Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 90
гр.Враца 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 06.02.2020
г. /шести февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 851 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.47 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС.
Образувано е въз основа на жалба
на И.А.Р. от гр.К. против ОТКАЗ за издаване на разрешение за работа в стратегически зони на
стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност
в „АЕЦ К.“ ЕАД гр.К. и ДП „РАО“ гр. К. рег. № * на Директора
на Териториална дирекция „Национална сигурност“ В.
В жалбата се сочи, че издаденият Отказ е
незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби,
нарушение на административно-производствените правила и необоснованост, като се прави искане за отмяната му. Съображенията, изложени от жалбодателя
са, че актът не съдържа задължителните реквизити, тъй като не е мотивиран, не са посочени фактите и обстоятелствата, довели до
издаването му. В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният
представител на жалбодателя адв.М.Л. изтъква,
че посочената правна квалификация не кореспондира с изложените факти, тъй
като в случая става въпрос за еднократно
изследване, а не за заболяване, което да
е противопоказно за изпълнение на работата, за която жалбодателят е назначен.
Не е отчетено обстоятелството, че на датата 29.10.2019г. лицето не е било допуснато до работното си
място, а е било само на площадката на АЕЦ, както и че направеното изследване не
е пълно, тъй като апаратурата за изследване на* материал е била развалена в
този ден. Заявява се, че преди издаване на административния акт ответникът не е
взел предвид направеното изследване на *., което е било пълно, направено по двата предвидени метода и
по време, когато жалбодателят е бил на работа. Прави се възражение, че
представените като доказателства присъда и споразумение по две дела от наказателен характер на РС
Козлодуй, са неотносими към спора, тъй като отказът не е издаден на това
основание.
Ответникът по оспорването
Директор на ТД „Национална сигурност“ Враца чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Х.Х. в писмен отговор и в с.з. оспорва изцяло жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена. Становището му е, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, при правилно прилагане на закона,
при спазена процедура и в съответствие със събраните доказателства. Изтъква се,
че неотносими към спора са приложените към жалбата медицински документи, тъй
като те са издадени в следващ момент, който не е отразен в издадения отказ.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата
на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят е възстановен на
работа с решение на ВКС,
със сключено допълнително споразумение към трудов договор №* на длъжност „*“, с
място на работа „АЕЦ К.“ ЕАД,
който съгласно Постановление №181/20.07.2009г. на МС за
определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за
националната сигурност и приложения към него списък, представлява стратегически обект от сектор „*“.
Видно от представената длъжностна характеристика, заемащите тази длъжност
извършват цялостна дейност по ремонт и поддръжка на обслужваните от групата им
машини и съоръжения и имат непосредствен достъп до стратегически обособени зони. Разрешението на жалбодателя за постоянен
достъп до работното му място е било отнето
през 2018г., поради което му е било издадено временно разрешение за достъп до
обекта. На 29.10.2019г. при явяване на работа, на жалбодателя е извършен * ,
като резултатът е бил положителен на ТНС /*/. С уведомление
вх.№5194/05.11.2019г. Началникът на РУ – „АЕЦ К.“ е уведомил директора за резултата от лабораторното изследване,
след което последният е издал Заповед
№АД-3055/08.11.2019г. , с която е поискал от жалбодателя да даде писмени обяснения във връзка с резултата от проведеното
изследване. С писмо рег.№737/04.11.2019г.
до ответника е изпратено писмо с
приложени писмени доказателства, за
извършване на проверка и издаване
на разрешение за работа в АЕЦ –К. на жалбодателя. Изготвена е Справка рег.№ВР-1370/11.11.2019г.
от * , с направено предложение на жалбодателя да не бъде издавано разрешение за
достъп до стратегически обекти, тъй като не отговаря на изискванията на чл.45
ал.1 т.4 от ППЗДАНС и с поведението си създава заплаха за безопасната
експлоатация на стратегическия обект и за стратегическата дейност по
производство на електрическа енергия. Възприемайки фактите в представената справка, ответникът е
издал оспорения пред съда Отказ за издаване на разрешение за работа в
стратегическите зони на стратегическите обекти
АЕЦ –К. ЕАД и ДП“РАО“ гр.К. Със
Заповед №АД-3120/14.11.2019г. директорът на АЕЦ К. е наредил да се ограничи
достъпа на жалбодателя до работното му място, която заповед заедно с издадения
отказ му е връчена на * видно от
отметката върху нея. На 11.11.2019г. в К.
л. на АЕЦ К. е извършен *на жалбодателя, като резултатът е бил отрицателен по
шест показатели. Към жалбата е приложено изследване от ** – комбиниран тест
за *, с отрицателни резултати. С присъда по нохд №10/2015г. на РС Козлодуй жалбодателят е признат за виновен и му е
наложено административно наказание за
държане на високорискови *, на датата *. Със споразумение по нохд №360/2019г.
