Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 23.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и девети март,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4731 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 211786/15.02.2020г. по гр.д. № 77524 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд,
175-и състав са отхвърлени предявените с искова молба
вх. № 2033079/07.12.2018г. на Ц.М.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.М.,*** срещу „К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин ******искове с правно основание
на основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3161,64лв. ,
ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до изплащането, представляваща
събрана без основание принудително сума по изпълнително дело № 20118410406086
по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ , като Ц.М.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба от 06.03.2020 по регистъра на СРС
от ищеца Ц.М.К., ЕГН **********в
частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Получената от
него призовка за опис на 06.06.2014г. на движими вещи не било валидно
изпълнително действие, защото този опис не бил поискан от взискателя, не бил и
извършен от ЧСИ, поради което това
действие не прекъсвало погасителната давност. Адресът му бил в гр.Етрополе и
ЧСИ не бил компетентен да извършва такова изпълнително действие, защото не било
в неговия район. Призовката следвало да
бъде изплатена от ЧСИ, който ще извърши фактическите действия по описа.
Разпоредбата на чл. 427, ал.2 от ГПК не била приложима, защото вещите били в
дома му, тоест запор се налага с описа им, преди това тези движими вещи не били
индивидуализирани. ЧСИ не можел сам да изпрати делото на ЧСИ от друг съдебен
район без това да е поискано от взискателя. Взискателят от 15.08.2011г. до
28.08.2015г. бездействал. Обичайно било длъжникът да не получи писмото с
призовката за описа, изпратено по пощата, ЧСИ можел да го уведоми за описа и
като делегира тези действия на ЧСИ с район в гр.Етрополе. Не било установено
взискателят да е плащал такси и разноски за изпълнителни действия, поради
което извод, че е поддържал висящността
на процеса не можело да се обоснове. Възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ не
освобождавало взискателя от задължение
да поддържа с молби висящността на процеса. Своевременно бил направил
възражение за нищожност на договора за цесия, съдът служебно следвало да следи
за валидността му. Този договор противоречал на императивните изисквания на чл.
3, ал.1 Закона за кредитните институции
и на Наредба № 26/2009г., издадена от БНБ. Ответникът нарушил чл. 3а от
ЗКрИ и чл. 2, ал.1 от наредба № 26/23.04.2009г.
и затова му била наложена санкция от БНБ. Това доказвало, че дейността
на дружеството е съществена. Довод в тази насока било и посочването в предмета
му на дейност „придобиване на вземания по кредити“. Претендирал е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на въззиваемия за съдебни разноски, като е посочил, че
отговор на жалбата е изготвен от юрисконсулт адвокат се явил само в о.с.з.
Въззиваемият-
ответник по исковете К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в
обжалваната част било правилно. По
изпълнителното дело по реда на чл. 18 от ЗЧСИ взискателят упълномощил съдебния
изпълнител да извършва изпълнителните действия като определи и способа на удовлетворяване,
нямало нужда взискателят при тази хипотеза да сочи изпълнителни способи и
действия, за да се поддържа висящността на процеса.. Насрочването на опис било
изпълнително действие и прекъсвало погасителната давност. ЧСИ бил компетентен
да насрочи описа, само фактическото извършване следвало да се извърши от ЧСИ с
район на действие Етрополе, което било и направено. Отделно до постановяване на
ТР № 2/26.06.2015г. погасителна давност не била текла за процесните вземания,
защото д този момент действало Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС,
сочещ че през изпълнителния процес погасителна давност не тече. Такава била и
практиката на ЕСПЧ по чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС. Възражението срещу валидността на
договора за цесия било направено несвоевременно, то било и неоснователно, за
което направил възражения пред СРС. Претендирало е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2033079/07.12.2018г. на Ц.М.К., ЕГН **********
с адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.М.,*** срещу „К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес център „Люлин ******с която е поискал
от съда да осъди ответника на основание чл.
55, ал.1 пр.1 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 3161,64лв. , ведно
със законната лихва от 07.12.2018г. до изплащането, представляваща събрана на
17.08.2017г. принудително сума по изпълнително дело № 20118410406086 по описа
на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ без
основание-след погасяването на задължението по давност. Навел е твърдения,
че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповдено дело 189/2010г. и
издаден по нея на 10.03.2010г. изпълнителен лист бил осъден да заплати на БНП П.П.Ф.“ЕАД
суми, изпълнително дело било образувано на 15.08.2011г. , с договор за цесия от
15.05.2015г. вземанията били прехвърлени
на ответника. Посочил е, че запори били налагани на 17.08.2011г., на 12.03.2013г, това било последното валидно
изпълнително действие по делото. На 06.04.2014г. била изпратена призовка за
насрочен опис, но този опис не бил искан от взискателя, не бил извършен, ЧСИ не
бил компетентен, защото движимите вещи били извън района му. Ответникът бил
конституиран като взискател при вече прекратено на основание на чл. 433, ал.1,
т. 8 от ГПК изпълнително дело, извършените след това изпълнителни действия били
извършени по прекратено дело Насрочените описи през 2015г. , 2016г. искането за опис от 11.01.2017г. страдали
от същите пороци, като този от 2014г. По искане от 01.08.2017г. на 09.08.2017г.
бил наложен запор върху банковите му сметки и събрана процесната сума, но това
било станало в момент, в който задълженията били погасени по давност, тоест
събраното било без основание и следвало да му се върне. С молба от 17.10.2019г.
е оспорил валидността на договора за цесия като е посочил, че ответникът не бил
вписан в регистъра по чл. 3а от ЗКИ и
така нямал право да придобива процесното вземане, за това негово неизпълнение
му била наложена и санкция от БНБ. Вписването Било едва от 20.11.2017г. Претендирал е разноски.
Ответникът „К.И.И.БГ“ЕАД,
ЕИК ******** в предоставения му срок за
отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния
лист са по договор за кредит за покупка на стоки от 13.03.2008г. между ищеца и
БНП П.П.Ф.“ЕАД, които му били прехвърлени на 15.05.2015г. с договор за цесия,
за което на 16.07.2015г. длъжникът бил уведомен. По изпълнително дело регулярно били извършвани
изпълнителни действия включително и след 12.03.2013г.. Така на 06.06.2014г. бил
насрочен опис на движими вещи, нямало пречка да се насрочи такъв от ЧСИ, а да
се извърши от друг ЧСИ. В последствие били насрочени описи и през 2015г. и
2016г., искал такъв през 2017г., запори били наложени през 2017г. Отделно до постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. погасителна давност не била текла за процесните вземания, защото
д този момент действало Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, сочещ
че през изпълнителния процес погасителна давност не тече. Договорът за цесия
бил валиден, обикновената покупка на вземания не попадала в хипотезата на чл.
3а от ЗКИ, вземанията, придобивани с договорите за цесия били по договори за
креди, които вече били прекратени, тоест с настъпил падеж.. С този договор за
цесия ответникът не бил предоставил финансиране/кредитиране, последното било
само за в бъдеще. Претендирало е разноски.
С определение от 04.09.2019г. районният съд е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу ищеца в
полза на БНП П.П.Ф.“ЕАД и е издаден на
10.08.2010г. по гр.д. № 189/2010г. на РС-Етрополе изпълнителен лист и по него е
образувано изпълнително дело 20118410406086
по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, вземанията са прехвърлени
на 15.05.2015г. с договор за цесия на ответника, той бил конституиран като
взискател по делото, на 17.08.2017г. от запорирана по изпълнителното дело
банкова сметка ***а от 3164,64лв.
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20118410406086 по описа на
ЧСИ Н.М., рег. № 841 по КЧСИ с район на
действие съдебен район на СГС, съгласно които същото е образувано по молба от 15.08.2011г.
на БНП П.П.Ф.“ЕАД срещу Ц.М.К., ЕГН ********** за събиране на
вземанията от 1336,46лв. главница по договор за кредит, ведно с лихва от
01.07.2010г. до изплащането й; 310,68лв.
изтекла лихва за забава, 32,94лв. съдебни разноски по изпълнителен лист издаден
на 10.08.2010г. по дело № 189/2010г. на
РС-Етрополе по влязла в сила но
05.08.2010г. заповед за изпълнение и разноските по изпълнителното дело,
като на ЧСИ са възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ , поискано е да се насочи изпълнение към банкови
сметки в банка ДСК“ЕАД, , на 15.08.2011г
ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки в банка ДСК“ЕАД, покана за доброволно
изпълнение е връчена на 15.112011г.,
запори са наложени на 12.03.2013г., опис
на движими вещи в жилище на длъжника в гр.Етрополе е насрочен на 06.06.2014г., за да се извърши на
27.06.2014г. от съдебен изпълнител от съответния район, призовката до длъжника
изпратена по пощата се е върнала с
отбелязване „непотърсен“. С постановление от 13.10.2015г. по молба от 30.06.2015г. на място на
първоначалния взискател като такъв е конституиран К.И.И. БГ“ЕАД придобил
процесните вземания по договор за цесия от 15.05.2015г. , на 13.10.2015г. е насрочен и опис на
движими вещи в жилище на длъжника в гр.Етрополе който да се извърши на
24.11.2015г. от съдебен изпълнител от съответния район, призовките няма данни
да са връчени, на 09.11.2015г.
взискателят е поискал да се извърши опис на движими вещи в жилището на длъжника
, на 21.11.2016г. ЧСИ е насрочил и опис на движими вещи в жилище на
длъжника в гр.Етрополе който да се извърши на 20.01.2017г. от съдебен
изпълнител от съответния район, до длъжника изпратена по пощата се е върнала с отбелязване „непознат“, на 04.01.2017г.
взискателят е поискал да се извърши опис на движими вещи в жилището на длъжника
, на 11.09.2017г. взискателят е
поискал да се наложат запори върху банкови сметки на длъжника, такива са
наложени на 09.08.2017г. , с писмо от 15.08.2017г. Банка ДСК“ЕАД е посочила, че
сметката на длъжника е запорирана с тази с необходимата сума, с постановление
от 25.10.2019г. изпълнителното дело е прекратено на основание на чл. 488, ал.1,
т. 8 от ГПК поради непоискани изпълнителни действия в продължение на 2 години. На гърба на
изпълнителния лист е направено отбелязване че на 17.08.2017г. са постъпили 3161,64лв. разпределени за такса по т.
26 от тарифата в размер на 284,64лв. , а останалото е платено на взискателя.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд
се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е по чл.
55, ал.1, пр.1 и чл. 86 от ЗЗД .
Съдът приема, че по делото е установено,
че срещу ищеца в полза на БНП П.П.Ф.“ЕАД и е
издаден на 10.08.2010г. по
гр.д. № 189/2010г. на РС-Етрополе изпълнителен лист и по него на 15.08.2010г. е
образувано изпълнително дело 20118410406086
по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, вземанията са прехвърлени
на 15.05.2015г. с договор за цесия на ответника, той е бил конституиран като
взискател по делото, на 17.08.2017г. от запорирана по изпълнителното дело
банкова сметка *** 3164,64лв. За тези
обстоятелства не са въведени оплаквания във въззивното производство при
обосноваването на изводите за тях районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
изпълнителен лист, заверени преписи от книжа
по изпълнително дело.
Спорен
въпрос по делото е валидността на
договора за цесия, като оспорванията на въззивника са за противоречието му
със закона – чл. 3а вр. с чл. 2, ал.2,
т.2 от ЗКИ и чл. 2 от Наредба №
26/2009г. за финансовите институции,
издадена от БНБ. Съгласно чл. 3, ал.1 от Закона за кредитните институции
/ЗКИ/ финансова институция е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен
посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от следните дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 ЗКИ; дейности по придобиване на участия в кредитна
институция или в друга финансова институция; дейности по отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Съгласно чл. 3а от ЗКИ за да може едно лице да извършва по занятие дейности по чл.
2, ал. 2, т. 6, т. 7 и т. 12 ЗКИ и по чл. 3, ал. 1,
т. 2 и 3 ЗКИ, сред които са придобиване на вземания по кредити и друга форма на
финансиране (факторинг, форфетинг и други) е необходимо то да бъде вписано в
публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него. Съществена съгласно чл. 13 от Наредба № 26/2009г. е налице, когато
относителният дял на дейностите по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ, изчислен по който и
да е от двата начина /на база нетни приходи от
съществена дейност спрямо приходи от общия обем дейност или балансовата
стойност на актива, съответстващ на съществената дейност, спрямо общата сума на
активите/, е не по-малко от 30 на сто от общата дейност на
юридическото лице съгласно финансовите отчети, като за новоучредено дружество и за дружество, което за първи път възнамерява да
извършва дейностите по чл.
3а, ал. 1 ЗКИ, съотношението се изчислява въз основа на данни от
финансовите отчети след първите два тримесечни отчетни периода, следващи датата
на регистрация в БНБ като финансова институция. При така разписаната нормативна уредба съдът пирема, че с императивни
правни норми са уредени специални изисквания на които следва да отговарят
финансовите институции, които по занятие извършват дейности по чл. 2 от ЗКИ. За да
налице изискването към това лице да се впише в специалния регистър на
БНБ обаче следва да се установят по делото наличие на условията, посочени в чл.
3а от ЗКИ вр. с чл. 13 от Наредба № 26 и
в тежест на ищеца е било да установи
съществуването им, защото от той черпи изгодни последици от осъществяването им.
В случая о общодостъпния регистър на БНБ се установява, че „К.И.И.БГ“ЕАД е регистрирано
от БНБ на 20.11.2017г. в регистъра по
чл. 3а от ЗКИ, като пред декември 2018г. му е наложена имущствена санкция за извършено административно нарушение по чл. 3а от наредба № 26/2009г.,
наказателното постановление е влязло в сила и санкцията е платена. От
записванията по публичния Търговски регистър се установява, че на 01.02.2013г.
ответникът е регистриран в ТР. Тези
общодостъпни регистри и информация не установяват, че към датата на сключване
на процесния договор за цесия – 15.05.2015г., съществена част от дейността на ответника по
смисъла на чл. 13 от наредба № 26/2009г. е попадала в хипотезата на чл. 2,
ал.2, т.6., т. 7 и по специално - т.12 от ЗКИ, каквито са твърденията на ищеца.
По делото е установено, че на 20.11.2017г. ответникът вече е бил вписан в
регистъра по чл. 3а от ЗКИ. Не е установено по делото наложената санкция на
ответника е била за нарушение на чл. 3а от ЗКИ , извършено в период, обхващащ
момента на сключването на договора за цесия, а само при такива доказателства би
могло да се обоснове извод от заповедта за налагането на санкцията, че към
15.05.2015г. за ответника е било възникнало задължение да се впише в специалния
регистър , за да може да осъществява дейността.
При
така възприето съдът приема доводите на ищеца че договора за цесия е нищожен
поради сключването му в противоречие с чл. 3а от ЗКИ за неоснователни.
По
възраженията за недължимост поради погасителна давност:
Вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за кредит,
поради което тези за главница са скрепени с общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от
5 години. Вземанията за неустойка
за забава и за лихви съобразно чл. 111
буква „б“ и „в“ от ЗЗД са скрепено с
кратката 3 годишна погасителна
давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на
определен период от време. Съгласно чл.
114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД
давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист по чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за издаване на
заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като
такива не прекъсват погасителната
давност за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК(отм) е алтернатива на
исковия процес, с тази молба не започва принудително изпълнение, поради което и
тя не прекъсва погасителната давност за вземането. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено
като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес и не прекъсва
погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на заявлението би
имало значение за прекъсване на погасителната давност само при хипотеза, в
която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава
бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради
което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков
процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват , нито спират
погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е
специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на
кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е
свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент,
предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в
срока по чл. 415, ал.2 от ГПК материално-правните
последици от предявяване на иска настъпват от подаване на заявлението. От този
момент се прекъсва и спира течението на погасителната давност и придобивната
давност, възниква правото на законните лихви и добивите от вещта (В този смисъл
т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.).
При така възприето съдът приема, че в
случая заявлението, издаването на
изпълнителния лист не са прекъснали, нито са спрели погасителната давност за
вземанията. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ.
Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен
способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на
изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ,
присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до
спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многокрлатно и от
всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на поканата
за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС).
В конкретния
случай по издадения на 10.08.2010г. изпълнителен лист по влязла в сила на
05.08.2010г. е образувано изпълнително дело на 15.08.2011г. , по това
изпълнително дело регулярно са извършвани действия в периода от 15.08.2011г. до 09.08.2017г., поради което и съдът
приема, че събраната на 17.08.2017г. по наложения запор сума от общо 3161,64лв. е била събрана на съществуващо
основание. Това е така, защото по делото се установи, че запори са наложени на
15.08.2011г. и на 12.03.2013г., а след
това са насрочвани описи на движими вещи на длъжника в дома му в гр. Етрополе с
разпореждания от 06.06.2014г., от 13.10.2015г., от 21.11.2016г., а
междувременно такива са искани от взискателя на 09.11.2015г. и на 04.01.2017г.,
на 09.08.2017г. е наложен запор върху вземания на длъжника по банкова сметка. ***идни,
защото съдебният изпълнител е бил оправомощен от взискателя по реда и на
основани е на чл. 18 от ЗЧСИ да избира изпълнителен способ и да предприема
действия за реализирането му. Така за поддържане висящността на изпълнителния
процес не е имало нужда взискателят да сочи конкретни изпълнителни способи и да
иска определени изпълнителни действия. Установено е по делото че между
отделните изпълнителни действие не са били изминали повече от две години,
поради което и съдът приема, че до
събирането на сумата на 17.08.2017г. не е било настъпила перемпция по чл.433,
ал.1,т. 8 от ГПК, нито е била изтекла погасителната давност за процесните
вземания. Неоснователни са доводите на въззивника, че насрочените описи не били
валидно извършени действия поради липса на компетентност за същото от съдебния
изпълнител. Действително описите са насрочени да се извършиат на движими вещи,
които се намират в дома на длъжника в гр. Етрополе. Съдебният изпълнител с
район на действие СГС обаче изрично е посочил, че фактическите действия по
извършването на описа ще се извършат от съдене изпълнител от съответния район.
Няма пречка съдебния изпълнител, компетентността на когото следва от чл. 427,
ал.1 ГПК, след образуването на делото да
наложи запор или
възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен
изпълнител – аргумент от чл. 427, ал.2 от ГПК. При тази хипотеза този съдебен
изпълнител ще наложи запора върху движимите вещи и тогава ще препрати изпълнителното дело на надлежния
съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в
неговия район. Запор върху движими вещи
се налага съгласно чл. 450 от ГПК с описването на вещта. При така разписаната
нормативна уредба следва, че няма пречка съдебният изпълнител с район на
действие СГС, на когото са предоставени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ да
насочи изпълнението към движими вещи, намиращи се в дома на длъжника, който е в
гр.Етрополе. В този смисъл съдът приема, че са разпорежданията за насрочване на
описите на тези вещи. Съдебният изпълнител не следва да съставя молби до себе
си от името на взискателя с които да иска насочването на изпълнението към
определено имущество на длъжника. Достатъчно е съдебният изпълнител,
оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да състави постановления за насочване на
изпълнението към определено имущество на длъжника, за да се предприеме че
изпълнителни действия се предприемат. Такива постановления съдът приема, че са
разпорежданията за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника и съдебният
изпълнител е разполагал с правомощие да ги състави. Съдът приема, че съдебният
изпълнител е бил компетентен и да насрочи описа с оглед запорирането на на тези
движими вещи. Действително, запорът им се налага с описа им, фактическите
действия по който обаче ще следва съгласно чл. 427, ал.2 от ГПК да се извърши
от съдебния изпълнител с район на действие, обхващаш местонахождението на
движимите вещи. Неоснователни са доводите на въззивника, че съдебния изпълнител
Н.М. не е разполагал с компетентност да възложи на съдебен изпълнител с район
на действие вкл. гр. Етрополе извършването на описа. В случая взискателят е
оправомощил ЧСИ Н.М. с правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което и не е
имало пречка без нарочно искане от взискателя ЧСИ М. да насочи изпълнението към
движими вещи на длъжника в дома му в гр. Етрополе и след насочването на
изпълнението към тези вещи и насрочването на описа с оглед запорирането и
продажбата им, да възложи на компетентен съдебен изпълнител фактическите
действия по извършването на описа. Неизвършването на описа само по себе си няма
отношение към поддържане висящността на процеса и без значение е дали те реално
са извършени.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
вземанията по изпълнителния лист за главница и за лихви не са погасени по давност към момента на събирането им
принудително, поради което и за същото е имало основание, предявените искове са
неоснователни и решението на СРС в тази част е правилно.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 541,58лв с вкл. ДДС. Дължимостта на
ДДС се установява от приети по делото фактура и платежно нареждане, договор. Възражението
за прекомерност на претенцията е основателно до този размер, за който извод
съдът съобрази правната и фактическа сложност на делото / спорни моменти са
валидността на договора за цесия и валидността на насрочените описи по
изпълнителното дело/ и размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №
1/2004г. Действително, отговор на въззивната жалба е подписана от юрисконсулт,
адвокат е бил нает от въззиваемия след депозирането на отговор на жалбата. Възнагражденията
по ч. 7, ал.2 от Наредбата обаче са определени за процесуално представителство
по делото без да е направено разграничение дали това процесуално
представителство е само за определени действия и етап от развитието на делото. Изрично
са определени възнагражденията за изготвяне на отговор на жалбата – чл. 9 от Наредбата,
но не и за процесуално представителство.
Не следва да се приеме, че при възлагане от въззиваемия на различни процесуални
представители за изготвяне на отговор на жалба и за процесуално
представителство по делото след депозирането на отговора, то на първия ще се
следва ¾ от възнаграждението по
чл. 7, ал.2 от наредбата, а на втория – ¼ от същото. Изрично уговореното
възнаграждение за отговор на жалба, не означава автоматично, че останали
действия в производството възнаграждението е ¼ от това по чл. 7, ал.2 от
Наредбата. Целта на ограничаването на отговорността за разноски, включително и
с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е защита от необосновано високи
претенции на насрещната страна за разноски. Тази цел законодателят провежда с
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, но и с разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК сочеща, че право на разноски страната им само за възнаграждение на един
адвокат. Така законодателят е ограничил страната, като не е допуснал да й се
присъждат възнаграждения за всички ангажирани от нея процесуални представители
по делото, а само за един от тях, избран от страната. При така възприетото
съдът приема, че на въззиваемия следва да се присъди възнаграждение за адвокат пред
СГС в пълния минимален размер по чл. 7,
ал.2 от Наредбата, независимо, че жалбата е подписана от юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211786/15.02.2020г. по гр.д. № 77524 по
описа за 2018г. на Софийски районен
съд, 175-и състав
в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Ц.М.К., ЕГН ********** с адрес: ***
и съдебен адрес: адв. В.М.,*** да заплати на „К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес център „Люлин ******на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 541,58лв /петстотин четиридесет и
един лева и 0,58лв/ представляващи съдебни разноски,
направени в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.