№ 1067
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530104398 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът У. твърди в исковата си молба, че сключил с ответника договор за кредитна
карта на физически лица № CCIR-451-00146-2014 от 07.10.2014 г., с който му предоставил
сума в размер на 2000 лева. Ответникът преустановил погасяването на задълженията си по
договора през август 2018 г., поради което ищецът упражнил правото си да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т. 10.1 и сл. от договора, за което ответникът бил
уведомен на 18.09.2020 г. Поради неизпълнението му ищецът образувал заповедно
производство по чл. 417 ГПК, което било приключило с издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. № 422/2021 г. по описа на РС С.. Към датата на
образуването му задълженията на ответника били 1422.37 лева главница, със 174.12 лева
лихва за просрочена главница от 26.10.2018 г. до 25.01.2021 г. Поради факта, че по
образуваното изпълнително дело № 20218700400162 на ЧСИ Иван Стръмски, заповедта за
изпълнение била връчена на ответника, при условията на чл. 47, ал. 5, съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, за ищецът бил налице правен интерес от процесните искове за съществуване на
вземанията му по заповедта за изпълнение. Искането е да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1422.37 лева за главница от
предсрочно изискуем кредит по договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-451-
00146-2014/07.10.2014 г., с 174.12 лева лихви по договора от 26.10.2018 г. до 25.01.2021 г. и
законна лихва върху главницата от 26.01.2021 г. до изплащането й, за изпълнение на които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 422 по
описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното производство и
настоящото дело разноски.
1
Ответникът -, чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК,
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от особения му представител в подадения в срок
отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 26.01.2021 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. За
разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 422/2021 г. на СтРС, по което на
27.01.2021 г. са издадени исканите заповед по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по чл.
418 ГПК, която обаче заповед е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
връчителят е събрал и данни по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на 28.09.2021 г., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал.
1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 26.01.2021 г., когато е подал в съда
заявлението си за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1
ГПК).
На 07.10.2014 г. страните са сключили в писмена форма, при общи условия,
представения по делото договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-451-00146-
2014/07.10.2014 г., който представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК (л. 4-19). Със същия страните уговорили ищецът да предостави на ответника
потребителски кредит в рамките на разрешен му кредитен лимит по т. 1 от 2000 лева, който
да усвоява чрез издадена му кредитна карта в периодите за клиентски плащания по т. 3.1.1
от договора, а ответникът се задължил да възстановява ползваните суми от този кредитен
лимит в периода за погасяване по т. 3.1.2 от договора, или поне минималната погасителна
вноска по т. 3.1 в размер на 60 лева, или минимално дължимата сума по т. 3.1а от договора,
като срокът за ползване на разрешения кредитен лимит и на действие на договора, който е и
краен срок за окончателно възстановяване и погасяване, без право на револвиране, на
дължимите суми по кредита (главница, лихви), е до 30.09.2016 г. За този срок е уговорено в
т. 6.1 от договора право на ищеца едностранно да го подновява/продължава автоматично по
негова преценка за следващ 24-месечен период, при същите условия, в случай, че
ответникът изрично не е поискал прекратяването му и е изправна страна по договора (л. 4-
5). Следователно. Тази клауза на т. 6.1 от договора предвижда възможност за ответника да
уведоми изрично ищеца, преди изтичане на всеки двугодишен срок на действие на договора,
че не желае подновяването му за нов срок от две години. А след като е така, въпреки
неоснователните възражения и доводи за противното на особения представител на
ответника в отговора му, същата клауза не е неравноправна по смисъла на 143, ал. 2, т. 8
ЗЗП, защото не предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за
продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя – ответник.
2
В съдържанието на този договор обаче не е посочен, съгласно изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не са
посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин (л. 4). Тъкмо напротив. По този
въпрос в т. 2.2 от договора е посочено само, че годишният процент на разходите – се
определя от и в рамките на лихвения процент на банката, посочен по-горе, а таксите за
обслужване и обработка на операции с картата се определят и дължат от кредитополучателя
при условията, посочени в отделен договор за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инстР.ти (какъвто не е представен
по делото – б.р.) и били в размера, посочен в този договор и раздел карти на тарифата за
физически лица на ищеца, според вида на ползваните платежни услуги, за които се
начислявали, която била приложима към датата на начисляване и изискуемостта им (л. 4).
Според легалната дефиниция на чл. 19 ЗПК обаче, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, който се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания, в който процент не се включват разходите в ал. 3 на чл. 19 ЗПК.
А според легалната дефиниция на §1, т. 2 ДР на ЗПК, "обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. А
последните, според легалната им дефиниция в §1, т. 1 ДР на ЗПК, са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като в общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
Очевидно е при това положение, че в процесния договор за кредит, включително и в
т. 2.2 от него, няма посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, които да са изчислени и посочени в него към момента на сключването на този
договор, нито са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му
(л. 4-19). Без правно значение е при това положение дали същите са посочени в общите
условия на договора или в стандартния европейски формуляр, който би следвало да е връчен
на ответника преди сключването на този договор, защото последните не са част от
съдържанието на същия договор за кредит, а именно в съдържанието му, а не и в общите му
условия по чл. 11, ал. 2 ЗПК, или стандартния европейски формуляр, нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК изисква императивно да са посочени те (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Тази неяснота
3
относно ГПР и включените в него компоненти представлява от своя страна и нарушение на
основното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключване на договора за потребителски кредит
по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). А това означава, че този процесен договор за
кредитна карта на физически лица е недействителен/нищожен, защото при сключването му
не са спазени горепосочените императивни изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК (чл. 22 ЗПК, в този смисъл и Опр. № 60729-2021-IV г.о.).
Въпреки това по същия нищожен договор (видно от заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза, което, след извършената в съдебно заседание от
вещото лице поправка на допуснатите в същото очевидни фактически грешки, съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства), ищецът е предоставил на ответника уговорения в него кредитен лимит от
2000 лева по банковата му картова сметка, от който ответникът е усвоявал суми от
подписването му до 27.07.2022 г., които възлизат общо на 10 379.58 лева, от които 3004.48
лева са теглени в брой, 5938.42 лева са платени за покупки, 311.92 лева са платени за
разходи за обслужване – такси за транзакции и годишни такси, и 1124.76 лева са начислени
лихви (т. 1 ЗСИЕ, л. 111). За погасяване на този кредит ответникът е платил на ищеца общо
7491.24 лева, като през август 2018 г. е преустановил плащанията си и не е извършвал
такива след това съответно през септември и октомври 2018 г., и през януари 2019 г., както
и от април 2019 г. до септември 2020 г., а последната вноска е платена на 12.10.2020 г.
Поради това към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта на 26.01.2021 г.
е останала неплатена главница от 1422.37 лева, каквато е била тя и към датата на проверката
на вещото лице за изготвяне на заключението, а ищецът е начислил на ответника и 174.12
лева наказателни лихви за забава в плащането на кредита от 16.08.2018 г. до 25.01.2021 г.,
както и 72 лева разходи за уведомяване (т. 2-4.3 ЗСИЕ, л. 111-112). Ищецът е и записал
счетоводно този кредит за предсрочно изискуем в счетоводството си на 26.10.2018 г., а
волеизявлението му за това е получено редовно от майката на ответника на 18.09.2020 г. (т.
4 ЗСИЕ, л. 112 и л. 21). Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на процесните вземания по договора за кредит са
недоказани още в своето основание. Поради това, като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени изцяло, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер,
защото това се явява безпредметно. По делото се установи с оглед изложеното, че този
сключен от страните договор за кредитна карта на физически лица, представляващ по
характер договор за потребителски кредит, е недействителен/нищожен съгласно чл. 22 ЗПК,
защото в него не е посочен нито годишният процент на разходите, нито общата сума,
дължима от потребителя, които не са изчислени и посочени в него към момента на
сключването му, нито са посочени в същия взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му, както изисква императивно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а тази неяснота от
своя страна представлява нарушение и на основното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за
сключване на договора за потребителски кредит по ясен и разбираем начин. Поради това
4
ответникът не дължи на ищеца уговорените в него лихви, респективно претендираните, като
съществуващи с акцесорния му иск по чл. 422, ал. 1 ГПК наказателни лихви от 174.12 лева
от 26.10.2018 г. до 25.01.2021 г. А само невърната към датата на приключване на съдебното
дирене сума от 1422.37 лева от чиста стойност на получения кредит, след приспадане на
внесените за погасяването му горепосочени суми (чл. 23 ЗПК). Не на това извъндоговорно
основание по чл. 23 ЗПК обаче (като подлежаща на връщане, поради получаването й от
ответника без основание по този нищожен договор за кредитна карта на физическо лице –
б.р.) в случая се иска от ищеца признаване и на нейното възникване и съществуване с
главния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК до предявения му размер от 1422.37 лева, а на основание
неизпълнението от ответника на договора за кредитна карта на физически лица за връщане
на същата главница по този договор (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Последният обаче е нищожен с оглед
изложеното. Поради това, дори и предявеният от ищеца главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
1422.37 лева невърна част от предоставения по него и усвоен кредитен лимит, не може да се
уважи на това друго, незаявено от ищеца в заявлението му и исковата му молба по
настоящото дело - извъндоговорно основание по чл. 23 ЗПК, защото това противоречи на
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Такава е и
практиката на ВКС по този въпрос, според която, в отношенията между страните по делото
и в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, и признае за
съществуваща/присъди в полза на ищеца невърната чиста стойност на
кредита/претендираната с иска за главница от 1422.37 лева по делото, защото няма да е
налице идентичност в предмета на заповедното производство и на иска му по чл. 422 ГПК за
съществуване и на това негово главно вземане по делото, защото със заповедта за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителния лист по чл. 418 ГПК същото му е
присъдено на договорно основание - неизпълнение/неплащане на този обявен от ищеца за
предсрочно изискуем договор за кредитна карта на физически лица, а не на основание чл. 23
ЗПК, като дадено без основание по същия нищожен договор за предоставянето му (така и
Опр. 84-2018-I т.о., и Опр. № 60729-2021-IV г.о., в този смисъл и т. 11б от мотивите на ТР 4-
2014-ОСГТК). Поради това исковете на ищеца за съществуване на процесните вземания за
главница от 1422.37 лева, със 174.12 лева лихва за просрочена главница от 26.10.2018 г. до
25.01.2021 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на
26.01.2021 г. до изплащането й, се явяват недоказани още в своето основание, защото е
недействителен/нищожен договора за кредитна карта на физически лица, на основание
неизпълнението/неплащането на кредита по който с обявяването му от ищеца за предсрочно
изискуем, се претендира тяхното възникване и съществуване. Поради това такива негови
вземания от ответника на това договорно основание, не са възникнали и поради това
несъществуват към релевантната датата на приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3
ГПК). Ето защо исковете му по делото за признаване по отношение на ответника на тяхното
съществуване, следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни, без преди това да бъдат
обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно (чл. 422,
ал. 1 ГПК).
При този изход на делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени
5
сторените по делото и в заповедното производство разноски, в които обаче няма данни
същият да е сторил такива, поради което не му се и присъждат разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и
т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от У., с ЕИК -, със седалище и адрес
на управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на -
, с ЕГН **********, с постоянен адрес - и настоящ адрес -, че му дължи сумата от 1422.37
лева за главница от предсрочно изискуем кредит по договор за кредитна карта на физически
лица № CCIR-451-00146-2014/07.10.2014 г., със 174.12 лева лихва за просрочена главница от
26.10.2018 г. до 25.01.2021 г., и законна лихва върху главницата от 26.01.2021 г. до
изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед №
260230/27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист от 27.01.2021 г. по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 422 по описа за
2021 г. на С. районен съд, както и искането на У. за присъждане на сторените в последното
и настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6