на РС Козлодуй жалбодателят се е признал за виновен за това, че е държал в дома
си високорискови *, което деяние е открито на *.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен
срок / жалбата е предявена на 27.11.2019г. с вх.№ВР-Ж-6 от същата дата/, против административен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е
допустимо. Разгледано по същество е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК съдът е длъжен да обсъди всички основания за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт по чл.146 от АПК, включително и относно
неговата валидност, независимо дали има повдигнати съображения за това в
жалбата. Отказът за издаване на разрешение за
работа в стратегически зони на стратегически обект „АЕЦ К.“ ЕАД и
ДП“РАО“ гр.К. , предмет на настоящето
дело, е издадено от компетентен орган
съобразно оправомощаването му в Заповед №З-3832/28.10.2014г. и Заповед №З-3189/14.10.2015г., двете на Председателя на ДА“НС“ и Удостоверение рег.№* на Специализирана административна дирекция „*
във връзка с разпоредбата на чл.44 ал.1 от ППЗДАНС. Същият е издаден в изискуемата писмена форма, в него са
посочени и правните основания за издаването му, поради което няма основания да бъде приет за нищожен. Оспореният пред съда отказ се явява и законосъобразен, тъй като е издаден при наличие на законовите предпоставки за това. Безспорно се забранява
лице, което с действията си застрашава националната сигурност, да получи
разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект. Понятието
„национална сигурност“ се извежда от
чл.2 от Закона за управление и
функциониране на системата за защита на
националната сигурност, който сочи, че това е
динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени
териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на
страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и
основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и
увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно
защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети. В чл.45 ал.1 т.4 от ЗДАНС не са изчерпателно
изброени действията, които могат да се
приемат като заплаха за националната сигурност, поради което всеки случай следва да се разглежда
самостоятелно. Съдът приема, че в настоящата хипотеза изводите на ответника, че с поведението си
жалбодателят застрашава националната
сигурност, кореспондират със събраните по делото доказателства. Неоснователни
са възраженията на жалбодателя, че не е
доказано, че същият страда от заболяване * което да е несъвместимо със
заемането на длъжността, за която е
назначен, тъй като не това е основанието за издаване на отказа. Също така
неоснователно е и възражението, че
приетите като доказателство присъда, с която е наложено административно наказание и споразумение, с
което лицето е осъдено при отлагане на
изтърпяването на наказанието, не следва да се ценят, тъй като осъждането също не е послужило като основание
за издаване на отказа. Настоящият
съдебен състав счита, че цялостното
поведение на жалбодателя, изразяващо се в нарушаване на законовите норми чрез държане на * което
показва, че първото наложено наказание не го е мотивирало да преустанови тази си дейност, дадената *
при осъществяване на * ,
показват трайно незачитане от негова
страна на установения в страната правов ред, което дава основание да се приеме, че то би нарушило и реда, установен при работата в стратегическата зона на стратегическия обект,
в която желае да работи. Явявайки се на
работа под въздействието на *, той е нарушил чл.62 т.11.2 от
Правилника за вътрешния трудов ред, което се явява и нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл.78 т.8 от същия правилник. Обстоятелството, че
на ** е отрицателен, не означава, че
извършеният контрол на 29.10.2019г. не
следва да се вземе под внимание, още повече, че жалбодателят не е правил
възражение за неговата достоверност или
непълнота на изследването. Възражението
на жалбодателя, че обжалваният от него акт не е мотивиран, тъй като в него не са изложени фактите и обстоятелствата,
довели до издаването му, което е
ограничило правото му на защита, е неоснователно. Трайната съдебна практика
приема, че мотиви на административния акт могат да се изложат в друг, предшестващ или издаден във връзка с него документ,
съобразно ТР №16/31.03.1975г. на ОС на ВС, какъвто в случая де явява приетата
по делото Справка рег.№Вр-1370/11.11.2019г. Такава възможност е предвидена и в чл.47
ал.2 от ППЗДАНС, в който е разписана
процедурата по издаване на разрешения за достъп и тяхното отнемане.
По тези съображения съдът
намира,че жалбата следва да бъде оставена
без уважение, а оспореният
административен акт да бъде потвърден.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ДАНС
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто /лв.
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.24
от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И. А.Р. от гр.К. против ОТКАЗ за издаване на разрешение за работа в
стратегически зони на стратегически обект „АЕЦ К.“ ЕАД гр.К. и ДП“РАО“ гр.К. с рег.№* на Директора на
ТД“Национална сигурност“ Враца.
ОСЪЖДА
И.А.Р. от гр.К. ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/
лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: