Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4189
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ****срещу Д.В.З., ЕГН **********,
с адрес ***, обективно
кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 573.56 лева, представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № *****/21.11.2017 г., сключен
между Д.В.З. и „И.А.М.“ АД; 47.44 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 05.12.2017 г. до 17.04.2018 г.; сумата от 45 лева - такса
разходи, сумата от 276.94 лева,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на поръчител,
за периода от 05.12.2017 г. до 17.04.2018 г., 172.21 лева, обезщетение за забава, за периода от 05.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 09.12.2019 г. до окончателното изплащане, които вземания са
прехвърлени по силата на Приложение № 1/01.06.2018 г. към договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 31.01.2017 г., сключено между „И.А.М."
АД и "А.К.П.З." ООД, ЕИК ****/понастоящем "А.К.П.З." ЕООД/,
по силата на което вземането на „И И.А.М." АД, е прехвърлено в полза на "А.К.П.З."
ООД, като от своя страна "А.К.П.З." ЕООД прехвърля процесното вземане в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *****,
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
03.05.2019 г.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен договор
за паричен заем №*****/21.11.2017 г., „И.А.М.” АД предоставило на Д.В.З. сума в размер на 600
лева при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за заем и ОУ.
Ответникът се задължил да върне сумата в общ размер от 652.05 лв., включваща
заетата сума в размер на 600 лева и 52.05 договорна лихва. Падежът на
задължението бил 17.04.2018г., като ответникът е следвало да го погаси на 21
равни месечни вноски по 31.05 лева. Съгласно чл.16, ал.2 от договора при забава
в плащането на месечна вноска с повече от 30 календарни дни, заемополучателят дължал и такса разходи за събиране на
вземането, но не повече от 45 лева. Постъпилите по договора плащания били в
размер на 50 лева, с които са погасени 18.95 лева неустойка; 4.61 лева
договорна лихва и 26.44 лева главница. За неизпълнение на задължението си, в
3-дневен срок да представи обезпечение, на основание чл.4, ал.1 от договора
ответникът дължал неустойка в размер на 295.89 лева, дължима на 21 месечни
вноски от 14.09 лева. На основание чл.8 от договора му е начислена и лихва за забава. „И.А.М.” АД е изпълнявало задълженията си по
договора, като е предоставило на заемополучателя
посочената сума. Заемът бил усвоен изцяло от титуляра.
Понастоящем, непогасените суми по кредита са в исковите размери. Въпреки
настъпилият падеж на паричното задължение към 17.04.2018г., изпълнение от
страна на ответника не е последвало. Междувременно е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „И.А.М.” АД и ищеца, включително за
вземането срещу Д.В.З.. Предвид неизпълнение на поетите от последния
задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 20065/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание,
чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
По
разноските:
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и
искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в
настоящото производство, които възлизат на сумата от 225 лева - довнесена държавна
такса. По отношение
на юрисконсултското възнаграждение, съдът
намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се
определят на сумата от 325 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД,
в отношенията между ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, *****, от една страна и ответника Д.В.З., ЕГН **********, с адрес ***, от друга, че в
полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: сумата от 573.56 лева, представляваща непогасена главница по договор за
паричен заем № *****/21.11.2017 г., сключен между Д.В.З. и „И.А.М.“ АД; сумата
от 47.44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. до
17.04.2018 г.; сумата от 45 лева - такса разходи, сумата от 276.94 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за осигуряване на поръчител, за периода от 05.12.2017 г. до
17.04.2018 г., сумата от 172.21 лева, обезщетение за забава, за
периода от 05.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
09.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.12.2019 г. до
окончателното изплащане, които вземания са прехвърлени по силата на Приложение
№ 1/01.06.2018 г. към договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
31.01.2017 г., сключено между „И.А.М." АД и "А.К.П.З." ООД, ЕИК ****/понастоящем
"А.К.П.З." ЕООД/, по силата на което вземането на „ИИ.А.М." АД, е прехвърлено в полза на "А.К.П.З."
ООД, като от своя страна "А.К.П.З." ЕООД прехвърля процесното вземане в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *****,
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
03.05.2019 г.
ОСЪЖДА Д.В.З., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, ****сумата от 75 лева /двеста и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.20065/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.З., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, ****сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: