РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 15072/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.Д.И. твърди, че на 29.04.2008 г. сключила с ответника „Ю.Б.“
АД договор за кредит за покупка на недвижим имот и други разплащания, по силата
на който получила в заем сумата в размер на 118 000,00 лева, която се задължил
да връща на 420 равни месечни вноски в размер на 645,32 лева, включващи главница и възнаградителна
лихва в размер на 5,65 % годишно. Сочи, че самото съдържание на договора й било
предоставено непосредствено преди момента на подписването му, като не могло да
се влияе върху неговото съдържание, което било предварително подготвено от
банката. Твърди, че при подписване на договора погасителен план не й бил
предоставен, като фактически получила сумата от 118 000 лева, част от която
била за платена за покупка на недвижим имот, а останалата – изтеглена на каса.
Твърди, че в хода на изпълнение на договора установила, че вноските по кредита
са по-високи от уговорените в договора, като при поставен въпрос каква е
причината за това служители на ответника отговорили, че това се дължи на
преизчислението на вноските в швейцарски франкове, увеличението на курса на
франка, както и на самия лихвен процент по договора. Твърди, че изпълнението на
договора при тези условя било сериозно затруднение за нея, поради което
обстоятелствата я притиснали да подпише предложените й от банката допълнителни
споразумения, за „облекчено погасяване“ в които обаче незаконосъбразно
натрупаната възнаградителна лихва била капитализирана
и върху нея била начислявана възнаградителна лихва и
такси. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора твърди да е неравноправна, тъй като
погасяване на кредита е уговорено във валута различна от тази, в която е уговорен
и получен, както и поради това, че в договора за кредит не е посочена сумата в
швейцарски франкове, която трябва да се плати за погасяване на получената сума
от 118 000,00 лева. Твърди, че липсва съгласие за връщане на конкретна сума за
главница в швейцарски франкове, евентуално, че клаузата е нищожна като
неравноправна. Сочи, че в клаузата на чл. 22, ал.1 от договора, в която е
предвидено, че кредитополучателят поема риска от промяната от валутния курс и
всички вреди от това е неясна и нищожна като неравноправна. Твърди тези клаузи
да противоречат и на добрите нрави, поради съществена нееквивалентност на
насрещните престации, тъй като банката реално не е предоставила ресурс в
швейцарски франкове, а получава печалба под формата на различни лихви, такси и
комисионни, като се сочи, че различната валута на двете насрещни задължения е
уговорена със спекулативна цел, несъвместима с добросъвестността и обществения
интерес. Сочи, че банката още към момента на сключване на договора е можела да
предвиди настъпилите промени в курсовата стойност на швейцарския франк, което е
било мотив на банката да сключи договора при поемане на валутния риск, от
потребителя, а последният не е бил запознат и не е могъл да предвиди тази
промяна.
Твърди да са нищожни като неравноправни
клаузите на чл. 3, ал.5 и чл. 12, ал.1 от договора за кредит, които предвиждат
банката едностранно да променя лихвения процент по договора без да са посочени
конкретни обстоятелства и механизъм, при които това да стане. Твърди да са
нищожни, поради противоречието им със закона – чл. 10, ал.3 ЗЗД и клаузите от
допълнителни споразумения към договора от 29.12.2011 г. и 17.08.2012 г.,
предвиждащи капитализиране на изтеклите възнаградителни
лихви.
Твърди, че нищожните клаузи от договора
засягат неговото съществено съдържание, поради което моли целят договор за
кредит да бъде обявен за нищожен,
евентуално – при отхвърляне на този иск, моли да бъдат обявени за нищожни
клаузите от договора предвиждащи връщането на заемната сума в швейцарски
франкове – на чл. 6, ал.2 и чл. 22, ал.1 от договора, както и да признае
несъществуването на вземане за главница по договора за кредит в размер на 2815,47 швейцарски франка, представляващи възнаградителни лихви, начислени за периода 22.09.2011 г. –
10.09.2012 г. и в противоречие със закона капитализирани към главницата, поради
погасяване на вземането по давност, както и на вземане в размер на 527,47
швейцарски франка, представляващи начислена в противоречие със закона възнаградителна лихва върху капитализирана такава за периода
29.12.2011 г. 20.11.2015 г., както и на сумата от 18,47 швейцарски франка,
начислена такса за управление върху незаконосъобразно капитализирана лихва за този
период.
Предявени са и евентуални на първия установителен
иск и кумулативни на втория, осъдителни искове с правна квалификация чл.
55, ал.1, пр. първо ЗЗД за връщане на платени валутни разлики в периода
21.11.2010 г. – 31.10.2015 г. в размер на 14121,75 лева /увеличение на иска,
допуснато в о.с.з., проведено на 25.06.2019г./ и за връщане на сумата от
1759,50 швейцарски франка – надплатена възнаградителна
лихва за периода 21.11.2010 г. – 21.12.2011 г., ведно със законната лихва. В
случай на отхвърляне на втория евентуален установителен иск се предявява и
евентуален конститутивен иск за изменение на договора
на основание чл. 307 ТЗ, поради стопанска непоносимост – настъпили непредвидими
промени на валутните пазари, довели до увеличение на курса на швейцарския франк
спрямо лева и останалите валути със 60%, което от своя страна е довело да
увеличаване на сумата подлежаща на връщане като главница спрямо отпусната
такава с около 60%. Претендира разноски.
Ответникът
„Ю.Б.” АД, оспорва исковете. Твърди, че
клаузите, за които в исковата молба са изложени твърдения за нищожност не са
неравноправни, както и че не са част от основното съдържание на договора и
тяхната евентуална нищожност не би засегнала действителността на договора в
неговата цялост. Излага доводи, че в чл.1, ал.1 от договора е предвидено, че
кредитният лимит се отпуска в швейцарски франкове в размер на равностойността
на 118 000,00 лева по курс купува на швейцарски франк към евро на банката, в
деня на усвояване на кредита. Сочи, че разпоредбата ясно сочи отпускането на
кредита в швейцарски франкове, в каквито е поискан и предоставен по специална
кредитна сметка на ищеца, като твърди при сключване на договора ищцата да е
била наясно с това, както и да са й разяснени валутните рискове и да са индивидуално
обсъдени нуждите на ищцата и нейните възможности за връщане на кредита. Оспорва
и осъдителните искове по основание и размер. По иска по чл. 307 ТЗ излага
доводи, че към момента на сключване на договора ищцата е имала възможност да
предвиди изменението на курса на швейцарския франк спрямо еврото и лева, тъй
като е имала висше икономически образование, както и преди да сключи договора
за банков кредит е ползвала консултантски услуги на посредника „К. и.“ ЕООД.
Твърди, че уговорката в допълнителните споразумения не представлява отнапред
уговорено капитализиране на лихва, а еднократно капитализиране, свързано с
период на облекчено погасяване, което се твърди да представлява своеобразно
кредитиране с изтеклата лихва за този период. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.04.2008 г. е сключен договор за банков кредит между „Юробанк и Еф Джи България” АД и М. И.. В чл. 1, ал. 1 от договора е предвидено, че банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 118 000,00 лева по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, като в ал. 3 е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, представляваща неразделна част от договора. Според чл. 2, ал. 1 от договора разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, като според ал. 3 усвоеният кредит по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарски франк към лева на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по откритата в банката сметка на кредитополучателя. В чл. 3 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като е посочено, че към момента на сключване на договора релевантния БЛП на банката е 4,5 %. Според чл. 3, ал. от договора действащия БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия му размер и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Според чл. 6, ал.1 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план Приложение № 2 към договора , като според ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай, че на падежа на погасителната вноска кредитополучателят не е осигурил необходимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката погасяването на кредита става със средства от тези сметка след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката
На 29.12.2011 г. е подписано допълнително
споразумение между страните, в което те са се съгласили относно размера на просрочените суми, като в
същото е посочено, че се сключва с оглед временните затруднения на
кредитополучателя да обслужва кредита. Предвидено е, че се договаря 6-месечен
период на облекчено погасяване, през който се дължи фиксирана годишна лихва от
4,03 процента и кредитът ще се погасява на равни месечни вноски от по 330
швейцарски франка. В чл. 4, ал.1 от допълнителното споразумение е предвидено,
че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1 се преоформят
служебно чрез натрупването им като усвоена главница.
На 28.03.2013 г. е подписано второ допълнително
споразумение между страните, в което те са се съгласили относно размера на редовната главница, като в
същото е посочено, че се сключва с оглед временните затруднения на
кредитополучателя да обслужва кредита. Предвидено е, че се договаря 6-месечен
период на облекчено погасяване, през който се дължи фиксирана годишна лихва от
БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 2,35 пункта и
кредитът ще се погасява на равни месечни вноски от по 382 швейцарски франка.
