О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………02.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Недкова,
въззивно
гражданско дело № 550 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 407 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9104/03.02.2020
г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД, ЕИК ********* против Определение № 1137 от 20.01.2020г.,
постановено по ч.г.д. № 16685/2019 г. по описа на ВРС, в частта му, в която
съдът е оставил без уважение искането на „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу „Енерго-Про Продажби"
АД за сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляващи съдебни
разноски по ч.г.д. № 16685/2019 г., определени със заповед за изпълнение № 7938/17.10.2019
г.
В жалбата се излагат аргументи, че
обжалваното определение е постановено при неправилно прилагане на закона ,
както и в противоречие със задължителната съдебна практика – Постановление № 1/28.05.1979 г.,
постановено по гр. дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС; Тълкувателно решение №
4/2013 г., постановено на 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2017 г., постановено на 21.11.2019 г.
по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Аргументите на въззивника се свеждат до следното: След като с обжалваното
определение съда е оставил без уважение искането на „Енерго
Про Продажби“ АД за обезсилване на издадената по
ч.г.д. № 16685/2019г. Заповед за изпълнение № 7938/17.10.2019 г. в частта за
разноските , то същата е влязла в сила и на общо основание съгласно чл.404 т.1 пр.3 от ГПК , както и
съгласно т.10 от ТР по ТД № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС,съда е длъжен да издаде в полза на заявителя изпълнителен лист.
Оспорва се изводът на съда , че „Енерго-Про Продажби" АД не
било дало повод за завеждане на делото, както и че заявителят бил
недобросъвестен, доколкото пращането безспорно е извършено след подаване на
заявлението, по което образувано процесното частно
гражданско дело. Излагат се аргументи, че относно сумата от 19.00 лева
представляваща главница на вземането на „АГЕНЦИЯ
ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД, длъжникът по нея Енерго-Про
Продажби" АД е в забава от момента на разместване на имуществените блага, доколкото
задължението за връщане на дадено при начална липса
на основание/чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , какъвто е настоящия случай/, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага.
Отправено е искане да се отмени
определението на ВРС в обжалваната част и делото да се върне на ВРС с указания
за издаване на изпълнителен лист в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД с ЕИК ********* за сумата
от 325,00 лв., представляващи съдебни разноски по ч.г.д. № 16694/2019г. Претендира
се присъждане на разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276
от ГПК е постъпило становище от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез управителя и представляващ, в което
жалбата се оспорва като неоснователна,със следните аргументи. Заповед за изпълнение № 7938/17.10.2019
г. в частта за разноските по ч.гр.дело № 16685/2019г. по описа на ВРС не е
влязла в сила, доколкото по делото е проведена процедура по чл.414а от ГПК.
Съгласно чл.414а ал.4 от ГПК единствената хипотеза, при която заповедта се
обезсилва е само в случая, в който заявителя не е депозирал становище в срок. Това,
че съда е оставил без уважение искането на въззиваемия
да обезсили процесната заповед и в частта за
разноските е без значение, доколкото с нарочен диспозитив
е оставил без уважение искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен
лист. Оспорва се приложението на ТР № 5/21.11.2019г. по ТТД № 5/2017г. на ВКС към
настоящия казус.Твърди активно свое поведение от момента на получаване на
уведомлението за извършената цесия,поради което поддържа доводите от
възражението си по чл.414а от ГПК, че с поведението си не е станал причина за
завеждане на заповедното производство и от там не дължи разноски по същото.
Претендира потвърждаване на
обжалваното определение и присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи
процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 414а, ал.
1 ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си
в срока по чл.412 т.8 от ГПК от
връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с
твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението
си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. Съгласно
разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането, той може да възрази и, че не дължи разноски
за производството. Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с
указания, че може да подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не
подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта
за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно чл. 414а, ал.
4, изр. 1 ГПК. Ако становище е подадено в срок, съдът се произнася
по възражението и постъпилото становище - чл. 414а, ал.
4, изр. 2 ГПК.
Съгласно т.10 в от Тълкувателно
решение № 4/2013 г., постановено на 18.06.2014г. по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от
предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза
кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. Разпоредбата на
чл.414а от ГПК е приета с редакцията на закона / ДВ бр.86 от
2017г. и след постановяването на ТР 4/2013г. на ВКС, като в известна степен доразвива т.10в от
същото. Целта на законодателя и правната
логика е при плащане на дълга от страна
на длъжника, заповедният съд да обезсили заповедта за изпълнение, като по този начин спора между
страните се решава без същите да влизат в исковото установителното
производство по чл.422 от ГПК. С разпоредбата на чл.414 а от ГПК, давайки
възможност на длъжника да изложи и изрични възражения, че не дължи и разноските
по заповедното производство, законодателя е
задължил заповедния съд да се произнесе и по тях/ чл. 414а, ал.
4, изр. 2 ГПК/ и съответно
ако ги приеме да обезсили заповедта за изпълнение и в частта за разноските,
като по този начин реши спора между страните изцяло.
В настоящия случай въпреки,че е
изложил мотиви по възражението на длъжника,че не е станал причина за завеждане
на делото и от там не дължи разноски по същото, като го приел за основателно, заповедният
съд не е обезсилил заповедта за изпълнение в тази част с аргумент, че има
такива правомощия единствено при хипотезата на чл. 414а ал.4 от ГПК, но със
същите аргументи е отказал издаване на изпълнителен лист.
Настоящия съдебен състав не споделя
доводите на ВРС.
Анализът на текстовете в отделните алинеи на чл. 414а ГПК,
както и систематичното място на разпоредбата, дава основание на настоящия
съдебен състав да приеме, че заповедният
съд обезсилва заповедта за изпълнение в частта за разноските в две хипотези:1.
Когато длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е
изпълнил частично или изцяло задължението си и заявителят не е подал становище
в срок,т.е. при липса на становище заявителят се е дезинтересирал
от искането си, поради което без въобще
да разглежда по същество искането, заповедния съд обезсилва заповедта. 2.Когато е подадено становище от заявителя, с
което е изразена позиция по разноските, заповедният съд следва да обезсили заповедта за изпълнение в частта за
разноските при условията на чл. 414а, ал.
2 ГПК - само ако прецени, длъжникът не е дал повод за предявяване на
вземането.
В конкретната хипотеза доколкото
предмет на произнасяне е определението на съда, с което е отказано издаването
на изпълнителен лист, следва да се вземе предвид, че заповедта за изпълнение не
е обезсилена и по отношение на дълга
от 19.00 лева/респ.няма произнасяне по възражението на длъжника,че е заплатил
сумата/, поради което правилно ВРС е отказал издаването на изпълнителен лист за
разноските.
Настоящия съдебен състав не споделя
възражението на въззивника, че Заповед за изпълнение № 7938/17.10.2019
г. за сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляващи съдебни
разноски по ч.г.д. № 16685/2019г. по
описа на ВРС е влязла в сила. След като ВРС е приел за основателно възражението
на длъжника по чл.414а ал.2 от ГПК, но не
се е произнесъл по възражението на длъжника, че в срок е заплатил дължимата по
заповедта за изпълнение сума, то въпроса за разноските в заповедното производство следва да се реши след
произнасянето на съда относно дължимостта на дълга от 19.00 лева.
Предвид изложеното
макар и с други мотиви Определение № 1137 от 20.01.2020г., постановено
по ч.г.д. № 16685/2019г. по описа на ВРС, в частта му, в която съдът е оставил
без уважение искането на „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД за
издаване на изпълнителен лист срещу „Енерго-Про Продажби" АД за сумата от
325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски по
ч.г.д. № 16685/2019 г., определени със заповед за изпълнение № 7938/17.10.2019
г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора на въззиваемия следва да се присъдят сторените
в настоящото производство разноски в размер на 240.00 лева, съгласно
представения списък и доказателства за извършването им.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 9104/03.02.2020
г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД, ЕИК ********* против Определение № 1137 от 20.01.2020г.,
постановено по ч.г.д. № 16685/2019 г. по описа на ВРС, в частта му, в която
съдът е оставил без уважение искането на „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу „Енерго-Про
Продажби" АД за сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляващи съдебни разноски по ч.г.д. № 16685/2019г., определени със
заповед за изпълнение № 7938/17.10.2019 г.
ОСЪЖДА „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 240.00/двеста и четиридесет/лева, представляващи
сторени по делото разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Определението е
окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: