Р Е Ш Е Н И Е
№285
09. ХІ.
2009 година, В..
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
В. РАЙОНЕН СЪД на двадесети
октомври, две хиляди и осма година, в открито
съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:В. Т.
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа
докладваното от районния съдия В.Т. гражданско дело № 358 по описа за 2009
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове за обезщетение
на работника за времето, през
което е останал без работа поради
уволнението, за неизползуван платен
годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж
и за изплащане на трудово възнаграждение на основание чл. 222,
ал. 1, чл.
224, ал. 1
и чл. 242 от Кодекса на труда, разгледани по особения ред, уреден в
глава ХХV на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Бързо производство” на
основание чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.
С искова молба Й.А.К. ЕГН **********,***, твърди против
“Т.Т.К.”
ЕООД, ЕФН … със седалище и адрес на
управление гр. П., на ул. “Б. ш.” №…5, представлявано от К. А. ЕГН **********, че е работила в ответното дружество на длъжността “Т. ” от 01. ХІІ.
2000 година до 01. ХІІ. 2007 година и че е била освободена от тази длъжност
поради намаляване на обема на работа без работодателят й да й изплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 работни дни и дължимото
трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2007 година в размер на
463 лева за всеки месец или 926 лева общо. С исковата молба и с изменението на
иска по реда на чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс ищцата моли съда да осъди
ответното дружество да й изплати брутно трудово възнаграждение за месеците
октомври и ноември 2007 година в размер на 463 лева за всеки месец или 926 лева
общо, в едно с мораторна лихва считано от падежа на
всяко вземане – 01. ХІ. 2007 година до датата на предявяване на иска в размер
на 200 лева; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (отработени шест
месеца за периода от 17. V. 2007 година до 01. ХІІ.
2007 година – 10 работни дни) в размер на 220.60 лева, ведно с мораторна лихва, считано от 01. ХІІ. 2007 година до датата
на предявяване на иска в размер на 46.51 лева, както и обезщетение за един
месец след освобождаването й от работа, през който е останала без работа в
размер на 463.34 лева, ведно с мораторна лихва, смятано
от 01. І. 2008 година до датата на предявяване на иска в размер на 97.68 лева,
както и законна лихва върху всяко вземане от датата на предявяването на иска до
окончателното изплащане на дължимото се.
По
делото се установи, че ответникът “Т. Т. К.” ЕООД, ЕФН **********
със седалище и адрес на управление гр. П., на ул. “Б. ш.” №145, представлявано
от К. А. ЕГН **********, е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, ето защо на основание чл. 50, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
съдът разпореди съобщенията и призовките до него да се приложат по делото и да
се смятат за редовно връчени. Ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се явява в открито съдебно заседание и не взима отношение по иска.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Според приложен по делото трудов договор №……..
година, същият е бил сключен на посочената дата в гр. Пловдив между ищцата и
управителя на ответното дружество. По силата на трудовия договор ищцата е заела
в ответното дружество длъжността “бригадир”. С приложена по делото заповед №36 на управителя на ответното
дружество от 01. ХІІ. 2007 година трудовият договор е бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда поради намаляване на обема
на работа. В цитираната заповед е наредено на ищцата да се изплати една брутна
трудова заплата за времето, през което е останала без работа, след представяне
на молба и копие от трудова книжка на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на
труда и неизползван платен годишен отпуск за десет работни дни на основание чл.
224, ал. 1 от същия кодекс. Разпитаният в открито съдебно заседание, проведено
на 20. Х. 2009 година, свидетел В.Н.К. твърди, че е съпруг на ищцата и че
двамата са работили в ответното дружество, както и че са били съкратени.
Свидетелят сочи още, че съпругата му многократно е търсила претендираните
с предявения иск суми от управителя на ответното дружество, но й е било
отговорено да ги търси по съдебен ред. Свидетелят сочи още, че ищцата е
останала без работа в продължение на един месец, след което е заминала да
работи в чужбина.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно,
че на ищцата не е било изплатено трудово
възнаграждение в размер на общо 926.68 лева за месеците октомври и ноември 2007
година, както и че дължимата мораторна лихва върху
тези суми е в размер на общо 200.87 лева; че размерът на обезщетението за
оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е в
размер на 436.34 лева с мораторна лихва в размер на
97.68 лева; че неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
в размер на 220.60 лева с мораторна лихва от 46.51
лева.
С оглед на горното
съдът счита, че:
Предявените обективно съединени искове за
обезщетение на работника за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, за неизползуван
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж и за изплащане на трудово възнаграждение на основание чл. 222, ал. 1, чл. 224, ал. 1 и чл. 242 от Кодекса на
труда са ОСНОВАТЕЛНИ и следва да бъдат
УВАЖЕНИ, по следните съображения:
Според чл. 242 от Кодекса
на труда, положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден, според чл. 222 от същия кодекс при
уволнение поради намаляване обема на работа служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, а според чл. 224, ал. 1
от същия кодекс при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съдът
намира, че за да бъдат уважени исковете на ищцата с правно основание цитираните
текстове от Кодекса на труда, следва да бъде доказано, че същата е била в
трудово правоотношение с ответното дружество, че същото е било прекратено
поради намаляване обема на работа и че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е останала без работа поне за един месец.
От представените по делото писмени доказателства е
видно, че ищцата е заемала длъжността “бригадир” в ответното дружество за
периода от 01. ХІІ. 2000 година до 01. ХІІ. 2007 година. От показанията на
разпитания свидетел е видно, че за последните два месеца, през които е работила
в ответното дружество, ищцата не е получила трудово възнаграждение, а при
прекратяването на трудовия й договор не е получила една брутна трудова заплата
за времето, през което е останала без работа на основание чл. 222, ал. 1 от
Кодекса на труда, нито й е бил заплатен неизползван платен годишен отпуск за
десет работни дни на основание чл. 224, ал. 1 от същия кодекс, макар изрично
нареждане за това да се съдържа и в самата заповед №36 на управителя на
ответното дружество от 01. ХІІ. 2007 година. Със заключението на извършената по
делото счетоводна експертиза се установява и размерът на дължимите от ответното
дружество трудово възнаграждение и обезщетения.
На основание чл. 78, ал.
1 и 6 от Гражданския процесуален кодекс, на ищцата следва да бъдат присъдени и
разноски по делото, съразмерно с уважените искове – 100 лева за адвокатско
възнаграждение. Следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса 150.00
лева (по 50 лева за всеки един от
обективно съединените искове), както и разноски по делото на В.районен съд в
размер на 50.00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
УВАЖАВА иска,
предявен от Й.А.К.
ЕГН **********,*** против “Т. Т. К.” ЕООД, ЕФН …… със седалище и адрес на управление гр. П., на ул.
“Б. ш.” №145, представлявано от К. А.ЕГН **********, на основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса на труда, като осъжда ответното
дружество да изплати на ищцата брутно трудово възнаграждение за месеците
октомври и ноември 2007 година в размер на 463 лева за всеки месец или 926 лева
общо, в едно с мораторна лихва считано от падежа на
всяко вземане – 01. ХІ. 2007 година до датата на предявяване на иска в размер
на 200 лева, както и законна лихва върху това вземане от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане на дължимото се;
УВАЖАВА иска,
предявен от Й.А.К.
ЕГН **********,*** против “Т. Т. К.” ЕООД, ЕФН …..със седалище и адрес на управление гр. П., на ул.
“Б.ш.” №145, представлявано от К. А. ЕГН **********, на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, като осъжда ответното
дружество да изплати на ищцата обезщетение за един месец след освобождаването й
от работа, през който е останала без работа в размер на 463.34 лева, ведно с мораторна лихва, смятано от 01. І. 2008 година до датата на
предявяване на иска в размер на 97.68 лева, както и законна лихва върху това
вземане от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на
дължимото се;
УВАЖАВА иска,
предявен от Й.А.К.
ЕГН **********,*** против “Т.Т. К.” ЕООД, ЕФН….. със седалище и адрес на управление гр. П., на ул.
“Б. ш.” №145, представлявано от К. А.ЕГН **********, на основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, като осъжда ответното
дружество да изплати на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
(отработени шест месеца за периода от 17. V. 2007
година до 01. ХІІ. 2007 година – 10 работни дни) в размер на 220.60 лева, ведно
с мораторна лихва, считано от 01. ХІІ. 2007 година до
датата на предявяване на иска в размер на 46.51 лева, както и законна лихва
върху това вземане от датата на предявяването на иска до окончателното
изплащане на дължимото се;
ОСЪЖДА “Т.Т. К.” ЕООД, ЕФН …….. със седалище и адрес на
управление гр. П., на ул. “Б. ш.” №… представлявано от К. А. ЕГН **********, да заплати на:
-
Й.А.К. ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 100 (сто)
лева;
-
ДЪРЖАВАТА ТАКСА 150 (сто и петдесет) лева + 5 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист.
-
В. РАЙОНЕН СЪД разноски 50.00 (петдесет) лева + 5 лева за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на обжалване пред П.окръжен съд от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :