ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. гр. София , 31.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл. 248 от НПК.
С определение от 19.04.2021г., произнесено в разпоредително заседание
по НОХД №605/2021г., Специализираният наказателен съд, 21-ви състав, е
приел, че на досъдебното производство (№135/2020г. по описа на СлО при СП
– гр. София) и в изготвения от прокурора обвинителен акт, не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуални правила, поради което не
e прекратил съдебното производство по делото по реда и на основание чл. 248
ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК и не е върнал същото на Специализираната
прокуратура за отстраняване на такива, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемите/подсъдимите.
Определението е атакувано в законоустановения 7-дневен срок с частна
жалба от адв. П. Я. – упълномощен защитник на една от подсъдимите по
делото – М. В. И.. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на съда в
определението от 19.04.2021г. относно липсата на допуснати в обвинителния
акт съществени процесуални нарушения. Сочи се, че, според жалбоподателя,
такива са били допуснати и те се изразяват в повдигане на обвинение на
подзащитната му, от една страна – за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. с чл.
2020 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, с посочени в
1
ОА „улесняващи“ престъпления по чл. 282, чл. 316 и чл. 311 ал.1 от НК, а от
друга страна – с обвинителния акт на прокурора тези „улесняващи“
престъпления са възведени и като отделни обвинения по посочените текстове
от НК. Възразява се и срещу това, че, съобразно установената съдебна
практика на ВС на РБ (посочени са в частната жалба ППВС №2/1980г., ППВС
№3/1970г., ТР №50/1980г., ТР №27/1977г. и ТР №40/1988г.), е недопустимо
престъплението по чл. 282 от НК да се явява „улесняващо“ това по чл. 203 от
НК, както и, според защитника, е недопустимо да има и отделно обвинение за
престъпление по чл. 282 от НК в разглеждания по делото казус. В жалбата се
сочи също така, че неправилно спрямо подс. М.И. е било повдигнато в акта на
прокурора обвинение за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311 ал.1 от НК,
доколкото, според защитника, обвинение за престъпление по чл. 311 ал.1 от
НК е било повдигнато на подсъдимия Д. Т. М., а той (отново според
защитника-жалбоподател), бил съставил инкриминираните официални
документи именно за да бъдат използувани от подсъдимата М. В. И., което тя
и направила. Възразява се срещу така повдигнатото обвинение спрямо И. за
престъпление по чл. 316 от НК. В частната жалба се сочи също, че
„конструкцията в диспозитива на обвинителния акт е крайно объркана“ и не
дава възможност на подсъдимите да разберат в какво са обвинени.
Конкретика в частната жалба в този аспект липсва, с изключение на
посоченото в нея, че, според жалбоподателя, са налице неточности в размера
на твърдените за присвоени парични средства, не ставало ясно къде, как и
пред кого са били използувани официалните документи с невярно
съдържание, какви действия са били извършени от всеки от
обвиняемите/подсъдимите, в зависимост от посочената тяхна съучастническа
дейност (извършител, съизвършител, помагач). Иска се отмяна на
протоколното определение на СНС от 19.04.2021г. в обжалвана му част, респ.
– прекратяване на съдебното производство и връщането му на СП за
отстраняване на допуснати в обвинителния акт съществени процесуални
нарушения.
По реда и на основание чл. 342 ал.2 от НПК, препис от частната жалба
на адв. Я. е бил изпратен на заинтересованата страна – Специализираната
прокуратура – гр. София, от която не е постъпило писмено възражение.
Извън законоустановения 7-дневен срок, по делото е постъпило
2
писмено становище, изхождащо от адв. Н. В. – защитник на подс. М. И. М.,
както и лично от същия подсъдим, в което се изразява подкрепа към
отразеното в частната жалба на адв. П. Я. (защитник на подс. М. И.).
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по
делото, с обжалваното определение и като взе предвид доводите, наведени в
частната жалба, намира последната за НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено следното:
Досъдебно производство №135/2020г. по описа на СлО при СП е
внесено на 17.03.20201г. в Специализирания наказателен съд, с обвинителен
акт на Специализираната прокуратура, с който са възведени обвинения
спрямо 4 (четири) обвиняеми лица, както следва:
- на обв. М. В. И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203
ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК;
- на обв. А. С. Л. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203
ал.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК;
- на обв. Д.Т. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203
ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК;
- на обв. М. И. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203
ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
С протоколното определение от проведено разпоредително заседание на
19.04.2021г., първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното
производство и в акта на прокурора не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, накърняващи правата на защита на обвиняемите,
включително и такива, наведени от защитниците на обв. М.И. – адв. Х. Б. (в
с.з. от 19.04.2021г.) и адв. П. Я. (възпроизведени в частната жалба до АСНС).
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния, отразени в
протоколното определение от 22.10.2020г., за правилни и законосъобразни.
На първо място, въззивният съд държи да отбележи и да подчертае, че
не отговаря на истината отразеното в частната жалба на адв. Я., че на
3
подзащитната му – подс. М. И., с обвинителния акт са били повдигнати
обвинения за престъпления по чл. 282, чл. 316 и чл. 311 от НК – веднъж, като
„улесняващи“ престъпления към престъплението по чл. 203 от НК, и втори
път – като отделни престъпления. Както е видно от възведеното обвинение в
акта на прокурора, спрямо тази подсъдима (а и спрямо останалите трима
подсъдими), са повдигнати обвинения единствено за престъпление по чл. 203
вр. с чл. 26 ал.1 от НК (за всеки от тях – при различни форми на
съучастническа дейност). По сходен начин стои въпросът във връзка с
направеното възражение в частната жалба относно повдигнато обвинение
спрямо подс. М. И. за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311 ал.1 от НК, което,
според защитника-жалбоподател, не трябвало да бъде повдигано от страна на
прокуратурата. И тук въззивният съд подчертава, че отделно обвинение за
такова престъпление спрямо тази подсъдима (както и срещу останалите
подсъдими лица), не е възведено с ОА. Това престъпление е посочено в акта
на прокурора само и единствено като „улесняващо“ престъплението по чл.
203 от НК. По възражението на адв. Я., че, съобразно трайно установената и
посочена от него в частната жалба, съдебна практика на ВС на РБ (респ. – на
ВКС на РБ), деянието по чл. 282 от НК не може да се включва в комбинация
(или като „улесняващо“ престъпление) към престъплението по чл. 203 от НК,
това е въпрос по съществото на конкретното наказателно производство, на
който следва да бъде даден отговор с крайния съдебен акт на решаващия съд,
но не представлява основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора. Правилен е изводът на първоинстанционния
съд в обжалваното определение в този аспект.
Относно твърденията в частната жалба за „объркана конструкция в
диспозитива на обвинителния акт“, недаваща възможност на подсъдимите да
разберат в какво са обвинени; за наличие на неточности в размера на
твърдените за присвоени парични средства; за това, че не ставало ясно къде,
как и пред кого са били използувани официалните документи с невярно
съдържание; какви действия са били извършени от всеки от
обвиняемите/подсъдимите, в зависимост от посочената тяхна съучастническа
дейност (извършител, съизвършител, помагач), въззивният съд, както това е
преценил и първоинстанционният, не съзира неточности и/или неясноти по
тези въпроси в акта на прокурора, още по-малко такива, които да ограничават
4
правата на защита на подсъдимите и на техните защитници, на пострадалите и
на техните представители и повереници.
Предвид на всички изложени дотук съображения, настоящият въззивен
състав намира, че определението на СНС, 21-ви състав, произнесено в
разпоредително с.з. от 19.04.2021г., като законосъобразно и обосновано,
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Водим от горното и на основание чл. 345 вр. с чл.249 вр. с чл. 248 от
НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.04.2021г. на
Специализирания наказателен съд, 21-ви състав, произнесено в
разпоредително заседание от същата дата по НОХД №605/2021г., в
обжалваната му част, в която е прието, че не са налице основания по чл. 249
ал.4 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл. 248 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5