Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 23.12.2019 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети октомври Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1182 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. твърди в поправената
си искова молба, че бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с
ИТН - - П. К., -, който бил присъединен към електропреносната
система посредством Е., който бил негова собственост, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения негова собственост.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало чрез собствения
му Т. на ниво ниско напрежение ( НН. Ответникът притежавал лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004 г., която била издадена от Д. и осъществявал дейност по
снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл. 42 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на Е. /със старо наименование Е./, които били одобрени
с решение на Д. № ОУ-014 от 10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума
за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги, вместо на Е., на Е..
През периода от 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г., заплатил на ответника 2447.28
лева по фактура № ********** за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - П. К., намираща се в -. По
посочената фактура заплатил на ответника и други начислени суми, за които към
момента нямал претенции и те не били предмет на исковата молба. Посочената сума
била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в П. К.. Измерването по този начин и на това
място било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими
суми. Считано от 01.07.2008 г., с решение № Ц-021/ 26.06.2008 г. на Д., цената,
която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - за
достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната електрическа енергия съгласно показанията на СТИ в местата на
измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1-3 по
утвърдените от Д. цени. При отдаване на ел.енергия от електропреносната
/електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващи трансформатор на потребителя /ако
имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. Съгласно чл. 120 ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се
измервала със СТИ - собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени
до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /ПИКЕЕ/.
Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ наредба, била Наредба № 6/09.06.2004
г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато Е., собственост
на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, СТИ на електрическа енергия се
монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от К. цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната
мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от К.
цени. Съгласно чл. 14 от ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, когато Е., собственост на потребител, се
присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, СТИ на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. В случая, за П. К., границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца било П. „Т." 20 kV, след която П. започвал собствения на ищеца Е.. Този Е.
бил с дължина от около 7,700 км, започвал от П.та, и достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на П. К., като от същия Е. имало отклонение с
дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/
на П. „О.". И Е.а „В." 20 kV, и посочените
две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се
намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното
средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде
монтирано на тази граница - тоест между П. „Т." 20 kV
и Е., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „К.". Във
връзка с изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, ищецът отправил няколкократни писмени искания от Е. с искане за
промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в
отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството му изпратило писмо
за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти: П. „Т." - извод „В." /т.е. за Е. „В."/; извод „Р.";
В. – З. и ПС Х.. След получаване на това писмо от Е., по отношение на всички
останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по
отношение на Е. „В." това не било сторено. Във връзка с това от
дружеството му било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с
което отново изрично посочвал, че желаел да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в П. гр. Т.,
като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се
изисквала промяната: ИТ № 2939032 - П. „О." с. О. и ИТ - „В." с. К.
/сега с наименование П. „К." /с. К.. На това искане Е. изпратило писмо
изх. № 01/09.01.2009 г., с което уведомило ищеца, че следвало да му предостави
документи за собственост на Е. 20 kV извод „В.".
Това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г.,
ищецът изпратил по отношение на Е. „В." всички необходими документи. Бил
собственик на Е., на П. „К.", и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към
писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността му
върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло от НН на
СН, Е. не изпълнило задълженията си и продължило да измерва ел. енергия на ниво
ниско напрежение за целия процесен период, вместо на
ниво средно напрежение. Намирал за безспорно, че бил собственик на Е., на П. „К.",
и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били негова собственост от 29.12.1995 г.,
когато били включени в капитала му. Включването им в капитала му станало по
силата на заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на -,
с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти му се предоставяло и
на акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи му били
предадени. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
било издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995
г. В случай, че Е. било изпълнило законовите си задължения и било уважило
искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия, от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „К.",
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на П. „Т." 20 kV, заплатената от ищеца такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, негова собственост - П. К.,
ИТ № -, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е такса
за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение. Ако се
установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, се
явявала недължимо платена, като платена без основание. При това положение за
ищеца възникнал правен интерес да предяви против ответника иск за заплащане на
платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание, като за
периода от 23.01.2014 г. до 23.02.2014 г., сумата била в размер на 1714 лева.
Освен нея, ответникът му дължал и обезщетение в размер на законна лихва от
датата не плащане на недължимо платената сума на 12.03.2014 г., до датата на
предявяване на исковата молба в съда на 26.02.2019 г., както следвало - 863.90
лева, които представлявали обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1714 лева по фактура
№ **********/12.03.2014 г., до датата на предявяване на молбата в съда на
26.02.2019 г. Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 1714
лева за главница, която получил без основание за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - П. К., ИТН -, за периода
от 23.01.2014 г. до 28.02.2014 г., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, по
фактура № **********/28.02.2014 г., от общо платена сума за цена пренос в
размер на 2447.28 лева, с 863.90 лева мораторна лихва
от 12.03.2014 г. до 26.02.2019 г., и законна лихва върху главницата от 26.03.2019
г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
Е. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок
отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На 30.11.2014 г.
ответникът е издал процесната фактура № **********/28.02.2014
г., с която фактурирал на ищеца за плащане цени на доставена електрическа енергия
и мрежови услуги за множество места на потребление, сред които и процесната цена от 2447.28 лева без ДДС за пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение с ИТ № - – ЕИ В. с. К., за отчетен период 23.01.2014 г. - 21.02.2014 г.
(л. 13-14). Сумата по тази фактура
с ДДС е платена от ищеца с платежно нареждане от 11.03.2014 г. (л.
15).
Страните не спорят, че през
този отчетен период ответникът е имал качеството на краен снабдител с
електроенергия за територия, в която попада и посочената в тази фактура П. К.-
ИТН -. Не спорят и по факта, че
са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба
на електроенергия при общите условия, одобрени с решението на Д. № ОУ-013 от
10.05.2008 г. (които, макар и ответникът да не представи по делото, са
публикувани на страницата му в интернет), при регулирани от Д./сега К. цени на
електроенергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия
не се изисква (чл. 98а, ал. 1 ЗЕ). Не е необходимо и
изрично приемане на общите условия от клиентите/потребителите (чл.
98а, ал. 4 ЗЕ).
Считано от 01.07.2008
г., с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на Д., цената за ползване на мрежата се
разделя на цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Поради това на 24.09.2008 г.,
Е. (сега с фирма Е.)
е
изпратило до ищеца писмо (л. 17-18).
С него му посочило, че по проект за идентифициране на обекти на клиенти,
присъединени със собствени Е.и към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в П.та, не начислява за тези от тях, които са му изпратили необходимите
документи, цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане в сила на
решението на Д.. В писмото е посочено още, че все още не са получени такива
доказателства от ищеца за собствеността му върху посочените в писмото Е.и, присъединени
към електрически подстанции, като е посочено и какви могат да бъдат тези
доказателства. Ищецът отговорил с писмо от 23.10.2008 г., че изпраща документи
за собственост на обектите, присъединени със собствени Е.и към ел.подстанции,
чието мерене се осъществява в същите, на първо място сред които е и процесния обект, захранен от П. Т. – извод „В.” (л.
19). В писмото посочил, че пР.га заповед
на - за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект: П. – ел. провод и Т.ове на В. – Ст. Загора,
извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните
записвания на съоръжението, официална скица на ел. провода,
актуализирана към момента и образец 16, разрешение за ползване.
На 05.12.2008 г. ищецът
изпратил и до ответника писмо, с което поискал да бъде изместено поле мерене,
от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение 20 kV в П. Т. на негови измервателни точки, посочени в
писмото, сред които и процесната ИТН - В. с. К.,
които се захранват от ел.провод 20 kV „В.”, негова собственост (л. 21). Добавил,
че документите за собствеността му е представил с писмото си от 23.10.2008 г. На
09.01.2009 г. ответникът му изпратил отговор, че във връзка с това му искане,
че трябва да му представи документи за собственост на ел.провод
20 kV извод „В.” п/с Т. (л. 22).
С писмо от 24.11.2014 г. ищецът поискал от Е.
да отпадне
такса пренос за посочените в писмото обекти, сред които и процесния
с ИТН -, В. с. К.. Посочил че пР.га посочените в това
писмо документи за собствеността на Е.а (л. 67).
Едва след това е започнала процедура по промяна на мястото на измерване от
страна на ниско напрежение към страна на средно напрежение, която промяна за процесния обект е извършена на 14.01.2016 г., видно от
представения от ответника протокол (л. 68-75).
Страните не спорят, че през
процесния период от 23.01.2014 г. до 21.02.2014 г., измерването
на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект П. К., ИТН -, е извършвано на
страна ниско напрежение във веригата за потребление за обект П. К. (л.
14).
От представените от
ищеца доказателства по делото се установява, че същият е собственик на П. К.,
на намиращото се в нея ЗРУ и на Е. „В." 20kV, свързан с П. „Т.“ (§7,
ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 2 ЗОС). Това се установява от
представените от ищеца заповед № 135/12.12.1995 г. на
кмета на -, акт за приемане и предаване на основни средства от - на „В.“ С. на
следните обекти и принадлежностите им: Т. 1х630 към П.С. Д. /старо наименование
на П. К./, Т. 1х400 към П.С. О., Е. 20 кв. от П. Т. до П.С. Д. с отклонение към
П.С. О., Кабелно захранване на П.С. Д. и П.С. О. от съответния Т. и извадка от
инвентаризационен опис(л. 23-31).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. Според чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът твърди, че е платил без
основание исковата сума от 1714 лева по фактура № **********/28.02.2014 г. за цена
за пренос по разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – П. К., за
отчетния период от 23.01.2014 г. до 21.02.2014 г., а ответникът оспорва това му
твърдение с възражението, че е получил тази цена на посоченото и във фактурата
основание - за пренос по
разпределителната мрежа до посочения обект на ниско напрежение. При това
положение доказателствената тежест между страните по
делото се разпределя така - ищецът носи тежестта да докаже по делото, че е
платил на ответника исковата сума, а той, че е налице посоченото в отговора му
основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ищецът доказа, че е
платил на ответника на 11.03.2014 г. исковата сума от 1714 лева, а ответникът
не доказа възражението си, че е било налице посоченото в отговора му основание
да я получи.
С чл. 29, ал. 3 от
действащите през процесния период ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 66/2013 г., в ред. им преди изм. ДВ, бр. 39/2014
г.), е предвидено изрично
задължението за потребителите на ел.енергия, присъединени към
електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител, не само цена
за доставената ел. енергия, но и цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, и цена за пренос по същата мрежа, които цени се определят от Д./сега К..
А според чл. 29, ал. 1 от същите ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти
и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11,
т. 1-3, по утвърдените от К. цени.
Според задължителната
практика на ВКС, буквалното тълкуване на цитираните норми налага извода, че дължимостта на тези две цени за пренос и достъп е пряко
обвързано от спазването на изискването за измерване на консумираната от
потребителя ел. енергия именно в местата, установени в ПИКЕЕ или в договорите. Поради
това поставянето на СТИ на други места за измерване, се явява от решаващо
значение за дължимостта на същите цени, защото
количеството ел. енергия измерено в места, различни от уговорените от страните
в договорите или от нормативно определените, не може да бъде основание за
изчисляване на цената за достъп и цената за пренос (Р 227-2013-II
т.о.).
Поради това и в случая,
основателността на предявения по делото главен иск е пряко обусловена
обстоятелството, дали потребеното от ищеца количество
електроенергия по процесната фактура през исковия
период от 23.01.2014 г. до 21.02.2014 г. за процесния
обект, е измерено в мястото, определено в действащите за същия период ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), които са приложими в случая, защото
по делото няма данни за други уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал. 1
от тези ПИКЕЕ (сега отм.), при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване
е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяването му към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Доколкото в случая няма данни по
делото да е налице "понижаващ трансформатор“ на ищеца, приложима е била втората
от посочените две хипотези. Или мястото на измерване е мястото на
присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Според чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на
имота на потребителя. А според чл. 120 ал. 2 ЗЕ, границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/посочените ПИКЕЕ. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. предвижда,
че когато Е., собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие.
По делото е безспорно
установено, че ищецът е собственик на Е. „В.“, през който е доставяна за процесния период електроенергия за собствения му обект П. К.
на ниво средно напрежение по собствения му Е. „В.”, а цитираните норми налагат
извода, че в тази хипотеза на присъединяване на потребител чрез собствен Е., от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е
присъединен към електропреносната или електроразпределителната
мрежа. Поради това е неоснователно възражението на ответника в отговора, че
мястото на търговско измерване е това, където процесния
обект на ищеца е бил присъединен към електроразпределителната мрежа към момента
на присъединяването му през 1995 г. на ниво ниско напрежение (така
и Р 227-2013-II т.о.).
Страните не спорят и по
факта, че трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до
ниво ниско напрежение се е извършвала от съоръжения, разположени в процесната помпената станция, която е също собственост на
ищеца. При това положение, с оглед изложеното се налага извода, че средството
за търговско измерване не е било поставено на нормативно определеното в чл. 120
ЗЕ място, тъй като не е било разположено на границата на собствеността - в П. Т.,
откъдето се захранва собствения на ищеца Е. „В.”. А както се посочи и по-горе,
според задължителната практика на ВКС, дължимостта на
цената за пренос на електрическа енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването същата енергия да е била измерена именно в местата, установени в ПИКЕЕ
или уговорени от страните в договорите за продажба на електроенергия. Цените за
достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите,
които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система. В това число и разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа. Целта е при формирането им
да бъде съобразен конкретния принос на всеки потребител за тяхното настъпване.
С оглед на това специфично предназначение на цените за достъп и пренос, като
компоненти от цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на СТИ
се явява от решаващо значение за дължимостта на
същите цени. Поради това количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от уговорените от страните или нормативно определените,
ако няма такава уговорка, какъвто е случая, не може да бъде основание за
изчисляване цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството
консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два
елемента от цената на ел.енергията са недължими (Р 227-2013-II т.о.).
Вярно е, че в случая по
делото не се спори, че при присъединяване на процесния
обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995
г., мястото на измерване на потребената ел.енергия е
определено на ниво ниско напрежение, в П. К.. През 2008 г. обаче е настъпило
изменение в начина на определянето й, като същата включва и цена за преноса на същата
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Същата цена се дължи за поддръжка,
реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа. Поради това, доколкото
мрежата, доставяща електроенергия до процесния обект П.
К., след П. Т., не е била собствена на ответника, а на ищеца, от този момент за
ответника липсва основание за начисляване на цена за пренос, защото не е имал и
разходи за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната
мрежа след П.та, които да се покриват от същата цена. Поради това обстоятелството,
че през процесния период измерването на консумираната
от ищеца електроенергия се е извършвало на ниво ниско напрежение, не дава
основание на ответника да начислява цена за пренос на същото ниво ниско
напрежение. Неправилното определяне обаче в случая на мястото на измерване, не
е основание за пълно отпадане на задължението на ищеца да плаща цена за пренос,
защото такава той дължи за пренос на електроенергия на ниво средно напрежение. Поради
това съдът намери, че предявения от него главен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
е доказан напълно в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, защото и ищецът не внесе в дадения му от съда срок определения от съда
депозит за изготвяне на назначената по делото комплексна съдебно технико-икономическа
експертиза, която да изчисли тази разлика, което обаче не е основание за
отхвърляне на доказания му по основание главен иск (чл. 162 ГПК).
Поради това съдът сам изчисли
тази разлика в цените на отчетените в процесния обект
количества енергия за доставка на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, като взе предвид определените в решение № Ц-43/30.12.2013 г. на Д.
и приложими за процесния период цени за преноса на тази
енергия през разпределителната мрежа на Е., които са 0,00882 лв./кВтч цена за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа на ниво средно напрежение, и 0,03644 лв./кВтч цена за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение. След това изчисление, съдът намери, че ищецът дължи за исковия
период от 23.01.2014 г. до 21.02.2014 г. на ответника, по процесната
фактура, само цената за пренос на електрическа енергия до обект на средно
напрежение, която е в размер на 592.34 лева без ДДС (67159.08 кВтч х 0,00882 лв./кВтч),
а с процесната фактура му е начислена цена за пренос
до обект на ниво ниско напрежение в по-голям размер от 2447.28 лева без ДДС (л.
14). При това положение, ищецът е платил при начална липса на
основание на ответника разликата между тези цени от 1854.94 лева без ДДС (2447.28
лева – 592.34 лева). От същата ищецът претендира с този си иск
сумата от 1714 лева, до която същият се явява основателен и следва да се уважи
с оглед диспозитивното начало в процеса (чл.
6, ал. 2 ГПК). Същата сума се явява платена от него при начална липса на
основание по смисъла на чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това подлежи на връщане
от ответника.
Недоказан още в своето
основание обаче се явява предявеният от ищеца в обективно съединение с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане и на
863.90 лева мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 12.03.2014 г. до 26.02.2019 г. В задължителното за съдилищата ТР 5/2017
на ОСГТК на ВКС е прието, че при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение
за забава от поканата да изпълни. А в случая по делото няма данни ищецът да е
отправял до ответника покана да му върне исковата сума от 1714 лева до подаване
на исковата му молба в съда. Поради това, предявеният от ищеца иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да му плати и 863.90 лева мораторна лихва за забава в плащането й от 12.03.2014 г. до
26.02.2019 г., се явява недоказан още в своето основание. Поради това следва да
бъде отхвърлен изцяло така, както е предявен, без преди това бъде обсъждан и по
отношение на неговия размер, защото това се явява безпредметно.
Доколкото обаче предявяването
на иска има характер на покана за изпълнение, следва да бъде уважено искането
на ищеца за присъждане на законна лихва върху исковата сума от 1714 лева от подаване
на исковата му молба в съда по делото на 26.02.2019 г. до изплащането й.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски по същото в общ размер на 698 лева (от
които 122 лева внесена държавна такса за производството и 576 лева платено
адвокатско възнаграждение), следва да се възложат
в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от
464.09 лева, а сторените от ответника разноски по делото, изчерпващи се с
дължимото му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лева по чл.
25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, следва
да се възложат в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете или
сумата от 50.27 лева (чл. 78, ал. 1, 3 и 8 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка
***: ***, на В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 1714
лева за главница, която без основание е получило на 11.03.2014 г. по фактура № **********/28.02.2014
г. като цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - П. К., ИТН -, за отчетен период 23.01.2014-21.02.2014 г., и законна
лихва върху главницата от 26.02.2019 г. до изплащането й, както и сумата от 469.09
лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на Е. да му заплати и 863.90 лева мораторна
лихва за забава от 12.03.2014 г. до 26.02.2019 г. в плащането на главницата.
ОСЪЖДА
В. с п.а., да заплати на Е. с п.а., сумата от 50.27 лева за разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: