№ 38950
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110160288 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 29000/02.02.2023г., Н. Й. И. моли съда да измени постановеното по
делото решение от 09.01.2023г. в частта за разноските, като освен присъдените в полза на
ищеца разноски, заплатени от него в исковото производство в размер на 325,00 лева му
присъди и разноските заплатени в заповедното производство в размер на 325,00 лева, за
което той е направил своевременно искане с представена и подписана с електронен подпис
молба с вх. № 219549/17.10.2022г. и приложен към нея по реда на чл. 80 от ГПК списък с
разноски.
В законоустановеният едноседмичен срок /ФИРМА/ по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК
не е взело становище по молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
30.01.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 02.02.2023г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ищеца съдът намира за основателна. Съдът е уважил така
предявения от ищеца иск, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е
1
приел, че право на разноски се поражда в негова полза. Исковото производство решава
спора по същество относно дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, затова и въпроса относно дължимостта на разноските, заплатени в заповедното
и исковото производство се решава с крайния акт на съда – решението постановено по иска
по чл. 422 от ГПК. При изхода на спора следва да се присъдят на ищеца и заплатените от
него разноски и в заповедното производство. Ищецът е доказал заплащане на адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 300,00 лева, като следва да му се
присъдят и разноски за заплатената от него държавна такса и в заповедното производство в
размер на 25,00 лева, доколкото съдът действително не е присъдил тези суми с така
постановеното по делото решение.
По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата е основателна и следва
да бъде уважена.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 09.01.2023г., постановено по гр.д. № 60288/2021г. по описа на
СРС, 45-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
/АДРЕС/, представлявано от Я.В.Г. и Х.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. И., ЕГН ********** и
сумата в размер на 325,00 лева, представляваща деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2