Решение по дело №4222/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5
Дата: 3 януари 2018 г. (в сила от 3 януари 2018 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20171100604222
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София,  ….12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVI-ти въззивен състав на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

на секретаря Нели Драндарова, в присъствието на прокурора Албена Тараланска, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 4222 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 07.12.2016 г. по н. о. х. д. № 13808/2015 г. Софийски районен съд, НО, 115 състав е признал подсъдимата М.Д.Ш. за невиновна в това в периода 26.10.2014 г. до 29.10.2014 г. в гр. София, съзнателно противозаконно да е присвоила чужда движима вещ, която владеела - златен синджир, собственост на С.Т.С., като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал. 1 от НК.

Против постановената присъда е постъпил протест от СРП, в който се излагат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на протестирания съдебен акт. Сочат се съображения за доказаност на обвинението, като държавното обвинение счита, че показанията на разпитаните свидетели, установяват, както извършването на деянието, така и неговото авторство. Счита, че присъдата на районния съд страда от пороци, изразяващи се в противоречие относно това на какво правно основание подсъдимата е владяла инкриминираната вещ, както и относно това по какви съображения кредитира определени гласни доказателствени средства и намира за недостоверни други. Предлага въззивната инстанция да  отмени протестираната присъда и на основание чл. 334, т.2, вр. чл. 336, ал.1, т.2 от  НПК да постанови нова, с която да признае подс. М.Д.Ш. за виновна в престъплението, за което е предадена на съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста. Посочва, че присъдата, постановена от СРС е правилна и законосъобразна, както и че по делото не са налице убедителни доказателства, че подсъдимата е автор на престъплението, за което й е повдигнато обвинение.

Защитникът на подс. Ш. - адв. Станков моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и изцяло постановена в съответствие със събрания доказателствен материал.

В правото си на лична защита и предоставената й последна дума подсъдимата М.Д.Ш. моли да се потвърди присъдата, постановена от СРС.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно гласни и писмени доказателства. Въз основа на техния анализ е приел фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция. Непълнота бе констатирана единствено в частта относно стойността на инкриминираната вещ, която следва да бъде коригирана от въззивния съд. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция прие от фактическа страна следното:

Подсъдимата М.Д.Ш. е родена на ***г***, българка, български гражданин, със средно образование, неосъждана, с адрес - гр. София, ул. „Христо Ботев“, 116, работи като продавачка, ЕГН **********.

В периода на м. октомври, 2014г. подсъдимата Ш. и св. С.се познавали и поддържали близки отношения. С.често ходел до местоработата на подсъдимата, която се намирала в гр. София, ул. „Мара Бунева“, където се срещали.

На 26.10.2014г. подсъдимата Ш. и свидетелят С.се срещнали около 19,30 ч., след което отишли в хотел „Ени“, намиращ се в близост до Женския пазар в София. Останали в хотела до към 20,00 – 20,30 ч., като преди да се разделят, свидетелят С.дал на подсъдимата собствения си златен синджир, който бил от 14 карата, с тегло 25,2 грама.

Няколко дни по-късно - на 29.10.2014г. подсъдимата заложила дадения й от св. С.златен синджир в заложна къща, намираща се в близост до местоработата й - на адрес гр. София, ул. „********. Управител на заложната къща била св. М.В.. За залагането на вещта бил съставен заложен билет от св. Л.Ц.с № 23602 от 29.10.2014г. Срещу заложения златен синджир св. Ц. предал на подс. Ш. сумата от 700 лв. Относно произхода на вещта подс. Ш. съобщила на св. Ц., че й е подарена от св. С..

Няколко дни след залагането на златния синджир от подс. Ш. в заложната къща при св. Л.Ц.отишъл св. С.и поискал да получи заложения от подсъдимата златен синджир. Обяснил, че подсъдимата Ш. му е откраднала синджира. Св. Ц. отказал да предаде инкриминирания накит и обяснил, че има право да го предаде единствено на подсъдимата Ш.. Св. С.напуснал заложната къща, като се заканил, че ще намери начин да си вземе вещта.

На 05.11.2014 г. св. С.подал сигнал до органите на МВР, в който заявявал, че пред хотел „Ени“, намиращ се на Женския пазар в гр. София е предал златния си синджир с тегло 25 грама на негова позната - М., за да го почисти, но тя не му го върнала.

В хода на разследването във връзка с подадения от св. С.сигнал до органите на полицията, процесната вещ била предадена с протокол за доброволно предаване от св. М.В. на органите на полицията заедно със заложения билет за залагането й от подсъдимата.

 От заключението на оценителната експертиза по делото е установено, че стойността на инкриминирания златен синджир, 14 карата и тегло 25,2 гр. е 1260 лв.

Изпълнена на ДП е и почеркова експертиза на текста и подписа за заемател на заложния билет за залагането на процесната вещ, от заключението на която се установява, че текстът и подписът в са положени от подсъдимата.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни  доказателства, а именно: показанията на свидетелите С.С., св. Л.Ц., св. М.В., св. Б.С.и св. И.И.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно предаване от 05.11.2014г., заложен билет от 29.10.2014, справки за съдимост на подсъдимата, както и от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителната и почеркова експертиза. Възприетата  фактическа обстановка се установява и от всички останали събрани по делото писмени доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като почиват на вярна и точна интерпретация на  събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и  пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.

По същество присъдата на СРС е правилна. Подсъдимата М.Д.Ш. следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК поради това, че не е извършила инкриминираното деяние.  Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. При така изложената доказателствена съвкупност не е възможно да бъдат установени, както обстоятелствата, при които е извършено посегателството /механизма на реализиране на престъпното посегателство/, така и да бъде направен единствен и категоричен извод, че подс. М.Д.Ш. е извършител на престъплението - налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – а именно противозаконността на своенето на инкриминираната вещ от страна на подсъдимата, както и нейната собственост.

При осъществения въззивен контрол не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание.

Не се споделя оплакването на държавното обвинение за неправилно тълкуване на доказателствения материал, тъй като първостепенният съд е подложил на анализ достоверността на гласните доказателства, съпоставяйки и анализирайки тяхната взаимовръзка и логическа последователност.

Настоящият въззивен състав намира и че правилно е приложен материалният закон, като не се споделя застъпената от представителя на прокуратурата теза, че по делото са събрани доказателства относно извършването на деянието и неговото авторство. Извършвайки самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд установи, че в процесния случай показанията на св. С.са доказателственото средство, стоящо най-близо до събитието на престъпното деяние, инкриминирано в обвинителния акт, поради което настоящият съд намира, че същите трябва да бъдат анализирани внимателно и съпоставени с останалия събран доказателствен материал, като послужат за основа на възприетата от съда фактология. Показанията на св. С.обаче са вътрешно противоречиви и непоследователни в пресъздаваните от него факти. Дори след приобщаване на изложеното от този свидетел в хода на досъдебното производство, разминаванията не са били отстранени, както и причините за тях установени. На първо място, съществени противоречия съществуват по отношение обстоятелството какви са били отношенията му с подс. Ш. и къде С.е предал инкриминирания златен синджир. Видно от дадените пред орган на ДП показания, свидетелят С.заявява, че е излизал с подс. Ш. в продължение на два месеца, предал й е синджира след като са отишли до хотел „Ени“. Разпитан вече в хода на съдебното следствие, св. С.първоначално отрича да е ходил с подс. Ш. до хотел „Ени“, а в последствие твърди, че макар да са ходили до това място, то е бил за да види друга негова позната – обстоятелства, за които не е споменал при хронологично първия проведен разпит пред органите на досъдебното производство. Практически св. С.изцяло отрича тезата за близки интимни отношения между него и подс. Ш.. Констатираните разминавания са съществени с оглед необходимостта от изследване на тезата на защитата относно основанието, на което С.е предал инкриминирания златен синджир на подс. Ш.. В тази насока съдът съобрази не само нелогичността и вътрешните противоречия в показанията на С., който макар да отрича да е имал интимни отношения с Ш. и възможността да й е подарил златния накит, допуска след предаването му, подсъдимата да си го е сложила на врата. Съдът отчете и противоречието на показанията  му с тези на останалите разпитани по делото свидетели. Тук следва да се посочи, че последните потвърждават не само близостта и интимните отношения между подс. Ш. и св. С., но посочват още, че това е било съпътствано от редовни подаръци, които С.е правел на подсъдимата. Тезата, че златният синджир е бил предаден на подс. Ш. от св. С.като подарък се подкрепя от показанията на практически всички свидетели извън С.. На всички тях по различно време и по различен начин е било съобщено, че инкриминираната вещ е подарена. Така, св. Б.С.съобщава, че за направения подарък от С.на Ш. е узнал не само от последната, но в кратък период след предаването на златния накит сам С.е съобщил за това на С.. В тази посока са и показанията на св. И., св. В.и св. Ц., които също твърдят, че подс. Ш. при залагането на вещта е съобщила, че й е подарена. Същите тези свидетели сочат, че С.е отишъл да си търси вещта няколко дни след предаването й с твърдения, че не е правил подобен подарък на подсъдимата. Настоящата въззивна инстанция прие, че относно основанието за предаването на златния синджир следва да кредитира версията, развита от защитата, не само защото намира опора в свидетелските показания (извън тези на С.), но и защото отчете поведението на подс. Ш. при залагането на вещта. Житейски нелогично е в случай, че накитът е бил предаден на Ш. за почистване, тя да отиде в заложната къща, където да иска да провери дали материалът от който той е изработен е злато. Обратно, това поведение намира житейски смисъл именно по повод направени подаръци, особено в контекста на отношенията между подс. Ш. и св. С., за които съобщават свидетелите. Относно желанието на Ш. да се увери, че предадената й от С.вещ е златна, съдът кредитира показанията на св. Л.Ц., които съдът намира за обективни и логични и не се установи и този свидетел да е заинтересован от изхода на делото или по друга причина да иска да повлияе на убеждението на съда недобросъвестно.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира и показанията на св. С., извън частта, в която съобщава за основанието, на което е предал на подс. Ш. златния синджир. Съдът приема, че е напълно възможно, след като е направил подарък на подсъдимата, да е размислил и да е поискал да си го върне обратно, а като е установил, че от заложната къща могат да го върнат единствено на заемателя, е потърсил съдействие на органите на МВР. Или, няма никакво съмнение, че св. С.е предал златния синджир на подс. Ш.. Въпросът на какво правно основание е била предадена вещта обаче е съществен. От събраните по делото доказателства изводът, Ш. да е получила златния накит по договор за поръчка, а не като дарение не се доказа с нужната категоричност.

Тук е мястото да се посочи, че не могат да бъдат правени изводи за противозаконността на своенето от факта, че св. С.е започнал да търси и да иска да си върне инкриминираната вещ. Това е така, тъй като релевантния момент, към който се преценява дали поведението на Ш. е било провоправно, е този на разпореждането с веща, като е напълно възможно на Ш. да е заложила вещта, за която й е било известно, че й е подарена, респ. да се е разпоредила със собствена вещ. Ето защо като кредитира показанията на свидетелите, включително тези на С.(извън посочената част относно твърденията за предаване на вещта на подс. Ш. за почистване със задължение за връщане на златния накит), заложния билет и останалите писмени доказателства, прие, че не може въз основа на тези доказателствени източници да гради изводи за виновност на подс. Ш..

Правилно са били кредитирани заключенията на вещите лица, изготвили назначените на досъдебното производство съдебно-оценителна и почеркова експертизи, т.к. последните са пълни, ясни и обосновани и по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност, поради което и въззивната инстанция изцяло приема фактите, установени от техните заключения.

В обобщение на гореизложеното, съдът счете, че първостепенния съд е направил правилни правни изводи, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. Напълно законосъобразно и обосновано е посочил, че обвинението спрямо подсъдимата Ш. е останало недоказано, доколкото събраните по делото доказателства не сочат категорично и безспорно на извършеното от нея инкриминирано деяние с претендираните от прокуратурата параметри, въпреки изчерпването на процесуалните способи за това.

За да е осъществен състава на престъпното обсебване от обективна страна е необходимо правомерно преминаване на фактическата власт на чужда движимата вещ върху дееца, която впоследствие той противозаконно да присвои, т.е. да настъпи благоприятно изменение в имуществото на дееца без правно основание и във вреда на собственика на движимата вещ – предмет на престъплението. Престъплението е резултатно и е довършено с настъпването на общественоопасния резултат – невъзможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея вследствие на осъщественото от дееца фактическо или юридическо разпореждане с вещта. За да е налице престъплението „обсебване“ законът предвижда наличието на пряк умисъл у дееца – същият следва да е съзнавал неправомерността на своето поведение и да е искал (целял) настъпването на общественоопасния резултат (държи вещта като своя).

Във връзка с горното коректно Софийският районен съд е преценил, че съпоставянето на обективните признаци на състава на престъплението с наличната по делото доказателствена съвкупност, налага извод, че твърдяното посегателство върху чуждата собственост не е доказано по безспорен и категоричен начин. Действително от  доказателствата по делото се установява, че посочената в обвинителния акт вещ- златен синджир е предмет на разпоредителни действия от страна на подс. Ш., не се установява обаче това разпореждане да е било осъществено противозаконно с чужда, а не със собствена вещ, получена въз основа на реален договор за дарение. Тук следва да се отбележи, че в мотивите на съда действително е допуснато твърдяното от държавното обвинение противоречие относно това какво е приел районния съд относно правното основание, на което Ш. е владеела вещта – дали това е договор за дарение или поръчка. Това противоречие обаче въззинвата инстанция приема за несъществено, доколкото волята на съда не е неясна и се извежда без противоречие от цялостния прочит на мотивите към присъдата. При отсъствие на твърдяната от СРП неяснота съдът прие, че не е допуснато нарушение от категорията на съществените, представляващо основание връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С оглед недоказаността на извършването на инкриминираното деяние, обсъждането на субективната страна на състава на престъплението е безпредметно.

С оглед на нормата на чл. 303, ал.1 от НПК – присъдата не може да почива на  предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано, единствено законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на  твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимите лица към него, породените от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013г. на III н. о. ВКС). Правилно районният съд е постановил такава, за  подсъдимата Ш.,  след като твърдяната в обвинителния акт на прокуратурата фактическа обстановка е останала  недоказана от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на обективната истина.

Предвид изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.

Предвид това атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVІ въззивен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.12.2016 г. по н. о. х. д. № 13808/2015 г. на Софийски районен съд, НО, 115 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                         2.