№ 91707
гр. С., 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110147835 по описа за 2022 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
кеш” ООД против Н. И. М..
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по същество е
частично неоснователно, по следните съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми, произтичащи от договор за паричен заем № 514731 от 02.04.2021 г.,
сключен със „Сити кеш” ООД. На основание сключения договор претендира издаване на
заповед за изпълнение за суми, представляващи главница, възнаградителна лихва.
Претендира се и сумата от 592,37 лв. - неустойка по т. 3 от Тарифата за таксите и разходите.
Съдът намира, че претендираната сума за неустойка не следва да бъде присъждани,
доколкото се основават на постигната между страните уговорка, която е нищожни.
Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския
съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се
произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също
включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите
за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС,
формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така
Решение от 4 юни 2009 г. по дело P....срещу ..., C-243/08. Тези изводи са още веднъж
потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело .. срещу ..., ...a, ... .., ... - C-49/14 на СЕС, с
което категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от тази директива
права може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното
процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу .... - C‑472/11, от друга
страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно
неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази
констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи
изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. В случая в националното
законодателство такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК,
съгласно която съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви осъдителен
1
иск, като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените
въпроси от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в договора с участието
и на длъжника.
Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се установява служебно
задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като ако такава се установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът следва
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за договорните
клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с добрите нрави, за
което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да следи служебно в
производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено
становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания,
заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че
може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението.
Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането,
но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се
укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва
да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Средец, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. Пенчев Пенчев, против Н. И. М.,
в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от
592,37 лв. - неустойка по Тарифата за таксите и разходите за периода от 12.04.2021 до
14.02.2022 г. и за сумата над 25, 00 лева разноски за заплатена държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2