РЕШЕНИЕ№290
гр. Видин, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 187 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к. „Малинова Долина”, ул. "Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, с ЕИК
*********, против В.П.Т. ***.
С исковата молба са предявени три обективно кумулативно съединени иска: 1) иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с
цена на иска 872,95 лв. – просрочена главница по договор за потребителски
кредит; 2) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД с цена на иска 60,54 лв. – възнаградителна лихва; 3) иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД с цена на
иска 252,17 – мораторна лихва.
Твърди се в исковата молба, че на
01.07.2015г. в гр. Видин бил сключен Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение между „ОБЕДИНЕНА БЪЛЕАРСКА БАНКА" АД, в качеството
на кредитор и ответника В.П.Т. в качеството на кредитополучател. По силата на
този договор кредиторът отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в
размер на 1210лв. Кредитът бил усвоен по сметка с IBAN
***2.07.2015г. След
усвояване на кредита длъжникът извършвал погасявания, с които изплатил част от
месечните вноски, след което преустановил плащанията. След преустановяване на
плащанията останала непогасена сума по кредита в общ размер на
1185,66лв.(хиляда сто осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки), от
които: 872,95лв. - главница, 60,54лв. – възнаградителна лихва, дължима за
периода 19.06.2016г. до 20.02.2017г., лихва за забава 252,17лв., дължима за
периода 20.02.2017г. до 22.10.2018г. Съгласно Договора за потребителски кредит
от 01.07.2015г., ответникът се задължил да погасява задължението си на 20
месечни вноски ежемесечно, считано от 20.07.2015г. Крайният срок за издължаване
на кредита бил 20.02.2017г.
На основание сключен Договор за
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 31.01.2018г. и приложенията към него
между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД, с ЕИК ********* и „ЕОС
Матрикс" ЕООД, с ЕИК
*********, задължението на ответника В.П.Т., произтичащо от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.07.2015г. било
изкупено от ищцовото дружество. До
длъжника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Уведомлението било
изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения в договора за
кредит адрес, а именно гр.Видин,
ул."Кокошевец" 27. Писмото, съдържащо уведомлението за
извършената цесия, било получено лично от длъжника на 18.04.2018г. Второ писмо,
съдържащо уведомление за извършеното прехвърляне на вземането и покана за
доброволно плащане било изпратено на същия адрес, като на обратната разписка
било отбелязано, че същото е получено от Роза Тофишева - майка на ответника на 11.09.2018г.
До момента на подаване на
исковата молба погасяване на задължението по договора не било осъществено.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
- 872,95 лв. – главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 01.07.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата;
- 60,54 лв. – възнаградителна лихва за периода от
19.06.2016г. до 20.02.2017г.;
- 252,17 лв. – мораторна лихва за периода от
20.02.2017г. до 22.10.2018г.
Претендират се
деловодните разноски по исковото и заповедното производство.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
По делото са
представени писмени доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и
съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа
страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2669/2018г. по описа на Районен съд -
Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 2048-РЗ от 23.10.2018г., която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на
вземанията си.
Съобразно Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от дата 01.07.2015 г. “Обединена Българска Банка" АД и В.П.Т. са договорили
предоставяне на потребителски кредит на ответника в размер на 1210,00 лева.
Кредитополучателят
се задължил да погасява задължението си на 20 месечни анюитетни вноски, считано
от 20.07.2015г. Крайният срок за издължаване на кредита е бил 20.02.2017г.
С договор за прехвърляне на парични вземания
от 31.01.2018г. „ОББ“ АД продава и прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ООД вземания,
посочени в Приложение № 1 към договора за цесия, съдържащ описание на същите.
Съгласно т. 5.2. от договора цедентът дава съгласието си и упълномощава
цесионера да уведоми длъжниците от негово име, съгласно условията на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, за извършеното прехвърляне на вземания.
В Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018г са индивидуализирани прехвърлените с договора
вземания и като длъжник фигурира ответника В.П.Т. със задължение по договор за кредит от дата 01.07.2015
г.
Към исковата молба е приложено Уведомление за
извършено прехвърляне на вземания от „ОББ” АД до кредитополучателя В.П.Т. изх. № 1446/10.09.2018г., че по силата на
Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. вземането на „ОББ“
АД по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 01.07.2015г. е прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ЕООД,
поради което изпълнението по договора следва да бъде към него.
Приложено е и уведомление до ответника от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД изх. № 1447/10.09.2018г. за извършеното прехвърляне на
вземането и покана за доброволно изпълнение.
Представено е Известие за доставяне, получено
на 11.09.2018г. от Роза Тофишева – майка на ответника. В известието
съдържанието на пратката е описано като „уведомление за цесия, ПДИ“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са три обективно кумулативно
съединени иска: 1) иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на
иска 872,95 лв. – просрочена главница по договор за потребителски кредит; 2)
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
с цена на иска 60,54 лв. – възнаградителна лихва; 3) иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД с цена на иска 252,17 –
мораторна лихва.
Не се спори между страните, а и се установява
от приетите писмени доказателства, че в полза на цесионера „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по
чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок от цесионера, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането
преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента
с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В настоящия случай
със сключването на договора от 31.01.2018г. банката е продала на ищеца
вземането, което е имала към ответника по сключения договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 01.07.2015г. Същото фигурира и е подробно индивидуализирано в
приложението към договора. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД
задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. Съгласно т. 5.2. от Договора за прехвърляне
на парични вземания, цедентът дава съгласието си и упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците от негово име за извършеното прехвърляне на вземания, поради което
съдът приема, че ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши
следващите се действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова
пречка. Ищецът е представил към исковата молба 2 бр. уведомления до ответника
за извършено прехвърляне на вземания - от цедента и от цесионера. От приложеното
Известие за доставяне се установява, че пратката със съдържание „уведомление за цесия, ПДИ“ е получена на
11.09.2018г. Към този момент следва да се приеме, че цесията е породила действието си по отношение на ответника.
От представените писмени
доказателства съдът намира за доказано по делото наличието на облигационна
връзка, от която е възникнало
задължение за ответника за заплащане на търсената сума. Падежът на задължението
е настъпил на 20.02.2017г. Ответникът не оспорва фактите, твърдяни в исковата
молба, както и не ангажира доказателства за погасяване на задължението.
С оглед изложеното,
съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени в претендирания размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
в хода на настоящото производство разноски в размер на 125,00 лева за платена
държавна такса.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски по ч.гр.д. № 2669/2018г. на РС - Видин в размер на 25,00
лева за платена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.Т. *** дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. "Рачо Петков -
Казанджията" № 4-6, сумата от 872,95 /осемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет
ст./ лева – главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.07.2015г., сумата
от 60,54
/шестдесет лева и петдесет и четири ст./ лева – възнаградителна
лихва за периода от 19.06.2016г. до 20.02.2017г.; сумата от 252,17 /двеста
петдесет и два лева и седемнадесет ст./лева – мораторна лихва за
периода от 20.02.2017г. до 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.10.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 2048-РЗ по ч.гр.д. № 2669/2018г. на Районен съд –
Видин.
ОСЪЖДА В.П.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. "Рачо Петков - Казанджията"
№ 4-6, сумата от 125,00 /сто двадесет и пет/ лева,
представляваща реализирани от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. "Рачо Петков -
Казанджията" № 4-6, сумата от 25,00
/двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2669/2018г. на
Районен съд - Видин.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: