№ 1104
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110201750 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Ц.А.А., депозирана в качеството му на представляващ и
управляващ „ Стройпроект- Инвест” ЕООД-гр.Варна, депозирана чрез адв.С.,
против НП №03-012794/ 16.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от
КТ и чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/
лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване
и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че при издаването на НП и
връчването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а самото НП е незаконосъобразно и необосновано.Визират се като
нарушени нормите на чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, твърди се,
че със св.В. е имало устна уговорка за сключване на договор за извършване на
1
СМР с представляваното от него дружество и на процесната дата е бил на
обекта единствено за оглед, а не за престиране на работна сила, като се
изразява становище, че не е бил осъществен съставът на приетото за
установено нарушение и се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност
се иска да бъде редуциран размерът на наложеното административно
наказание с прилагане на нормата на чл.415 В от КТ.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призован, се
представлява от управителят на дружеството и адв.С., надлежно
упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като приема,
че не е доказано наличие на ТПО, а в условията на евентуалност моли да бъде
редуциран размерът на наложеното административно наказание.
Въззиваемата страна се представлява в с.з. от ю.к Николов, който
оспорва жалбата, но в последно с.з. при редовност на призоваването не се
явява и не изразява становище в хода на делото по същество.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2020г., служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.М.- Ж.,
извършили проверка на строителен обект, находящ се в гр.Варна, на ул.”Рали
Мавридов” №24, стопанисван от „Стройпроект- Инвест” ЕООД.При
проверката било установено, че пред строителният обект е спрял камион със
строителни материали, като четири лица разтоварвали тези материали и ги
внасяли в строителния обект.Проверяващите се легитимирали и предоставили
на лицата за попълване декларации, като такава била предоставена и на св.В.,
явяващ се едно от лицата, които разтоварвали строителните материали.В
предоставената за попълване декларация св.В. отразил личните си данни, че
работи за санкционираното дружество, от датата на проверката, като „общ
работник”, с работно време от 08:00 ч. до 17,00ч., с месечно трудово
възнаграждение 610лв., както и почивка от един час,, че няма сключен
граждански и трудов договор, както и че в деня на проверката разтоварва
материали.Установено било, че процесните четири лица не са сключили
трудов договор със санкционираното дружество.
По време на проверката било обявено от проверяващите съществуване
2
на ТПО за лицата, установени да извършват горепосочените дейности,
включително и за св.В..
Представляващият дружеството ,извършващо СМР се явил на место по
време на проверката и не отрекъл, че лицата работят за дружеството, което
представлява.
На место по време на проверката била оставена призовка за
предоставяне на нужните за проверката документи в Д”ИТ”-Варна,
включително и инструктажни книги.
По време на документалната проверка бил представен трудов договор,
касаещ св.В., но сключен на 03.04.2020г., т.е. в деня след
проверката.Представени били копие от уведомление за регистриран трудов
договор, длъжностна характеристика, касаещи св.В. от дата 03.04.2020г. и
други документи.
Предвид горното св.М.-Ж. приела, че санкционираното дружество, в
качеството на работодател е допуснал до работа св.В. да изпълнява трудови
функции като „общ работник“, без да е сключен писмен трудов договор
между страните по ТПО и че нарушението е извършено на датата на
проверката- 02.04.2020г., поради което на 30.04.2020г. съставила АУАН
срещу „ Стройпроект-Инвест” ЕООД-Варна , в който описала приетото за
установено нарушение, квалифицирано по чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от
КТ и чл.1 ал.2 от КТ. АУАН бил съставен в присъствието и надлежно
връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което и въз основа на материалите по
преписката на 16.06.2020г., Директорът на Д”ИТ” издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка, в което възпроизвел констатациите на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението.
В с.з. от показанията на св.В. безспорно се установи, че същият е имал
уговорка с представляващия дружеството да престира работна сила за
санкционираното дружество при условията, декларирани от него при
проверката, въпреки, че първоначално Ц.А. е искал доведените на обекта
работници да бъдат назначени на работа за друго дружество, представлявано
от св.В., но последният е отказал.
Съдът напълно кредитира показанията на св.М.-Ж., тъй като същите са
3
последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.В. единствено в частта, че след
проверката не е подписвал трудов договор със санкционираното дружество,
тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с
приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства-
трудов договор, длъжностна характеристика и справка за приети
уведомления.Съдът не кредитира показанията на свидетеля и в частта, в която
сочи, че не той е посочил възнаграждението в попълнената лично от него
декларация, тъй като видно от подписаният от него трудов договор именно
такова е договореното възнаграждение и е нелогично всички данни да са
попълнени от него и само възнаграждението, кореспондиращо с клаузите на
подписаният в последствие трудов договор, да са попълнени от някой друг-
неясно кой.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.В., тъй
като същите са искрени, последователни и непротиворечиви и
кореспондиращи с всички останали приобщени по делото доказателства.
Съдът кредитира писмените материали по делото – тези, съдържащи
се в АНП и допълнително приобщените в с.з.- трудов договор, длъжностна
характеристика, справка за регистрирани уведомления и др., тъй като същите
са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и
изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства,
а именно – АУАН и протокол за проверка, НП, декларация,
идентификационна карта, копие на трудов договор, длъжностна
характеристика и др., както и от показанията на св.М.-Ж. и св.В. в
кредитираните от съда части.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
4
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок, съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57
ЗАНН.Обстоятелствената част на НП отговаря на
разпоредителната.Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от
фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелства,
при които е извършено, доказателсктва, които го потвърждават и в този
смисъл по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на
нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока. Нарушението не
е било оспорено в нито един момент, поради което очевидно нарушителят е
бил наясно в какво е обвинен, което е видно и от адекватно организираната
защита.
Срещу АУАН не са били депозирани възражения, не са били налице
спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което съдът не
констатира и нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.
Обстоятелството, че е бил сключен трудов договор след проверката и
преди съставянето на АУАН също не води до извод за неосъществен състав
на административно нарушение и предвид разпоредбата на чл.415 В ал.2 от
КТ дори не обуславя приложение на привилегирован състав, поради което
съдът не споделя исканията в тази насока, а и дали и кога щеше да бъде
сключен трудов договор ако проверката не бе извършена на 02.04.2020г. само
може да се гадае.
АНО изрично е изложил мотиви защо счита, че разпоредбата на чл.28
от ЗАНН е неприложима, поради което съдът не констатира пропуск и в тази
насока, още повече, че нарушението не се отличава със степен на обществена
опасност различна от обичайната за съответния вид нарушение.
По приложението на материалния закон.
Предвид установената и описана по-горе фактическа обстановка съдът
приема за установено, че на 02.04.2020г., св.В. е престирал работна сила в
проверения обект като общ работник, при договорено работно място-
провереният строителен обект, договорено работно време- от 08.00ч. до
17.00ч., трудово възнаграждение-610лв., почивки- все елементи на ТПО, без
между него и работодателят-„ Стройпроект-Инвест” ЕООД-Варна да е имало
сключен трудов договор в писмена форма.
5
Предвид горното съдът намира, че правилно описаното от фактическа и
правна страна нарушение е било квалифицирано по чл.62 ал.1 във вр. с чл.61
ал.1 от КТ и чл.1 ал.2 от КТ, съгласно които при престиране на работна сила,
задължително преди допускане на работа следва да има сключен трудов
договор в писмена форма между работника и работодателя.
Неоснователни са възраженията, че между представляващият
санкционираното дружество и св.В. е имало уговорка последният да наеме
работници за своя сметка и че на процесната дата единствено е бил
извършван оглед на обекта, тъй като в тази им част възраженията коренно
противоречат на показанията на св.В. и на св.М.-Ж., че св.В. и още три лица
са разтоварвали строителни материали, не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на тези твърдения, безспорно работодателят е
получил лично постановлението за обявяване на ТПО, лично е получил и
съставения АУАН, без да депозира каквито и да било възражения и още в
деня след проверката е подписал трудов договор със св.В., който е бил
регистриран в НАП.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството –работодател -„ Стройпроект-Инвест” ЕООД-
Варна на основание чл.414 ал.3 от КТ, тъй като именно тази правна норма
визира налагане на административно наказание на работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или ал.2 от КТ, като
наложеното административно наказание е в рамките, предвидени от
санкционната норма.
Въпреки горното съдът намира, че размерът на наложеното
административно наказание е завишен.Макар съдът да счита, че нормите на
чл.415 В от КТ и чл.28 от ЗАНН са неприложими в настоящия случай, следва
да се отбележи, че в НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността
обстоятелства и няма изрични мотиви по отношение размера на наложеното
административно наказание, като предвид събраните по делото доказателства,
съгласно които работникът е престирал работна сила за дружеството, без да е
подписал трудов договор в писмена форма, само един ден- деня на
проверката/ доказателства за по-продължително престиране на работна сила
не са ангажирани/, не са ангажирани доказателства на дружеството да са
налагани наказания с влязло в сила НП за идентични нарушения, липсват
6
доказателства да са настъпили каквито и да било вредни последици за
работника, поради което съдът намира, че е неоправдано да се налага
наказание в размер, по-висок от минимално предвиденото за съответното
нарушение, като счита, че в конкретният случай, за конкретното нарушение
наказание „Имуществена санкция „ в размер на 1500/ хиляда и петстотин/лв.,
който изобщо не е незначителен, би постигнало целите на чл.12 от ЗАНН и
би имало нужното поправително ,възпитателно и възпиращо въздействие,
като наказание в по-висок размер по-скоро би имало негативно въздействие
спрямо работодателя, предвид икономическата обстановка в страната ни.
Макар в последно с.з. да не се явява представител на АНО, искането за
присъждане на разноски в съпроводителното писмо е основателно, предвид
изхода на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
7
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 24/ двадесет и четири/лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-012794/ 16.06.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с
чл.61 ал.1 от КТ и чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „
Стройпроект- Инвест” ЕООД-гр.Варна, представлявано от Ц.А.А., е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” на 1500/ хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „ Стройпроект- Инвест” ЕООД-гр.Варна, Булстат *********
, представлявано от Ц.А.А. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна сумата от 24/ двадесет и четири/лева, явяваща се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност
8
на АНО.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9