№ 254
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 216 от 4.08.2021 г. по т. д. № 523/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VI - 10 състав по иска с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за
установено, че „Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София дължи на Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София сумите : 65 077
лева, представляваща договорна неустойка по чл. 18.1 от договор за обществена поръчка №
УРИ-5785-ОПД-47/ 2.08.2018 г., ведно със законната лихва от 21.02.2019 г. до датата на
окончателното й изплащане ; 1292.70 лева - държавна такса и 133.50 лева - юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 10467/ 2019 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 74
състав, като за разликата до пълния претендиран размер от 72 642 лева искът е отхвърлен
като погасен поради извършено в хода на процеса прихващане със вземане на
„Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София в размер на 7 565 лева,
представляващо подлежаща на връщане гаранция по чл. 22, ал.2 от договора.
Срещу решението в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е подадена въззивна
жалба от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София
1
с твърдения, че е неправилно.
Неправилна била констатацията, че 50 % от сумата по гаранцията подлежи на връщане
поради прекратяването, макар и за напред, на договорната връзка между страните, тъй като
гаранцията е била предназначена да обезпечи задължение за гаранционно поддържане, което
след прекратяването на договора нямало как да бъде осъществено, тъй като отпаднало
задължението за доставка.
Невярно било заключението, че по договора имало няколко гаранции за изпълнение, тъй
като гаранцията била само една - за изпълнението на договора.
Молбата към съда е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Ответникът по въззивната жалба „Отбранителни системи и технологии“ ЕООД - гр. София
в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Съдът правилно разделил гаранционната клауза на две основания, тъй като макар
гаранцията да е била уговорена като обща сума, служела за обезпечение на различни
рискове - за изпълнението на задължението за доставка на процесиите каски и за
гаранционното обслужване на същите.
Молбата към съда е жалбата да бъде оставена без уважение.
Срещу решението в частта, с която исковата претенция е уважена, е подадена въззивна
жалба от „Отбранителни системи и технологии“ ЕООД- гр. София с твърдения, че е
неправилно - при постановяването му били допуснати редица съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които от своя страна довели до непълни, необосновани и
неправилни изводи относно основателността на исковата претенция.
Докладът бил неясен и неточен - липсвала надлежно разпределена доказателствена тежест с
ясни указания към страните. Основанието за прекратяване на договора от ответника била
липсата на финансиране от страна на ищеца - отрицателен факт, който след оспорването му
следвало да бъде доказан от ищеца. Съдът подменил волята на страните, приемайки че
основанието, на което се търси неустойка, е прекратяването на договора, въпреки ясно
изразената воля на МВР за развалянето му.
- 3 -
Съдът се произнесъл по непредявен иск за заплащане на лихва върху главното вземане,
доколкото в заявлението по чл. 417 от ГПК нямало такава претенция.
2
Неправилна била констатацията, че ответникът не доказал да е уведомил възложителя за
датата на доставка и съответно получаването на отказ от негова страна. Именно поради
липсата на осигурено финансиране и на официално уведомяване ответникът не предприел
действия по доставка на каските - предмет на договора.
Необосновано съдът приел, че договора е бил прекратен от МВР, а не развален, което би
имало обратно действие. Дружеството не било надлежно уведомено за
прекратяването/развалянето на договора - писмото не било валидно връчено на 8.12.2021 г.,
тъй като в обратната разписка имало изрично отбелязване, че връчването не е могло да се
осъществи поради сменен адрес. Липсвали конкретни данни относно начина на
удостоверяване на връчването от пощенския служител, затова и извода, че ищецът е
изпълнил своето задължение и договора следва да се счита прекратен, бил неправилен.
Съдът неправилно приел, че уговорената неустойка в размер на 20% от стойността на
договора не противоречи на морала и добрите нрави. Той не само не намалил размера й, но
приел, че и половината от гаранцията, обезпечаваща доброто изпълнение на договора също
следва да бъде удържана от възложителя. По този начин размера на обезпечението по
договора възлизало на 22.5%, което водело до свръхобезпечение, водещо до неоснователно
обогатяване.
Съдът неправилно уважил само частично възражението за прихващане с размера на
усвоената гаранция за добро изпълнение на договора, като приел в мотивите, че
предвидената гаранция в размер на 5%
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение,
с което да отхвърли в цялост предявените искове неоснователни и недоказани. В условията
на евентуалност се иска след отмяната на решението в обжалваната част и установяване на
ново решение, с което да клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора да бъде прогласена за
нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Отново в
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че неустоечната клауза не е изцяло нищожна,
да отхвърли иска на ищеца за горницата над определения от съда справедлив размер на
неустойката, като намали претендирания размер до 5 % или до справедливия размер, поради
прекомерност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД в противоречие с морала и добрите нрави.
При това намаляване на претендирания размер на неустойката, така определения
справедлив
размер на неустойка да бъде прихванат с размера на усвоената гаранция - 15 130 лева. В
условията на евентуалност, ако се установи, че договора е бил неизпълнен по вина на
ответника, решението да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени и бъде
постановено ново решение, с което да бъде прихваната дължимата неустойка с оставащите
50 % от гаранцията, като общо бъдат прихванати 15 130. лева и за разликата над 57 512
лева иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Иска за заплащане на лихви върху
неустойката да бъде отхвърлен като недопустим.
3
Ответникът по въззивната жалба Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ - МВР - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Проектодоклада в определението от 6.01.2021 г. бил съставен в съответствие с изискванията
на чл. 146, ал. 1 от ГПК и съдържал необходимата информация, като било посочено
подробно и изчерпателно какво следва да докаже ищеца и каква е доказателствената тежест
на ответника.
Ответникът не доказал твърдението си, че дружеството е било в обективна невъзможност да
изпълни договора поради липса на финансиране. Не доказал и че е уведомявал възложителя
за дата на доставката и за получен отказ за приемане на стоката поради липса на средства за
заплащане на цената
Невярно било твърдението, че не било обсъдено предназначението на гаранцията и
наведения довод за съвпадение на предназначението й с това на предвидената в договора
неустойка.
Твърдението за недопустимост на претенцията за лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до
изплащане на вземането било неоснователно- в заявлението, в графата за лихва бил записан
текста „до изплащане на вземането“, следователно такава претенция била заявена надлежно.
Несериозно било твърдението, че ищецът не бил предприел действия по изпълнение на
договора, тъй като чакал официално уведомяване за осигурено финансиране. Не ставало
ясно защо ответникът не доказал готовността си да изпълни договора.
Съдът изложил подробни и обосновани аргументи относно надлежното уведомяване на
ответника за прекратяването на договора. При съобразяване със задължителната съдебна
практика правилно посочил мотивите, за да приеме че клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора
не противоречи на добрите нрави.
Молбата към съда е да остави жалбата без уважение.
- 5 -
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в законоустановения срок от
страни по делото, които имат интерес и право на обжалване на самостоятелни части от
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.
4
В исковата молба ищецът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ -
МВР - гр. София твърдял, че след проведена обществена поръчка по чл. 20, ал. 6, във вр. с
чл. 148, ал. 1, т. 1 от ЗОбП, на 2.08.2018 г сключил с ответника „Отбранителни системи и
технологии“ ООД - гр. София договор за доставка на противокуршумна каска с балистичен
визьор, марка „MSA Gallet“, модел „ТС Special Forces V2“, в комплект с балистичен
протектор за защита на врата - 100 броя и балистична каска, марка „OPS CORE“, модел
„FAST LE HIGH CUT HELMET“ - 44 броя.
На 2.11.2018 г. изпълнителят изпратил уведомление за прекратяване на договора на
основание чл. 25, ал. 3 - поради неосигурено финансиране. В писмо от 3.12.2018 г.
ответника бил уведомен, че договорът е прекратен на основание чл. 24, т. 3 и е начислена
неустойка по чл. 18, ал.1 от договора в размер на 72 624 лева, която трябва да бъде платена в
10 -дневен срок от съобщението. Плащане не било извършено и ищецът усвоил сумата
15 130 лева, внесена като гаранция за изпълнение на задължението по договора.
Молбата към съда била ответникът да бъде осъден да заплати сумата 72 624 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска.
Ответникът „Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София в писмения отговор
оспорил иска като неоснователен.
Поради липсата на финансиране изпълнителят бил поставен в обективна невъзможност да
изпълни договора, поради което отправил изявление за едностранното му прекратяване.
Дружеството не било надлежно уведомено за търсената от възложителя неустойка и не му
бил връчен предвидения в чл. 19 от договора протокол за размера на неустойката.
Уговорката за неустойка била нищожна, като уговорена в противоречие на морала и добрите
нрави. Заявено било и възражение за прихващане за сумата 15 130 лева, представляваща
усвоената от ищеца гаранция.
Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са
следните.
С договор за обществена поръчка № УРИ-5785-ОПД-47 / 2.08.2018 г. „Отбранителни
системи и технологии“ ООД се задължил да достави на възложителя Дирекция „Управление
на собствеността и социални дейности“ - МВР противокуршумна каска с балистичен визьор,
марка „MSA Gallet“, модел „ТС Special Forces V2“, в комплект с балистичен протектор за
защита на врата - 100 броя и балистична каска, марка „OPS CORE“, модел „FAST LE HIGH
CUT HELMET“ - 44 броя в срок три месеца от датата на сключване на договора, срещу
заплащане на възнаграждение от 363 120 лева, с включен ДДС, франко мястото на
изпълнение.
С уведомление вх. № УРИ 578500- 7705/ 5.11.2018 г. изпълнителят отправил изявление за
прекратяване на договора на основание чл. 25.3.
5
В писмен отговор изх. № 578500- 7877/ 9.11.2018 г. възложителят посочил, че не е налице
основание за прекратяване на договора, тъй като финансирането е било осигурено както към
момента на сключване на договора, така и към момента на публикуване на поканата за
сключване на договор по реда на чл. 20, ал. 6 от ЗОбП.
С писмо изх. № УРИ 578500-8587/ 3.12.2018 г. възложителят уведомил изпълнителя, че
договора е прекратен на основание чл.24, т.3 - с 14 - дневно предизвестие от възложителя и
на основание чл. 18, ал.1 начислена неустойка в размер на 72 624 лева, която следва да бъде
заплатена в 10 - дневен срок от получаването на съобщението, както и че на основание чл.
22, ал.11 от договора внесената от изпълнителя гаранция е усвоена поради пълно виновно
неизпълнение на договора.
От адреса на изпълнителя били върнати разписки за връчване № 4088222/ 8.12.2018 г. и №
4087495/ 27.12.2018 г. на куриера „Star post“ с отбелязване „сменен адрес“.
По заявлението на ищеца от 21.02.2019 г., в заповед за незабавно изпълнение от 23.03.2019
г., издадена по ч. гр. д. № 10467/ 2019 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение,
74 състав било разпоредено длъжникът „Отбранителни системи и технологии“ ООД да
заплати на кредитора Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР
сумата 72 624 лева, дължима по неизпълнен договор УРИ № 5785-ОПД-47 / 2.08.2018 г.,
ведно със законна лихва от 21.02.2019г. до изплащане на вземането и разноски в размер на
1 602.48 лева, в това число 1 452.48 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
На 27.01.2020 г. ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК. Разпореждането с
указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК било връчено на
- 7 -
кредитора на 12.02.2020 г., а исковата молба постъпила в съда на 10.03.2020 г.
При тези факти правните изводи са следните.
Предмет на спора е заявената по реда на чл. 422 от ГПК претенция за съществуване в полза
на ищеца на вземане за неустойка, произтичащо от пълното неизпълнение на договор за
доставка, за която има издадена заповед за изпълнение и подадено от ответника възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Страните не спорят, че правоотношението между тях е възникнало по силата на валидно
сключен при условията на чл. 20, ал. 6, вр. с ал.1, т. 4 от ЗОбП договор за доставка на
оборудване, включено в списъка на продуктите, свързани с отбраната, приет на основание
чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия
и технологии с двойна употреба. Не спорят и за това, че изпълнение по сделката не е било
6
осъществено.
Основателността на исковата претенция е обусловена преди всичко от отговора на въпроса в
коя от предвидените в договора хипотези е било прекратено неговото действие, от кой
момент и коя страна не е изпълнила уговорените в него задължения.
Твърдението на ответника, че за него е възникнало правото да поиска прекратяване на
договора без предизвестие, тъй като в тримесечния срок от сключването му изпълнение не е
започнало поради неосигурено финансиране, не е подкрепено с доказателства. Основателно
е възражението на ищеца, че нито в поканата за представяне на оферта за възлагане на
обществена поръчка, нито в договора съществува клауза, която да поставя изпълнението на
договора под условието за бъдещо осигуряване на финансирането му. В случай, че при
откриването на процедурата не е било осигурено финансиране, на основание чл. 114 от
ЗОбП (в действащата след 15.04.2016 г. редакция), възложителят е бил длъжен да посочи
това обстоятелство в поканата и да предвиди в проекта на договор клауза за отложено
изпълнение. Вижда се, че посочване на такова обстоятелство в поканата няма, нито в
договора има изрична уговорка в този смисъл, а освен това липсва и кореспонденция между
страните, от която може да се направи заключение, че финансирането на сделката е било
проблемно, в резултат на което изпълнението на доставката е било осуетено.
Следователно за изпълнителя не е възникнало правото да прекрати действието на договора в
хипотезата на чл. 25, ал. 3, тъй като при липсата на твърдения и доказателства за наличието
на обективни причини за
неизпълнението на задължението му да достави стоката, следва да се приеме, че то се дължи
на собственото му виновно поведение.
Според уговорката в чл. 24, т. 3 от договора при виновно неизпълнение на задълженията на
изпълнителя действието му се прекратява с изпращането на писмено предизвестие в 14-
дневен срок от възложителя. От изложената по - горе фактическа обстановка може да се
твърди, че това право е възникнало за ищеца след изтичането на 2.11.2018г. на срока по чл.
2, в който изпълнителят е трябвало да извърши дължимата престация, но не го е сторил без
да изтъкне уважителни причини за неизпълнението.
Ищецът е упражнил това свое право с изпращането на писмото от 3.12.2018 г., в което
отправил предизвестие за прекратяване на договора в уговорения 14 - дневен срок и заявил
претенция за изплащане на неустойката по чл. 18, ал. 2. Според издадения от куриерската
фирма документ, въпросното писмо с приложения към него протокол за дължима неустойка,
е било предадено от изпращача на 3.12.2018 г., а в отрязъка за получаване на 8.12.2018 г. е
било отбелязано, че адресата е сменил посочения в пратката адрес : гр. ***, ж.к. „***“, бл.
41А, ап. 2. Следователно действието на договора е било прекратено в хипотезата чл. 24, т. 3
на 23.12.2018 г. - денят, следващ изтичането на 14-дневния срок на писменото предизвестие
от възложителя.
Несъстоятелно, в контекста на изложеното, е възражението на ответника, че не е получил
7
писмото с предизвестието за прекратяване на договора. В чл. 26 страните посочили
адресите, на които ще получават кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора.
Според удостоверителното изявление на служителя на куриерската фирма този адрес е бил
сменен, което означава, че в такъв случай за изпълнителя е възникнало задължението да
уведоми възложителя за промяната на адреса в тридневен срок от извършването й и тъй
като няма данни това да е било направено, е приложима уговорената в ал. 3 фикция,
съгласно която уведомлението се счита за редовно връчено. Във всеки случай, дори да е
вярно, че посочения в договора адрес не е бил променян и пратката не е била връчена на
адресата по друга причина, в съответствие с последователната практика на касационната
инстанция следва да се приеме, че изявлението с предизвестието за прекратяване на
договора е станало известно на изпълнителя на 9.01.2020 г. - деня, в който е била връчена
поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Г. К..
Прекратяването на действието на договора в хипотезата на чл. 24, т.3 е предпоставка за
възникване на правото на възложителя да претендира уговорената в чл. 18, ал.2 неустойка в
размер на 20 % от цената на договора.
- 9 -
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк.д. №
7/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на развален поради виновно неизпълнение на
длъжника двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение,
дължима е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради
разваляне, ако такава е била уговорена. Безспорно е, че в конкретния двустранен договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, неустойката е уговорена за
обезщетяването на претърпените от възложителя вреди от неизпълнението, което означава,
че неизправната страна дължи плащането й.
При този извод възражението на ответника за нищожност на уговорката за неустойка в
хипотезата на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, е
неоснователно по следните съображения.
Съобразно разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСTK преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, при използването на някои от примерно изброените критерии : естеството и
размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка ; наличието на
други обезпечения на изпълнението на задължението ; вида на неустойката - компенсаторна
или мораторна и вида на неизпълнението на задължението - съществено или за незначителна
негова част ; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
8
В настоящия случай е уговорена компесаторна неустойка за пълно неизпълнение на
задължение за доставка на специфични по своето предназначение стоки на значителна
стойност, при липса на уговорени други способи, които обезпечават изпълнението. При така
очертаните характеристики неустойка, уговорена в размер на 20 % от цената на договора, не
накърнява добрите нрави. Възложителят е учреждение, което е сключило сделката в
обществен интерес - осигуряване на специално оборудване, чието предназначение е да бъде
използвано за опазване на реда и сигурността на гражданите. Заплащането на стоката е със
средства, предоставени на ведомството от държавния бюджет.
При тези специфични особености на сделката възражението на ответника за поставянето му
в „по - слаба и неблагоприятна позиция“ и невъзможност да договаря по - нисък размер на
неустойката, е несъстоятелно. Ноторен факт е, че при договорите, които се сключват в
обществен интерес, специалният закон дава възможност на възложителя в рамките на
неговата оперативната самостоятелност да определи предмета
на поръчката и изискванията към потенциалните участници, стига те да не ограничават
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
поръчки. В този смисъл автономията на волята на евентуалния кандидат е ограничена до
толкова, доколкото трябва да се съобрази с предложените от възложителя условия, при
които ще бъде сключена сделката. Затова само негова е преценката дали капацитета на
предприятието и икономическите му възможности позволяват да изпълни поръчката, респ.
да понесе отговорността за неизпълнението й, като предпоставка за сключването на
договора при предложените от възложителя условия.
Изводът, обусловен от изложените съждения е, че за конкретния случай не може да се
приеме, че единствената цел, за която неустойката е била уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което и
възражението, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави, е неоснователно.
По възражението на ответника за прекомерност на неустойката и искането за намаляването
й до размер на 10 % от цената на договора, съдът приема следното.
В последователната практика на касационната инстанция е възприето становището, че
предвидената в чл. 309 от ТЗ невъзможност да се намали неустойката е само по отношение
на търговци. Когато обаче се сключи абсолютна търговска сделка, по която страните или
една от тях не е търговец, какъвто е и настоящият случай, нетърговецът може да се позове
на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред- чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
(решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/ 2009 г. на ВКС, I т.о. и решение № 12 от
21.03.2011 г. по т. д. № 1056/ 2009г. на ВКС, I т. о.) В случая това възражение се прави от
търговеца, каквото право не му е признато, и затова не следва да се обсъжда.
Друг е въпроса, че и да бъде обсъдено, при установените факти и обстоятелства искането за
9
намаляване на размера на неустойката би се оказало неоснователно. Според разясненията в
цитираното тълкувателно решение прекомерността на неустойката се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди.
В съответствие с приетото в решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. № 3633/ 2014 г. на ВКС,
І т.о., което настоящия състав споделя, прекомерната неустойка поначало е действително
задължение, което може само да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло, при това
намаляването би следвало да се осъществи чрез предприемане на активни
- 11 -
действия от страна на длъжника в съдебното производство, като в случай на висящ съдебен
процес, длъжникът би могъл да противопостави възражение като процесуално средство за
защита срещу предявения иск за присъждане на договорната неустойка. Прекомерната
неустойка не се намалява по право или служебно от съда, а само ако правото на намаляване
бъде упражнено от длъжника. При намаляване на неустойката доказателствената
тежест за претърпените вреди е върху длъжника, тъй като установяването на
несъответствието на неустойката с вредата не е въпрос на право, а на факт, който
подлежи на доказване.
В настоящия случай такива доказателства не са ангажирани от страна на ответника,
поради което и възражението следва да бъде преценявано като неоснователно.
При крайния извод за основателност на претенцията за неустойка, следва да бъде обсъдено
своевременно заявеното от ответника възражение за прихващане на вземането на
възложителя с насрещното вземане на изпълнителя, произтичащо от неоснователно
усвоената гаранция по чл. 22 от договора в размер на 15 130 лева.
От тълкуването на клаузата на чл. 22 от договора в съответствие с правилото на чл. 20 от
ЗЗД съдът достигна до извода, че действителната обща воля на страните при сключването на
договора е била да бъде регламентирано правото на възложителя да усвоява дължимите
суми за неустойки и обезщетения във връзка с неизпълнение на договора от гаранцията за
добро изпълнение. В този смисъл ал.11 от разпоредбата не установява право на възложителя
да задържи сумата по гаранцията, като заедно с нея получи и дължимата на основание чл.
18, ал. 2 компенсаторна неустойка. При липсата на изрична уговорка в договора за такова
кумулиране на санкции, произтичащи от един и същ правопораждащ факт, усвояване на
гаранцията заедно със сумата за неустойка би довело до неоснователно обогатяване на
възложителя.
Следователно сумата 72 624 лева, дължима на основание чл. 18, ал. 2 от договора, следва да
10
бъде намалена с 15 130 лева - усвоената от възложителя сума, внесена като гаранция за
добро изпълнение, и да бъде признато съществуването на вземане в полза на ищеца за
сумата 57 494 лева.
Този извод обуславя основателност на оплакването в жалбата на ответника по иска за
неправилност на решението в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца
разликата над сумата 57 494 лева до присъдения размер от 65 077 лева. Затова решението
следва да бъде отменено в тази част, като бъде постановено друго решение, с което
да бъде признато за установено, че вземането на ищеца за сумата 7 565 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договора, е погасено чрез прихващане със същата сума,
усвоена от ищеца от внесената гаранция за добро изпълнение.
Основателно е оплакването на въззивника - ответник по делото, за недопустимост на
обжалвания акт в частта, с която е признато съществуването в полза на ищеца на вземане за
законната лихва върху главницата за периода от 21.02.2019 г. до датата на окончателното й
изплащане.
Производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, е
пряко обвързано със заповедното производство, като неговата допустимост е обусловена от
пълното съответствие на страните в спора, на основанието от което произтича
претендираното вземане и неговия размер с тези, за които е издадена заповедта за
изпълнение - предмет на исковото производство е установяването на съществуването на
същите вземания, за които е образувано заповедното производство.
В настоящия случай в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
ищецът посочил като предмет на искането главница в размер на 72 642 лева, а в полето,
отредено за отбелязване на претенция за лихва, изписал цифрата 00.00 лева. В нарушение на
принципа на диспозитивното начало в заповедта за изпълнение съдът присъдил като
дължима и лихвата за забава върху главницата от деня на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Въпреки, че в отговора на исковата молба ответникът изтъкнал обосновани съображения
относно недопустимостта на претенцията за лихва, първоинстанционният съд допуснал
същото нарушение, като признал за установено съществуването на вземане в полза на
ищеца и за законната лихва върху главницата.
В тази част, като постановено по непредявен иск, решението ще следва да бъде обезсилено.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като отговорността за
заплащането им бъде разпределена между страните съразмерно на уважената, респ.
отхвърлена част на исковата претенция.
В първоинстанционното производство ищецът направил разноски в размер на 1 452.48 лева
11
за държавна такса и претендирал юрисконсултско възнаграждение, каквото според
настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 300 лева. При общ размер
на разноските 1 752.48 лева съразмерно на уважената част на иска му се дължи сумата
1 387.04 лева. Ответникът е направил разноски в общ размер 2 930 лева, от които
- 13 -
2 880 лева, с включен ДДС, за адвокатско възнаграждение и 50 лева, платени на вещо лице.
Заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде преценявано като основателно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на
спора, която не е по - висока от обичайната за този вид производства. Затова и
възнаграждение от 1 143.41 лева, с включен ДДС, което е минималния размер, изчислен
съобразно методиката в чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съответства адекватно на положения адвокатски труд. При общ размер на
разноските 1 193.41 лева съразмерно на отхвърлената част на иска, на ответника следва да
бъде присъдена сумата 248.56 лева.
В заповедното производство ищецът направил разноски в общ размер 1 602.48 лева и
съразмерно на уважената част на иска му се дължи сумата 1 268.31 лева.
Във въззивното производство въззивникът - ищец по делото направил разноски в
размер на 151.30 лева за държавна такса и претендирал юрисконсултско възнаграждение,
каквото според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 300 лева.
При общ размер на разноските 451.30 лева съразмерно на уважената част на иска му се
дължи сумата 357.19 лева.
Въззивникът - ответник по делото е направил разноски в общ размер 3 101.54 лева, от които
1 800 лева, с включен ДДС, за адвокатско възнаграждение и 1 301.54 лева държавна такса.
Заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде преценявано като основателно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на
спора, която не е по - висока от обичайната за този вид производства. Затова и
възнаграждение от 1 143.41 лева, с включен ДДС, което е минималния размер, изчислен
съобразно методиката в чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съответства адекватно на положения адвокатски труд. При общ размер на
разноските 2 444.95 лева съразмерно на отхвърлената част на иска, на ответника следва да
бъде присъдена сумата 509.24 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 261 216 от 4.08.2021 г. по т. д. № 523/ 2020 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VI - 10 състав в частта, с която по иска с правно основание чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК е признато за установено, че в полза на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София съществува вземане за разликата над
сумата 57 494 лева до присъдения размер от 65 077 лева, представляваща неустойка по чл.
18.1 от договор за обществена поръчка № УРИ-5785-ОПД-47/ 2.08.2018 г., вместо което
ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, предявен от Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София срещу
„Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София, за признаване на съществуването
на вземане в полза на ищеца за сумата 7 565 (седем хиляди петстотин шестдесети пет) лева,
представляваща неустойка по чл. 18, ал. 2 от договор за обществена поръчка № УРИ-5785-
ОПД-47/ 2.08.2018 г., като погасено чрез прихващане със сумата 7 565 лева, усвоена от
ищеца от внесената гаранция за добро изпълнение.
ОБЕЗСИЛВА решение № 261 216 от 4.08.2021 г. по т. д. № 523/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VI - 10 състав в частта, с която по иска с правно
основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че в полза на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София съществува вземане срещу
„Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София за законна лихва за периода от
21.02.2019 г. до датата на окончателното й изплащане върху главница от 57 494 лева,
представляваща неустойка по чл. 18, ал. 2 от договор за обществена поръчка № УРИ-5785-
ОПД-47/ 2.08.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 261 216 от 4.08.2021 г. по т. д. № 523/ 2020 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VI - 10 състав в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА „Отбранителни системи и технологии“ ЕООД - гр. София, ж.к. „Овча купел
2“, бл. 41 А, ап. 2, с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 124 на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1 387.04 (хиляда триста осемдесет и седем лева и
четири стотинки) лева, представляваща разноски, направени в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр.
София, ул. „Княз Борис I“ № 124 да заплати на „Отбранителни системи и технологии“
ЕООД - гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, бл. 41 А, ап. 2, с ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 248.56 (двеста четиридесет и осем лева и петдесет и шест
- 15 -
стотинки) лева, представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство,
13
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „Отбранителни системи и технологии“ ЕООД - гр. София, ж.к. „Овча купел
2“, бл. 41 А, ап. 2, с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 124 на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1 268.31 (хиляда двеста шестдесет и осем лева и
тридесет и една стотинки) лева, представляваща разноски, направени в производство по ч.
гр. д. № 10467/ 2019 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 74 състав,
съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Отбранителни системи и технологии“ ЕООД - гр. София, ж.к. „Овча купел
2“, бл. 41 А, ап. 2, с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 124 на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 357.19 (триста петдесет и седем лева и деветнадесет
стотинки) лева, представляваща разноски, направени във въззивното производство,
съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр.
София, ул. „Княз Борис I“ № 124 да заплати на „Отбранителни системи и технологии“
ЕООД - гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, бл. 41 А, ап. 2, с ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 509.24 (петстотин и девет лева и двадесет и четири стотинки) лева,
представляваща разноски, направени във въззивното производство, съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14