Р Е Ш Е Н И
Е
№………./29.12.2015г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар К.М.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 444 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно пасивно съединени искове
с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 вр. чл.432 от ТЗ от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** чрез пълномощника му адв. Г.Р.Д. срещу К.Д.Д., ЕГН **********
*** и Д.П.А., ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2006г. между
страните е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 14132, по
силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателите сумата 160000 евро
за покупка на недвижим имот и други разплащания. Ищецът излага, договорът е с
краен срок за издължаване на кредита – 240 месеца, или до 22.12.2026г., с
уговорени месечни вноски лихвен процент и задължения за заплащане на такси и
застраховки. Ищецът излага, че на 06.12.2007г. е прехвърлил вземанията си по
договора за кредит на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, за което кредитополучателите са били
уведомени. На 24.03.2009г. и на 29.03.2010г. между новия кредитор и ответниците са сключени допълнителни споразумения към
договора за кредит, с които просрочените задължения на ответниците
са преоформени, като общият им размер е бил 177328,99
евро. На 08.12.2010г. е сключен нов договор за прехвърляне на вземанията по
договора за кредит от „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД на „Юробанк България“ АД. Ищецът излага, че съобразно чл.18, ал.2 от договора за кредит при
неиздължаване на три последователни месечни вноски, независимо дали изцяло или
частично, страните са уговорили настъпването на предсрочна изискуемост на целия
остатък от кредита. Сочи неплатени вноски на 22.08.2013г., 22.09.2013г. и
22.10.2013г., и трите в размер на 1 659,26 евро. Твърди, че банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е изпратила на ответниците уведомления за това, връчени им с нотариална
покана на 12.02.2012г. Отправеното искане е за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на банката следните суми: 1/ 155 134,40 евро, претендирана като незаплатена главница по сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14132 от
14.12.2006г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 24.03.2009г. и
29.03.2010г., ведно с дължимата законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2015г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ 23 756,83 евро, претендирана
като договорна лихва за периода от 22.08.2013г. до 16.03.2015г.; 3/ 373,38 евро, претендирана
като такси за периода от 22.09.2013г. до 16.03.2015г.; 4/ 235,01 евро, претендирана
като застраховки за периода от 30.01.2014г. до 16.03.2015г. и 5/ 120
лв., претендирана като разноски за нотариални покани.
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът К.Д.Д. не е подал писмен отговор и не се явява в съдебно
заседание.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответницата Д.П. *** е подала
писмен отговор. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства досежно сключването на договора и неговите уговорки,
солидарната отговорност на двамата ответници,
съществуването на просрочие на задължението им за
плащане, размерите на договорните лихва и такси, уведомяването за извършените
прехвърляния на вземанията на банката и за настъпването на предсрочната
изискуемост на целия остатък от кредита. Оспорва, че от нейна страна е налице
неизпълнение на задължението за плащане, като се позовава на факти на
получаване на част от сумата от кредита от другия кредитополучател и
разходването и́ от него, както и влошени отношения помежду им. Твърди
липса на финансови средства за заплащане на дължимите суми по договора, влошено
здравословно състояние и липса на работа.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 14.12.2006г. е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL14132 между
„Българска пощенска банка“ АД и К.Д.Д. и Д.П.Д., по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер
на 160000 евро, от която 78450 евро за покупка на недвижим имот и 81550 евро за
други разплащания, а кредитополучателите са се задължили да върнат сумата в
срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита. В чл.3 и чл.4 от договора са уговорени съответно дължимите лихви и
такси, а в чл.18, ал.2 е разписана възможността банката да обяви целия остатък
от кредита за предсрочно изискуем при неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, считано от датата на падежа на последната вноска.
С договор за цесия от 06.112.2007г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска
пощенска банка“/ е прехвърлило на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД свои
вземания по договорили за потребителски и жилищни кредити, изброени в няколко
приложения, включително и по договор № HL14132/14.12.2006г.
На 08.12.2010г. е сключен нов договор за цесия между горните страни, предмет на
който са и вземанията към К. и Д. Димитрови.
На
24.03.2009г. и на 29.03.2010г. са сключени допълнителни споразумения между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и К.Д.Д. и Д.П.Д., с които
страните по тях са уговорили въвеждането на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания при определен ред и условия.
С
уведомления, връчени чрез нотариус Петър Петров и по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, кредитополучателите са уведомени от банката, че кредитът им е обявен за
изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване, както и че към
13.01.2015г. задължението им е в общ размер на 176 896,52 евро, от които 155 134,40
евро главница, 21153,73 евро лихви и 608,39 евро такси. Видно от преводно
нареждане от 16.03.2015г., за връчването на нотариалните покани банката е
заплатила нотариална такса в размер на 120 лв.
От
заключението на вещото лице Р.С. по проведената съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните по делото се установява, че на 22.12.2006г. банката е предоставила на ответниците по банков път сумата от 160 000 евро, както и
че с допълнително споразумение от 24.03.2009г. към размера на главницата е
капитализирана просрочена лихва от 4809,60 евро, а с допълнително споразумение
от 29.03.2010г. към размера на главницата са капитализирани просрочена лихва от
5284,61 евро и просрочени такси от 221,79 евро, или общия размер на главницата
е 174129,91 евро; длъжниците по кредита са извършили
плащания в общ размер от 88026,19 евро. Експертът заключава, че размерът на
незаплатената от ответниците главница към 16.03.2015г. е 155134,40 евро, на дължимите
лихви за периода от 22.08.2013г. до 16.03.2015г. – 23756,83 евро, на дължимите
такси за периода от 22.09.2013г. до 16.03.2015г. – 373,38 евро и на дължимите
суми за застраховки за периода от 30.01.2014г. до 16.03.2015г. – 235,01 евро.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.430, ал. 1 от ЗЗД с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да я върне след изтичане на срока. По своята правна същност той е
двустранен, консенсуален, формален и възмезден
договор. Характерът на договора определя и задълженията на страните по него,
като това на банката е да предостави определена сума, а на заемателя
– да плати уговорената лихва и да върне сумата. Последното задължение на заемателя следва да се изпълни в уговорения срок, а в
предвидените от договора или закона случаи – и предсрочно.
В конкретния случай между страните не се спори, че на 14.12.2006г.
са подписали договор за банков заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответниците сумата от 160000 евро, а последните са се
задължили солидарно да я върнат в срок от 240 месеца, през който период са били
длъжни да плащат уговорените лихви и такси. Не се спори, а и от събраните
доказателства се установи, че ответниците са
изпаднали в забава за плащане на погасителни вноски, която забава е обусловила
правото на банката да обяви кредита за предстрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на
плащанията на погасителни вноски. Спирането на плащанията е необходимата
обективна предпоставка, която обаче не е достатъчна за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали
да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляра на
това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта -
неизпълнението на длъжника по отношение на договорения брой погасителни вноски
или допуснатата забава и решение, обективирано в
нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока на
договора, което волеизявление следва да е достигнало до кредитополучателя. В
случая, съгласно чл.18, ал.2 от договора на банката е предоставена възможност да
обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, считано от датата на падежа на
последната вноска. Няма спор, че към датата на подаване на исковата молба ответниците са имали повече от три последователни
непогасени месечни погасителни вноски, както и че ищецът се е възползвал от
предвидената договорна възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
е уведомил длъжниците за това си решение чрез
връчване на нотариални покани. Досежно размерът на
дължимите суми съдът кредитира заключението на вещото лице, което изцяло
съвпада с претендираното от ищеца. Като последица от неизпълнение на
договорните задължения на ответниците следва да се
приемат и направените от ищеца разходи за връчване на нотариални покани. От
друга страна, ответниците не ангажира валидни
доказателства за изпълнение на насрещните им задължения за връщане заемната
сума, лихви и такси в уговорените срокове и размери.
По
изложените съображения, съдът намира предявените искове с правно основание
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за заплащане на процесните
суми, за основателни и като такива следва
да бъдат уважени изцяло.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 27626,50 лв., представляващи направените от ищеца и подробно описани
в списъка по чл.80 от ГПК съдебно –деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.Д.,
ЕГН ********** *** и Д.П.А., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. *** следните суми: 1/ 155 134,40 евро /сто петдесет
и пет хиляди сто тридесет и четири евро и четиридесет цента/, представляваща като незаплатена
главница по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14132 от
14.12.2006г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 24.03.2009г. и
29.03.2010г., ведно с дължимата законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2015г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ 23 756,83 евро /двадесет и три хиляди
седемстотин петдесет и шест евро и осемдесет и три цента/, представляваща
договорна лихва за периода от 22.08.2013г. до 16.03.2015г.; 3/ 373,38
евро /триста седемдесет и три евро и тридесет и осем цента/, представляваща
договорни такси за периода от 22.09.2013г. до 16.03.2015г.; 4/ 235,01 евро
/двеста тридесет и пет евро и един цент/, представляваща застраховки за периода от 30.01.2014г. до
16.03.2015г. и 5/ 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща разноски за нотариални покани, на основание
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА К.Д.Д.,
ЕГН ********** *** и Д.П.А., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. *** сумата от 27626,50
лв. /двадесет и седем хиляди шестстотин
двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща направените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: