Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София,15.02.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 9924 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.01.2019 г. по гр.д. № 42948/16 г., СРС, ГО, 45 с-в е признал за установено в отношенията
между страните по исковете с
правно основание чл.
422, във вр. чл. 415 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен
директор срещу И.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и
Л.Н.Г., ЕГН **********
***, че И.Л.Г. и Л.Н.Г. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата в
размер на 1350,73 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за битови нужди за
периода м.05.2012г. - м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК - 19.02.2015г., до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2,04 лева -главница за дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.02.2015г., до
окончателното изплащане на сумите, сумата в размер на 242,65 лв. - законна лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енерегия, за периода от 30.06.2012
г. до 09.02.2015 г., сумата от 0,33 лева - законна лихва за забава върху
главницата от 2,04 лева за дялово разпределение, за периода от 30.06.2012 г. до
09.02.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 9130/2015г. по описа на СРС,
45-ти състав. Осъдил
е И.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Л.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Б.-
Изпълнителен директор, сумата от 202,76 лева разноски, заплатени от ищеца в
заповедното производство. Осъдил е И.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.Н.Г.,
ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен директор, сумата
от 772,20 лева разноски, заплатени от ищеца в исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответниците И.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Н.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника им по делото адвокат Р.Н.-Д.,*** с мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че не е налице идентичност между заповедното и исковото
производство, като видно от ЗИ от 25.02.2015 г. лихвата за забава в размер на
242,98 лв. е за период от 30.06.2012 г. до 09.01.2015 г., а в исковата молба и
обжалваното решение е прието за установено, че ответниците дължат лихва за
забава за период 30.06.2012 г. до 09.02.2015 г., което е недопустимо в този
процес. В мотивите на решението е цитиран недвижим имот, различен от процесния
и находящ се в гр.София, ж.к.“*******, като е прието за установено, че ответниците
са придобили топлоднабдения имот съгласно представения договор, в който обаче е
видно, че има ръчно зачертаване на вход Ж и добавяне на вход Б, което не е
обсъдено от съда и не отговаря на волята на страните. По делото няма
представени безспорни доказателства за собственост през процесния период, не са
ангажирани доказателства, че ответниците са живели в процесния имот и период. Ищецът
не е доказал при условията на пълно и главно доказване какви са количеството,
качеството и съответно размера на главницата за реално потребена ТЕ и топла
вода в имота. Видно от заключението на СТЕ, в имота липсва водомер за топла
вода, а разходите за ТЕ и БГВ са начислявани за 1 брой потребител при незнайно
какви литри за денонощие. Издадените от ФДР документи са частни, не са
подписани от ответниците и не могат да ги обвържат по съдържание. Решението е
неправилно и в частта на определената законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. „Т.С.“
ЕАД не е ангажирала доказателства за датата на която е публикувала в интернет
страницата на Продавача сметките на длъжника за дължимата ТЕ, изчислени на
базата на извършеното изравняване, предвид разпоредбата на чл.32, ал.4, вр.
ал.2 от ОУ, които според въззивнниците са валидни към 2014 г. Най-накрая се
твърди, че на ищеца не се дължи възнаграждение за услугата дялово разпределние
на ТЕ, тъй като по делото липсват доказателства, че тази услуга е била
извършена от него или възнаграждението да се дължи на някакво друго основание.
По делото е представен договор между ищеца и ФДР, който от една страна е
изтекъл към процесния период, а от друга- е налице друго облигационно
правоотношение, в което СЕС не е дало
съгласие.
Моли да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника
по делото юрискосулт Г..Ч.оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу И.Л.Г., ЕГН **********
и Л.Н.Г., ЕГН ********** за признаване за установено между страните, че
ответниите дължат солидарно следните суми: сумата в размер на 1350,73 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за битови
нужди за периода м.05.2012г. - м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
- 19.02.2015г., до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2,04 лева -главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.02.2015г., до окончателното изплащане на сумите, сумата в размер
на 242,65 лв. - законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енерегия, за периода от 30.06.2012 г. до
09.02.2015 г., сумата от 0,33 лева - законна лихва за забава върху
главницата от 2,04 лева за дялово разпределение, за периода от 30.06.2012 г. до
09.02.2015 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 9130/2015г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия е доставил на ответниците за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно, не са заплатили дължимата цена. Съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Ищецът твърди, че за
горепосоченото вземане е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 9130 по описа на СРС, 45-ти състав, като съдът
издал заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците възразили
срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца бил налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК не са деп озирали писмен отговор.
Третото лице
помагач е взело писмено становище за основателност на исковете.
От правна страна:
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че всички
развити доводи във въззивната жаллба, като въведени за първи път във въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в
процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските,
които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти.
Относно
твърдението, че не е налице идентичност между заповедното и
исковото производство, като видно от ЗИ от 25.02.2015 г. лихвата за забава в
размер на 242,98 лв. е за период от 30.06.2012 г. до 09.01.2015 г., а в
исковата молба и обжалваното решение е прието за установено, че ответниците
дължат лихва за забава за период 30.06.2012г. до 09.02.2015 г., което е
недопустимо в този процес, настоящата инстнация
намира, че по делото не е допуснато процесуално нарушение. От всички събрани
доказателства по делото е видно, че лихва за забава е за период 30.06.2012г. до 09.02.2015 г., така е била
претендирана и за този период се е произнеъл и районният съд. В издадена на
25.02.2015 г. ЗИ на парично задължение по чл.410 от ГПК, лихвата от 242,98 лв.
лихва за забава за периода от 30.06.2012 г. до 09.01.2015 г. е допусната ОФГ,
която може да бъде остстранена именно по реда на чл.247 ГПК.
От представените по делото
писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к**********. Това е видно от представения Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от
18.12.2003г. Същото писмено доказателство кореспондира и на приложеното на
ср.15 по делото пред СРС писмо от СО, район „Люлин” с № И-36-189/16.03.2013г.,
от което се установява, че недвижим имот, представляваща партамент № 40, находящ
се в гр.София, ж.к. „****бл. **********е прехвърлен на ответниците по силата на
горепосочения договор за покупко-продажба. Имотът се идентифицра от всички
събрани писмени доказателства, като се установява, че той се намира във вход
„Б“, както е поправено в договора за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на ЗОС, както и по процесния абонатен номер 166338. Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията
на топломерите в отделните имоти.
По
делото е
било установено, че в конкретния казус е била въведена системата за дялово
разпределение. От заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява какво
е действителното количество потребена ТЕ и БГВ, както и обстоятелството, че при
отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания. Според СТЕ, топлинната енергия е начислявана по реален отчет, като за периода от
м.05.2012г. до м.04.2014г. на абоната е разпределена топлинна енергия за БГВ и
сградна инсталация, която представлява 6,30 % от общата топлинна енергия за
разпределение по показанията на общия топломер в СЕС, след приспадане на
технологичните разходи. Установява се, че за процесния период на абоната са
фактурирани прогнозно следните сметки: за БГВ-1181,60 лева, за сградна
инсталация 299,39 лева, за отопление на имот /само щранг лира/ - 126,44 лева. Общият
топломер е сертифициран, редовно е преминавал метрологичен контрол и
представлява годно средство за измерване на топлинна енергия, съгласно
изискванията на ЗИ. Установява се още, че за процесния период не е ползвана топлинна енергия за отопление
на имота, начислявана е топлинна енергия за щранг лира в санитарното помещение,
а ТЕ за БГВ е начислявана на база 1 лице. Според приетата по делото ССЕ, няма
извършени плащания от страна на ответниците по исковите суми за периода от
м.05.2012г. до м.04.2014г. Установява се, че начисляваната сума на абоната за
главница за доставяна топлинна енергия, за периода от м.05.2012г. до
м.04.2014г. е в размер на 1350,75 лева, за такси за услугата дялово
разпределение към м.06.2013г. е в размер на 2,04 лева. Установява се, че
мораторната лихва върху горепосочената главница за доставена топлинна енергия,
за периода от датите на падеж на съответните фактури 30.06.2012г. до дата
09.02.2015г. е в размер на 243,70 лева, а върху главницата за такси за дялово
разпределение в размер на 0,33 лева, за същия период. Настоящата инстанция също
кредитира двете експертизи, като компетентно и безпристрастно изготвени. Неоснователно се явява твърдението във въззивната
жалба, че видно от заключението на СТЕ, в имота липсва водомер за
топла вода, а разходите за ТЕ и БГВ са начислявани за 1 брой потребител при
незнайно какви литри за денонощие. Вещото лице по СТЕ е
посочило, че ТЕ за отопление на имот е начислявана служебно, като
отдадена от щранг лира. По делото е установено,че такава щранг лира е налична в
имота на ответниците Това обстоятелство е видно от представените от ТЛП
изравнителни сметки и талони за отчет, където изрично е посочено, че е налична
щранг лира, номер на уред 72990016 . Според функциите си, щранг- лирите се причисляват
към отоплителните тела на инсталацията, за които няма техническа възможност за
монтаж на уред за дялово разпределение и индивидуално регулиране. Поради тази
причина енергията за щранг-лирите се получава на база мощността им по изчислителен път според т.6.9 от Методиката за дялово разпределение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 за топлоснабдяването. Видно
е, че в Методиката към Наредбата изрично е посочен начина на изчисляване на дължимата топлонергия, отдадена чрез
щранг лира- неизмерима мощност, което става с изчисление, а не с уред за дялово
разпределение, което изчисление е спазено нормативно, според експертизата.
Относно твърдението, че издадените
от ФДР документи са частни, не са подписани от ответниците и не могат да ги
обвържат по съдържание, следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че след като е
установена доставката на топлоенергия, ответниците дължат заплащането й,
без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки,
доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му
записвания; без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от
ищеца фактури или дали ги е подписала-задължението за плащане на топлинната енергия произтича от доставката
й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
Във въззивната жалба се твърди още, че на ищеца не се дължи
възнаграждение за услугата дялово разпределние на ТЕ, тъй като по делото
липсват доказателства, че тази услуга е била извършена от него или
възнаграждението да се дължи на някакво друго основание. По делото е представен
договор между ищеца и ФДР, който от една страна е изтекъл към процесния период,
а от друга-е налице друго облигационно правоотношение, в което СЕС не е дало съгласие. Действително, по делото е
депозиран договор от 06.11.07 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Н.И.“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение. Относно дължимостта на сумите за
дялово разпределение, които според ответниците не се дължат, тъй като не
ищецът, а друга фирма води отчетността за дяловото разпределение, то настоящата
инстанция излага следните мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът
и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на чл.
13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само
цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща
на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора
между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за
задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е
услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това
обстоятелство не се оспорва, а са и налице писмени доказателства в тази насока.
Размерът на главницата и лихвите са правилно определени от съда. Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ
/Обн ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
АД на потребители за битови нужди, действали към процесния перод, съответно
това са ОУ от 2008г. и за една малка част-тези от 2014г., приложими от 03.02.2014г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 07.01.2019 г. по гр.д.
№ 42948/2016г. на СРС, ГО, 45 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.