месец и половина, като свидетелят ми бил помагал. Изяснява, че ищеца бил затворен,
като изпитвал нещо като срам, поради което имал помощ от близки и приятели. Сочи, че
след инцидента имал сериозни травми, като и до ден днешен ръката го боляла и изпитвал и
болки в крака, което водело и до проблеми с шофирането. Освен това не карал мотор, което
било едно от любимите му хобита. Изяснява, че работели като търговски представители в
строителството, като доколкото знаел ищецът бил ходел на рехабилитация при негов
приятел, а операциите и другите неща били заплатени от ищеца.
При разпита на св. Н. се изяснява, че помнел, че през 2020 г. бил управлявал
„Ситроен Ксара“. Свидетелства, че на околовръстното, малко след бензиностанцията на
„Марешки“ било станало ПТП. Сочи, че бил завил в дясно, пуснал мигач, погледнал в
огледалото и ударът вече бил настъпил. Било тъмно, а асфалтът не бил мокър. Пътят има
три ленти, като той се намирал в средната лента, а след това се премести в дясно, за което
бил подал мигач. Изяснява, че докато гледал назад не бил видял другия водач, като след
престрояването погледнал в огледалото и другият водач вече бил зад него. Установява, че
не помни какво е било разположението на автомобилът му спрямо осевата линия, като
смята, че е управлявал автомобила със скорост между 50-60 км./ч. Свидетелства, че
маневрата е била извършена плавно, като сочи, че е възприел другия водач, но вече когато е
бил в дясно. Ударът бил настъпил в дясната част на неговия автомобил. Сочи, че преди
самото престрояване не бил възприел, че другият водач е отзад. Като преди самото ПТП
нямало другия мотористи, които да са го изпреварвали. Свидетелства, че по време на самото
си движение преди това бил възприел, че имало група мотористи, които били поне на 50-100
метра в най-дясна лента. Той ги бил изпреварил в средната лента, след което се бил
престроил в дясно, като в момента се движел с постоянна скорост и не бил спирачка. Също
така не бил възприел аварийно спиране от страна на мотоциклета, като не бил възприел и
обстоятелства в тази насока. Изяснява, че към момента на ПТП-то имал книжка от около 20
дни, но бил погледнал в дясното огледало.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М и св. Н. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, според собствената си гледна точка. Обстоятелството, че свидетелят М е приятел и
колега на ищеца не може да изключи изначално възможността свидетелят да дава
4
достоверни показания, а е само индиция за съда да подходи със завишена доза критичност
при преценка на показанията му. Нещо повече, правно и житейски логично е именно лица от
най-близкото обкръжение на страната да имат преки лични впечатления за претърпените от
тях неприятни преживявания – претърпени болки и страдания, така и за претърпяното
отражение на инцидента в тяхната психика, съответно и за процеса на тяхното
възстановяване. В същата насока трябва да се посочи, че свидетелят Н. в пряк участник в
ПТП-то, който дава последователни и житейски логични показания – кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, поради което не може да се приеме, че последният е
заинтересован от изхода на настоящият правен спор.
По делото са приети и неоспорени заключенията на СМЕ и САТЕ.
От заключението на СМЕ се установява, че след ПТП от 13.04.2020 г., Д. Т. бил
получил счупване на лъчева кост на лява предмишницав долния край в киткена става, което
е довело до трайно затруднение на движението на крайника за срок от 2 до 4 месеца – при
обичаен периода на възстановяване. Изяснено е, че няма данни за стари счупвания, а освен
това предвид медицинската документация и липсата на описания наранявания на главата,
експертът е направил извод, че ищецът е носел предпазен шлем към момента на ПТП-то.
Вещото лице подробно е обяснило (включително в открито съдебно заседание), че
процесната травма се поличава през дланта при изпъната ръкав китката, като с оглед
анамнезата от водача се изяснявало, че лявата дръжка на мотоциклета е била изкривена, като
експертът сочи, че счупването може да се дължи и на дръжката на мотоциклета. Установено
е, че няма увреждане, което от медицинска гледна точка да касае носенето на предпазни
средства, които извод е потвърден и в откритото съдебно заседание. Посочено е, че обемът
на движение на лявата китка е възстановено, като болката описвана от ищеца се дължала на
претоварване на ръката и било установено надлъжен ръбец с лилав цвят, келоиден характер
(преминаващ към околната кожа) с размер 8/03-0,9 см. Вещото лице е посочило, че в
медицинската документация няма данни за проведена рехабилитация, като единствените
такива били от ищеца, която била проведена при негов приятел. Експертът е посочил, че е
получено добро възстановяване на движението на китката. В открито съдебно заседание от
17.11.2022 г., вещото лице е посочило, че принципно за такава травма е необходима
рехабилитация, което принципно водело до облекчаване и по-бързо възстановяване на
движението в крайника, като е посочен пример как се провежда самата рехабилитация.
Категорично е потвърден извод, че в случая каквито и да са били предпазните средства, то
последните нямат отношение към травмата, но се сочи, че със сигурност ищецът е бил с
каска.
От заключението на САТЕ се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на
13.04.2020 г., около 22:00 ч., мотоциклет „С.........“, рег. № .............., се движи по ул.
„Софийски околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско
шосе“ и в района на моста над ул. „3-та“, водачът настига и настъпва удар с движещият се
пред него лек автомобил автомобил „Ситроен Ксара“, рег. № СВ ................ АХ. Посочено е,
че скоростта на мотоциклета е била около 109,8 км./ч., а скоростта на лекия автомобил е
била около 70,2 км./ч. Изяснено е, че по делото няма точни данни дали автомобилът се е
движел попътно пред мотоциклета или е навлязъл в неговата лента от съседната такава,
поради което заключението е предложено в два варианта. В първата хипотеза е направен
извод, че ако мотоциклета и автомобила са се движели в една лента, то причина за ПТП-то е
поведението на водача на мотоциклета, който се е движел със скорост, при която не е имал
възможност да спре преди настъпването на удара с лекия автомобил. Във втората хипотеза,
експертът е посочил, че поведението на водача на лекия автомобил е станало причина за
ПТП-то, тъй като е пресякъл траекторията на движение на мотоциклета без да го пропусне
да премине. Вещото лице е изготвило мащабна схема на участъка, като е посочило, че при
скоростта на движение на мотоциклета опасната зона за спиране е била 109,55 метра. От
техническа гледна точка е посочено, че водачът на лекия автомобил в хипотезата на
5
престрояване е имал възможност да предотврати ПТП-то, ако е бил пропуснал мотоциклета,
а по отношение на водача на последния възможността за предотвратяване на удара е била
при движение със скорост равна или по-ниска от 70 км./ч. В другият случай, единствено
водача на мотоциклета е имал възможност да предотврати удара, при спазване на
необходимата дистанция с оглед скоростта на движение. Подробно е изяснено от техническа
гледан точка какво представлява мястото на произшествието, както и че позволената
скорост е от 70 км./ч. От гледна точка на видимост, експертът е посочил, че ако е налице
случая с отклоняване на автомобила в дясно, то мотоциклета е бил на разстояние от 51,24
метра, поради което водача на автомобила е можел да го възприеме, а в другия вариант на
попътно движение и двамата водачи са имали видимост един към друг. Установено е, че
мотоциклетът се е движел в дясна пътна лента преди удара, като в случая на отклонение на
автомобила, мотоциклетът се е намирал на разстояние 51,24 метра от мястото на удара,
съответно е посочено, че ако двете превозни средства са се движили попътно, то водачът на
мотора е имал възможност да възприеме автомобила от разстояние над 100 метра. Вещото
лице е посочило, че ако мотоциклетът се е движел с максимално разрешената скорост за
участъка, то е нямало да настъпи удара. В открито съдебно заседание от 17.11.2022 г.,
вещото лице, присъствайки при разпитан на свидетелите е посочило, че лекият автомобил се
е отклонил надясно, който вариант на заключението следвало да се приеме. Изяснено е, че
водачът не е имал възможност да спре преди мястото на удара или да отклони превозното
средство, тъй като бил разполагал с прекалено малко време с оглед скоростта на движение,
за да задейства спирачната система. Изяснено е, че ако автомобилът не се е бил отклонил, то
двете превозни средства е щели да се задминат и да продължат движението си. Посочено е,
че от техническа гледна точка се касае за изпреварване с над 100 км./ч. от моториста, което
се равнявало на 27-28 метра в секунда, поради което не можело да се извърши изпреварване
от лявата страна. Изяснено е, че за самото време на реакция на автомобила, моторът вече го
е бил застигнал, като при движение с еднакви скорости това нямала как да стане (противно
на въпросите на юрисконсулт Христова – представител на ответника). Експертът е изяснил,
че категорично лекият автомобил е има възможност да възприеме другият водач.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СМЕ и САТЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая всички предпостави на предявеният
иск са налице, като следва да се посочи, че съдът възприема заключението на САТЕ в втория
вариант, който е изяснен и в откритото съдебно заседание – с отклонение на автомобила от
средна в дясна лента, което се потвърждава и от кредитираните свидетелски показани.
С оглед на това, съдът намира, че водачът на лекия автомобил има виновно
поведение – т.е. небрежно (с недължимата изискуема грижа) не е изпълнил задълженията
си, като водач на МПС по чл. 25 ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
6
намира в дясната пътна лента. Тоест, водачът на автомобила е имал виновно и
противоправно поведение, в следствие на което е настъпило процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства
счита, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид следните обстоятелства – характера и последиците на увреждането,
възстановителния период, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на
вредоносното събитие, претърпените трудности в социално-битов аспект, болките и
страдания претърпени от увреждането – които в първите дни са били по интензивни, а след
това са имали затихващ характер, социално-икономическата обстановка в Република
България към момента на настъпване на процесното ПТП. Посочените обстоятелства имат
своя относителна тежест, която съдът преценява в съвкупност. Някои от тях – напр. тези
свързани с характера на претърпените неимуществени вреди, имат относително по-голяма
тежест, а други – напр. възрастта на увреденото лице към момента на претърпяване на
неимуществените вреди са с относително по-малка тежест. При това положение и с оглед
относително дългия период на възстановява (който отговаря на характеристиките на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК), може да се направи извод, че адекватното
обезщетение, вкл. с оглед факта на възстановяването е в размер на 5000,00 лева. В тази
насока част от обстоятелствата предмет на делото са извън показанията на св. М, поради
което не могат да бъдат взети предвид. А тези който могат с оглед заключението на СМЕ, не
могат да обусловят извод за вреди по-големи от обичайните, вкл. с оглед посоченото, че
ищецът не изпълнявал любимото си хоби, което е негов субективен избор, а не следствие от
самото ПТП. В тази насока трябва да се вземе факта, че от заключението на СМЕ се
изяснява, че са възстановени функциите на крайника, но въпреки това има проведено
оперативно лечение, което допълнително увеличава неприятните усещания, а освен това със
сигурност както от медицинска, така и от житейски гледна точка увеличава
възстановителния период.
В случая съдът намира, че с оглед надлежно наведеното възражение за compensatio
culpae (компенсация на вини) или т. нар. съпричиняване, трябва да разгледа същото, което е
основателно за 50 %, като съображенията в тази насока са следните:
Независимо дали е налице виновно поведение, то съпричиняването при
застрахователните правоотношения изисква да е налице хипотеза на повишаване на риска за
настъпването на ПТП-то – в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г.
по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС . В случая, безспорно е установено, че движението на
ищеца с мотоциклета е над допустимата скорост – в противоречие с чл. 20 и чл. 21 ЗДвП., в
каквато насока е и заключението на САТЕ – че ако лицето се е движело с позволената
скорост е можело да спре. В случая не следва да се коментира т. нар. „опасна зона“, т. к.
ищецът практически с оглед скоростта си има много по-голяма такава и не е можел да спре,
но не поради друго, а поради собственото си противоправно поведение. Въпреки това,
поведението и на другия водач е допринесло за инцидента, поради което при така
доказаните обстоятелства, съдът намира, че компенсацията на вини е по-равно, макар да е
налице обективно съмнение (но недоказано), че основната вина за ПТП-то е в движението
7
на моториста, което дори да е праволинейно не следва да включва нито превишена скорост,
нито житейски известно „заобикаляния“ от мотористите. Мотоциклетистите са водачи като
всички други – за тях са приложими същите правила, както и за водачите на леки и
тежкотоварни автомобили. Няма подобна житейска логика „пази моториста“ – той следва да
се пази сам, като спазва правилата на ЗДвП и ППЗдВП. Мобилността на мотора като
превозно средство не може да се приеме за релевантно основание, за да се нарушават
законовите разпоредби – за скорост, за престрояване, за минаване в ситуация на кръстовище
и т. н. Тоест, в случая, ако ищецът беше имал правомерно поведение, то с оглед изводите на
кредитираната САТЕ, нямаше и да настъпи и самото ПТП, като съдът счита, че с
превишената скорост от страна на мотоциклетиста безспорно се увеличава рискът от
настъпването на инциденти, както и се увеличава и риска от травматизъм при ПТП в пъти
по-голям от колкото при спазване на правилата за движение по пътищата.
При това положение, съдът счита, че искът е основателен за сумата от 2500,00 лева,
като за разликата от 20000,00 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът констатира, че не са
представени никакви доказателства, че същите са настъпили в следствие на процесното
ПТП, извън изобщо неконкретизирани показания на св. М.
Имуществените вреди под формата на претърпени загуби, представляват намаляване
на имуществото на страната, увеличаване на пасивът й или сторянето на разноски. Това
обаче изисква провеждането на пълно и главно доказване, като в тази насока са дадени
указания на ищеца с доклада по делото. При положение, че процесуалната тежест по делото
не е изпълнена, то следва извод, че недоказаният факт следва да се приеме за неосъществил
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 330,98 лева, представляващи
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодно разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и съобразно отхвърлената част от претенции и
на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП следва да му се присъди сумата от 738,71 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Тъй като по делото не са ангажирани доказателстава, че действително са заплатени
определените депозити с оглед вещите лица, то съдът намира, че следва да осъди на
основание чл. 77 ГПК, ищеца да заплати по сметка на СРС, сумата от по 200,00 лева –
дължи депозит за допуснатите експертизи.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
........................, да заплати на Д. Е. Т., ЕГН: ......................, на основание чл. 432 КЗ, сумата от
2500,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – по
претърпени болки и страдания от счупването на ръка в следствие на ПТП от 13.04.2020 г.,
8
настъпило около 22:00 ч., като мотоциклет „С.........“, рег. № .............., се движи по ул.
„Софийски околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско
шосе“ и в района на моста над ул. „3-та“, водачът настига и настъпва удар с движещият се
пред него лек автомобил автомобил „Ситроен Ксара“, рег. № СВ ................ АХ, ведно със
законната лихва от 10.08.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществените вреди за сумата над 2500,00 лева до пълния предявен размер от
20000,00 лева, както и иска за имуществени вреди в размер 2729,00 лева,
представляващи имуществени вреди за извършени медицински манипулации и оперативни
намеси за периода от 14.04.2020 г. до 18.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ................... да
заплати на Д. Е. Т., ЕГН: ......................, сумата от 330,98 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Д. Е. Т., ЕГН: ...................... да заплати на ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК:
..................., сумата от 738,71 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Д. Е. Т., ЕГН: ...................... да заплати по
сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 400,00 лева, представляващи
дължима сума за депозит по допуснатите експертизи по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9