Р Е Ш Е Н И Е № 267
гр.Кюстендил, 04.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и
с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 255 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
"К. 8.“ ЕООД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.И.К.,
чрез пълномощника адв. Е.П.,
оспорва с касационна жалба решение № 260034 от 21.09.2020г. на Районен съд - Кюстендил по НАХД № 1531/2019 год., с което е потвърдено Наказателно постановление №
10-0000950/04.10.2019 год., издадено от директора
на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил. Изложени са доводи
за допуснати нарушения на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Сочат се нарушения при съставянето и
относно съдържанието на АУАН и на НП, а по същество – се отрича извършването на релевирано
нарушение. Изложени са
твърдения за липса на
доказателства, че осъществяваната дейност създава опасност за живота и здравето на
работещите, както и за това, че именно дружеството е възложило работа на същите
на процесната дата на проверката. Възразява се срещу размера на наложената
имуществена санкция, за която се счита, че не е съобразена с критериите по
чл.27, ал.3 от ЗАНН. Прави се
искане за отмяна на оспореното решение, както
и на наказателното постановление.
Ответникът -
Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Кюстендил, представлявана от ст.
юк М.Г., с писмено
становище оспорва касационната
жалба като неоснователна, приемайки въззивното решение за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на
касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №
10-0000950/04.10.2019год., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на касатора „К. 8.“
ЕООД за нарушение по чл.52, ал.1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на осн. чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това,
че при извършена на 05.06.2019г. проверка
по работни места
и
на
19.06.2019г. проверка по
документи, е
установено, че дружеството в качеството му на работодател,
до 05.06.2019г. не е застраховало за риска „трудова
злополука“ работещите в дърводобивен
обект в махала Тодоровица на с. Трекляно, извършващи работа в основната и спомагателна
дейност на дружеството, която е икономическа дейност „горско стопанство“ и съгласно заповед № РД01-879/22.10.2018г. на
министъра на труда и социалната политика е с коефициент на трудов травматизъм от 1,21, който е по-висок от средния за
страната от 0,65, поради което застраховането на работещите е задължително.
За деянието е съставен АУАН № 10-0000950 от 08.07.2019 год., в присъствието на един свидетел. Управителят на
дружеството е отказал да получи акта, но
е депозирал възражение по реда на чл.44, ал.1, от ЗАНН.
Към административнонаказателната преписка е приложена застрахователна полица
от 14.06.2019г., т.е. след нарушението, сключена от "К.8.“ ЕООД със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕАД за застраховане
на работници и служители в дружеството за застраховка „злополука“, подвид “трудова
злополука“, както и заповед №
РД01-879/22.10.2018г. на министъра на ТСП.
По делото са представени трудови договори
за 3-ма работници, сключени с дружеството
на 04.06.2019г., ведно със справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от
05.06.2019г.
В производството пред КРС са разпитани
длъжностните лица при ответната дирекция, които потвърждават констатациите в
АУАН и депозират ясни и
подробни показания относно относимите за спора фактически обстоятелства, като
сочат, че проверката е извършена във връзка с получен сигнал за трудова
злополука.
При изложените данни,
районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приема се, че описаното административно нарушение е доказано
по несъмнен и категоричен начин; че в
административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наказанието е
определено в минимален размер.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на
оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните констатации:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния
съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни
разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал
фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които
касационната инстанция изцяло възприема. Оспореният
съдебен акт
е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид
релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са неоснователни, а именно:
Обратно на соченото от касатора, районният съд обосновано и правилно е приел, че
не са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство,
вкл. относно реда за
съставяне и относно съдържанието на АУАН и на НП. Процесното деяние е описано ясно, точно и конкретно като време и
място на извършването му; с всички негови признаци и с изложение на доказателствата
които го установяват. Актът е съставен в присъствието на
един свидетел в несъответствие с правилото по чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Горното
съдът не квалифицира като съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга
правото на защита на нарушителя, а и функцията на свидетелите основно касае процеса на доказване на
спорните обстоятелства. Обратно на соченото от касатора, няма нормативна
забрана свидетелите при съставяне на АУАН да са служебни лица.
Преценката по съществото на спора за наличие на
съставомерно деяние, направена от въззивния съд е обоснована и законосъобразна.
Оспореното решение е постановено при спазване на принципа за разкриване на
обективната истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото по см. на чл.13 и чл.14 от НПК. Приетите от съда доказателства са относими, допустими и
достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически обстоятелства. Обоснован от
доказателствата по делото е
изводът за осъществено нарушение по
чл.413, ал.2 във вр. с чл.52, ал.1 ЗЗБУТ. Налице
са съставомерните за
отговорността на
нарушителя юридически факти. Съгласно чл.413, ал.2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв.
За да приложи визирания общ състав по чл.413, ал.2 от КТ, АНО в случая приема за доказано неизпълнение от страна на
работодателя, на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ.
Според правната норма, работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се
застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя
при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Касае се за Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука" / Наредбата/, приета с Постановление № 24
на МС от 06.02.2006г., която в чл.2, ал.1 предвижда, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи
към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
Коефициентът за трудов
травматизъм се определя ежегодно
от министъра на труда и социалната политика по икономически дейности,
съгласно параграф единствен от ЗР на ПМС №24/2006г. Относима
за казуса е цитираната в НП, заповед № РД01-879/22.10.2018г. на министъра на ТСП, с
която за 2019г., коефициентът за трудов травматизъм за икономическа дейност
„Горско стопанство“ е определен на 1,21 при среден за страната от 0,65.
Анализът
на събраните писмени и гласни доказателства в контекста на приложимото право,
цитирано по-горе, сочи на изводи за извършено съставомерно деяние от оспорващото
дружество. Безспорно е, предвид представените трудови договори, че същото има
качеството на работодател по см.
на легалната дефиниция по § 1, т.1 от ДР на КТ, осъществяващ икономическа дейност в сферата на
горското стопанство. За последната, поради това, че при извършването й съществува опасност за живота и здравето на
работещите, ресорният министър е определил коефициент за трудов травматизъм,
по-висок от средния за страната, с оглед на което и съгласно чл.2, ал.1 от
Наредбата, за работодателя възниква задължението
да застрахова работниците си за риска
„трудова злополука“, което задължение същият не е изпълнил към датата на
проверката на 05.06.2019г. Налице са елементите от състава на релевираното
административно нарушение и отговорността на касатора е ангажирана
законосъобразно с издаденото НП. Наложеното
наказание е в минималния предвиден от закона размер, т.е. при съобразяване с
критериите по чл.27, ал.3 от ЗАНН. Като е
потвърдил оспореното НП, районният съд е постановил правилно решение, което
касационната инстанция ще остави в сила.
Неоснователно
жалбоподателя сочи, че осъществяваната от работниците дейност не създава опасност за живота и здравето им.
Горната преценка е правомощие на министъра на труда и социалната политика и се извършва
при издаване на заповедта по параграф единствен от ЗР на МПС №24/2006г. при
определяне на коефициента за
трудов травматизъм. Показател при формиране на същия са трудовите
злополуки, а в случая са налице безспорни доказателства за възникнала трудова злополука с работник на дружеството непосредствено
преди проверката от инспекторите на АНО.
Неоснователно касаторът отрича да е възлагал
работа на работниците на процесната дата. Видно от показанията на служителите при АНО, трудовата
дейност, изразяваща се в сеч и добив на дървета, е осъществявана на място и със
средства на работодателя, което логично
сочи на знание и съгласие на същия за
престирането й.
Следва, че изводите на въззивната инстанция за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани и правилни. Дължимо е решение при усл. на чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на въззивния
съдебен акт.
Независимо от изхода по делото,
съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение
в полза на АНО поради липса на предявено искане / поискано е присъждане на възнаграждение за въззивното
производство, което КРС е уважил/.
Водим от горното ,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260034 от
21.09.2020г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 1531/2019 год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1. 2.