Р Е Ш Е Н И Е
№
......
гр.***,
10,10,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№4113 по описа на съда за
2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред
РС *** е постъпила искова молба от Р.Г.А., ЕГН **********,***, чрез адв.*** В.
от ПАК, против Г.Р.У., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че с присъда по
НОХД №2552/2018 г. на ПлРС, ответницата е призната за виновна в това, че на
23,11,2017 г. в гр.***, в съучастие като извършител, с неизвестно лице, също
извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудила и до
26,01,2018 г. поддържала заблуждение у Р.Г.А., че ще бъде извършена
покупко-продажба на жилище в гр.***, ***, собственост на ***, и с това му
причинила имотна вреда в размер на 24 600,00 лева. Твърди се, че от
горепосоченото престъпление ищецът претърпял имуществена вреда в размер на
24 600,00 лева, която не му е възстановена до момента. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 24 600,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на престъпното
деяния – 26,01,2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените деловодни разноски. В с.з. процесуалния представител на ищеца моли
да бъде уважен иска и счита, че същия е доказан изцяло.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. В с.з.
ответницата се явява лично, доведена от Затвора – ***, и заявява, че няма становище
по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
приложеното в цялост НОХД №2552/2018 г. на ПлРС се установява, че с присъда от 30,01,2019
г. ответницата Г.Р.У., ЕГН
**********, е призната за виновна в това, че през периода 24.10.2017г. –
22.02.2018г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление в съучастие,
като извършители с ***и неизвестно лице, с цел да набавят за себе си имотна
облага възбудили и поддържали заблуждение у различни лица за това, че ще бъде
извършена покупко – продажба на недвижими имоти в гр. *** и с това им причинили
имотна преда в големи размери – 67 800лв., както следва:
на
24.10.2017 г. в гр.***, в съучастие като извършител с ***, последната също
извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудила и до
10.01.2018 г. поддържала заблуждение у *** и ***, че ще бъде извършена покупко
– продажба на жилище в гр. ***, ***, собственост на ***, и с това причинила на ***
имотна вреда в размер на 9 700,00 лева;
на
23.11.2017 г. в гр.***, в съучастие като извършител, с Неизвестно лице също
извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудила и до
26.01.2018 г. поддържала заблуждение у Р.Г. ***, че ще бъде извършена покупко –
продажба на жилище в гр.***, ****, собственост на ***, и с това му причинила
имотна вреда в размер на 24 600,00 лева;
на
15.12.2017 г. в гр.***, в съучастие като извършител, с ***, последната също
извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудила и до
22.02.2018 г. поддържала заблуждение у ***, че ще бъде извършена покупко –
продажба на жилище в гр.***, ***, собственост на ***, и с това му причинила
имотна вреда в размер на 33 500,00 лева,
поради
което и на основание чл. 210, ал.1, т.5,
вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 58а,
ал. 1 от НК й определил наказание в размер на три години лишаване от свобода,
което намалил с една трета и я осъдил на
наказание две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК
отложил изтърпяването на наказанието с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок.
С
решение от 15,05,2019 г. по ВНОХД №205/2019 г. на ПлОС, горепосочената присъда
е изменена в частта относно определения размер на наказанието и приложението на
чл.66, ал.1 от НК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са
налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е
извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е
противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с
нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на
противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал
виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и
непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използват и
от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички
случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. В конкретния случай всички
необходими елементи на непозволеното увреждане са налице.
Съгласно
чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за
обезщетение за вреди от деликта, относно това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца – ТР №5/05.04.2005 г. по тълк.д.№5/2005
г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
От посоченото по-горе
НОХД се установява и размера на вредите, причинени от ответницата, които
възлизат на 24 600,00 лева.
Доколкото
претърпените от ищеца имуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и
предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответницата дължи и
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на довършване
на престъпното деяние – 26,01,2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на спора, на ищеца се дължат деловодни разноски. Същият се е представлявал от адв.П.В. от ПАК,
като в договора за правна защита и съдействие е посочено, че за същия ищеца не
е заплатил адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. За
целта е изготвено и представено пред съда и пълномощно /на л.15от делото/, в
което е отразено, че представителството ще се осъществи безплатно по чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът констатира, че ангажираният адвокат
е участвал както в изготвянето на книжата по делото, така и в проведеното
съдебно заседание като процесуален представител на ищеца. От гореизложеното е
видно, че по делото е оказвана адвокатска помощ. Последното дава основание на
съда да определи размер на адвокатски хонорар по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 от 09,07,2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /преди измененията с ДВ бр.28 от 28,03,2014 г./ от 1268,00 лева.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС държавна такса
върху уважения размер на иска
в размер на 984,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45
от ЗЗД Г.Р.У., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ
на Р.Г.А., ЕГН **********,***, сумата от 24 600,00 лева представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28,01,2018 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата Г.Р.У.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.А.,
ЕГН **********,***, сумата от 1268,00 лева, съставляваща
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца
Р.Г.А..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Г.Р.У.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на РС *** държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 984,00
лева.
Решението
подлежи на облажване пред ***ски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: