Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 2958/2019г. по
описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на С.Р.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед № 1-4554/18.10.2019г. на
Началник на отдел „СДВРП“ към ГДИН - София, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС е наредено С. да бъде приведен от Затвора – Варна в Затвора – Ловеч за
доизтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като
по същество съображенията са за постановяването й при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че единствените хора, с
които поддържа връзка са родителите му, които са в напреднала възраст. И
двамата имат постоянен адрес в гр.Шумен, имат здравословни проблеми и пътуване
до гр.Ловеч сериозно би ги затруднило. В съдебно заседание жалбоподателят
допълни, че е започнал дентално лечение и преместването му в затвора Ловеч би
забавило лечението му. Моли за отмяна на заповедта и за доизтърпяване на
наложеното наказание "лишаване от свобода" в Затвора – Варна, където се намира и в момента.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото
доказателства е, че жалбоподателят към настоящия момент търпи наказание
„лишаване от свобода“ по влязла в сила Присъда № 19/22.08.2016г. по описа на
Окръжен съд – Шумен по нохд № 117/2018г. в размер на 13 години и 4 месец при
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието. По делото не е
спорно, че жалбоподателят е с постоянен адрес ***.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № Л-4554/18.10.2019г., издадена от Началник на отдел „СДВРП“ в Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията", в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС
и на основание т.4.6 от
Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е наредено преместване на лишения от
свобода С.Р.С., ЕГН **********
в Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Със
заповедта е разпоредено също Началникът на Затвора
- Варна да
уведоми ГДИН за преместването на лицето, съответно Началникът на Затвора
гр.Ловеч да
уведоми ГДИН за постъпването на лишения от свобода и за номера на личното му
досие. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че осъденото лице е с постоянен адрес ***.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката
по издаването на обжалваната заповед,
в т.ч и постановената на основание чл. 13, ал.2, т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС
Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - гр. София относно разпределение на лишените от свобода по
затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Представена е и Заповед № Л-3531/06.08.2019г.
на ВПД Главен директор на ГД”Изпълнение на наказанията”, с която нейният
издател е делегирал свои правомощия на комисар Ю. Р. Ш. – началник на отдел
„Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГД „Изпълнение
на наказанията” да премества лишени от свобода от един затвор в друг.
По делото са представени още епикриза,
амбулаторни листи, копия от личните карти на родителите на жалбоподателя, както
и молба от 19.07.2019г. до ГДИН, с която моли да доизтърпи наложеното му
наказание в затвора Варна.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице - адресат на обжалваната заповед, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност съгласно чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС, поради което е
процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената заповед
е упражнено административно правомощие по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС - за
преместването на лишения от свобода С.Р.С., ЕГН **********. Съгласно нормата на
чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". В разпоредбата на чл. 62, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че главният директор на
ГД "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира
правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел
в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. От представената и
приета като доказателство по делото Заповед № Л-3531/06.08.2019г. на ВПД Главен Директор на ГД „ИН” е видно,
че на основание чл. 13, ал.2
т.1 от ЗИНЗС, главният
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е възложил на
комисар Ю. Р. Ш. – началник на отдел „Социални
дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГД „Изпълнение на
наказанията”, упражняването на правомощията по чл. 62, ал.1,
т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да премества лишени от свобода от един затвор в
друг в случаите по чл. 58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г.
на Главния
директор на ГДИН или да прави отказ за преместването. С оглед на изложеното, съдът приема, че оспорената Заповед № Л-4554/18.10.2019г. е
издадена от материално компетентен орган – заместник главен директор на ГД
"Изпълнение на наказанията" – комисар Ю. Ш. при упражняване на
делегирани му от главния директор на
ГД”ИН” правомощия.
Обжалваната заповед
е постановена при неспазване на нормативно установените изисквания за
съдържание на акта и при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията
за това са следните:
По своята правна
същност и по аргумент от нормата на чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС, Заповед № Л-4554/18.10.2019г. на Началник тодел „СДВРП“ в ГД
"Изпълнение на наказанията" представлява индивидуален административен
акт. Като такъв същата следва да
съответства на законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
административният акт е необходимо да съдържа фактическите и правните основания
за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материално-правните
предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.
Законово регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са
разписани в нормата на чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при:
включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода /чл.
62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание /чл. 62, ал.1, т.2/; по молба на близките или на лишения от свобода
при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти /чл. 62, ал.1, т.3/; по предложение на началника на затвора
при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или
лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното
престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода /чл. 62, ал.1, т.4/ и при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал.4, като в
този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
За да се счита изпълнено изискването на чл.
59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на
онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на някоя от законово предвидените в условията на
алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като
"мотиви" се свежда до това, че "осъденият е с постоянен адрес *** и изпълнението на
чл. 58 от ЗИНЗС и т.4.6 от
Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на
наказанията". Очевидно изложеното в заповедта за обосноваване наличието на
нормативно основание за разпореденото преместване на лишения от свобода С. в
Затвора - гр. Ловеч, не
може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства, запълващи състава
на някое от посочените по-горе материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1-т.5 от ЗИНЗС. Само по себе си обстоятелството, че осъденото и изтърпяващо
наказание "лишаване от свобода" лице е с регистриран постоянен адрес ***,
не се свързва със съществуването законово регламентирана предпоставка за
преместването.
Съгласно разрешението,
дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се
съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче
мотивите за издаването на Заповед № Л-4554/18.10.2019г. не могат да бъдат изведени от сочената
като основание за издаването на оспорения административен акт Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Действително
в т.4.6 на тази заповед е
предвидено, че „осъдените
лишени от свобода от закрит тип” от
област Ловеч, Велико
Търново, Шумен и Габрово се настаняват в Затвора - гр. Ловеч. Но доколкото
посочената заповед е издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС /"осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и
изискването на чл. 43, ал.4"/
и съответно е относима за разпределението при първоначалното настаняване на
осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание "лишаване от
свобода", тази заповед не може да бъде разглеждана като мотивиране на акта
с фактически основания за разпореденото преместване на С.С. в Затвора гр.Ловеч, тъй
като е ирелевантна за наличието на материално-правните предпоставки за упражненото
административно правомощие по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС. Излагането на несъответни
и неотносими мотиви като фактическо основание за издаването на заповедта,
следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви, което
обуславя извод за фактическа необоснованост на възприетото административно
решение от гледна
точка на съществуването на релевантните юридически факти за постановяването
на заповед за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.
Отделно от това, неправилно като правно основание за издаването
на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС. Относимата норма
за постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода
от един затвор в друг, е тази на чл. 62, ал.1, т.1 - т. 5 от ЗИНЗС.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че
съдържанието на обжалваната Заповед № Л-4554/18.10.2019г. на Началник на отдел
„СДВРП“ в ГД "Изпълнение на наказанията" не удовлетворява изискванията
за мотивиране на акта
като единство от фактически и правни основания, което съставлява съществено
формално нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и съответно е основание по смисъла на чл. 146, т.2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт.
Съдът намира че
заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Освен, че
актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото
преместване на лишения от свобода от Затвора гр.Варна в Затвора гр. Ловеч, липсват каквито и
да е било доказателства за съществуването на някоя от материално-правните
предпоставки по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за
преместване - включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от
свобода; настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес
на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода или необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС.
Упражняването на
административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор
в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС хипотези,
като от посочената нормативна регламентация следва извода, че постоянният адрес
на лишеното от свобода лице, не е предвидено като релевантно основание за
преместването. По аргумент от издадената на основание чл. 58 от ЗИНЗС Заповед №
Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията",
постоянният адрес на осъдения би бил от значение при първоначалното му
настаняването в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на
наложеното му наказание. Доколкото делегираната компетентност по чл. 58 от ЗИНЗС се свежда единствено до определяне от Главния директор на ГД "Изпълнения на
наказанията" на реда за разпределение на осъдените в местата за лишаване
от свобода при тяхното настаняване в затворите и затворническите общежития за
изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и с оглед изричната
нормативна уредба по чл. 62 от ЗИНЗС и липсата на предвидена в закона
възможност с акт на Главния директор на ГДИН да се регламентират други,
непредвидени в закона основания за преместването на лишените от свобода от един
затвор в друг, следва извода, че Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния
директор на ГД "Изпълнение на наказанията, в изпълнение на която е
посочено че е издадена обжалваната заповед, не може да бъде релевантно
основание за упражненото правомощие по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед за преместване на лишения
от свобода С.Р.С. е
издадена без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност
материално-правни
предпоставки по чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
Не води до друг
извод обстоятелството, че с издадената на основание чл. 13, ал.2 т.1 от ЗИНЗС Заповед № Л-3531/06.08.2019г., ВПД Главен директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е възложил на – комисар Ю. Р. Ш. освен
упражняването на правомощията по чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС и такива за
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58
от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на
ГДИН. По своята правна същност и по аргумент от разрешението, дадено с ТР № 4/
22.04.2004 г. на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност
за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценка, горестоящият административен орган да предостави част от правомощията
си на някои от подчинените му органи. Съгласно посоченото тълкувателно решение
възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с
няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму. Очевидно след като нито в
разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, нито в издадената на основание чл. 58 от ЗИНЗС
Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН са регламентирани
случаи, при които може да бъде разпоредено преместването на лишени от свобода
от един затвор в друг, нито законът предвижда материална компетентност на главния директор на
ГД "Изпълнение на наказанията" извън случаите по чл. 62, ал.1, т.1 -
т.5 от ЗИНЗС да издава заповеди за преместване на лишените от свобода лица,
обективираното в т.2 на
Заповед № Л-3531/06.08.2019г. овластително
волеизявление е лишено от правно основание и съответно не може валидно да
делегира правомощия, които административният орган сам не притежава - по аргумент от чл.
62, ал.4 от ЗИНЗС.
С оглед на
изложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва
да бъде отменена като незаконосъобразна. Съобразно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС настоящото
решение е окончателно.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на С.Р.С.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Варна Заповед № Л-4554/18.10.2019г.,
издадена от Началник
отдел „СДВРП“ в Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - гр. София, с която е наредено преместването на лишения от
свобода С.Р.С., ЕГН **********
в Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наказанието.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
Административен съдия: