Р Е Ш
Е Н И Е
№60
Гр.ДОБРИЧ 05.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
ЕВА
ИВАНОВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№572/2019г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ЕАД „***“,гр.София,ЕИК
***,чрез юрк.С.Р.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 3561/2018г.по
описа на ДРС Решение № 659/07.06.2019г.,с което са изцяло отхвърлени предявените
от въззивника,в качеството му на ищец,установителни искове с правно основание
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.Като се твърди,че решението е
неправилно,се претендира за отмяната му и постановяване на друго,с което
исковете да бъдат уважени изцяло,с присъждане на сторените съдебни разноски.
В жалбата се навеждат следните доводи:
Безспорно установено по делото е наличието на
сключен между страните договор за потребителски кредит от 11.07.2017г.От неоспореното и прието като
доказателство заключение на ССЕ се установява,че ищецът е изправна страна по
процесния договор,тъй като е изпълнил задължението си да предостави на
ответника заемните средства за ползване.Съгласно заключението,непогасеното
задължение на ответника възлиза на претендираните с исковата молба суми.На база
събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е
преценил,че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита не е достигнало до знанието на длъжника,поради което
предсрочната изискуемост не е настъпила.Първостепенният съд обаче не се е
съобразил с постановките на ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС,съгласно което
съществуването на вземането се установява към момента,в който се формира сила
на пресъдено нещо,а не към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение,поради което искът по чл.422,ал.1 от ГПК следва да се
уважи за изискуемите вземания към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес.Прилагането на този принцип,а и на нормата на чл.235,ал.3 от ГПК, означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски
след предявяване на иска по чл.422,ал.1 от ГПК.Видно от чл.6 на процесния
договор,още към 15.10.2018г. той е изцяло падежирал,което обуславя
изискуемостта на претендираните със заявлението и в последствие с исковата
молба суми в пълен размер.След като процесния договор за потребителски кредит е
изцяло падежирал още преди датата на първото съдебно заседание,ДРС е следвало
да вземе предвид този основен,правопораждащ факт.Като не го е
сторил,първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,което следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго,с което исковете за установяване
на дължимост на вземанията по договора,поради предсрочна изискуемост,бъдат
уважени за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо,въпреки,че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК.
В отговор на жалбата въззиваемата страна-Р.Д.Й.,чрез
пълномощника си-особения представител адв.А.Т.,оспорва жалбата като
неоснователна,като счита,че решаващите изводи на съда за отхвърляне на
установителните искове са съобразени с указанията по приложението на
закона,дадени в ТР № 4/2014тг.на ОСГТК на ВКС.
В срока за отговор е подадена и насрещна
въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част,с искане за отмяната му в
тази част като неправилно,съответно за отхвърляне на уважените от РС осъдителни
искове.В насрещната въззивна жалба се твърди,че ИМ не отговаря на изискванията
на чл.366 от ГПК,тъй като не съдържа изчисления за определяне размера на
претендираната възнаградителна лихва от 191.85 лв.Този иск не е и доказан в
претендирания размер,тъй като в заключението на вещото лице размерът е пренесен
от счетоводните записвания на ищеца,без съответни изчисления.Не е доказан и
искът по главницата.Не са представени доказателства за открита сметка и
направени плащания по застраховки като елементи от главницата.При липса на
такива доказателства констатациите на вещото лице от счетоводни записвания не
са доказателство за тези обстоятелства.
В депозиран отговор на насрещната въззивна
жалба ЕАД „***“ я оспорва като неоснователна.Протеклото пред ДРС исково
производство не е по реда на Част Трета от ГПК-Особени искови производства,поради което исковата молба не
следва да отговаря на изискването на чл.366 от ГПК.От друга страна,ако
процесуалният представител на ответника
е имал подобен тип възражение,то той е следвало да го наведе най-късно в срока
по чл.131 от ГПК.Като не е сторил това,възражението е преклудирано.Правилно ДРС
е счел,че исковата молба отговаря на относимата за производството по делото
норма на чл.127 от ГПК.С оглед събраните по делото писмени доказателства,вкл.заключението
на ССЕ,осъдителните исковете са и доказани в пълен размер.
В открито съдебно заседание на 18.02.2020г. Р.Д.Й.,чрез
пълномощника си-особения представител адв.А.Т.,навежда като допълнителен довод за
уважаване на насрещната въззивна жалба твърдението за недействителност на
процесния договор,поради противоречие на клаузите му със разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилите жалби и прецени събраните по
делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът по гр.д.№3561/2018г.по описа на ДРС е
предявил при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД,за признаване за установено в отношенията между
страните,че ответникът му дължи сумите,за които в полза на ищеца срещу ответника
по ч.гр.д.№ 355/2018г.по описа на ДРС е издадена Заповед № 227/29.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,а
именно:Неизплатена главница по договор за потребителски кредит в размер на
1 224.52 лв.,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК-26.01.2018г.,до окончателното плащане на
задължението;Договорна(възнаградителна) лихва в размер на 191.85 лв. за периода от
15.09.2017г.,до 16.11.2017г.-датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита;Обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от
15.09.2017г.,до 16.01.2018г.,в размер на 50.26 лв.
В условията на евентуалност,в случай на
отхвърляне на установителните искове,ищецът е предявил осъдителни искове за
заплащане на главницата в размер на 1 224.52 лв.,ведно със законна
лихва,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателното й
плащане,както и на (възнаградителна) лихва в размер на 191.85 лв. за периода от
15.09.2017г.,до 16.11.2017г.
Исковата молба,въз основа на която е
образувано производството по
гр.д.№3561/2018г.по описа на ДРС,е редовна,тъй като отговаря на изискванията на
чл.127 и чл.128 от ГПК.
Възражението на процесуалния представител на Р.Й.,че
исковата молба е нередовна,тъй като към нея не е приложена справка,която да
съдържа изчисления за определяне размера на претендираната възнаградителна
лихва от 191.85 лв.,е неоснователно, тъй като производството по
гр.д.№3561/2018г.по описа на ДРС не е по реда на Част Трета от ГПК-Особени
искови производства,поради което
исковата молба не следва да отговаря на изискването на чл.366 от ГПК.
Доколкото
не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на исковете и
са налични всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането им,вкл.предявяване
на исковете на 29.08.2018г.по реда на чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК в преклузивния
едномесечен законов срок от връчване на 20.08.2018г. на съобщението до
заявителя,исковете подлежат на разглеждане като процесуално допустими.
Безспорно установено по делото е
съществуването на облигационно правоотношение между страните на основание
сключен между тях на 11.07.2017г.Договор за потребителски кредит № **********.
Като потребител,ответникът Й. разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи,предвидена в Глава Шеста на ЗЗП,за които съдът следи служебно.По
отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на
договорните клаузи,включени в потребителските договори,е налице категорично
установена съдебна практика,която задължава първоинстанционният и въззивният
съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства,обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и
да се произнасят,независимо дали страните са навели такива възражения или
не,като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Прилагайки
тези задължителни указания,ДОС намира за установено следното:
Съгласно чл.7.1 от процесния договор,на Р.Д.Й.
е отпуснат потребителски кредит за общо ползване в размер на 1 000 лв.Освен
това,кредитополучателят е пожелал сключването на застраховка живот в размер на
46.20 лв.,както и на застраховка безработица,в размер на 47.12лв.,като двете
суми представляват част от общия размер на кредита.Настоящият състав на съда не
споделя доводите на процесуалния представител на Р.Й. за нищожност на
елементите застраховка живот и застраховка безработица,поради неяснота и
неравноправност на уреждащите ги клаузи.Съгласно чл.19 от процесния
договор,сключването на застраховка не е задължително условие за подписване на
договора,а е предоставено на желанието и
усмотрението на потребителя.В случая,видно от т.5 от подписаното на
11.07.2017г.искане-декларация за потребителски кредит,Й. е изразил изричното си
съгласие за сключване на застраховка „Живот“
по Специалните условия на Груповата полица на ЗК „ Уника Живот“,което
означава,че той е бил запознат с тези условия и в съответствие с тях е изразил
желание да бъде сключена застраховка,покриваща рисковете живот и безработица,с
което да гарантира изпълнението на договора
при настъпване на такива събития.След като потребителят доброволно се е
съгласил и сключил договора при тези условия,бил е наясно както с размера на
застрахователната премия по двата риска,така и с начина на плащането й,т.е с
възникналото задължение от негова страна да възстанови застрахователната премия
на кредитора на разсрочени вноски като част от вноските по главницата,доводите за
нищожност на застрахователните клаузи не могат да бъдат споделени като
основателни.
В общия размер на кредита съгласно чл.7.1
от договора е включена и еднократна
такса за оценка на риска,в размер на 131.20 лв.,която се финансира от кредитора
и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
Погасителния план.
Настоящият състав на съда счита за
основателно възражението на потребителя за недействителност на така договорената
еднократна такса за оценка на риска.Оценката на риска е оценка за
платежоспособността на потребителя,предвид възможността кредитът да не бъде
върнат.Задължение на финансовата институция е да предотврати опасността от
невръщане на отпуснатия кредит,като извърши предварителна проверка,преди
сключване на договора,относно това в състояние ли е заемателят на върне заетите
му парични средства.От неизпълнението на това свое задължение заемодателят не
може да черпи права,натоварвайки заемателя с такса,която неправомерно оскъпява
кредита и е в противоречие както със закона-чл.10а,ал.2 от ЗПК,така и с добрите
нрави.В масовите случаи проучването на платежоспособността на кредитополучателя
и неговата надеждност при изпълнение на договора се състои в анкетиране на
кандидата за кредитополучател относно неговите доходи,финансово и материално
състояние,здравословно състояние и трудова заетост,което не представлява
особена трудност и не изисква някакви специални знания или умения от
анкетиращия.В случая,не е ясно какви точно реални дейности и разходи,извършени
от страна на кредитора или негов служител при проучването на кредитополучателя,покрива
тази такса.Още повече,че нейният размер е драстично завишен спрямо размера на
отпуснатия кредит.
В
случая не са спазени и императивните изисквания,залегнали в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.7.1 от процесния договор,размерът
на отпуснатия кредит е 1224.52лв.Съгласно
чл.10 от договора,потребителят дължи връщане на обща сума в размер на 1 416.37
лв.Липсва яснота как е определена тази сума.Установява се,че кредиторът
единствено е посочил като абсолютни стойности годишния лихвен процент – 24.04 %
и годишния процент на разходите по кредита – 44.7 %.Липсва ясно разписана
методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита.Не
става ясно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора размер.Още повече,че съгласно разпоредбата на чл. 19,ал.1 от ЗПК,годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя,настоящи или бъдещи,изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.Затова в посочената величина – ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,които той ще
направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.В конкретния
случай,в процесния договор за кредит,яснота относно посочените обстоятелства
липсва.Посочен е лихвен процент по заема,но не е ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора.Следва да се посочи,че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин,различен от законовия,е
недопустимо.
Съобразно гореизложеното,кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22,във
вр. с чл. 11,ал. 1,т.10 и 11 от ЗПК
и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици.Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК,при
недействителност на договора за кредит,длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
По делото е безспорно установено,че кредитът
е усвоен при спазване на условията за това,регламентирани в чл.7.2.1 и чл.7.2.2
от договора.Съгласно неоспореното от страните и прието от първоинстанционния
съд като обективно и компетентно заключение на ССЕ,на 11.07.2016г.по посочената
от кредитополучателя в чл.11.2 от договора банкова сметка ***.52 лв.От нея са
удържани общо 224.52 лв. за застраховки и такса оценка на риска,като
застраховката по Груповата застрахователна полица е преведена на ЗК „Уника Живот“ с общо платежно нареждане на
14.08.2017г.В този смисъл неоснователно е възражението на процесуалния представител на заемателя,че липсвали
доказателства за направени от заемодателя плащания по застраховките като
елементи от главницата.
Безспорно установено по делото е и,че от
страна на Р.Й. не са извършени никакви
плащания по процесния договор за кредит,поради което в полза на кредитодателя е
възникнало основанието по чл.16,ал.2 от договора да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем.
Правилен и обоснован с оглед събраните по
гр.д.№ 3561/2018г.по описа на ДРС доказателства е изводът на първоинстанционния
съд,че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена на кредитополучателя
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.Неправилен обаче е извода на
първостепенния съд за неоснователност на предявените установителни искове,поради
това,че предсрочната изискуемост не е настъпила,тъй като този извод не е
съобразен със задължителните указания,дадени с ТР от 02.04.2019г. по тълк.д.№8/2017г.
на ОСГТК на ВКС.Според тях,ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,предявеният
по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по
договор за кредит следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо,защото съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява не към момента на подаване на
заявлението за издаването й,а към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес.Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променя изискуемостта на вноските,които не са подлежали на изпълнение преди
датата на настъпването й,но няма за последица изменение на основанието,от
което произтича вземането.Вноските с
падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските,станали предсрочно изискуеми,са
вземания,възникнали на едно и също основание-договора за кредит.По тези
съображения,позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията,предявена по
реда на чл.422,ал.1 от ГПК.Правното основание,на което се претендира изпълнение
и на вноските с настъпил падеж,и на предсрочно изискуемата главница,е
сключеният договор за кредит.
В случая падежа на последната погасителна
вноска по кредита е с дата 15.10.2018г.,т.е към датата на постановяване на
обжалваното съдебното решение кредитът е изцяло падежирал.Съобразявайки факта за настъпила изискуемост на целия
кредит в хода на първоинстанционното производство, което обстоятелство следва
да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК,и предвид гореизложените в настоящия съдебен акт
мотиви относно недействителността на договорената еднократна такса за оценка на
риска,въззивният съд намира,че от главницата следва да се приспадне сумата за таксата в размер на
131.20 лв.,при което чистата стойност на предоставения финансов ресурс,подлежаща
на връщане по процесния договор за кредит,се формира от получения кредит за
общо ползване в размер на 1 000.00 лв. и застрахователните премии по двете
застраховки,в размер на 93.32 лв.,и възлиза на общия размер на 1093.32 лв.В
този размер следва да бъде уважен установителния иск за главница,като в
отношенията между страните се признае за установено,че сумата се дължи от
заемателя,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението-
26.01.2018г.,до окончателното й изплащане.За разликата над 1093.32 лв.,до
претендираните 1224.52 лв.,претенцията за главница следва се отхвърли като
неоснователна.
Като неоснователни с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК следва да се отхвърлят изцяло претенциите за лихви.Искът за обезщетение за
забава върху просрочената главница за периода от 15.09.2017г.,до 16.01.2018г.,в
размер на 50.26 лв.,е неоснователен и поради това,че сумата се претендира като
последица от обявената предсрочна изискуемост,каквато в случая не е налице.Извън
това,съгласно чл.16.2 от процесния договор,при обявена предсрочна изискуемост обезщетение
за забава се начислява от датата на падежа на последната от трите просрочени
вноски,в случая-15.11.2017г.,а не от падежа на първата просрочена вноска-15.09.2017г.,в
какъвто смисъл е исковата претенция.
Предвид гореизложеното,обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта му,с която е отхвърлен установителния иск за
признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът дължи на
ищеца главница по процесния договор за кредит в размер на сумата от 1093.32
лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК-26.01.2018г.,до окончателното й изплащане.В частта,с
която са отхвърлени установителните искове за главница за разликата над 1093.32
лв.,до претендираните 1224.52 лв.,и за лихви-договорна, в размер на 191.85 лв.,и за забава,в размер на 50.26
лв.,решението като краен резултат е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При това произнасяне на въззивната инстанция не е налице процесуалното условие за разглеждането на
заведените като евентуални осъдителни искове,поради което решението на Добрички
районен съд,съдържащо произнасяне по съществото по тези осъдителни претенции,следва
да бъде обезсилено като процесуално недопустимо.
Съобразно този изход
на спора следва да се присъдят и претендираните от ЕАД „***“,гр.София съдебни
разноски.
На молителя в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 355/2018г.по описа на ДРС са присъдени
разноски в общ размер на 79.33 лв.,от които 29.33 лв.-държавна такса за
образуване на делото и 50.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.По гр.д.№
3561/2018г.по описа на ДРС направените от ищеца разноски възлизат на: 29.33
лв.-държавна такса за образуване на делото;180.00 лв.- заплатено възнаграждение
на вещо лице;200.00 лв.-заплатено възнаграждение на особен представител на
ответника;150 лв.-дължимо възнаграждение,определено от съда по реда на
чл.78,ал.8 от ГПК.По вз.гр.д.№ 572/2019г.по описа на ДОС въззивникът е направил
разноски в размер на 50.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото
и 200.00 лв.-заплатено възнаграждение на особен представител на въззиваемата
страна.
Съобразно уважената
част от исковете на ЕАД „***“,гр.София се
дължат и следва да бъдат присъдени
разноски в размер на : 59.13 лв. по ч.гр.д.№ 355/2018г.по описа на ДРС;416.96 лв.по
гр.д.№ 3561/2018г.по описа на ДРС;186.36 лв. по вз.гр.д.№ 572/2019г.по описа на
ДОС.
Воден от
гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното
по гр.д.№ 3561/2018г.по описа на ДРС Решение № 659/07.06.2019г. в ЧАСТТА му,с
която е отхвърлен предявения установителен иск за сумата от 1093.32
лв.,представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 11.07.2017г.,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните,че по издадената по ч.гр.д.№ 355/2018г.по описа на ДРС Заповед №
227/29.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК Р.Д.Й.,ЕГН:**********,***,в качеството му на кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № ********** от 11.07.2017г.,дължи на ЕАД „***“,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,сумата от 1093.32 лв./хиляда деветдесет и три лева
тридесет и две стотинки/,представляваща неплатена на падежа главница,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 26.01.2018г.,до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Р.Д.Й.,ЕГН:**********,***,да заплати
на ЕАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,сторените
разноски съобразно уважената част от исковете,а именно: 59.13 лв./петдесет и
девет лева и тринадесет стотинки/ по ч.гр.д.№ 355/2018г.по описа на ДРС;416.96
лв./четиристотин и шестнадесет лева деветдесет и шест стотинки/ по гр.д.№
3561/2018г.по описа на ДРС;186.36 лв./сто осемдесет и шест лева тридесет и шест
стотинки/ по вз.гр.д.№ 572/2019г.по описа на ДОС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№
3561/2018г.по описа на ДРС Решение № 659/07.06.2019г. в ЧАСТТА му,с която са отхвърлени
предявените установителни искове по чл.422,ал.1 от ГПК за:Главница,за разликата
над сумата от 1093.32 лв.,до претендираните 1224.52 лв.;,Договорна(възнаградителна) лихва в размер на 191.85 лв.,претендирана за периода от 15.09.2017г.,до
16.11.2017г.-датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита;Обезщетение
за забава върху просрочената главница в размер на 50.26 лв.,претендирано за
периода от 15.09.2017г.,до 16.01.2018г.,в размер на 50.26 лв.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 659/07.06.2019г. по
гр.д.№ 3561/2018г.по описа на ДРС в осъдителната му част и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявените евентуални осъдителни искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.