Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 06.12.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в
публично заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 509
по описа за 2013 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Б.Ч.Г. *** Ф.А.» АД
следните суми:
- 5 280,00 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за това, че е ползвал автомобил
«ПЕЖО 307» с рег. номер ******* в периода 05.09.2010 г. - 18.09.2013 г., въпреки че договорът за лизинг с него от 04.09.2006 г. е
бил развален, и така е лишил ищеца от ползването
на този автомобил, плюс законната лихва от 18.09.2013 г. до окончателното
изплащане;
- 7 000,00 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД обезщетение
за това, че не е върнал на ищеца автомобил «ПЕЖО 307» с рег. номер *******, въпреки че договорът за лизинг
с него от 04.09.2006 г. е бил развален, плюс законната лихва от 18.09.2013 г.
до окончателното изплащане;
- 645,19 евро на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за това, че ищецът е заплатил
разноски за автомобил «ПЕЖО 307» с рег. номер ******* в периода 2010-2011 г.,
въпреки че ответникът е ползвал автомобила, плюс законната лихва от 18.09.2013
г. до окончателното изплащане;
- 1 221,63 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
«С. Ф.А.» АД е с адрес в гр. С., бул. «Б. *******, а Б.Г. е с адрес ***.
Адресът на особения представител на Б.Г. – адвокат Б. ***] ОТХВЪРЛЯ следните искове на «С. Ф.А.» АД срещу Б.Г.:
- иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за обезщетение за това, че Б.Г. е
ползвал автомобил «ПЕЖО 307» с рег. номер ******* в периода 05.09.2010 г. до 18.09.2013 г.,
въпреки че договорът за лизинг с него от 04.09.2006 г. е бил развален и така е
лишил ищеца от ползването на този автомобил, за разликата над 5 280,00
лева до пълния предявен размер от 16 455,00 евро;
- иска по чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД за обезщетение за това, че Б.Г. не е върнал на ищеца автомобил
«ПЕЖО 307» с рег. номер *******, въпреки че договорът за лизинг с него от 04.09.2006
г. е бил развален, за разликата над 7 000,00 лева до пълния предявен размер от 9 500,00 лева.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с която обжалва
решението изцяло, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 588,06 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба. Ако ищецът обжалва частично решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът
ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
[5] „С. Ф.А.’' АД (АУТО) е заявил в
искова молба от 18.09.2013 г., че с ответника Б.Г. е бил сключил договор за
лизинг на лек автомобил със срок до 05.08.2011 г. Б.Г. е получил лизинговия
автомобил, но през февруари 2010 г. той е спрял да плаща лизингови вноски.
Затова на 01.05.2010 г. АУТО е развалил договора за лизинг и е поискал от Б.Г.
да върне автомобила. Последният не е върнал автомобила. Ето защо АУТО моли съда
да осъди Б.Г. да му заплати:
1.
16 455,00 евро обезщетение за това, че Б.Г. е ползвал автомобила след
развалянето на договора от 05.09.2010 г. до 18.09.2013 г.;
2. 9 500,00 лева - цената на невърнатия автомобил;
3. 645,19 евро разноски по лизинговата вещ за
периода 2010-2011 г.
[6] АУТО е предявил евентуален иск
спрямо първия - ако съдът отхвърли първия иск, съдът да присъди на АУТО същата
сума, но част от 3 360,60 евро като неплатени лизингови вноски от 05.02.2010 г.
до 05.08.2011 г., а другата част от 14 565,40 евро като неустойка за забава
върху тези неплатени вноски от 05.02.2010 г. до 05.08.2011 г. (вж. исковата молба,
л. 2-9).
2. На
ответника
[7] Б.Г., чрез
особения си представител, е оспорил предявените искове. Той е заявил, че не е
сключвал договор за лизинг с АУТО, тъй като не е подписвал такъв, и АУТО не му
е предавал автомобил. Той моли съда да намали размера на търсената неустойка,
а, ако уважи исковете, моли съда да извърши прихващане със заплатените от него
суми (вж. писмения отговор, л. 81).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
[8] На 04.09.2006 г. АУТО и Б.Г.
са сключили договор за лизинг на лек автомобил “ПЕЖО” (вж. договора, л. 10-19).
По този договор АУТО е следвало да предаде на Б.Г.
автомобила „ПЕЖО“ срещу заплащането на лизингови вноски до пето число на всеки
месец, съгласно погасителен план, който е бил неразделна част от договора (вж.
т. 1 от раздел I от договора, л. 10, т. 3 и т. 5 от раздел IV, и погасителния
план, л. 23). В деня на
сключване на договора АУТО е предал на Б.Г. автомобила “ПЕЖО” (вж. приемо-предавателен протокол, л. 22).
[9] Не се спори, че Б.Г. не е
заплащал лизингови вноски и поради това АУТО е развалил договора за лизинг. Не се
спори, че Б.Г. не е върнал лизинговия автомобил. Автомобилът е останал у Б.Г.
(вж. протокола за разпит на ответника, л. 143-144). Следователно той го е
ползвал. Не се спори, че Б.Г. не е заплатил обезщетение на ищеца за ползването
на автомобила след развалянето на договора за лизинг.
[10] Не се спори, че АУТО е
заплатил 645,19
евро разноски по автомобила за периода 2010-2011 г. (вж. и л. 33-40). Не се
спори, че Б.Г. не е заплатил тези разноски на АУТО.
[11] Лизинговите вноски за автомобила от 18.09.2010 г. до 18.09.2013 г. са
19 718,29 лева, а средната пазарна наемна цена за автомобила за същия
период е 5 280,00 лева (вж. заключението на вещото лице М., л. 179-181).
Пазарната стойност на автомобила “ПЕЖО” към 18.09.2013 г. е 7 000,00 лева
(вж. пак там).
[12] АУТО е заплатил 1 702,48 лева държавна такса (вж. л. 8), 15,00
лева такса за призоваване чрез ДВ (вж. л. 64-65), 1 806,86 лева депозит за
особен представител (вж. л. 75) и 350,00 лева за вещо лице (вж. л. 88 и 135). Б.Г.
не е направил разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[13] АУТО е предявил два иска по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД и един иск по чл. 59 от ЗЗД.
1.
По исковете по по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
[14] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на
иска са: 1. ищецът да е предал вещ на
ответника на правно основание; 2. впоследствие това основание да е отпаднало;
3. ответникът да не е върнал вещта на ответника (до тук е втория иск), да е
продължил да ползва вещта и да не е заплатил обезщетение за това, че е лишил
ищеца от ползването на вещта (това са всички предпоставки за първия иск).
[15] Съдът установи, че Б.Г. е получил от
АУТО процесния автомобил ПЕЖО по договор за лизинг. АУТО валидно е развалил
този договор. Б.Г. не е върнал автомобила на АУТО и е продължил да го ползва. Б.Г.
не е заплатил обезщетение на АУТО нито за това, че не е върнал автомобила, нито
за това, че е продължил да го ползва. Съдът установи, че стойността на
автомобила е 7 000,00 лева, а средната му наемна цена за процесния период
е 5 280,00 лева. Ето защо съдът уважава първия иск за 5 280,00 лева,
като го отхвърля за разликата до 16 455,00 евро, а уважава втория иск за
7 000,00 лева, като го отхвърля за разликата до 9 500,00 лева.
[16] Дали АУТО би могъл да получи търсените от него лизингови
вноски за процесния автомобил за процесния период не е сигурно, а 5 280,00
лева са сигурната вреда, която е настъпила за АУТО. Ето защо съдът приема, че
дължащото се обезщетение на АУТО за това, че Б.Г. е ползвал автомобила е
5 280,00 лева.
[17] Б.Г. е направил възражение за прихващане със заплатените от
него лизингови вноски. Възражението е неоснователно. То би било основателно,
ако Б.Г. има вземане към ЛИЗИНГ. Б.Г. е дължал лизингови вноски до момента на
развалянето на договора, защото е ползвал автомобила. Затова той няма вземане
към ищеца, което да бъде прихванато с вземането на ЛИЗИНГ към Б.Г.. Ето защо
възражението на Б.Г. е неоснователно.
2. По иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
[18] Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера обедняването. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, тъй
като последният е заплатил дължими от ответника разноски по процесната вещ; 2.
ответникът да не е върнал на ищеца това, с което ответникът се е обогатил.
[19] Съдът установи, че ответникът е ползвал процесния
автомобил след развалянето на договора. Въпреки това не ответникът, а ищецът е
заплащал разноските по ползването за данъци и застраховки. Тези разноски са
били 645,19 евро. Б.Г. не ги е заплатил на АУТО.
[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска.
Затова съдът осъжда Б.Г. да заплати на АУТО 645,19 евро.
2.
По
разноските
[20] АУТО търси разноски. Той е направил такива за 3 874,14 лева.
[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 13 541,88 лева при предявен размер от 42 945,06 лева. Затова съдът осъжда Б.Г. да заплати на АУТО 1 221,63 лева разноски по делото.
Съдия: