№ 230
гр. гр.Монтана, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630101933 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.107 ЗЕ.
Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – град София твърди, че
между страните са действали Общи условия на договорите за продажба
на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД. Поддържа, че е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
05.11.2019 г. до 07.04.2021 г., като от своя страна ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от
ищеца фактури. Твърди, че е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Т. Ж. АНДР., с ЕГН
**********, с електроснабден имот находящ се в град Монтана,
ул.”Арда” № 5 с ИТН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ел.енергия за периода от 05.11.2019г. до
07.04.2021г. , за което е издало отделни фактури, в които са посочени
конкретно дължимите суми. Така посочените задължения по различните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия, абонатът разполага с десетдневен срок
за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия,
1
през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение
по съдебен ред. Твърди, че чл.19, ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Ищецът
поддържа също, че на основание чл.107 от ЗЕ е потърсил начин да защити
интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Монтана, по което е образувано
ч.гр.дело № 1185/2020г. Твърди, че длъжникьт е упражнил правото си
по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу
така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което
оспорва вземането на кредитора. Поддържа, че в съответствие със ЗЕ е
издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички
претендирани и посочени по горе фактури. По всички тях до момента на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от
страна на длъжника не е постъпило. Поддържа, че съгласно действащото
законодателство има право и е начислил лихва за процесния период. Заявява,
че общата стойност на непогасения дълг на ответника възлиза към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на
617,73 лева – главница и 71,52 лева - законна лихва за забава, считано
от 26.03.2021г. до 26.04.2021г. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
длъжника – ответника по делото Т. Ж. АНДР. от град Монтана, че дължи на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – град София следните суми: сумата от
617,73 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 05.11.2019 г. до 07.04.2021г.; сумата от 71,52 лева – законна лихва
за забава, считано от 26.03.2021 г. до 26.04.2021г., съгласно приложената по
делото справка за възникнали задължения; законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Моли съда да му присъди и сторените разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото Т.Ж.
А., с ЕГН ********** от град Монтана, ул.”Арда” № 5 не е представил
писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите
2
претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2
ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни
да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че
ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 1185/2021
година по описа на ВРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат
уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните
парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на
ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00
лева – държавна такса и 63,00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо
сумата от 88,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца по делото и сумата от 138,00 лева - реализирани в настоящото
производство разноски /25,00 лева – държавна такса и 113,00 лева –
адвокатско възнаграждение/.
3
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: 8888888, Бизнес център, представлявано от ............. към Т. Ж.
АНДР. от град Монтана, ул.”Арда” № 5, ЕГН **********, възлизащо на
сумата в размер на 617,73 лева - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 05.11.2019 г. до 07.04.2021г., 71,52 лева –
законна лихва за забава, считано от 26.03.2021 г. до 26.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2021 година до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1185/2021
година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Т. Ж. АНДР. от град Монтана, ул.”Арда” № 5, ЕГН
********** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК
....................., със седалище и адрес на управление: 8888888, Бизнес център,
представлявано от ............. сумата от 88,00 лева – разноски в заповедното
производство и 138,00 лева – реализирани в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4