Според заключението на приетата първоначална и допълнителна счетоводна експертиза кредитополучателят е имал възможност да се разпорежда от сумата по предоставения му кредит след служебното му превалутиране от 99 916,00 швейцарски франка в 118 000 лева, постъпили по разплащателната сметка на кредитополучателя в лева на 21.05.2008г. В задачи 13, 14 и 15 от основното заключение вещото лице е посочило, че по посочената в договора сметка, на 21.05.2008 г. е постъпила сумата от 99916 швейцарски франка, превалутирана е в лева и сумата от 118 000,80 лева е прехвърлена в разплащателната сметка на кредитополучателя, като реално банката е ползвала ресурс в швейцарски франкове, които обаче кредитополучателката не е могла да ползва преди тяхното превалутиране в лева. За извършване на превалутирането в банката е постъпило искане от страна на кредитополучателя. Погасяването на кредита от ищцата е ставало чрез внасяне на суми в лева с изключение на две вноски, които са направени в швейцарски франкове, като при всяко внасяне на погасителни вноски в лева. Според допълнителното заключение от 18.06.2018 г. за периода 21.11.2010 г. – 31.10.2015 г. разликата между левовата равностойност на платените суми по валутен курс към датата на плащането и тази, която би била дължима при обслужване на кредита като отпуснат в лева е в размер на 14121,75 лева. Според първоначалното заключение по зад. 4 за периода 21.11.2010 г. – 21.12.2011 г. разликата между дължимата съобразно първоначално уговорения лихвен процент и начислената и заплатена възнаградителна лихва възлиза в размер на 1759,51 швейцарски франка.
Според заключението, в представената на вещото лице методология на „Ю.Б.“ АД за определяне на базисни лихвени проценти, БЛП се определя от сбора на трансферната цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се влияе от пазарни лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор, в зависимост от валутата на кредита, като при кредити в швейцарски франкове се следи тримесечния Либор; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс – минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете и др. Буферна надбавка, която включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временни пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0, 505 % на годишна база. Според експертизата в методиката не се предвидени компонентите на т.н. рискова премия, както и за нейния относителен дял, както и не са налице данни относно начина на изчисление на БЛП и относителните тегла на отделните компоненти. Вещото лице сочи, че при изменение на БЛП в процесния договор не са взети промените само по посочените в методиката индекси, а и тези на 5-годишния кредитен суоп на България и 5-годишния кредитен суоп на Гърция, които не са посочени в методиката.
Според заключението курсът на швейцарския франк спрямо лева към 21.05.2008 г. е 1,20500 лв. за 1 шв.франк, а приложеният от ответника курс продава към дата на усвояването е 1,181 лева за 1 шв.франк, като започва плавна тенденция към покачване докато стигне до ниво от 1,80361 лева за 1 шв.франк. Според допълнителното заключение от 31.01.2020 г., прието в о.с.з., проведено на 11.02.2020 г. на база движението на курса лева – шв. франк на БНБ се констатира, че за периода 2005 г. – 2008 г. валутният курс на лева спрямо швейцарски франк се е променял с минимални стойности, както с увеличение, така и с намаление. В периода 2005 г. – 2007 г. се наблюдава увеличение на средния валутен курс франк – евро, а през 2008г. същият е намалял спрямо този от 2007 г., по данни на ЕЦБ. След 2008 г. се наблюдава плавно увеличение на цената на валутата швейцарски франк спрямо българския лев, а относно валутния курс франк към евро – се наблюдава намаляване на валутния курс франк към евро и постепенно достигане на нивото на валутния курс на еврото. Вещото лице сочи, че повишението на валутния курс на Швейцарския франк се дължи на промени в икономиката на Швейцария след настъпване на световната финансова криза и повишаване търсенето на швейцарския франк. Вещото лице сочи, че за да се прогнозира развитието на валутния курс, то следва да се извърши подробен анализ и наблюдение на икономиката на Швейцария, за даден изследван период, за да се съобразят всички случващия се пазарни и непазарни фактори, свързани със съответната държава и влияещи пряко върху цената на франка спрямо останалите валути. Според допълнителното заключение през 2007 г. и 2008 г. има сключени договори за ипотечен кредит в швейцарски франкове със служители на „Ю.Б.“ АД.
Според допълнителното заключение, прието в о.с.з., проведено на 24.11.2020г., към момента на сключване на процесния договор за кредит БЛП на банката за жилищни кредити в лева е бил 7,75 %, а договорната надбавка – 1,15 пункта, респ. формираният годишен лихвен процент в размер на 8,90%. При симулиран погасителен план при сключване на процесния договор като договор за кредит в лева и лихва при този вид кредити се установява, че възнаградителната лихва за срока на договора без отчитане на промяната ще бъде 266848,43 лева, а при отчитане на промяната в БЛП на тези кредити – 362 241,39 лева.
Установява се от споразумение от 31.01.2008 г. /лист 157/, че между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „К. и.“ ЕООД е сключен договор за посредничество, в който страните са се споразумели, посредникът да сътрудничи при предлагането от банката на жилищни кредити, обезпечени с ипотека на имота на физически лица. В споразумението е поето задължение на посредника да препоръчва на своите клиенти да кандидатстват за жилищни кредити от банката, като им предоставя рекламни и др. материали, запознава ги с условията за предоставяне на жилищни кредити, оказва им помощ при събирането и оформянето на документите, като за тази дейност на посредника банката му заплаща възнаграждение на база общ брой и равностойност на усвоени кредити месечно. За извършеното консултиране е предвидено, че на клиента се предоставя талон, който последният предоставя в банката. Видно от попълнение талон от ищцата той е за 120 000,00 лева. Видно от попълненото искане до банката от 06.03.2008г. ищцата е направила искане за отпускане на ипотечен кредит в размер на 120 000,00 лева – в равностойността им в швейцарски франкове - за последното направено отбелязване с х.
Видно от посасителния план към договора за кредит, представен от
ответника с отговора на исковата молба, същият е изцяло във валута швейцарски
франкове като отпуснатата главница – 99 916,16 шв.франка,
а възнаградителната лихва за целия срок на договора –
129 581,51 швейцарски франка, като
погасителният план не съдържа дата и подпис на ищеца.
Според обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК в о.с.з., проведено на 18.12.2018 г., в момента на подписване на процесния договор за кредит тя не е знаела, че взима от банката кредит в швейцарски франкове, а сочи, че е смятала, че тегли кредит в лева, тъй като й трябвали пари в лева. Ищцата сочи, че разбрала, че е изтеглила швейцарски франкове едва след като подписала едно приложение близо месец след сключване на договора за кредит и тогава била доста изненадана, тъй като констатирала, че франка не е постоянна величина и това не я устройвало. Сочи, че текста на искането за кредит не попълнила изцяло тя, като знаците х, били поставени от служител на банката.
Според показанията на свидетеля М.той познава ищцата от времето, в което заедно били студенти – от 2000 г., като по времето когато тя теглила процесния договор за кредит те съжителствали заедно и той идвал с нея, когато тя договаряла / при сравнение на имената на свидетеля с имената на детето на ищцата в изходящата от нея декларация, лист 115 от делото, той е баща на детето й/. М.И. искала да изтегли кредит в лева и договаряли най-ниски погасителни вноски, тъй като тя не можела да си позволи по-високи, като критерият, по който тя избирала кредита е най-ниска вноска. Свидетелят сочи, че никой от банковите служители не предупредил ищцата, че вноската може да нарасне и да стане двойна, единствено са говорили да се внасят сумите в лева. Според М.той не помни някой да е разяснявал на ищцата, че тя поема валутния риск, че курсът на швейцарския франк е плаващ и дали е благоразумно да изтегли такъв кредит. Свидетелят сочи, че за теглене на кредита се свързали с кредитен консултант, който им разяснил, че най-изгодните условия за теглене на кредит са тези в „Пощенска банка“. Свидетелят сочи, че банката създала у тях сигурност, че сключват кредит при най-изгодните условия. Към момента на сключване на договора свидетелят сочи, че И. и той били много притеснени, тъй като вече били капарирали жилището и тогава не разбрали, че кредитът са взима в швейцарски франкове. Свидетелят сочи, че договорът за кредит бил доста дълъг, като служителя на банката ги уверил, че всичко е стандартно , като най-вероятно И. не е изчела договора. Свидетелят сочи, че към момента на сключване на кредита и двамата с И. били завършили висшето си образование и И. била с 2 години практика като счетоводител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Относно действителността на клаузите на чл.
6, ал.2 чл. 22, ал.1, чл. 3, ал.5 и чл. 12, ал.1 от договора за банков
кредит, сключен на 29.04.2008 г.:
Като основание за нищожност на договорните клаузи ищецът сочи, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
В производството се установява, че между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по договор за кредит, част от съдържанието на който са и уговорките, които са оспорени в настоящото производство. Кредитополучателят по тази сделка е физическо лице, на което е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и той има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали между него и „Ю.Б.” АД по силата на процесния договор за банков кредит се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Доколкото в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, следва да се отговори на въпроса дали процесните клаузи са индивидуално уговорени с потребителя или не.
Установява се, че посочените уговорки не са част от общите условия, при които банката-ответник сключва договорите за ипотечен кредит с физически лица, а са част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит. Това, обаче, не е достатъчно същите да бъде квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с оглед направеното възражение от ищеца, че те са част от стандартни, изготвени предварително договори за кредит, които сключва банката и не подлежат на коментар и промяна.
Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на „Ю.Б.” АД на основание специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ответникът не ангажира доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание. В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищцата е ползвала услугите на кредитен консултант, нает и от банката не е достатъчно за доказване на този факт.
След като по делото не е установено от „Ю.Б.” АД, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, то за ответника са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че чл. 6, ал.2 чл. 22, ал.1, чл. 3, ал.5 и чл. 12, ал.1 от договора за кредит са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. Ето защо и те могат да бъдат нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, в случай, че се установи, че са неравноправни.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо при решаване на настоящия спор по предявените установителни искове съдът следва да провери освен това дали оспорената клауза не попада в някой от примерно посочените случаи на т. 1 до т. 17 на чл. 143 ЗЗП, така и това дали не са налице общите критерии, дадени в цитираната норма.
Съдът намира,
че доколкото оспорването на ищците в клаузата на чл. 6, ал.2 и чл. 22, ал. 1 от
договора са свързани с валутата на погасяване на договора за кредит и поемането
на валутния риск действителността им следва
да бъде разгледана заедно в настоящото изложение при извършване на преценката
дали са неравноправни.
Въпросът относно неравноправността на клаузите на договори за кредит в чуждестранна валута, последицата от които е цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя е разрешен в задължителната практика на СЕС - определение по дело С – 119/2017 г. и решение по дело С – 186/2016, както и тази, постановена по реда на чл. 290 - решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 67/12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018 г. на І т.о. на ВКС.
Преюдициалният въпрос, по които е било образувано дело
С-119/17 на СЕС се отнасят до тълкуване на разпоредбите на чл. 4, § 2 и чл. 3-5 от Директива 93/13/ЕИО, в хипотеза на договор за
кредит, в който е записано, че кредитът се отпуска и погасява във валута
/швейцарски франкове/, но фактически цялата сума е предоставена на
разположение на кредитополучателя в национална валута /в казуса румънски леи/, като паричната единица на сметката се използва
виртуално само за изчисление, какъвто е и настоящият казус. В т. 20 от
определението от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, постановено по чл. 99 от
Процедурния правилник на СЕС е изразено становище, че кредитът следва да се
погасява в чуждестранната валута, независимо, че е предоставен в националното
платежно средство и въпреки че договорът предвижда преобразуване на налични по
банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно
средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните
вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел, че този договор не следва да се
приравнява на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с
какъвто договор са дадените разрешения в постановеното от СЕС решение по дело
С-26/13 и т. 40 от решението по дело С-186/16. В т. 16, 18, 20, 23-30 от
мотивите на определението по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд
трябва да прилага при преценка дали клауза от договор за банков кредит е
неравноправна от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от
Директивата.
В решението по дело
С-186/16 е прието, че клаузата относно валутата, в която се погасява кредитът е
свързана с основния предмет на договора и за да бъде неравноправна, първото
условие е да не е изразена на ясен и разбираем език, като в тази връзка следва
да се прецени предоставена ли е на кредитополучателите достатъчно информация,
която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. По-нататък е посочено, че разяснената информация на потребителя
следва да му даде възможност да прецени възможното поскъпване и обезценяване на
чуждестранната валута и потенциално значимите икономически последици към
финансовите му задължения. На следващо място, при констатация за липса на
яснота, при преценка наличието на евентуална значителна неравнопоставеност
следва да се съобрази и експертната компетентност и познания на продавача
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута.
В решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. №
3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по спор за договор за ипотечен
кредит, предоставен в швейцарски франкове от „Юробанк
и Еф Джи България“ АД, е прието, че "Неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатиран, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.
3 ЗЗП. "
Процесните договорни клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22,
ал. 1 не отговарят на изискването за яснота и разбираемост.
Ответната банка не е предоставила на
кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута
достатъчна информация, която би му позволила да извърши разумна преценка
относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо
задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения при евентуална промяна в курса на
валутата на кредита спрямо местната валута.
Кредитополучателят е физическо
лице – потребител, който е сключил договор за кредит за покупка на недвижим
имот за жилищни нужди, като за заплащане на продажната цена и за други разходи
са му били необходими средства в лева, а не във швейцарски франкове. Реално
ищецът е получил заемната сума в лева, като в самия договор не е предвидена
невъзможност за реално ползване на швейцарски франкове, предвид наличието
на блокирана сметка. От събраните по делото доказателства и съдържанието на
самия договор за кредит следва несъмненият извод, че потребителят е приел
предложението на банката за кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на определена сума в лева единствено
поради това, че е предложен по-изгоден процент на възнаградителната
лихва. От страна на служителите на банката не е разяснено на потребителя, преди
подписване на договора, на какво се дължат тези „най-изгодни на пазара
условия“, като банката недобросъвестно се е позовала на житейската презумпция
за стабилност на швейцарската валута. У ищеца, като потребител и по-слаба
страна, не е останало никакво впечатление, че в резултат на предложените му „най-изгодни
условия на пазара“ е следвало да възстановява получения от него кредит във
валута различна от усвоената от него – лева, още повече последиците от това
различие. Не се установява в деня на подписване на договора за кредит, който е
предложен на ищеца на предварително подготвена бланка, да му е предаден и да е
подписан от него погасителният план по договора, от който по-ясно потребителят
би разбрал необходимостта от връщане на кредита в швейцарски франкове.
В настоящия случай не се
установява, че ответникът, с оглед експертната си компетентност и познания
относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в
краткосрочен и дългосрочен план е имал данни за наличие на предпостави или
тенденция за значимо поскъпване на стойността на швейцарския франк. Напротив
съм момента на сключване на договора не се установява да е имало такава
обоснована прогноза, като не е било прогнозируемо
отражението на Световната финансова криза върху валутната котировка на
швейцарския франк. Независимо от това съдът намира, че от страна на банката
е налице проявена недобросъвестност при договаряне на процесния
договор за кредит. На първо място, съдът намира, че не е положена дължимата
грижа на добрия търговец-банкер да бъдат разяснени всички условия на договора и
евентуалните последици от тях и конкретно възможността за изменение на курса на
швейцарския франк и как това ще се отрази на размера на заемния дълг, както и
рискове на превалутирането на кредита
в швейцарски франкове. На второ място, съдът намира, както беше
посочено по-горе, че банката е поддържала убеждение у потребителя, че сключва
договор при най-добрите условия, в това число като се основава на житейската
презумпция за стабилност на швейцарския франк. На трето място, съдът намира, че
банката недобросъвестно не е предоставила на потребителя възможност
предварително да се запознае със съдържанието на договора, който се подписва по
подготвено от нея предварително съдържание, което изисква време за преценка на
икономическия смисъл на разпоредбите, а се е възползвала от обстоятелството, че
потребителите на жилищни кредити в деня на подписването им вече са договорили
договорите си за покупко-продажба и очакват сигурното получаване на заемната
сума. В настоящия случай, банката не е предоставила при сключване на договора
дори и погасителния план „неразделна част от него“.
При проявената от ответника
недобросъвестност в посочения по-горе смисъл съдът намира, че възражението на
ответника във връзка с наличието на икономически познания у ищеца е
неоснователно, тъй като на последният не е предоставена възможност да се
запознае с условията на договора, за да прецени техния икономически смисъл и
последици.
Предвид изложеното съдът намира,
че кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, предвид получаването
на доход в местна национална валута.
С непредоставянето на
необходимата информация на потребителя банката като икономически по-силна
страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение процесните
договорни клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22,
ал. 1 са довели до значителна неравнопоставеност между страните.
Предвид неравноправния им
характер, спорните клаузи се явяват нищожна на основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съдът намира, че доколкото
оспорването на ищците в клаузата на чл. 3, ал.5 и чл. 12, ал.1 от договора са
свързани с възможността за едностранно изменение на договорната лихва и действителността им следва да бъде разгледана
заедно в настоящото изложение при извършване на преценката дали са
неравноправни по смисъла на специалните хипотези на чл. 143, т. 3, т. 10 и т.
12 ЗЗП.
Съгласно чл. 143, т. 10 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В случая, при тълкуване волята на страните, изразена в текста на чл. 3, ал. 5 и чл.12, ал. 1 от договора за кредит, сключен между страните, се установява, че в него е предвидена възможност за банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да промени размера на базовия лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и размера на дължимата от ищеца възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна вноска, както и да променя приложимите такси и комисионни. В тези клаузи изрично е посочено, че размерът на дължимата годишна лихва не подлежи на договаряне, както и че промяната в нея зависи единствено от волята на кредитора, който е и по - силната икономически страна в процесните отношения, възникнали с кредитополучателя, като съгласие на последния не се изисква и всички изменения в съдържанието на неговата основна престация по този договор, направени от банката, стават задължителни за него.
Следователно с
цитираните договорни клаузи се предвижда правото на „Ю.Б.” АД едностранно да
променя условията на сключения с ищците договор
за кредит, поради което и за да се приеме, че тези уговорки не накърняват
защитими итереси на потребителя, то съгласно
правилото на чл. 143, т. 10 ЗЗП, условията, при които търговецът може да
променя съдържанието на сделката следва да са изрично, изчерпателно и на
разбираем език посочени в самия договор. Ако с посочените уговорки се позволява
на банката да променя условията на договора на непредвидено в него основание за
това, то те следва да се квалифицират като неравноправни.
В случая на първо място, следва да се посочи,
че в нито една от оспорените договорни клаузи не са посочени условията, при
които банката ще извършва промяна на базовия лихвен процент, представляващ един
от компонентите при изчисляване размера на дължимата от кредитополучателя
годишна лихва. Такива предпоставки не са предвидени по обща воля на страните и
в нито една друга от уговорките, представляващи част от съдържанието на
сключения между тях договор. Не е конкретизирано дали банката ще има право
едностранно да променя уговорките по сделката, единствено при настъпване на някакви обективни условия, какви
са те, или пък упражняването на това право ще зависи само от волята на управителните
органи на търговеца, без да е задължително и необходимо това да е обвързано от настъпване
на някакво конкретно събитие.
Доколкото ответникът твърди, че основанията, при настъпване на които банката извършва промяна на базовия лихвен процент, са предвидени в Методология за определяне на базисен лихвен процент, приета въз основа на взето решение на КУАП на банката, следва да се отговори на въпроса дали посочените в тази методология условия са станали част от съдържанието на процесния договор за кредит, или не.
По делото не са налице доказателства, че ищецът, към момента на подписване на договора е бил запознат с методологията, на която се позовава ответника и която е едностранно издадена от него, както и че е изразил съгласие условията, предвидени в нея, да станат част от съдържанието на възникналите между страните облигационни отношения.
Дори да се приеме, че цитираната методология, представлява по своята същност общи условия, при които „Ю.Б.” АД сключва договори за кредит с физически лица, доколкото в нея се съдържат отнапред установени от банката условия, касаещи определянето на размера на базовия лихвен процент и неговото изменение за срока на действие на договора, то не се променя извода на съда, че същата не може валидно да обвърже страните и да стане част от съдържанието на сделката за банков кредит, сключена между тях, тъй като по аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ те е следвало да се съгласят с нея писмено.
Ето защо и клаузите, предвидени в методология за определяне на базисен лихвен процент, не представляват част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит, поради което е без значение, че в тях са посочени условията, при които банката единствено може едностранно да промени базовия лихвен процент. Съгласно изричната норма на чл. 143, т. 10 ЗЗП, за да бъде една клауза в договор, сключен с потребител равноправна, условието, при което за търговеца е предвидена възможността едностранно да променя договора, трябва да е изрично предвидено в самия договор, а не в друг акт на търговеца, който освен това не се доказва да обвързва валидно потребителите.
Следователно в случая клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от договора за кредит, сключен между страните в процеса, в които е предвидена възможност за банката едностранно да променя БЛП и съответно дължимата лихва, както и таксите и комисионните, без да е налице ясна и конкретна уговорка при какви предпоставки става това, изпълват хипотезата на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Тези клаузи във вреда на потребителя, който е в положение на по-слабата страна от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря, създават неравновесие между неговите права и задължения, от една страна, и тези на банката, от друга, с което се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Още повече, че в полза на потребителя - кредитополучател не е предвидено такова право да променя по своя воля и то едностранно нито едно от условията на сключения договор за кредит, което го поставя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е договорена такава възможност с процесните три уговорки.
За пълнота следва да се отбележи, че в прилаганата от банката методика действително са предвидени индекси, при изменение, на които следва да се изменя БЛП, но не е посочен начинът, формулата, по която това следва да стане. В тази връзка с решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП.
По изложените съображения се налага извода, че уговорките на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от договора за банков кредит са неравноправни на основание чл. 143, т. 10 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – нищожни.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Под прилагане на договора без неравноправните клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 5 ЗЗП следва да се разбира възможността за изпълнение на останалите условия по договора, като преценката дали договорът може да се приложи и без неравноправните клаузи принципно би могла да включва и обсъждане на евентуално предположение дали договорът би бил сключен и без неравноправните му клаузи от гледна точка на възможността на средния потребител да съобрази икономическите последици от сделката. В настоящия случай съдът намира, че такава възможност е налице, тъй като по делото се установява, че потребителят е искал и би сключил договора за банков кредит в получената от него валута – лева и при посочената в договора възнаградителна лихва. Ето защо съдът намира, че нищожноста на обсъдените по-горе клаузи от процесния договор за банков кредит не влече след себе си нищожност на целия договор, поради което предявеният иск за обявяването му за нищожен следва да бъде отхвърлен, като бъдат уважени само евентуалните искове за нищожност, поради тяхната неравноправност на чл. 3, ал.5, чл.6, ал.2, чл. 12, ал. 1 и чл. 22, ал.1 от процесния договор за банков кредит.
По действителността на сключените допълнителни
споразумения към процесния договор за кредит.
С подписаните между страните две споразумения се предоговаря размерът на погасителната вноска по процесния договор в швейцарски франка за кратък период от време, променя се размерът на договорната лихва, която към този момент е значително завишена на база неравноправните клаузи от договора, същата се капитализира и върху нея се начислява възнаградителна лихва и такси.
Въпросът относно действителността на такъв тип допълнителни споразумения е разрешен в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, като в Решение № 146/01.11.2017 г., по т.д. № 2615/2016 г., ТК, І т.о. на ВКС е прието, че „когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 ЗЗД, съобразно която разпоредба спогодба върху непозволен договор е нищожна дори страните да са споразумели върху тази нищожност. За пълнота следва да се допълни, че в настоящия случай с подписаното първо споразумение в противоречие със закона е уговорен анатоцизъм.
Към момента на подписване на споразумениятя е действаща Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.).
Решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по р. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т. О е по допуснато касационно обжалване по въпроса „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?“ В решението след анализ на разпоредбите на Наредбата е прието, че същата не урежда правила по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД установяващи възможност за олихвяване на изтекли лихви. В чл. 13 от Наредба преструктурирането е уредено като способ, приложим при финансови затруднения на длъжника, чрез който да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. В мотивите на решението, които съдът споделя, е прието, че доколкото тази възможност не е изрично уредена в акт на БНБ към момента на сключване на споразуменията то капитализирането на изтекли лихви е било в противоречие с императивната забрана на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Също така е прието, че доколкото таксите не представляват изтекли лихви, няма пречка за тяхното олихвяване.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите в процесното допълнително споразумение за „преоформяне“ на изтекли лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
По отрицателните установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал.1,
пр. трето ГПК.
По възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 111,б. „в“, пр.второ ЗЗД вземанията за изтекли лихви се погасяват с изтичане на 3-годишно погасителна давност, която започва да тече от падежа, а с предявяване на иска се спира.
Предвид правните изводи за нищожност на клаузите от допълнителните споразумения, предвиждащи капитализация на изтекли лихви, заключението на приетата счетоводна експертиза погасени по давност се явяват капитализираните лихви начислени за периода за 22.09.2011 г. – 10.09.2012 г. в размер на 2815,47 швейцарски франка.
Следва да бъде признато за установено, че в полза на ищеца срещу ответника не съществува вземане за тази сума, както и за начислената върху нея възнаградителна лихва за периода 29.12.2011 г. 20.11.2015 г. в размер на 527,47 швейцарски франка, както и на сумата от 18,47 швейцарски франка - начислена такса за управление върху незаконосъобразно капитализирана лихва за този период.
По осъдителните искове с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За
да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо
от обогатилото се лице – ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и
2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД тази липса
следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото
производство.
Според допълнителното заключение на счетоводната експертиза размерът на надвнесената от ищеца сума в следствие валутни разлики за периода 21.11.2010 г. – 31.10.2015 г. е в размер на 14121,75 лева, а разликата между дължимата съобразно първоначално уговорения лихвен процент и начислената и заплатена възнаградителна лихва в следствие увеличението на лихвения процент възлиза в размер на 1759,51 швейцарски франка за периода 21.11.2010 г. – 21.12.2011 г.
Предвид изложеното в мотивите по предявените установителни искове за нищожност на клаузите от договора, свързани с изчислението и погасяването на заемния дълг в швейцарски франка, както и тези за липса на основание ответникът „Ю.Б.” АД да извърши едностранно увеличаване на размера на възнаградителна лихва то се установява липсата на основание у ответника да получи тези суми.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД сумата в размер на 14121,75 лева - надвнесената от ищеца сума в следствие валутни разлики за периода 21.11.2010 г. – 31.10.2015 г., сумата в размер на 1759,51 швейцарски франка за периода 21.11.2010 г. – 21.12.2011 г., представляваща разликата между дължимата съобразно първоначално уговорения лихвен процент и начислената и заплатена възнаградителна лихва в следствие увеличението на лихвения процент.
По присъждане на направените по делото разноски:
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 760 лева, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. на адв. Д.З.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1800,87 лева.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 894,50 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.И., ЕГН: ********** срещу „Ю.Б.” АД, с ЕИК: *******установителен иск за обявяване на нищожен на основание чл. 146, ал.1, вр. с чл. 143, ал.1 ГПК на договор за банков кредит от 29.04.2008 г. поради неравноправност на съществени клаузи на договора - на чл. 6, ал.2 чл. 22, ал.1, чл. 3, ал.5 и чл. 12, ал.1.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени от М.Д.И., ЕГН: ********** срещу „Ю.Б.” АД, с ЕИК: *******, че клаузите на чл. 6, ал.2 чл. 22, ал.1, чл. 3, ал.5 и чл. 12, ал.1. от договор за банков кредит от 29.04.2008 г. са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 10 и чл. 19 ЗЗП като неравноправни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 пр. трето ГПК, че М.Д.И., ЕГН: ********** не дължи на „Ю.Б.” АД, с ЕИК: *******сумата в размер на 2815,47 швейцарски франка представляваща капитализирани лихви с допълнително споразумение от 29.12.2011 г. към договор за банков кредит от 29.04.2008 г., начислени за периода за 22.09.2011 г. – 10.09.2012 г., както и сумата от 527,47 швейцарски франка - възнаградителна лихва начислена за периода 29.12.2011 г. 20.11.2015 г. върху горната главница, както и сумата от 18,47 швейцарски франка - начислена такса за управление върху незаконосъобразно капитализирана възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД ДА ЗАПЛАТИ на че М.Д.И., ЕГН: ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 14121,75 лева - надвнесената сума по
договор за банков кредит от 29.04.2008 г. в следствие валутни разлики за
периода 21.11.2010 г. – 31.10.2015 г., както и сумата в размер на 1759,51 швейцарски франка
представляваща разлика между дължимата съобразно първоначално уговорения лихвен
процент и начислената и заплатена възнаградителна
лихва в следствие увеличението на лихвения процент, за периода 21.11.2010 г. –
21.12.2011 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 760 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати на адв. Д.З.Д. на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1800,87 лева.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 894,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: