№ 64
гр. Видин, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320101763 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Д. Д. М. от гр. ******, чрез адв. И. И. против
Дирекция «Социално подпомагане» - Видин, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
Твърди се от ищцата, че по молба на ответника при ДСИ при РС – Видин е
образувано изп.д. № 2088/2022г. по изпълнителен лист от 13.12.2011г., издаден по гр.д. №
2690/2011г. по описа на РС – Видин.
Посочва се, че по издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. №
1091/2016г. по описа на ДСИ, по което единственото извършено действие е връчване на
ПДИ на 19.02.2016г. С постановление от 19.01.2018г. ДСИ е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По изп.д. № 2088/2022г. е извършено едно изпълнително действие, като е наложен
„запор“ върху банковата сметка на длъжника в Банка ДСК на 27.07.2022г.
Ищцата счита, че от образуване на първото изпълнително дело, не са извършвани
изпълнителни действия повече от 5 години и вземането на кредитора по изпълнителния
лист е погасено по давност.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа
на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.
Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
исковата претенция като неоснователна. Развити са доводи за дължимост на процесните
1
суми въз основа на издадената заповед от ответинка против ищцата.
По делото са събрани писмени доказателства, приложени са архивирано гр.д. №
2690/2011г. по описа на РС – Видин, както е и приложен препис на изп.д. № 1091/2016г. и
на изп.д. № 2088/2022г. по описа на ДСИ при ВРС.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното
от фактическа страна :
От приложеното гр.д. № 2690/2011г. по описа на РС – Видин, се установява, че в
полза на Дирекция „ Социално подпомагане“ - Видин е издадена заповед № 2196-РЗ/
13.12.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против ищеца Д. Д. М.
от гр. ****** за сумата от 1292.80 лева – представляваща недобросъвестно получена
месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.01.2009г. до окончателното плащане.
Посочено е, че вземането е удостоверено от Заповед № 1326/08.12.2008г. на
Директора на Д»СП» - Видин.
Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на
13.12.2011г.. От направеното отбелязване е видно, че изпълнителният лист е получен
от кредитора, като не е отразена дата на получаването му.
От представения препис на изпълнително дело № 1091/2016г. по описа на ДСИ при
ВРС, се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по
посоченото по-горе дело.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от ответника на
09.06.2016г. С разпореждане от същата дата на съдебен изпълнител при РС – Видин е
образувано изпълнително дело против Д. Д. М..
На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ,
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано от 08.12.2016г.
С писмо до взискателя, получено на 19.12.2016г., ДСИ при ВРС е уведомил същия, че
е необходимо назначаване на особен представител на длъжника. С писмо от същата дата,
взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че няма интерес от назначаване на особен
представител на дължника.
С постановление от 12.05.2021г. съдебния изпълнител е прекратил на основание чл.
433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в сила на 01.06.2021г.
и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат. По това изпълнително дело не е
извършено никакво принудително изпълнително действие по отношение на длъжника.
От представения препис на изпълнително дело № 2088/2022г. по описа на ДСИ при
ВРС, се установява, че същото е образувано на 20.05.2022г. въз основа на същия
изпълнителен лист от 13.12.2011г. По това изпълнително дело е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника и възбрана върху недвижим имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
2
страна:
Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и
изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на
чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от
значение за издаването на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и
в сроковете по чл. 424 ГПК. Новонастъпилите факти (тези след изтеклия срок по чл. 414, ал.
2 ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение,
респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422
ГПК) са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила
заповед с иска по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да
докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника –
взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116
от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а
само с изпълнителна сила. По заповедното производство съдът е допуснал незабавно
изпълнение на издадената заповед, което има характер на предварително изпълнение. В
случая, заповедта е влязла в сила с връчване на поканата за доброволно изпълнение от
съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Връчването на ПДИ е извършено по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 23.11.2016г. на адреса на длъжника
по изп.д. № 1091/2016г. Срокът за получаване на книжата е изтекъл на 07.12.2016г.
Длъжникът не се е явил да ги получи и считано от 08.12.2016г. заповедта е влязла в сила, в
съответствие с действащата към този момент редакция на чл. 47, ал. 5 от ГПК и чл. 415 от
ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че въз основа на издадената заповед за
изпълнение за вземането е образувано изп.д. № 1091/2016г. по описа на ДСИ при РС -
Видин. Изготвени са покани за доброволно изпълнение, извършени са справки за проучване
на имуществото на длъжника. Поради бездействие на взискателя повече от две години,
3
считано от 18.01.2018г. , с постановление от 12.05.2021г. съдебният изпълнител е прекратил
на основание чл. 433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в
сила на 01.06.2021г. и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат.
На 20.05.2022г. срещу длъжника е образувано второ изпълнително дело №
2088/2022г. по описа на ДСИ при РС – Видин, по което са извършени принудителни
изпълнителни действия през 2022г.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“
По делото доказателства относно прекъсване на давността не са ангажирани. Първото
образувано изпълнително дело № 1091/2016г. по описа на ДСИ при РС – Видин е
прекратено с влязло в сила постановление на 01.06.2021г., като по него не са извършвани
никакви принудителни изпълнителни действия. Единствено е връчена ПДИ по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 08.12.2016г.
Второто изпълнително дело № 2088/2022г. по описа на ДСИ при РС – Видин, е
образувано по молба на взискателя от 16.05.2022г.
Настоящият съдебен състав намира, че след като вземането е установено с влязла в
законна сила заповед за изпълнение, то давността за съдебно потвърденото вземане е
всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Към момента на образуване на второто
изпълнително дело на 16.05.2022г. са изтекли повече от пет години от влизане в сила на
съдебния акт- 08.12.2016г. , което налага извода, че петгодишната погасителна давност е
била изтекла към момента на предприемане действията по принудително изпълнение по
изп.д. № 2088/2022г. по описа на ДСИ при РС – Видин.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за прекъсване или спиране на
течащата в полза на ищеца погасителна давност.
При това положение, исковата претенция се явява основателна и доказана . По
отношение на ответника в качеството му на взискател по изп.д. № 2088/2022г. по описа на
ДСИ при РС - Видин, ще следва да се признае за установено, че вземанията по издадения
изпълнителен лист от 13.12.2011г. по ч.гр.д. № 2690/2011г. по описа на РС – Видин, са
погасени по давност.
С оглед изхода на спора, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер на 52.00 лева за платена държавна такса и в
размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК,
предявен от Д. Д. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** против Дирекция
„Социално подпомагане“ – Видин с ЕИК 1210150562439 с адрес: гр. Видин, ул. Еделвайс №
5, че ищцата не дължи ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата от 1292.80 лева –
представляваща недобросъвестно получена месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2009г. до окончателното
плащане по издадена заповед № 2196-РЗ/ 13.12.2011г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2690/2011г. по описа на РС – Видин в полза на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Видин, за което е издаден изпълнителен лист от 13.12.2011г.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин с ЕИК 1210150562439 с
адрес: гр. Видин, ул. Еделвайс № 5 да заплати на Д. Д. М. с ЕГН ********** от гр. ******,
ул. ****** разноски по настоящото производство в общ размер на 352.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5