РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8080
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД против Т.И.Т. и И.Т.Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за ипотечен кредит от 18.12.2006 банката е предоставила на Т.И.Т. и Т.Т.Т. ипотечен кредит в размер на 140000 лева със срок на
издължаване 300 месеца от датата на усвояване на кредита. Твърди, че кредитът е
усвоен на два етапа – на 21.12.2006 г., когато по сметка на Т.Т. е преведена сумата от 11800 лева и на същата дата с
втори превод е преведена сумата от 118200 лева и на 05.01.2007 г. след първи
етап са преведени 10 000 лева. Твърди,
че сумите са усвоени след учредяване на предвиденото в договора за кредит
обезпечение по открита служебно отчетна сметка с номер 13306080. Твърди, че за
предоставения кредит кредитополучателят е следвало да заплаща първоначална
лихва за период от три години, считано от усвояване на кредита, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредити, който към датата на сключване на
договора е размер на 3,69 % и надбавка в размер на 1,9 % или лихва 5,59 %, а за
останалия срок на кредита била уговорена лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма УЮТ.
Поддържа, че базовият лихвен процент се е определял периодично от кредитора,
като към датата на сключване на договора е бил 3,69 %, а стандартната надбавка
4,6 %. Твърди, че на 10.09.2007, 02.04.2008 и 21.10.2008 г. Комитетът за управление на активите и
пасивите на банката е взел решение за промяна на базовия лихвен процент на база
на определени обективни критерии и таксите, за което кредитополучателят е
уведомен. Уговорена била падежна дата 21 число на текущия месец. Твърди, че за
периода от първата падежна дата -21.01.2007 г. до датата на подписване на
допълнително споразумение, кредитът е бил погасяван на падежната дата или от 4
до 7 дни закъснение. За част от падежите вноските били плащани със закъснение
повече от 7 дни, но кредитополучателят плащал санкционираща лихва. Твърди, че
на 10.11.2010 г. било сключено допълнително споразумение с договаряне на гратисен период по главницата и заплащане на 50 % от лихвата за период от 6 месеца.
Твърди, че вноските в гратисния период са били
заплащани с голямо закъснение. В периода
от 01.01.2012 г. до 15.11.2013 г. са извършвани
частични плащания, с които е погадена частично
лихвата за падежна дата 21.07.2011 г.
Твърди, че с оглед на неизпълнение на задължения на ответниците
– кредитополучател и съдлъжник са изпратени
нотариални покани, получени от тях лично, с които кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като към датата 18.5.2016 г. са били непогасени 58 вноски
с настъпил падеж. Твърди, че общото задължение по предсрочно изискуемия кредит
е в размер на 134464,89 лева – главница, 73969,63 лева – договорна лихва за
периода от 12.7.2011 г. до 16.11.2016 г., заемни такси в размер на 1532,79
лева, както и обезщетение за забава в размер на 7222,13 лева за периода от
21.07.2011 г. до 16.11.2016 г.. Твърди, че за тези суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по гр.д. № 65791/2016 г. по описа на СРС, 74 състав, срещу
която заповед длъжниците са възразили. Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат да сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение Претендира направените по делото разноски.
Ответниците в отговора на исковата молба не
оспорват, че е сключен договор за банков кредит от 18.12.2006 г. с посоченото в
исковата молба съдържание. . Твърдят, обаче, че не дължат претендираните
от ищеца суми за главница, договорна лихва и заемни такси, тъй като Т.И.Т. бил
заплатил по – голямата част от главницата по отпуснатия кредит, както чрез
вноски, така и в рамките на образуваното изпълнително производство пред ЧСИ Б..
Поддържат, че през различните периоди на действие на договора договорната лихва
е променяна едностранно от кредитора, чрез промяна на базовия лихвен процент,
без да е бил уведомяван кредитополучателя за промяната. В този смисъл, оспорват
дължимостта на сумата от 73969,63 лева, като
поддържат, че тя е неправилно изчислена и/или начислена от ищеца в разрез с
уговореното в договора. Поддържа, че клаузата, която определя лихвения процент
е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а така също при условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на основание
чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Обосновава, че
давността е започнала да тече на по-ранна дата, тъй като предсрочната
изискуемост съгласно чл. 20.2 от договора тя е настъпила на 01.04.2012,
алтернативно на 19.03.2014 г. Поддържат, че неправилно ищецът е определил, че е
погасена главница в размер на 5535,11 лева, тъй като в погасителния план е
отразено, че в рамките на 72 месеца при вноска от 1313,99 лева е заплатена
главница в общ размер на 94607,28 лева. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 18.06.2006 г.
между „Б.Д.“ ЕАД и Т.И.Т. - кредитополучател и И.Т.Т.
– солидарен длъжник е сключен договор за
ипотечен кредит, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 140 000 лева за покупка и довършителни работи на недвижим имот –
апартамент № 10, находящ се в гр. София, бул. „****,
която сума е приел да върне в срок от 300 месеца, считано от датата на
усвояване на месечни вноски с падеж на 21-во число на месеца. Съгласно т. 7 от
договора страните са уговорили , че
за предоставения кредит кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период
от 3 години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта,
а за останалия срок на кредита заплаща лихва формирана от базов лихвен процент
за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условия да ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК – Уют.
Посочено е, че базовият лихвен процент се определя от банката, като към датата
на сключване на договора той е 3,69 %, а стандартната надбавка е в размер на
4,6 пункта. С подписване на договора кредитополучателят и съдлъжникът
му са приели като неразделна част от
него Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически
лица. В чл. 12 от договора кредитополучателят е поел задължение да заплаща
такси съгласно Тарифа на лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги, която е в сила към деня на плащането и с която
кредитополучателят и съдлъжникът му са декларирали,
че са запознати.
Съгласно
т. 20.1 от Общите условия на Б.Д. ЕАД за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица при забава на плащането на месечната вноска за главница и или
лихва от седмия ден след падежната дата, определена в договора, остатъкът от
кредита се олихвява с договорната лихва плюс 3 процентни пункта. При допусната
забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие,
като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер
на 10 процентни пункта (т. 20, т. 2) В т. 25.1 от Общите условия е предвидено,
че кредитополучателят дължи на кредитора такса за управление на кредита, която
всяка година на падежната дата, определена в договора се събира от авоара по
разплащателната сметка. Съгласно чл. 27 при кредити, обезпечени с ипотека, с
подписване на договора кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на
задължението му за подновяване на имуществена застраховка на обезпечението и
плащане на застрахователните премии кредиторът да извърши тези действия за
сметка на кредитополучателя, като служебно събере платените суми от разплащателната
сметка.
На
10.11.2010 г. страните по договор за ипотечен кредит от 18.12.2006 г. са подписали допълнително споразумение, по
силата на което е уговорен гратисен период за
издължаване на главницата по кредита и за 50 % от вноска по лихвата без да се
променя крайният срок за издължаване на кредита. В т. 2 от споразумението е
посочено, че към датата на подписването му остатъкът по дълга е 132 141,81
лева. На същата дата страните са подписали нов погасителен план, в който е
отразено, че размерът на главницата е 131427,48
лева, както и че след изтичане на шестмесечния гратисен
период дължимата месечна вноска е в размер на 1314,11 лева, както и допълнително е дължима такса в размер на 95
лева годишно за обслужване на кредита.
С
Нотариална покана рег. № 7896, т. ІІ п, акт 156 от 20.04.2016 г. Б.Д. ЕАД е
уведомила И.Т.Т., че поради забава в погасяване на
задълженията по сключен договор за банков кредит банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Поканата е връчена на адресата на 25.04.2016 г.
С Нотариална покана
рег. № 7896, т. ІІ п, акт 156 от 20.04.2016 г. Б.Д. ЕАД е уведомила Т.И.Т., че
поради забава в погасяване на задълженията по сключен договор за банков кредит
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на адресата
на 25.04.2016 г.
Въз основа на заявление от 17.11.2016
г., подадено от „Б.Д.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 65791/2016 по описа на СРС, 74 състав, с която въз основа на извлечение
от счетоводна сметка е разпоредено на Т.И.Т. и И.Т.Т. солидарно да заплатят на кредитора сумата от 134464,89
лева, ведно със законната лихва за периода от 17.11.2016 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 73969,63 лева за периода от 12.07.2011
г. до 16.11.2016 г., обезщетение в размер на 7222,13 лева за периода от
21.07.2011-16.11.2016 г., такса в размер на 1532,79 лева и направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 10186,92 лева. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради
което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така
постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя, като искът е
предявен в указания срок.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът
по Договор за ипотечен кредит от 18.12.2006 г. е усвоен съгласно чл. 3 от него
на три части – 118 200 лева – 21.12.2006 г., 11800 лева – 21.12.2006 г. и
10 000 лева – 05.01.2007 г. Вещото лице установява, че в периода от
21.01.2007 г. до 01.01.2012 г. по посочената в
договора разплащателна сметка, обслужваща банковия кредит са постъпили 48939,91
лева, от които 40159,75 лева – платена възнаградителна
лихва, 8317,97 лева – платена главница, 82,19 лева – санкционираща лихва, 380
лева – заемни такси. Установява се, че с последното плащане, извършено на
19.12.2013 г. е погасено задължение за част от възнаградителната
лихва с падеж 21.07.2011 г. Въз основа на представени на вещото лице документи
и информация от ищеца към 17.11.2016 г.
неплатеният остатък на главницата е в размер на 134464,90 лева, като
формирането й е въз основа на размера на усвоения кредит от 140000 лева плюс
3377,86 лева – капитализирана лихва след гратисен
период, намалена със сумата от 8912,97 лева – платена главница. Установява се,
че размерът на неплатената договорна лихва е в размер на 73959,18 лева по 65
месечни вноски за периода от 21.07.2011 г. до 17.11.2016 г., начислената и
неплатена лихва върху просрочена главница е в размер на 536,48 лева, отнасяща
се за периода 19.11.2013 – 17.11.2016 г., както и наказателна лихва за забава в
размер на 6685,65 лева, отнасяща се за периода от 18.05.2016 г. до 17.11.2016
г. В заключението е посочено, че за периода от 18.05.2016 – 16.11.2016 г. по
кредита е начислявана наказателна лихва за забава върху целия остатък по
кредита при лихвен процент 10 %, а не върху 13,29 %, както е уговорено в
договора, а при изчисляване на санкциониращата лихва по чл. 20, 1 от Общите
условия освен в един случай, извън процесния период,
лихвата е начислявана само върху просрочени месечни вноски. Вещото лице установява, че не са платени 5 такси
за управление в общ размер на 475 лева, невъзстановена застраховка на
обезпечение по кредита – 937,79 лева и неплатена такса изискуемост на кредита –
120 лева. Вещото лице дава заключение, че с постъпили суми на каса и по
разплащателната сметка, обслужваща кредита, са извършвани разпределения на
постъпилите суми, като са погасявани задължения за главница лихва и такси. С
последното плащане от 400 лева, извършено на 19.12.2013 г. е погасена сумата от
337,57 лева на част от просрочена възнаградителна лихва и 62,43 лева – част от просрочена
санкционираща лихва. След извършен анализ експертът е установил, че след сключване на договора за кредит са
извършвани едностранни промени на размера на възнаградителната
лихва, като след сключване на допълнително споразумение от 10.11.2010 г.
изменение е направено два пъти. Считано от 21.04.2011 г. ГЛП по кредита е
намален с 0,5 пункта от 10,29 на 9,79 %, а считано от 08.07.2011 г. ГЛП по
кредита е увеличен с 0,5 пункта от 9,79 % на 10,29 процента, а след последната
промяна размерът на дължимата вноска е определен на 1313,99 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК,
против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 65791/2016 г. по
описа на СРС, 74 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това
въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че между
страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който за ответниците е възникнало задължение да върнат
предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното
вземане, респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като
кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да
установи посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да ангажира
доказателства във връзка с твърденията си, че вземането на банката, възникнало
по силата на договор за ипотечен кредит е частично погасено.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен договор за ипотечен кредит на
18.12.2006 г., изменен с допълнително споразумение от 10.11.2010 г. Спорът между
тях е в това дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
кредитополучателя и съответно спорът е какъв е бил размерът на дължимите суми
към датата на възникване на твърдяната предсрочна изискуемост, както и към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С отговора на исковата молба ответниците са въвели възражения относно действителността
на договорни клаузи, свързани с начина на определяне на договорната лихва.
Установява се от събраните по делото доказателства и приетото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, че след сключване на договора банката
едностранно е променяла дължимата лихва и съответно вноските по договора.
Независимо от това, обаче, липсва правен интерес на ответниците
да поддържат това възражение, тъй като в исковия период е действало
допълнително споразумение, сключено на 10.11.2010 г., с което те са приели както
размерът на дължимата главница, така и размерът на дължимата възнаградителна лихва, като е подписан нов погасителен
план, в който вноските са в по-голям размер от този, който е претендиран от ищеца. Следователно и доколкото не е налице формиране на дължимите
суми чрез упражняване на правото на банката да увеличи едностранно базовия
лихвен процент, то не е налице и правен интерес от разглеждане на възражение в
тази насока. Иск за установяване на недействителността на договорни клаузи не е
предявен и съответно този въпрос не е предмет на делото.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят е
преустановил плащанията си по договора за кредит, считано от 19.12.2013 г.,
когато е погасена част от дължима вноска с падеж 21.07.2011 г. Разпоредбата на
чл. 432 от Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на
задължения по договора за банков кредит банката
да може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в
договора. В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена
възможност, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Следователно, на страните по договора за банков кредит е
предоставена възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 21.1
от Общите условия, приложими към договора за ипотечен кредит е предвидено, че при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения банката може да превърне
кредита в предсрочно изискуем. Не е спорно между страните, а и се установява,
че банката – ищец е упражнила правото си като поканите до длъжниците
са връчени лично на всеки от тях на 25.04.2016 г. От събраните по делото
доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост неплатените вноски за главница
са били в размер на 10276,85 лева, а остатъкът от нея е в размер на
120 810 лева. Съдът не включва в размера на главницата сумата от 3377,86
лева, представляваща неплатена към 10.11.2011 г. възнаградителна
лихва, за която се установява, че е капитализирана към главницата след
сключване на допълнителното споразумение между страните. В сключеното
споразумение, обаче, не се съдържа уговорка неплатените към този момент възнаградителни лихви да се прибавят към главницата, поради
което не е налице и основание, те да бъдат разглеждани като такива. Нещо
повече, в приложения към споразумението нов погасителен план размерът на
задължението е 131427,48 лева. Следва да се отчете и че след изтичане на гратисния период по споразумението, кредитополучателят е
платил две вноски за главница – едната от 170,09 лева, а другата 170,36 лева.
След приспадане на тези суми задължението за връщане на главницата по кредита е
120 810,18 лева. До датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита дължими са били вноски за възнаградителна лихва съобразно приложения към Допълнително
споразумение от 10.11.2010 г. погасителен план в общ размер на 66041,67 лева. При предсрочна
изискуемост на договора за кредит банката не може да претендира заплащане на
договорна лихва, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Търговския
закон той може да търси само сумата по кредита, т.е. предоставената сума (в
този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС). С отговора
на исковата молба ответниците са направили възражение
за изтекла погасителна давност на вземането за възнаградителна
лихва. Съгласно чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен срок. В конкретния
случай, обаче възнаградителната лихва не представлява
такава, която има периодичен характер. Възнаграждението за ползването на кредит
е разсрочено във времето, като неговият размер е предварително определен. От
събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на
предсрочна изискуемост е дължима такса в размер на 60 лева, както и че
кредитополучателят дължи плащане на застраховка на обезщетението, чийто размер
не е оспорен и той е 937,79 лева. Не е спорно, а и се установява, че
кредитополучателят и солидарния длъжник са поели задължение да заплатят такса
за обслужване на кредита, като нейният размер се установява от събраните по
делото доказателства и той е 475 лева. Следователно предявеният иск за
заплащане на заемни такси е основателен до размер от 1472,79 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, банката има право да иска
връщане на предоставения кредит, както и обезщетение за забава или уговореното
в договора мораторно обезщетение (т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС). В конкретния случай, обаче,
увеличената лихва по т. 20.1 и 20. 2 от
Общите условия има характер на договорна неустойка и в този смисъл тя е дължима
като санкция за неизпълнение на договорни задължения. Доколкото по делото не се
установява ответниците да са изпълнили точно и в срок
задълженията си, както и доколкото се установява настъпване на условията за определяне
на размера и изискуемостта на вземането за т.нар. санкционираща лихва.
Следователно иск се явява основателен за сумата от 7222,13 лева.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производството
съразмерно с уважената част от иска в размер на 8538,20 лева, както и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 във връзка с чл. 124 от ГПК, предявен „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление ***
против Т.И.Т., ЕГН-********** и И.Т.Т., ЕГН- **********,***,
че Т.И.Т. и И.Т.Т. дължат да заплатят солидарно на „Б.Д.“
ЕАД сумата от 131087,03 лева (сто
тридесет и един лева и осемдесет и седем лева и три ст.) – главница по
Договор за ипотечен кредит от 18.12.2006 г., изменен с Допълнително
споразумение от 10.11.2010 г., ведно със законната лихва от 17.11.2016 г. до
окончателното плащане, сумата от 66041,67
лева (шестдесет и шест хиляди четиридесет и един лева и шестдесет и седем ст.),
представляваща възнаградителна лихва за периода
от 17.11.2013 г. до 25.04.2016 г., сумата от 7222,13 лева (седем хиляди двеста двадесет и два лева и тринадесет
ст.), представляваща обезщетение по т. 20.1 и 20.2 от Общите условия към
договора за периода от 21.07.2011 г. до 16.11.2016 г. и сумата от 1472,79 лева (хиляда четиристотин
седемдесет и два лева и седемдесет и девет ст.), представляващи заемни
такси и застраховка на обезпечение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда и условията на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 65791/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, 74 състав като
отхвърля иска за разликата над сумата от 131087,03 лева до предявения
размер от 134464,89 лева – главница, за разликата над сумата от 66041,67 лева
до предявения размер от 73969,63 лева – договорна лихва, както и за периода от
12.07.2011 до 16.11.2013 г., както и за разликата над сумата от 1472,79 лева до
предявения размер от 1532,79 лева – заемни такси като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК Т.И.Т., ЕГН-********** и И.Т.Т., ЕГН- **********,***
да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 8538,20 лева (осем хиляди петстотин тридесет и осем лева и двадесет
ст.), представляващи направени в исковото и заповедното производство
разноски и сумата от 300 (триста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: