Решение по дело №1633/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260064

 

                                            09.09.2020г., гр.Пловдив

 

                                     В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               Председател:  Виолета Шипоклиева

                                                       Членове:  Фаня Рабчева

                                                                            Костадин Иванов

 

С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1633/2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                  Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

                         Постъпила е въззивна жалба от Р.Л.А. ***, чрез адв. Н.Б. *** против Решение № 119/ 15.06.2020г. постановено по гр.д.№ 95/ 2020г. по описа на Карловски районен съд – ІІ гр.с., с което жалбоподателката е осъдена на основание чл.144 от СК  да заплаща на дъщеря си К.К. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, като пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – м. януари 2020 г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст. По изложени доводи в жалбата се иска изменение на обжалваното решение и намаляване на присъдения от районния съд размер на издръжката.

            Писмен отговор от въззиваемата страна не е постъпил, въззиваемата К. К. Х.се явява лично в с.з., иска да се отхвърли жалбата и се потвърди обжалваното решение.

            Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

            Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

            Съдът е сезиран с иск по чл.144 СК от К. К. Х. *** против        Р. Л. А. *** присъждане на издръжка в размер на 150 лева, считано от 28.01.2020г.  до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но по-късно от навършване на двадесет пет годишна възраст.

             С  отговора по исковата молба ответницата е оспорен така предявения иск по доводите  за заявено особено затруднение за изплащането й, поради това,  че има още две ненавършили пълнолетие деца, за които има безусловно задължение за издръжка, а  с настоящата въззивна жалба се въвежда още довода, че жалбоподателката не получава високо трудово възнаграждение , а именно в размер на 632,88 лева, без други доходи и налично имущество. Представена е служебна бележка изх.№ 282/ 22.06.2020г. на СКФ Берингс България ЕАД, видно от която в периода 01.06.2020г – 31.08.2020г. за производствената единица в с.К. било  въведено непълно работно време, с въведено трудово възнаграждение пропорционално на отработените часове.

            За уважаване на така предявения иск районният съд е отчел безспорните по делото обстоятелства относно факта на пълнолетие на ищцата, че същата е учаща  в редовна форма на обучение в **********.

Отчетено е също така допълнително въведеното от законодателя условие, свързано с отрицателната предпоставка за определяне задължение за родителя на навършилото пълнолетие дете от фактическия състав на разпоредбата на чл.144 СК – липсата на особено затруднение за заплащане на издръжка , вкл. при определяне на неговия размер, което характеризира този вид издръжка като условна, за разлика от издръжката за ненавършилийе пълнолетие деца, която е с безусловен характер.        Безспорни се явяват обстоятелствата по делото, че ищцата не разполага с доходи и имущество, от които да се издържа, както и обстоятелството, че същата получава финансова помощ единствено от баща си. Разпитан като свидетел бащата на ищцата установява обстоятелствата, че от брака си с ответницата има две дъщери, малката скоро щяла да навърши пълнолетие, а той се грижи за ищцата , която се обучава  в редовна форма на обучение в ********, за което се налагат разходи за поемане на семестриална такса от 300 лева, съответно 600 лева на година. По отношение доходите на бащата на ищцата е приета възможността да реализира доходи от около 1000 лева. Съпругът на ответницата имал две деца, които живеят в една къща с тях и които са пълнолетни, а от последвалия си брак ответницата има малолетно дете – М. М. А.,  за което се грижи със съпруга си.   При тези обстоятелства се приема при представени данни по делото за получавани доходи от трудово правоотношение на ответницата на длъжността “и.” от **** лева, че същата може да поеме задължение за заплащане на издръжка в размер от 150 лева за ищцата, доколкото същата при отглеждане на малолетното дете от последвалия брак може да разчита и на доходите на съпруга си, като същите съвместно следва да поемат издръжката за малолетното си дете от брака. По отношение доходите на съпруга на ответницата е приета възможността да реализира доходи също от около 1000 лева. Въз основа на така приетите обстоятелства е определен така претендираният от ищцата размер на издръжка от 150 лева да не съставлява особено затруднение за поемането му от ответницата, считано от м.януари 2020г. до навършване на редовна форма на обучение във висшето учебно заведение.

                        С жалбата се сочат оплаквания, свързани с наличието на особено затруднение у ответницата за заплащане на така претендирания размер издръжка, основавайки се на представеното удостоверение за получавани доходи от трудово правоотношение в брутен размер от 632,88 лева, като се изтъква довода, че ответницата полага грижи и за другите си две ненавършили пълнолетие деца. Следва да се предвид и в този случай обстоятелството, че издръжката по чл.144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности. 

                        Въззивният съд като цяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, отчитайки също неоспореното обстоятелство, че едно от ненавършилите пълнолетие дете към подаване на исковата молба – Д. Х., р.******* към настоящия момент е навършило пълнолетие, видно от доказателствата по делото Удостоверение за раждане № 483003 на Община Карлово/, поради което безусловното законово задължение за поемане на издръжка за  това дете към настящия момент се явява отпаднало, което се отчита при условията на чл.235, ал.3 ГПК. Действително  представените данни за размера на получаваното от ответницата трудово възнаграждение сочат същото да не е с висок удостоверен размер, имайки предвид длъжността, която заема ответницата, но се споделя и принципният аргумент, че в безусловното задължение за поемане издръката на малолетното дете от последвалия брак на ответницата следва да участват и двамата  родители. При това се отчита, че за ответницата ще съставлява известно затруднение да участва в издръжката на пълнолетната си дъщеря като учаща се в редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не се намира това затруднение с оглед претендирания размер от 150 лева да е особено, по смисъла на разума на Закона.

                        По така изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.144 СК е основателен , като такъв следва да се уважи, а обжалваното решение в тази насока подлежи на потвърждаване.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд

                                                      Р       Е      Ш      И    :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №119/ 15.06.2020г постановено по гр.д.№ 95/ 2020г. по описа на Карловски районен съд –II гр.с.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

Председател:                                               Членове: