РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Омуртаг, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233510200124 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от Н. С. П., ЕГН **********, с посочен в
жалбата адрес: ***, против Наказателно постановление № 22-1292-
002463/13.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище,
сектор Пътна полиция Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за това, че на
11.11.2021 г. в 15:33 ч. в с. Моравица на ул. „Гьоша Миленов“ като водач на
лек автомобил Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4МАТИК, рег. № ***, при
обстоятелства: обл. Търгивище, общ. Антоново, с. Моравица, ул. „Гьоша
Миленов“ до № 1 с посока към гр. Варна, управлява собствения си л.а.
МЕРЦЕДЕС ГЛЦ 250 с рег. № ***с превишена скорост. При максимално
допустима скорост за населено място /обозначено с пътен знак Д-11/ от 50
км/ч. П. се движи с 87 км/ч. Скоростта е засечена, фиксирана с ATSS CAM S1
с фабр. № 11743с4 и изготвен снимков материал № 11743с4/0323530. Отчетен
толеранс на измерената скорост от -3 км/ч. и същата е установена на 84 км/ч.
- наказуема скорост. Нарушението е извършено в условията на системност – в
едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш серия К № 3666946, влязъл в
сила на 22.10.2021 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 6 от
1
ЗДвП и ел. фиш серия К № 4159064, влязъл в сила на 22.10.2021 г., с който е
наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. АУАН е съставен в
условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл.
188 от ЗДВП от собственика на МПС. Посочено е в НП, че е водач, системно
превишаващ разрешената максимална скорост за населено място от 31 до 40
км/ч., с което виновно е нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно,
жалбоподателят Н. С. П. моли същото да бъде отменено. Счита издаденото
НП за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процеусални нарушения. Оспорва фактическата обстановка,
отразена в НП, като моли съдът да отмени изцяло процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. Постъпила е пледоария от адв. Ж. Г., пълномощник
на жалбоподателя, с която оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че по делото липсват описаните в НП ел.фишове, на които се базира
налагането на санкция за системност, както и снимка на самото техническо
средство. Моли НП да бъде отменено изцяло, като в условията на
евентуалност моли същото да бъде изменено чрез намаляне на наказанието
„глоба“ и отмяна на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.
Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган
Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р Пътна полиция – Търговище,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.
Представя становище по административнонаказателната преписка, с което
счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, за което излага подробни съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО -
Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.09.2022 г. е съставен Акт серия АД № 059289 за установяване на
административно нарушение от Д. А. Й. на длъжност младши автоконтрольор
при с-р Пътна полиция ОДМВР – Търговище, в присъствието на свидетелите
по акта Д. С. Атансова и И. Светозалова В., против Н. С. П., ЕГН **********,
с фактическа обстановка – идентична с описаната в НП. Посочено е в АУАН,
че същият е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН и след
попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на МПС. Посочено е в
АУАН, че с извършеното лицето виновно е нарушило чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
доказателства са иззети СУМПС № ********* и КТ № 5263003.
Записано е в акта, че лицето, срещу което е съставен, няма възражения
и не желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане
на съобщение до персонализиран профил, регистриран в информационната
2
система за сигурно електронно връчване. Нарушителят е подписал акта и е
изписал датата на подписването му – 20.09.2022 г.
Въз основа на АУАН серия АД № 059289/07.09.2022 г. Началник група
в ОДМВР - Търговище, сектор ПП - Търговище издал Наказателно
постановление № 22-1292-002463/13.10.2022 г., с което за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил
на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С електронен фиш серия К № 3666946 на ОДМВР – Велико Търново,
влязъл в сила на 22.10.2021 г., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 700 лв.
за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП.
С електронен фиш серия К № 4159064 на ОДМВР – Варна, влязъл в
сила на 22.10.2021 г., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лв. за
извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Справката за нарушител/водач установява издадените на жалбоподателя
актове (4 бр. актове, 4 бр. наказателни постановления и 21 бр. ел. фиша) за
нарушения по ЗДвП.
Видно от справката за собственост на л. 14 от делото, лек автомобил
Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4МАТИК, рег. № ***е собственост на Н. С. П..
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
допуснати и разпитани като свидетели Д. А. Й. (актосъставител) и Д. С. А.и
И. С.В. (свидетели по акта). Показанията на свидетеля Д. А. Й. се
припокриват с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Според
показанията на св. А. актът е съставен в отсъствие на нарушителя след
попълнена декларация от него за превишена скорост в условията на
системност, установена от справка за нарушител. Свидетелят В. заявява, че е
свидетел при съставяне на акта, но вече не си спомня почти нищо, като по
спомени се касае за нарушение на скорост в условията на системност, а актът
е съставен в отсъствие на водача.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
последователни, обективни, еднопосочни и непротиворечиви.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
3
същата за неоснователна поради следните съображения:
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване
на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал.
5 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът намира, че нарушението
е ясно описано и правилно квалифицирано в НП и правото на защита на
наказаното лице не е нарушено.
Разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
регламентира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50
km/h в населено място. Съгласно цитираните в АУАН и в НП разпоредби на
чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП, въз основа на които на жалбоподателя е
наложено административно наказание, когато при условията на системност
водач превиши разрешената максимална скорост с от 31 до 40 km/h,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от
шест месеца. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място с от 31 до 40 km/h чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда за водача глоба в
абсолютно определен размер от 400 лв. Разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП от
своя страна предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 4 е системно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца.
Съгласно § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Системно“
е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Цитираната разпоредба е ясна и не дава повод за противоречиво
тълкуване на това кога едно нарушение е извършено в условията на
4
системност, а именно – датата на извършване на следващото нарушение, а не
датата на издаване на НП или ЕФ, с което нарушителят се санкционира за
това Д.ие.
В настоящия случай от приложените два броя справки от АИС „АНД“
се установява, че електронен фиш серия К № 3666946 на ОДМВР – Велико
Търново, с който на жалбоподателя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, е влязъл в сила на 22.10.2021 г. и електронен фиш серия К №
4159064 на ОДМВР – Варна, с който на жалбоподателя отново е наложено
наказание за същото по вид нарушение, е влязъл в сила на 22.10.2021 г.
Нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя с посочените
електронни фишове, са същите по вид като процесното, доколкото и в трите
случая се касае за превишение на максимално допустимата скорост на
движение в населено място. Нарушението, за което е издадено процесното
НП, е извършено на 11.11.2021 г., т.е. в рамките на едногодишния срок от
влизането в сила на първия електронния фиш, който едногодишен срок
изтича на 22.10.2022 г. Следователно правилно и законосъобразно
извършеното от жалбоподателя нарушение на 11.11.2021 г. е квалифицирано
като системно.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на процесното НП, изложени в представената по делото
пледоария, че по делото липсват описаните в НП електронни фишове, на
които се базира налагането на санкцията за системност. Подобно твърдение
не отговаря на действителността, т.к. цитираните електронни фишове се
намират в кориците на делото, съответно на л. 15 и л. 17 от същото, като към
всеки от фишовете е приложена и справка от АИС „АНД“. По същите
съображения не може да бъде прието изложеното от пълномощника на
жалбоподателя, че по делото липсва снимка на самото техническо средство,
т.к. същата се намира на л. 46 от делото.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на
основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи
(„Наредбата“), уреждаща условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение
по пътищата, „за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.“ В настоящия случай такъв задължителен
протокол е приложен към преписката и е приет по делото като писмено
доказателство (л. 45 от делото). Последният е съставен от обслужващия
полицейски служител и удостоверява използваната автоматизирана
техническа система, мястото на осъществявания контрол, установения в
конкретния пътен участък скоростен режим, режима и посоката на измерване,
началото и края на работната смяна и др. изисквания по Наредбата.
Изпълнено е и условието на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като протоколът е
съпроводен със снимка на разположението на уреда (л. 46 от делото). От
5
съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и снимковия материал
(снимка на л. 13 от делото) се доказва безспорно, че на 11.11.2021 г. в 15:33 ч.
с АТСС „ARН CAM S1“ е била измерена скорост на движение на автомобила
с рег. № *** при движението му по ул. "Г.Миленов" в с. Моравица от 87 км/ч.
От посочения доказателствен материал се установява, че максимално
допустимата скорост в контролирания пътен участък е била 50 км/ч. по
силата на общото ограничение на скоростта в населеното място.
От приложението към представеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., е видно, че техническото
средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие
и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях
е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на
изображението показват, че в момента на заснемане на изображението
лазерният лъч е измервал скоростта на превозното средство, определено от
пресичането на тези маркери. В случая на снимката на л. 13 от делото е
заснето само едно превозно средство – автомобилът с рег. № *** и е
безспорно, че измерената скорост е принадлежала именно на процесния
автомобил.
По делото са представени доказателства за техническа годност и
изправност на АТСС към момента на констатиране на нарушението, в т.ч.
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017
г., писмо от БИМ АУ-000029 № 64140/11.12.2017 г. относно първоначална
проверка и Протокол от проверка № 20-С-ИСИС/27.05.2021 г. В протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредбата е посочено, че на 11.11.2021 г. с техническото
средство „ARН CAM S1“ е работил Д. Й., който съгласно приложения
сертификат № AR1H12012018053 е преминал обучение за работа с процесния
СПУКС.
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол –
правилно от измерената скорост от 87 км/ч. е приспадната допустимата
грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в НП е приета
скорост на движение на автомобила от 84 км/ч.
Съдът намира, че АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по
тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия
на Върховния съд, начало на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2, пр. 1 от
ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално
дефинирано в специалния закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за
това материали и/или информация са налични в съответната администрация,
6
защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и
мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от
обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2 пр. 1 ЗАНН започва да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка от АНО на база получени достатъчно
данни за нарушението и авторството му.
Следва да се подчертае, че авторът на нарушението трябва да е
безсъмнено установен, а не да е предполагаем. Видно от доказателствата по
делото, административнонаказващият орган не е бездействал, а е правил
опити нарушителят да бъде установен. Видно от справката за пътуване на
лице – български гражданин, жалбоподателят многократно след датата на
нарушението е напускала пределите на страната, като последното й влизане
обратно в България е на 25.07.2022 г. По-малко от месец след това, на
16.08.2022 г., органът е успял да открие жалбоподателя и да й връчи поканата
по чл. 40 ЗАНН, съответно Н. С. П. се е възползвала от правото да попълни
декларацията по чл. 188 ЗДвП, като е посочила, че именно тя е управлявала
автомобила на датата на нарушението – 11.11.2021 г. в 15:33 ч. Декларацията
е подписана от нея на 16.08.2022 г. Подписаните покана и декларация са
изпратени на органа с писмо рег.№ 363р-19673/17.08.2022 г. Ето защо съдът
приема, че началният момент, от който следва да се отчита тримесечният срок
по чл. 34 ЗАНН, е именно тази дата, т.к. едва от този момент АНО разполага с
безспорни данни, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му, а не с предполагаеми такива. В случая АУАН
е съставен на 07.09.2022 г., т.е. по-малко от месец след установяване по
безспорен начин на нарушителя и в рамките на законоустановения
тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Фактът, че декларацията е попълнена от нарушителя едва на 16.08.2022
г. поради многократните му пътувания извън страната в периода след
извършване на нарушението дотогава, не следва да води до извличане на
благоприятни последици за нарушителя, т.к. съгласно един от
основополагащите правни принципи, никой не може да черпи права от своето
противоправно поведение.
Предвид изложеното, обосновано жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП. Законосъобразно са определени и
наложените административни наказания – глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца. Не е налице
възможност за намаляването им, като съгласно чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН. В настоящия
случай извършеното нарушение е формално и не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, но предвид високата степен на обществена опасност на
този вид нарушения особено когато се касае за прекомерно превишаване на
максимално допустимата скорост на движение, е недопустимо, неприемливо
и несправедливо приложение да намира разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради
7
което приложението й е изрично изключено на законово ниво.
Не на последно място, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Съдът намира, че в хода на производството не са
събрани каквито и да е доказателства, които да опровергават презюмираната
от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на редовно съставения АУАН,
който отговаря на изискванията на ЗАНН за съставянето му. Ето защо съдът
намира, че от обективна и субективна страна се доказа несъмнено
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на нарушението, а
наложените наказания са правилно индивидуализирани по вид и размер.
При така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата, е
правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което същото следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на
представителя на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно чл. 63д, ал. 4
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като съгласно ал. 5 на цитираната разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПрП). Съобразно чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (НЗПП), възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Посочената правна регламентация обуславя извод, че претендираното от
органа юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено по размер
от съда и съобразно визираните в чл. 27е от НЗПП граници. В конкретния
случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената дейност, съдът приема, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на органа в размер на 80 лв., което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР –
Търговище.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1292-
002463/13.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р
Пътна полиция – Търговище, с което на Н. С. П., ЕГН **********, с адрес:
8
***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
ОДМВР – Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
(осемдесет лева), на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37
ЗПрП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева
9