№ 2222
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110216110 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството „ХХХХХ“ ЕООД, чрез упълномощен процесуален представител – адв. В.
М. срещу Наказателно постановление № 725102-F725332/10.10.2023г. на Директор на
дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София, с което на основание
чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 860317,79 лева за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 2 от
ЗДДС
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Релевира доводи, че при издаване на
процесното НП са били допуснати съществени нарушения както на материалния закон, така
и на процесуалните правила. Твърди, че в хода на производството не са били събрани
доказателства в подкрепа на тезата на извършено нарушение, като този формален подход е
довел до неправилния извод за наличие на осъществен състав на нарушение. Посочва, че
твърдението, че протоколите по чл. 117, ал.1, т. 1 от ЗДДС не са отразени по предвидения в
закона ред не отговаря на обективната действителност. Развива подробни съображения, че
дружеството е изпълнило задълженията си по чл. 86 от ЗДДС, но поради грешка в
програмния продукт е начислена нулева ставка за ДДС. Посоченото обстоятелство, обаче не
водело до ощетяване на фиска. В тази насока се аргументира с обстоятелството, че видно от
издадените протоколи по чл. 117 от ЗДДС е начислена ставка от 20%. Въз основа на
изложеното прави извод, че дружеството не е осъществило състава на вмененото му
1
нарушение от обективна страна. На самостоятелно основание намира, че са налице
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, алтернативно неговото изменение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Д., която
поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага
подробни съображения, че изложените от тях в жалбата доводи изцяло се подкрепят от
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата ССчЕ и не е налице осъществен
състав на нарушение. Прави искане да бъдат присъдени разноски на адв. М., съгласно
представения от нея списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, Директор на Дирекция средни данъкоплатци и осигурители в ТД на
НАП – София, редовно призован, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
С Резолюция № П-22222523023429-0РП-001/07.02.2023г. на Началник отдел при ТД на НАП
София била възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства. За проверяващи
били определени на Г. Р. и Иван И. – на длъжност гл. инспектори по приходите, които
следвало да извършат проверка на дружеството – въззивник, изготвяйки анализ на
декларираните доставки за закупени квоти за въглеродни емисии и причините за
неначисляване на ДДС.
Срокът на проверката бил до 05.05.2023г., като били дадени указания, в случай на наличие
на данни да бъде съставен АУАН.
С Промяна на Резолюция за извършване на проверка № П-22222523023429-0РП-002
/07.02.2033г. към проверяващият екип била включена и Е.Т.М. - гл. инспектор по приходите,
като срокът за проверка останал непроменен.
С Промяна на Резолюция за извършване на проверка № П-22222523023429-0РП-
003/02.05.2023г., срокът за завършване на проверката бил удължен до 05.07.2023г.
На 23.06.2023г. до представляващия дружеството било изпратено искане за предоставяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22222523023429-040-
004/23.06.2023г.
С Промяна на Резолюция за извършване на проверка № П-22222523023429-0РП-
004/03.07.2023г. срокът на проверката отново бил удължен до 05.09.2023г.
С Промяна на Резолюция за извършване на проверка № П-22222523023429-0РП-
005/05.09.2023г. срокът на проверката отново бил удължен до 21.11.2023г.
Дружеството предоставило изисканите от тях протоколи по чл. 117 от ЗДДС и фактури -
инвойси към тях.
2
След като се запознал с представените му документи св. Р. приел, че дружеството е
получател на услуги по чл. 82, ал.2, т. 3 и чл. 163а от ЗДДС, като за осъществените доставки
данъкът следва да се начисли от получателя с издаване на протоколите по чл. 117, ал.1, т. 1
от ЗДДС. Протоколите следвало да се отразят и в отчетните регистри по чл. 124 , ал. 1 от
ЗДДС, а дължимият ДДС по протоколите да се включи при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
При извършена служебна проверка в информационната система на ТД на НАП- София, св.
Г. Р., заемащ длъжност инспектор по приходите, установил, че дружеството е издало
протоколи по чл. 117, ал.1 т. 1 от ЗДДС по отношение на следните фактури:
07.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове;
07.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове
07.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове
07.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове
13.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове
08.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове
05.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове
06.04.2022 HU13748890 VERTIS ENVIRONMENTAL FINANCE LTD квоти за емисии на
парникови газове, но не е изпълнило задължението си да отрази издадените протоколи по
чл. 117 от ЗДДС в отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период месец април 2022г. Протоколите
не били включени и при определяне на резултата за данъчен период м. април 2022г. в
справката декларация по чл. 125 ЗДДС, като дължимият данък по тези протоколи не бил
начислен в срок.
3
При така установените факти свид. Р. приел, че въззивникът е извършил административно
нарушение, поради което съставила срещу него акт за установяване на административно
нарушение № F 725332/01.09.2023г. АУАН бил съставен в присъствието на свидетели и на
упълномощен представител на дружеството, комуто бил връчен препис за запознаване и
подпис. Правната квалификация на нарушението била определена като такова на чл. 86,
ал.1, т.2 и т. 3 от ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. Като дата на нарушението е посочена
17.05.2022г.
В съответната графа жалбоподателят не вписал възражение. Такова постъпило и в
установения 3-дневен срок, предвиден в чл. 44, ал.1 от ЗАНН, с изложени съображения и
искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
725102-F725332/10.10.2023г. на Директор на дирекция „Средни данъкоплатци и
осигурители“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 860317,79 лева за
нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, тъй като
Препис от същото е връчен на 27.10.2023г.на нарушителя, видно от инкорпорираната в
санкционния акт разписка. Жалбата срещу него е постъпила на 10.11.2023г.
Доколкото при постъпване на делото в съда административнонаказателната преписка не е
съдържала декларацията по чл. 125 от ЗДДС, на която АНО се е позовал, както и е намерил,
че за изясняване на обективната истина по делото са необходими специални знания, с които
не разполага, настоящият съдебен състав е допуснал изготвяне на ССчЕ.
За да отговори на поставените му въпроси вещото лице се е запознало е и представило в
4
съда административнонаказателната преписка съдържаща общо 962 листа / при представени
46 !! в съда от страна на АНО/.
Видно от изготвеното от вещото лице заключение дружеството е изпълнило задължението
си да начисли дължимия данък с издадените протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като
ги е включило в подадените към НАП дневници за покупки и продажби в справката -
декларация по чл. 125 от ДДС за данъчен период месец април 2022г. Констатирано е, че
независимо, че в протоколите е посочена ставка 20%, при интегрирането им към дневника за
покупки и продажби автоматично е пренесена ставка 0% и дължим данък 0, 00 лева. Това
обстоятелство, обаче не е довело до ощетяване на фиска, тъй като резултатът при правилно
пренасяне на ставката не би се променил.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, както въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК.
Съдът не кредитира показанията на св. Р., доколкото същите се явяват изолирани и са
категорично диаметрални и оборени от приобщените по делото писмени доказателства,
които съдът намира за обективни доказателства, тъй като не са съставени за нуждите на
производството.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената ССчЕ, като пълно, обективно и
всестранно. По отношение на професионалната компетентност на вещото лице, което го е
изготвило съдът не намери основания да се усъмни в притежаваните от него специални
знания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
5
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед и в
съответствие със закона.
Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС актовете за нарушения се съставят от органите по приходите,
каквото качество съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП има свидетелят Г. Р., заемащ длъжност
"главен инспектор по приходите" в ТД на НАП - София.
От своя страна нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС предвижда, че наказателните постановления
се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Видно от представената заповед № 3ЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП териториалните директори на НАП и техните заместници, директора на дирекция
„Средни данъкоплатци и осигурители“ и др. са оправомощени да издават наказателни
постановления за налагане на административни наказания за нарушения по чл. 180а ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
опорочили производството, тъй като са довели не само до ограничаване правото на зашита
на санкционираното лице да разбере обвинението, но и съдът да извърши проверка по
законосъобразността на санкционния акт.
Административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е
сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание.
Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и
законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност
в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното
наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
Необходимо е да се посочи още, че е недопустимо за описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща към други документи, без
тяхното съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената част на АУАН, съответно на
НП. Казано с други думи, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършано, както и доказателства, които го подкрепят, следва задължително да се съдържат
в АУАН, т. е още от образуването на административнонаказателното производство следва
по недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се
ангажира административнонаказателната отговорност на виновното лице. Това е така,
защото АУАН поставя началото на това производство и нарушителят следва да има
6
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е
извършил. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи се явяват неоснователни.
В АУАН и НП не са посочени обстоятелства, въз основа на които да се направи несъмнен
извод, дали процесните доставки, по които въззивникът е получател през периода 05-
13.04.2022г., са такива с право на приспадане на пълен данъчен кредит, дали са с право на
приспадане на частичен данъчен кредит или са такива без право на приспадане на данъчен
кредит. Не е установен един от съставомерните признаци на нарушението, а именно
обстоятелството, че за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Нито в
акта, нито в наказателното постановление се съдържат фактически констатации относно
този признак. АНО се е задоволил да посочи единствено, че „за получените услуги лицето
има право на пълен данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т. 4 от ЗДДС и чл. 69, ал.1, т. 3
от ЗДДС. Цитираната норма предвижда, че когато стоките и услугите се използват за целите
на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма. Алинея 2 определя, че за
целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата
дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на
страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. т. е.
законът определя изрично кои са облагаемите доставки, за които платецът по глава осма има
право на приспадане. Описаните в АУАН и НП доставки не са индивидуализирани по
никакъв начин, а е посочено само и единствено, че се касае за доставка на услуги, поради и
което въз основа на това описание не може да бъде извършена преценка дали тези доставки
касаят доставка на услуги, използвани за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, с право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 69 от ЗДДС.
При това положение за деянието, за което е наказано дружеството, не може да се провери
дали е съставомерно по приложената от административнонаказващия орган преписка. Това
влече незаконосъобразност и на НП. Бланкетното посочване на разпоредби, без запълването
им с конкретно съдържание не може да се приеме за изпълнение на задължението за пълно
фактическо описание на нарушението.
В случая несъмнено са извършвани доставки по Глава осем от ЗДДС, които предполагат
регистрация на дружеството по специалния ред на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, ето защо е
приложима хипотезата на чл. 180а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Това обстоятелство, обаче
не е посочено нито в АУАН, нито в НП, а съдът е извел от представените пред него писмени
доказателства, което е недопустимо в настоящото производство.
Независимо, че констатираният порок е такъв, който води до отмяната на санкционния акт
на формално основание, за пълнота на изложението, съдът ще изложи своите доводи и за
материалната мя незаконосъобразност.
По приложението на материалния закон:
7
Имуществената отговорност на въззивника е ангажирана за неизпълнено правно задължение
по чл. 86, ал.1, т. 2 и т, 3 вр. чл. 86, ал.2 от ЗДДС, като на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС
му е наложена имуществена санкция в размер на 860317,79 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице, за което
ДДС е станало изискуем, е длъжно да го начисли като: 1/издаде данъчен документ, в който
посочи данъка на отделен ред; 2/включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен
период; и 3/посочи документа по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в дневника за продажби за
съответния данъчен период. Според чл. 86, ал. 2 ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не
е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е
данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с
място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от
получателя по доставката при: 3. доставка на услуги - когато получателят е данъчно
задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Според чл. 163, ал. 3 от ЗДДС, данъкът става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и 7 ЗДДС.
Видно от издадените инвойс фактура, данъчните събития са настъпвали на 05, 06, 07, 08 и
13-ти април 2022г., когато ДДС е станал изискуем. Задължението за деклариране следва да
бъде изпълнено до 14-то число на месеца, следващ отчетния период. В случая не е налице
неизпълнение на това задължение.
За да е налице административно нарушение, осъществяващо състава на чл. 180а, ал. 1 от
ЗДДС, е необходимо от фактическа страна в административнонаказателното производство
да бъдат установени безспорно следните обстоятелства: 1. да е налице задължение за
регистрираното лице за начисляване на данък, когато този данък е изискуем от лицето като
платец по глава осма от закона; 2. това задължение да не е изпълнено в определения от
закона срок и 3. за начисления данък лицето да има право на пълен данъчен кредит.
Наличието, именно, на последното условие е това, което съществено отличава
административното нарушение по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС от административното
нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, при което такъв елемент от фактическия състав на
нарушението липсва. На практика това означава, че размерите на санкциите, определени
в чл. 180а от ЗДДС, ще се прилагат при неспазването на общите нормативни разпоредби
само за онези доставки с изискуем от лицето данък по реда на глава осма от закона, за които
то има право на пълен данъчен кредит. При доставките, за които лицето ще има право на
частичен данъчен кредит, тъй като ще ползва получените стоки и/или услуги за извършване
и на необлагаеми доставки, ще се налагат санкциите, предвидени в съответните разпоредби
на чл. 180 от закона.
В конкретиката на случая не се доказа, а дори се обори тезата на АНО, че дължимият данък
не е начислен в предвидения за това срок, които обстоятелства съставляват два от
елементите на нарушението. Категорично в хода на съдебното следствие се доказа, че
8
дружеството - жалбоподател е изпълнило задължението си да състави протоколи по чл. 117,
ал. 1 от ЗДДС в срок, начислило е в тях дължимия данък и в срок е включило тези
протоколи в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС - дневник за покупките и дневник
за продажбите. Отразяване е налично и в справка- декларацията по чл. 125, ал . 1 от ЗДДС.
Няма спор, че в подадената справка – декларация е начислена нулева ставка на данък, но
това обстоятелство не води до извода, че въззивникът не е изпълнил задължението си по чл.
86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. В своето заключение вещото лице е посочило както
софтуерният продукт, с който работи дружеството, така и обстоятелството, че при
интегриране на данните от издадените протоколи към дневниците, програмата автоматично
задава нулева ставка и дължим данък 0,00 лева. Това води до извода, че се касае за
допусната грешка, която не е подчинима на волята на дееца и не извършено с цел
ощетяване на фиска. От своя страна същата не е довела до настъпване на вредоносен
резултат, тъй като начисляването на 20% ДДС не би променило резултатът в справка –
декларация по чл. 125 от ЗДДС.
По изложените доводи съдът намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши
проверка на събраните доказателства и въз основа на тях да направи законосъобразния
извод, че не е осъществен състав на нарушение, а неправилно е приложил материалния
закон и е ангажирал отговорността на въззивника за нарушение, което не е извършил.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е
представено пълномощно и списък с разноски, както и доказателства за извършено плащане,
видно от които за осъщественото процесуално представителство жалбоподателят е заплатил
сумата от 26 280,00 лева .
В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая липсва възражение от ответната страна за прекомерност на претендирните
разноски, поради което съдът не разполага с възможност да ревизира техния размер. От
друга страна същите са изцяло съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което въззиваемата страна – ТД на НАП следва да бъде осъдена да
9
заплати на жалбоподателя „ХХХХХ“ ЕООД сумата от 26 280,00 лева, представляваща
сторените от въззивника разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 725102-F725332/10.10.2023г. на
Директор на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София, с което
на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 860317,79 лева за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, вр. чл.
86, ал. 2 от ЗДДС
ОСЪЖДА ТД на НАП да заплати на „ХХХХХ“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата от
26 280,00 лева представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10