РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Бургас, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Гергана Ст. Илиева
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20242100200006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32, ал.1,вр. чл.16,ал.1- 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № TUS2-V-22 4141/3, постановено на
06.04.2022 г. от несъдебен орган в издаващата държава Австрия, влязло в
сила на 26.04.2022 г., с което на П. Я. В. е наложена финансова санкция в
размер на 100 евро, от които парична сума в размер на 95,00 евро, както и
парична сума в размер на 5,00 евро, представляваща направени в
административното производство разходи, довели до постановяване на
решението.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите
1
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на
лицето П. Я. В..
Съдът разгледа делото в отсъствие на засегнатото лице П. Я. В., на
основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като същият
не бе намерен на регистрирания си адрес в Република България, за да бъде
призован.
Назначеният от съда служебен защитник на засегнатото лице Ганчо
Иванов изразява становище, че са налице предпоставките за признаване и
изпълнение на решението на несъдебния орган във Австрия.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Засегнатото лице П. Я. В., роден на ******* г., с ЛНЧ *********, е
гражданин на П.. Той има придобит статут на постоянно пребиваване по реда
на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Р България на
граждани на ЕС и членове на техните семейства, със заявен адрес в
****************. Носител е и на право на собственост върху лек автомобил
„Ауди С8“ с рег. № *******, който автомобил е регистриран в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас, считано от 28.08.2023 г.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на
06.04.2022 г. спрямо П. Я. В., роден на ******* г., с ЛНЧ ********* е
постановено Решение № TUS2-V-22 4141/3, от несъдебен орган в издаващата
държава Австрия, влязло в сила на 26.04.2022 г., с което на П. Я. В. е
наложена финансова санкция в размер на 100 евро, от които парична сума в
размер на 95,00 евро, както и парична сума в размер на 5,00 евро,
представляваща направени в административното производство разходи,
довели до постановяване на решението.
Санкцията е за деяние, реализирано на територията на издаващата
държава - Австрия, с дата на извършване –10.12.2021 г.и квалифицирано като
административно нарушение по §52 lit.a Z.10a StVO 1960, § 99 Abs. 3 lit.a
StVO 1960, изразяващо се в това, че на 10.12.2021 г. в 16:18 часа, като водач
на автомобил с регистрационен номер *******, движейки се в Gemeindegebiet
Grafenworth auf der Schnellstrase Autobahn S5 nachst Strkm. 034,571,
2
засегнатото лице превишило максимално допустимата скорост за
конкретното място със 27 км/ч., като при допустима скорост от 100
км/ч.,установената скорост била 127 км/ч.
Решението е издадено от несъдебен орган в издаващата държава въз
основа на наказуемо деяние /правонарушение/ по нейния национален закон.
Решението е влязло в сила на 26.04.2022 г.Същото е акт, с който се налага
финансова санкция на засегнатото лице. Последният е имал възможност да
отнесе въпроса и до съда по наказателни дела. Представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на изискванията на закона и чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване
на финансови санкции. Същото е придружено с препис от решението, като е
спазено изискването по чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на
финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния
орган на издаващата държава.
Издаденото решение е постановено срещу лице, което според
българското законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна,
така и административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за инкриминираното нарушение.
Видно от представеното удостоверение производството спрямо
засегнатото лице е било писмено, като е уведомен, съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
представител относно правото и сроковете за обжалване.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че
описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия
съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и
изпълнение на решението.
3
Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмени
доказателства справки от НБД „Население“, както и от ОДМВР-Бургас. От
Сектор „Миграция“ към ОДМВР-Бургас е изпратена справка, от която е
видно, че засегнатото лице П. Я. В., роден на ******* г., с ЛНЧ *********, е
гражданин на П., но има придобит статут на постоянно пребиваване по реда
на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Р България на
граждани на ЕС и членове на техните семейства, със заявен и регистриран
адрес в ****************.
Изискана е и представена справка от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Бургас, видно от която засегнатото лице е носител на право на
собственост върху лек автомобил „Ауди С8“ с рег. № *******, който
автомобил е регистриран от В., считано от 28.08.2023 г.
Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в
чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от
страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция,
тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество
означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а
съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация,
настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени
всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението
за налагане на финансови санкции срещу П. Я. В..
Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на
решението.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не
следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал.1,вр. чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА Решение № TUS2-V-22 4141/3, постановено на
06.04.2022 г. от несъдебен орган в издаващата държава Австрия, влязло в
сила на 26.04.2022 г., с което на полския гражданин П. Я. В., роден на *******
г., с ЛНЧ ********* с регистриран адрес -****************, е наложена
финансова санкция в общ размер на 100,00 евро, от които парична сума –
95,00 евро, наложена с осъждане за извършено правонарушение по §52 lit.a
Z.10a StVO 1960, § 99 Abs. 3 lit.a StVO 1960, изразяващо се в това, че на
10.12.2021 г. в 16:18 часа, като водач на автомобил с регистрационен номер
*******, движейки се в Gemeindegebiet Grafenworth auf der Schnellstrase
Autobahn S5 nachst Strkm. 034,571, засегнатото лице превишило максимално
допустимата скорост за конкретното място със 27 км/ч., като при допустима
скорост от 100 км/ч,установената скорост била 127 км/ч, и 5,00 евро –
разходи по административното производство, с равностойност в български
левове по курса на БНБ – 195,58 /сто деветдесет и пет лева и петдесет и
осем стотинки/ лева и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за
приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в
7-дневен срок от узнаването за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5