Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 290

17.12.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА Д.

                                                                                                 ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №930 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „АСАНСЬОРНИ СЕРВИЗИ – СОФИЯ“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника му адв.С.Д., против Решение №29/01.07.2021 г., постановено по АНД №20215610200214/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото било и необосновано. Липсвали мотиви, обосноваващи потвърждаването на наказателното постановление. Не били обсъдени от районния съд направените от жалбоподателя оплаквания. От акта за установяване на административно нарушение и НП не ставало ясно какво точно нарушение административнонаказващият орган бил установил. Сочи се, че посочените в НП дата и час на нарушението били неправилни, тъй като уведомяването на ползвателя на асансьора за евентуална неизправност нямало как да стане на конкретната дата, в точно определен час, а следвало да бъде направено в определен период от време, в конкретен срок, който обаче не бил посочен нито в решението на съда, нито в АУАН и НП. В посочените актове не се съдържала никаква конкретика за нарушението, за допустимата норма на износване на въжетата и каналите на триещата шайба на асансьора, вида на износване и др. Липсвало точно и ясно описание на деянието. Налице била неяснота в изводите на съда. Не било взето предвид, че на дружеството вече било наложено наказание за същото нарушение. Неясно било и какви са относимите правни норми в случая. Не ставало ясно също как била извършена проверката за установяване на административно нарушение, какви способи и методики били използвани за това от административнонаказващия орган. Претендира се отмяна на обжалваното решение, или евентуално намаляване размера на имуществената санкция до минималния ѝ законоустановен размер.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №29/01.07.2021 г., постановено по АНД  №20215610200214/2021 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №НП-95 от 30.03.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „АСАНСЬОРНИ СЕРВИЗИ – СОФИЯ“ АД, гр.София, за нарушение на чл.10, ал.1, т.9 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) и на основание чл.55, ал.2 от Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

За да потвърди Наказателното постановление, районният съд е приел, че не били налице нарушения на процедурата по ЗАНН при издаването му. В АУАН и НП подробно, точно и ясно било описано твърдяното нарушение, с място, дата и час, както и в какво се изразява то. Установил е, че на 26.10.2020 г. около 14.00 ч. в гр.Д., ул*** **, санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да уведоми писмено ползвателя на описания асансьор и с негово съдействие да го спре до отстраняване на неизправностите – износени над допустимата норма въжета и канали на триещата шайба, в качеството му на лице, което поддържа съоръжението, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.9 от НБЕТНА. Наличните по делото доказателства приел за достатъчни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Изложил е и съображения, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение в случая, тъй като неизправностите на асансьора били толкова тежки, че поставяли в непосредствена опасност живота и здравето на ползващите го лица. Наложената за нарушението санкция приел за правилно определена, без да са налице основания за намаляването ѝ.

Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.

Настоящата инстанция споделя становището на въззивния съд, че Наказателното постановление е законосъобразно. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в Наказателното постановление достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на юридическото лице за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От събраните пред районния съд доказателства безспорно се установява, че нарушението е било констатирано на посочените в АУАН и НП дата и място. От същите актове става ясно, че на 26.10.2020 г. около 14.00 часа е бил извършен внезапен технически преглед на асансьор №54286/1986 г., монтиран на адрес: гр.Д., ул*** **, вписан в регистър на съоръженията с повишена опасност с рег.№*****, като се установило, че кабината на асансьора се движела при износени над допустимата норма носещи въжета, което било видно от множеството накъсани нишки  – 18 бр. в една стъпка, и износени над допустимата норма канали на триещата шайба, последното констатирано и описано и в т.4 в Ревизионен лист №19 от последния технически преглед на съоръжението на 24.09.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.9 от НБЕТНА, лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности: износени над допустимата норма въжета или канали на триещата шайба.

Съгласно чл.55, ал.2 от ЗТИП, за други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв.

След като е безспорно доказано по делото, че дружеството касатор е осъществило от обективна страна описаното административно нарушение, то същото законосъобразно е санкционирано на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП.

Подробно изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Постановеното съдебно решение настоящият касационен състав намира за мотивирано, доколкото в същото са обсъдени всички значими фактически и правни обстоятелства, относими за случая. Неоснователно се твърди, че от АУАН и НП не ставало ясно какво точно нарушение е установил административнонаказващият орган. Посочените актове съответстват на всички изисквания, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в тях е направено ясно описание на нарушението, датата и мястото на извършването и установяването му, обстоятелствата по извършването му и потвърждаващите го доказателства, като в двата акта е посочена и нарушената материалноправна разпоредба. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството се изразява в бездействие, представляващо неуведомяване (писмено) на ползвателите на описания в АУАН и НП асансьор за конкретна повреда – износени над допустимата норма въжета и канали на триещата шайба. Нарушението е конкретно описано, като е посочено, че в деня на проверката такова уведомяване не е било извършено, а асансьорът е бил експлоатиран. Кабината се е движела, като носещите въжета на асансьора са били с множеството накъсани нишки  – 18 бр. в една стъпка, а поради износване на каналите триещата шайба е била за смяна. Последното обстоятелство е било констатирано още на 24.09.2020 г., когато е бил извършен предходен преглед на съоръжението и несъответствието е било известно на дружеството, чийто представител е подписал Ревизионен акт №19/24.09.2020 г.

Не се поделя възражението на касатора за наложено с Наказателното постановление  второ наказание за едно и също нарушение. От доказателствата по делото се установява, че на дружеството е било наложено наказание и с Наказателно постановление №НП-61 от 12.02.2021 г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН, но за нарушение на чл.10, ал.1, т.7 от НБЕТНА, т.е. неуведомяване на ползвателя на асансьора за установена друга неизправност на същото съоръжение, различна от тази, за което е издадено процесното Наказателно постановление.

Напълно се споделя от настоящата инстанция преценката на районния съд, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Нарушението не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажно. Правилно е определен и размерът на имуществената санкция, в границите на предвидения в закона и под средния размер.

Като е потвърдил Наказателното постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29/01.07.2021 г., постановено по АНД №20215610200214/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.