Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 /16.02.2022 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ВИОЛЕТА
ВЕЛИКОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.д. № 555/2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
“Балчик строй” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град Балчик, ***, представлявано
от И.Г.М., срещу решение № 260065/27.09.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 27/2020
г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено наказателно
постановление № 997 от 16.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите
– Варна. Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Основните му възражения
се свеждат до нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и неправилно посочване на
датата на извършване на нарушението. Твърди, че наказващият орган не е изпълнил
задължението си да установи по безспорен и категоричен начин, кога именно е
извършено нарушението, дали в деня, в който процесният превозен билет е бил издаден,
или в деня, в който е бил въведен, така както е посочено в НП. Иска отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП. В подадено
чрез пълномощник писмено становище по делото претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор по делото, оспорва
основателността й и иска тя да бъде отхвърлена.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на БРС е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
законния срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, макар и не по всички изложени в нея възражения.
С процесното наказателно
постановление на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция на
основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 1
от ЗГ, във вр. чл. 14, ал. 2 Наредба № 1 от 30.01.2021 г. за контрола и
опазването на горските територии (Наредбата). В обстоятелствената част на
постановлението нарушението е описано по следния начин : на 10.11.2019 г. в
град Балчик, ул. “Дунав”
№ 40, обект по чл. 206 от ЗГ на “Балчик строй” ЕООД, с ПМ № Е 8004, не вписва превозен билет
за постъпление на дървесина в електронния дневник към момента на постъпването в
обекта : ПБ с № 2 114 127 412 от 06.11.2019 г., с час на тръгване на превозното
средство в 08:30 часа, е вписан в електронния дневник на 10.11.2019 г. в 10:28
часа.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, които да го
опорочават, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя
за наличие на по-благоприятен закон, основани на разпоредбата на чл. 13, ал. 9
от Наредбата (в редакцията й към момента на извършване на нарушението). Изложил
е мотиви, че след като дружеството е създало и ползвало електронен дневник, то е
било длъжно да спазва нормативните изисквания, свързани с неговото водене, част
от които е и разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата. Посочил е, че тази разпоредба
не е променяна във времето, поради което въведеното с нея задължение за
вписване на превозните билети в дневника в момента на постъпване, съответно на
експедиране на дървесината е било валидно както към момента на извършване на
нарушението, така и към настоящия момент. Приел е, че нарушението е правилно
квалифицирано, като не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е
неправилно.
На първо място, не се споделят
изводите на районния съд за правилност на правната квалификация на деянието.
Към датата на извършване на описаното
в НП нарушение изискването на чл. 14, ал. 2 от Наредбата е важало само за
дневниците на хартиен носител, а редът и условията за водене на електронните
дневници са били уредени със заповед № 1321/16.12.2016 г. на изпълнителния
директор на ИАГ съгласно препращащата норма на чл. 13, ал. 9 от Наредбата (в
приложимата й редакция към 2019 г.). Именно в т. VІІ от тази заповед е било
предвидено задължението за вписване на превозните билети в момента на постъпване
на дървесината в модула на интернет информационната система на ИАГ, като едва през
2020 г. воденето на електронен дневник е регламентирано в чл. 14 от Наредбата. Ето
защо, вмененото на жалбоподателя нарушение е следвало да бъде квалифицирано по
чл. 270, във вр. чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. чл. 13, ал. 9 от Наредбата,
във вр. с т.VІІ от заповед № 1321/16.12.0216 г. на изпълнителния директор на
ИАГ, а не по чл. 270, във вр. чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. чл. 14, ал. 2
от Наредбата, както неправилно е приел районният съд. Действително в случая не е
налице по-благоприятна норма по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в каквато
насока са били оплакванията на жалбоподателя, защото задължението е
съществувало както преди, така и след измененията в наредбата, но е налице
неправилна правна квалификация, която с оглед на ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС
от І и ІІ колегия на ВАС не може да бъде изменяна от касационната инстанция и е
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
На второ място, не се споделят
мотивите на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения
и доказаност на нарушението.
Административните нарушения могат
да се проявят в две основни форми – действие или бездействие, като бездействието
е неизпълнение на нормативноустановено задължение за определено действие. От
описанието на нарушението в АУАН и НП е видно, че деянието е извършено чрез бездействие
и се изразява в това, че дружеството не е вписало превозен билет за постъпление
на дървесина в електронния дневник към момента на постъпване в обекта. Следователно,
за да се прецени, дали е налице твърдяното нарушение, трябва да се установи
кога точно е постъпила превозваната дървесина в стопанисвания от жалбоподателя обект,
защото именно към този момент е възникнало задължението на дружеството да впише
превозния билет в електронния дневник. В случая наказващият орган е посочил, че
превозният билет е с дата 06.11.2019 г. и с час на тръгване на превозното
средство в 08:30 часа, но никъде в АУАН и НП не е описано кога точно превозното
средство е пристигнало в обекта на жалбоподателя, което е съществен порок по
смисъла на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно
изискванията на чл. 14а от Наредбата обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват със
система за постоянно видеонаблюдение, която трябва да осигурява – 1. визуално
разчитане на регистрационния номер на превозното средство, транспортиращо
дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство; 2.
непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като съхранява данните за последния календарен месец
(сега – за последните 30 дни). Ето защо, служителите по контрол са били длъжни
да разгледат записите от системата, за да установят действителната дата и час
на постъпване на транспортираната дървесина. При разпита му в съдебно заседание
актосъставителят сочи, че е проверил оперативните записи на системата за
видеонаблюдение в диапазона на записване на превозния билет (10.11.2019 г.), но
не сочи конкретно дали е проверил записите от деня на издаване на превозния
билет (06.11.2019 г.) и какво е констатирал при прегледа им. Първоначално изразява
предположение, че ги е проверил, а после казва, че със сигурност е погледнал дали
има записи от деня на издаване на превозния билет, но не ги е прегледал
ежеминутно, като не пояснява дали превозното средство, което е транспортирало
дървесината, е влязло в обекта и в колко часа. Разбира се, може да се допусне с
голяма степен на вероятност, че след като превозното средство е тръгнало на
06.11.2019 г. в 08 : 30 часа от склада за експедиция в с. Спасово, община
Генерал Тошево, то е пристигнало още същия ден в обекта по чл. 206 от ЗГ в град
Балчик, но правоприлагането по ЗАНН не може да почива на предположения. С оглед
на изложеното и при липсата на каквито и да е други доказателства за точната
дата и час на постъпване на дървесината, придружена с процесния превозен билет
(напр. снимки на цифров носител с данни за датата и часа на постъпване на
дървесината), следва да се приеме, че не е безспорно установено извършването на
посоченото в НП нарушение. В случая неправилно актосъставителят и наказващият
орган са посочили, че нарушението е извършено на 10.11.2019 г., когато е вписан
превозният билет, без да установят кога реално е възникнало задължението на
жалбоподателя. С оглед на естеството на нарушението е очевидно, че времето на
осъществяване на деянието е моментът, в който е постъпила дървесината в обекта,
но контролните органи не са посочили кога е станало това, което се приравнява
на липса на дата на извършване на нарушението. Непосочването или погрешното
посочване на датата на извършване на нарушението е винаги съществено
процесуално нарушение, което заедно с липсата на доказателства за момента на
постъпване на дървесината е още едно основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Достигайки до обратните правни
изводи, районният съд е постановил един неправилен съдебен акт в нарушение на
материалния закон, който следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен
друг по същество, с който да се отмени НП.
С оглед на изхода от делото и на
основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК касаторът има право на
разноски по делото в размер на 300 лева, съставляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения във въззивното производство договор за
правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260065/27.09.2021 г. по н.а.х.д. №
27/2020г. по описа на Районен съд - Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
997 от 16.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите – Варна да заплати на “Балчик строй” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление : град Балчик, ***, представлявано от И.Г.М., сумата от 300 лева,
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :