Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ................2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Ивайло Занев, като разгледа
докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНЧД № 4022/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от
защитника на осъдения О.Д.Р. срещу определение от 1.09.2020 г. по НЧД № 5060/2020
г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК на О.Р. е определено едно общо най-тежко наказание, измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 20541/2017 г. на СРС; по НОХД № 4143/2018 г.
на СРС и по НОХД № 18962/2017 г. на СРС, а именно ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 24 от НК същото е увеличено с ШЕСТ
МЕСЕЦА и е постановено да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от така
определеното общо наказание времето, през което осъденият Р. е търпял
наказания, наложени с групираните присъди и е бил задържан под стража по
делата, по които са постановени.
В жалбата се излагат
доводи, че неоснователно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК,
без да вземе предвид, че по своя размер, определеното общо наказание е било
достатъчно за изпълнение на целите по чл. 36 от НК, доколкото същото би
способствало за поправяне на осъдения в необходимата степен. Предлага се да
бъде изменено първоинстанцинното определение, като не бъде увеличавано
най-тежкото наказание, подлежащо на налагане като общо.
В съдебно заседание
защитникът на осъдения поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както
и направеното искане за изменение на определението на първата инстанция с
отмяна на приложението на чл. 24 от НК.
Прокурорът счита, че
жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено,
като правилно и обосновано.
Осъденият О.Р. моли да
бъде уважена подадената от неговия защитник жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото
по предложение, внесено от СРП, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1
от НПК за наличието на основанията за приложение на чл. 25 и чл. 23 от НК
измежду осъжданията на О.Р. по НОХД № 20541/2017 г. на СРС; по НОХД № 4143/2018 г. на
СРС и по НОХД № 18962/2017 г. на СРС.
СРС е приел, че измежду осъжданията на О.Р. са
налице основанията за определяне на общо наказание на основание чл. 25, вр. чл.
23 от НК между наказанията, наложени му по НОХД № 20541/2017 г. на СРС; по НОХД № 4143/2018
г. на СРС и по НОХД № 18962/2017 г. на СРС.
Въззивният съдебен състав намира, че обосновано
първоинстанционният съд е посочил, че измежду посочените осъждания следва да
бъде определено общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, доколкото
престъпленията, за които те са постановени, са извършени в периода 5.04.2017 г.
– 20.07.2017 г., преди влизане в сила на 8.12.2017 г. на първата от трите присъди, а именно постановената
по НОХД № 20541/2017 г. на СГС.
Правилно първоинстанционният съд е определил, че
най-тежко се явява наказанието лишаване от свобода за срок от три години и шест
месеца, наложено на О.Р. по НОХД № 18962/2017 г. на СРС, поради което и същото
следва да бъде определено като общо.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни
доводите на защитата на осъдения срещу приложението на чл. 24 от НК по
отношение на определеното общо наказание. Районният съд надлежно е мотивирал
решението си да приложи посочената разпоредба. Въззивният съд също счита, че
броят на предходните осъждания на О.Р., обстоятелството, че след ефективното
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по тях и в сравнително кратък
период от време той е извършил престъпленията, за които са постановени групираните
осъждания, обуславят необходимост от увеличаване на определеното общо
наказание. В този смисъл и така отчетените обстоятелства, противно на
твърдяното от защитата на осъдения, сочат, че за постигането на целите по чл.
36 от НК не е достатъчно за трите осъждания да се определи общо наказание в
размер на най-тежкото от тях. Срокът, с който първоинстанционният съд е
увеличил общото наказание не се явява прекомерен, както с оглед съотнасянето му
към размера на увеличеното наказание, така и с характера на престъпната
дейност, за която са постановени групираните осъждания и с данните за
обремененото съдебно минало на осъдения.
Правилно първоинстанционният съд е определил в
съответствие с чл. 47, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за
изтърпяване на така наложеното общо увеличено наказание. Районният съд е
приложил правилно и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК.
При цялостната въззивна
проверка на обжалваното определение настоящата инстанция не установи при
постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да са основания за неговата отмяна, поради което определението
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло определение от 1.09.2020 г. по НЧД № 5060/2020 г. по описа на СРС, НО, 111 състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.