№ 3277
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110164479 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу С. АС. М. и АС. АНГ. К. за сумите 9387,50 лева – главница по
договор за потребителски кредит от 27.02.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, 1362,46 лева – възнаградителна лихва за
периода от 16.11.2019 г. до 11.05.2021 г., 15,53 лева – мораторна лихва за периода от
16.11.2019 г. до 12.03.2020 г., 268,95 лева - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
09.11.2021 г., 249,60 лева – обезщетение за уведомяване. В заявлението е изложено, че
между *** и С. АС. М. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит
от 27.02.2018 г., по силата на който банката предоставила на последната кредит в размер на
10570 лева, а същата следвало да го върне заедно с уговорена възнаградителна лихва на
месечни погасителни вноски, както и че АС. АНГ. К. се задължил към банката да отговаря
като поръчител за изпълнението на задълженията на С. АС. М. по договора. Твърди се, че С.
АС. М. не изпълнявала задълженията си за заплащане на договорените погасителни вноски
от 16.11.2019 г., поради което банката обявила предсрочна изискуемост на задълженията по
договора, което било съобщено на кредитополучателя чрез нотариална покана при
условията на фингирано връчване на посочения в договора за кредит адрес съгласно чл. 21
от договора. Едновременно с това заявителят сочи, че нотариалната покана била счетена за
връчена при условията чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.05.2021 г. Поръчителят АС. АНГ. К. също бил
уведомен за предсрочната изискуемост на задълженията по кредита с писмо с изх. № 11677/
07.10.2021 г. чрез „**“ ЕАД.
Като разгледа заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и
представените от заявителя писмени доказателства, съдът намира следното:
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. По
аргумент за противното следва да се приеме, че ако кредиторът не е предявил правата си
срещу длъжника в рамките на шест месеца от падежа на задължението, губи правата си
срещу поръчителя. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на
изискуемостта на задълженията по кредита. Съгласно т. 4б от Тълкувателно решение № 4/
2014 г. на ОСГТК на ВКС този срок е краен и преклузивен, а за спазването му съдът следи
служебно. За разлика от погасителната давност с изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е абсолютно основание за отхвърляне на същото,
1
доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за
допустимостта на извършваните от страните процесуални действия.
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от датата на падежа за всяка вноска по
отделно и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на
този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на
съответните вноски, по отношение на които е изтекъл срокът, т.е. преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. Ако кредиторът обяви
задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, шестмесечният преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД тече от датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само по
отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с
настъпили падежи към същата дата срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от съответната дата на
падежа на всяка една от тях. В този смисъл са Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. №
50394/ 2016 г. на ІV ГО на ВКС и Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/ 2016 г.
на ІІІ ГО на ВКС.
В настоящата хипотеза *** твърди, че АС. АНГ. К. е поел задължение да отговаря
към него като поръчител за изпълнението на задълженията на С. АС. М. по договор за
потребителски кредит от 27.02.2018 г., което се установява от представеното по делото
копие от договора. От него е видно също, че банката се е задължила да предостави на С. АС.
М. потребителски кредит в размер на 10 570 лева срещу задължение за последната да го
върне на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план в срок до 16.02.2029 г.
Според твърденията на заявителя кредитополучателят преустановил изпълнението на
задълженията си за заплащане на договорените вноски, считано от 16.11.2019 г., която дата
е посочена и в представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводни
книги на банката. На 14.09.2020 г. *** изпратило до кредитополучателя нотариална покана с
рег. № *, том 3, № 88 на нотариус М.Д., с която я е уведомило, че поради непогасяването на
задълженията по договора за потребителски кредит от 27.02.2018 г. в рамките на
уговорените срокове на основание чл. 15 от същия и чл. 60, ал. 2 ЗКИ обявява целия кредит
за незабавно изискуем и дължим, считано от датата на получаване на уведомлението. Със
заявлението по чл. 417 ГПК заявителят изрично е посочил, че поканата е връчена на С. АС.
М. при условията на фингирано връчване на посочения в договора за кредит адрес съгласно
чл. 21 от договора. Според чл. 21, изр. 2 от договора за потребителски кредит от 27.02.2018
г., в случай че някоя от страните промени последно заявения си адрес, посочен в договора
или друг документ, подписан и представен на банката, е длъжна да уведоми писмено
другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаване на такова уведомление всички
съобщения, достигнали до последния деклариран адрес ще се считат получени. Видно от
копието от поканата, представено по делото, същата е адресирана до С. АС. М. с посочен
адрес: гр. София, [адрес], който съвпада със записания в договора за кредит адрес на
кредитополучателя. Според разписката/ удостоверение за връчване на поканата на
30.09.2020 г. служителят към нотариус М.Д., отговарящ за връчването на нотариалните
покани, е удостоверил, че на позвъняване на домофона и на вратата на апартамента никой
не е отворил, а хора от входа посочили, че адресатът е в чужбина и в апартамента не живее
никой; на 17.10.2020 г. адресът бил посетен отново, като на позвъняване на вратата на
апартамента никой не отворил, а хора от входа казали, че адресатът не е в Република
България; на 12.11.2020 г. било осъществено трето посещение, при което никой от адреса не
е отворил, а съседи обяснили, че адресатът е в Ирландия, като след него връчителят залепил
уведомление на вратата на апартамента и пуснал такова в пощенската кутия. С оглед на тези
данни, както и на клаузата на чл. 21 от договора за кредит, на която се позовава заявителят,
настоящият състав намира, че уведомлението на С. АС. М. за обявяване на задълженията по
кредита за предсрочно изискуеми е настъпило най-късно на 12.11.2020 г., доколкото е
изпратено на посочения от нея в договора за кредит адрес, връчителят е положил достатъчно
усилия, за да я намери там и да връчи поканата, но фактически тя не е получена, поради
обстоятелството, че лицето е напуснало адреса и се намира в чужбина, без да са налице
данни по делото или да се твърди от ***, че е посочила новия си адрес, на който пребивава.
2
Тоест най-късно на 12.11.2020 г. е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за кредит. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
подадено от *** на 11.11.2021 г. Следователно същото е депозирано след изтичането на
преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ГПК.
За пълнота следва да се добави, че дори да не се възприеме изложеното по-горе
относно датата на получаване от кредитополучателя на уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита при условията на фингирано връчване, предвидено с чл. 21 от
договора, и ако се счете, че нотариалната покана е връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК от нотариус М.Д., то от направените отбелязвания относно начина и обстоятелствата
във връзка с действията по връчване се установява, че връчването е настъпило по-рано, а не
на посочената дата – 11.05.2021 г. В удостоверението за връчване е описано, че след като на
12.11.2020 г. е залепено уведомление на адреса, посочен в поканата, е направена справка за
адресна регистрация на С. АС. М., от която било установено, че този адрес съвпада с
регистрирания постоянен адрес, както и че същата има регистриран друг настоящ адрес, а
именно: [адрес]. Поради това нотариалната покана е изпратена и на този адрес, като
връчителят след като извършил посещения на 17.12.2020 г., на 10.01.2021 г. и на 22.01.2021
г. и не намерил адресата, залепил уведомление на вратата на апартамента и пуснал такова в
пощенската кутия. Според удостоверението след това била извършена справка за
месторабота на адресата, при която било констатирано, че няма данни за нейни действащи
актуални трудови договори. Била направена и справка в Търговския регистър, при която
било установено, че С. АС. М. е регистрирана като едноличен търговец с адрес: [адрес],
поради което нотариалната покана била изпратена до нея на този адрес. Видно от
отбелязването връчителят е извършил посещения на 08.03.2021 г., на 23.03.2021 г. и на
21.04.2021 г., като при второто посещение е бил уведомен от госпожа от адреса, че е
закупила апартамента от адресата през 2005 г. и няма връзка с нея. Тоест длъжностното
лице по призоваването към нотариус М.Д. е събрало информация, че С. АС. М. не пребивава
на този адрес, поради което не е следвало да извършва ново посещение на 21.04.2021 г.,
доколкото очевидно не е имало възможност да я открие. Поради това и доколкото нормата
на чл. 47, ал. 3, изр. 3 ГПК не предвижда при връчване по месторабота, сместослужене или
мястото за осъществяване на стопанска дейност залепване на уведомление, следва да се
счете, че поканата е връчена редовно на 23.03.2021 г. Дори обаче да се приеме, че
връчването чрез залепване на уведомление на посочения в Търговския регистър адрес е
редовно, то срокът за получаването на нотариалната покана по чл. 47, ал. 2 ГПК, който тече
от залепване на уведомлението (21.04.2021 г.), е изтекъл на 05.05.2021 г., като на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК поканата се счита връчена на 06.06.2021 г. (а не както е посочено в нея –
11.05.2021 г.), в който случай срокът по чл. 147, ал. 1 ГПК също не е спазен.
С оглед на изложеното съдът приема, че заявлението на *** за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу АС. АНГ. К. следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК на *** в частта по претенциите срещу АС. АНГ. К..
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчането му.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3