Р Е Ш Е Н И Е
№
09.11.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№3813/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.127,
ал.2, вр.чл.59, ал.2 и ал.3, вр.чл.142, ал.1, вр. Чл.143, ал.2 от СК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.Г.Б.,
чрез адв. В. П., против С.В.А., която се твърди, че от съвместното им
съжителство, имат родено едно малолетно дете-Г.С.А., род. ***г. Твърди се, че
от м. 02.2017г, отв. А. е напуснал жилището, в което страните са живеели и от
тогава не е полагал никакви грижи за детето, както и не е давал средства за
отглеждането на детето. Твърди се, че ищцата сама се грижи за детето. Моли
съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските
права върху малолетното дете Г върху майката, да определи режим на личните
отношения между детето и ответника- за времето от 10,00ч. до 12,00ч.- всяка
първа и трета събота и неделя, по местоживеене на детето, в присъствието на
неговата майка, както и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 200лв., считано от датата на ИМ, платима до 3- то число на
месеца . Претендират се разноски.
В срока за
отговор, ответникът С.В.А., чрез адв. Р. И., изразява становище за частична
основателност на иска, като се оспорва размерът на претендираната издръжка,
като завишен. Не се оспорва твърдението на ищцата, че от м. 02.2017г.,
ответникът е напуснал съвместният им дом.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, въз основа на
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0142/30.01.2017г, се установява, че страните, са родители на детето Г.С.А.,
род. ***г.
По делото се установява, че
ищцата Д. Б., работи като ст. учител по английски език в СУ ”И.В.”, гр. Плевен,
и към датата на приключване на съдебното дирене, се намира в отпуск за
отглеждане на дете до 1 годишна възраст. По делото се установява, че ищцата
получава месечно обезщетение за отглеждане на дете до 1-годишна възраст, в
размер на 560лв/месечно, както и детски надбавки, в размер на 37лв/ месечно.
Видно от изготвеният по делото
социален доклад, се установява следното: майката Д.Б. ***, в жилище,
собственост на нейните родители. Същото съставлява апартамент, състоящ се от
три стаи- спалня, хол и кухня; баня и тоалетна- отделно. Жилището е след
основен ремонт, с функционално и модерно обзавеждане, с отлични условия за
отглеждане на дете. Посочено е че майката получава подкрепа от своите родители.
В доклада е посочено също, че по данни на майката, двамата с ответника са
живели за кратко-около два месеца, в дома й на посоченият адрес. В доклада е
посочено също, че основно грижи за детето от раждането му, се полагат от
майката. Посочено е, че детето е в добро здравословно състояние, няма данни за
остри и хронични заболявания. Посочено е също, че след консултация с педиатър,
на детето е предписана терапия с Омни- биотик- хранителна добавка, за
чувствителен стомах. В заключение на доклада е посочено, че майката Д. Б.
притежава висок родителски капацитет и ресурс за отглеждане на детето Г. В доклада е посочено също, че среща
с бащата не е провеждана, тъй като същия е извън страната.
По делото е изслушана ищцата-
майката Д. Б., която посочва, че е единственият родител, който полага грижи за детето. Посочва също, че няма
контакт с бащата, същият не се е обаждал и не се е интересувал от детето.
По делото, във връзка със
здравословното състояние на детето е представен амбулаторен лист №
000958/28.09.2017г, в който е отразена водеща диагноза: вродена аномалия на
отделителната система, неуточнена. Предписана е терапия с омнибиотик, феминела
уро форте и диетично хранене- кърма, зеленчуци и плодове. Представено е и
примерно седмично меню на детето , изготвен от педиатър.
По делото, като свидетели са разпитани лицата В.Д.
и В.А. св.Дпосочва, че е дългогодишна приятелка с ищцата. Посочва, че се е
запознала със С. по време на бременността на Д.. Свидетелката посочва също, че
скоро след раждането на детето, С. е напуснал жилището, и от тогава за детето
се грижи само майката, с помощта на родителите си и на приятели. Посочва също,
че и тя помага на Д. в отглеждането на детето. Посочва също, че знае, че бащата
не се обажда и не търси детето си, но майката е правила опити да се свърже с
него. Посочва също, че знае, че той не е на територията на страната и живее в
Лондон, където работи като куриер.
Св. В. А.- баща на ответника, посочва,
че със сина си С. в момента живеят заедно в Испания, където той не работи и
няма никакви доходи. Посочва, че преди С. е живеел в Лондон, където е работил.
Посочва, че знае, че след раждането на детето, бащата С. не е давал издръжка, и
не е виждал детето.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.59, ал.4,
вр. ал.2 от СК, съдът решава въпросите, свързани с упражняването на
родителските права над детето, режим на лични отношения и размер на издръжката,
като прецени всички обстоятелства по делото, с оглед интереса на самото дете,
като се вземат предвид: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на самите родители,
привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, наличие на
подкрепяща среда, социално обкръжение и материални възможности. В случая, с
оглед на изявлението на ответника в отговора на ИМ, на събраните по делото
доказателства, и социалният доклад, съдът намира, че упражняването на
родителските права над детето Г, следва да бъдат предоставени на майката- Д.Б.,
като бъде определено местоживеене на детето на адреса, посочен в ИМ- гр.
Плевен, ул.Карлово, №9, вх. В, ет.6, ап.16. Съдът намира, че майката притежава
необходимият родителски капацитет, нужните възпитателски качества, желание и
възможност да отглежда детето. По делото се установява също, от приложения
социален доклад, че между майката и детето, е налице силна емоционална връзка. В
случая следва да се отчете кърмаческата възраст на детето, което предполага
активна грижа от страна на майката.
Съобразно чл.59, ал.3 от СК,
режимът на личните отношения включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взима детето, вкл. и през училищни ваканции,
официални празници и личните празници на детето, както и по друго време. Целта
на режима на лични отношения е установяване и заздравяване на емоционалната
връзка между родителя, който не упражнява родителските права и детето, което да
способства за пълноценното психо-емоционално развитие на детето. Съдът определя
режим на личните отношения, изцяло с оглед интереса на детето, въз основа на
преценка на доказателствата по конкретното дело, ръководейки се от дадените
основни насоки. По делото, от събраните доказателства се установи, че от
раждането на детето, бащата не е имал контакт с него. Поради това, и с оглед възрастта
на детето, съдът намира, че следва да бъде определен следният режим на лични
отношения, съобразно посоченият в ИМ: за
времето от 10,00ч. до 12,00ч.- всяка първа и трета събота и неделя, по
местоживеене на детето, в присъствието на неговата майка Съдът намира, че така
определен, режима на лични отношения е изцяло съобразен с интереса на детето,
който е водещ в случая, и който режим, ще даде възможност за създаване и
укрепване на емоционална връзка между детето и неговия баща.
По отношение на размерът на
дължимата издръжка, съдът намира за установено следното: както бе посочено по-
горе, по делото се установи, че понастоящем майката получава месечни доходи от
около 600лв. Нормата на чл.59, ал.5 от СК предвижда, че размерът на издръжката
трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди
раздялата, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка
родител. В случая, по делото се установи, че
бащата от раждането не е имал контакт с детето си и не е давал издръжка,
но доколкото няма предявен иск за издръжка за минало време, този факт се явява
ирелевантен. От друга страна нормата на чл.142, ал.1 от СК предвижда, че
размерът на издръжката се определя според нуждата на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 от същия член
постановява и минимален размер на издръжката- ¼ от МРЗ за страната /460лв/-или
сумата от 115лв. Минималният размер на издръжката е нормативно определен, и
съдът следва да съобрази този факт, като съществуващ към момента на приключване
на съдебното дирене. По делото, въпреки дадените от съда указания, от страна на
ответника няма представени по делото доказателства за получаваните от него
доходи. В случая, при определяне размера на дължимата издръжка, следва да се
отчете и здравословното състояние на детето, удостоверено със съответните
писмени доказателства, което налага приемането на определен вид храна и
медикаменти. По делото също се установи, че ответникът е в чужбина и живее заедно със своите родители. С оглед
на изложеното, съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка в размер на 150лв../месечно,
считано от датата на ИМ. Съдът намира, че така определен, размерът на
издръжката отговора на духа на закона, търсещ баланс между нуждите на детето и възможностите на задължения за
издръжка.
Следва отв. А., да бъде осъден да
заплати сумата от 216лв.–държавна такса върху издръжката, по сметка на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно
представеният списък по чл. 80 от ГПК. От страна на адв. Р. И., е направено
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалният представител
на ищеца. Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата- Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че възражението за прекомерност е
основателно и следва да бъде уважено, като адв. възнаграждение на процесуалният
представител на ищеца, бъде редуцирано до размера от 300лв, съобразно нормата
на чл. 7, ал.1 , т.4 от Наредба №1.
Следва в полза на ответникът да бъдат
присъдени разноски, съобразно на отхвърлената част от иска- сумата от 50лв.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му за издръжките.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.127, АЛ.2 ОТ СК, УПРАЖНЯВАНЕТО на
родителските права над роденото от съвместното съжителство между страните дете Г.С.А., ЕГН **********, , СЕ
ПРЕДОСТАВЯТ на майката Д.Г.Б. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето Г.С.А.,
ЕГН **********, при неговата майка и законен представител Д.Г.Б. ЕГН **********,
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на детето Г.С.А.,
ЕГН **********, с бащата С.В.А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00ч. до 12,00ч., по
местоживеене на детето, и в присъствието на неговата майка.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2
от СК, С.В.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Г.С.А., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.Г.Б., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 150лв.,
считано от датата подаване на ИМ-26.май.2017г., платима до 3-то число на
текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законови причини за нейното изменение или отмяна, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 200лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр
ал.5 от ГПК, С.В.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Г.Б. ЕГН **********, сумата
от 300лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Д.Г.Б. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА С.В.А., ЕГН **********, сумата от 50лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, С.В.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС, сумата от 216лв.- държавна
такса върху издръжката.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му за присъдената
издръжка.
Решението, в частта му, с която е
допуснато предврително изпълнение, има характер на определение, и може да бъде
обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението. В останалата си
част, решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: