Номер 45002.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно частно търговско дело №
20203001000400 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „АГРОМЕИС“ ЕООД, гр.Шумен, чрез адв.И., срещу
определение №88/12.03.2020г. по т.д.№27/2020г. на ОС – Шумен, с което производството по
делото е прекратено като недопустимо.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че от
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК се установява, че искането е за присъждане на сумите, представляващи
неизплатена цена по сключени между страните три договора, както следва: 1/ Договор за
продажба на семена царевица – 2 вида, семена слънчоглед – 4 вида и семена сурго, за който
е издадена фактура №**********/12.05.2018г. за сумата от 23 875лв.; 2/ Договор за
продажба на листен тор три вида, иноколант Ризобиум и прилепител, за който е издадена
фактура №420/29.05.2018г. за сумата от 20 268лв. и 3/ Договор за продажба на семена лен,
листен тор и 4 вида препарати за растителна защита, за който е съставена фактура
№469/05.09.2018г. на стойност 13 896лв., от които са заплатени 8 836лв., а неплатения
остатък е в размер на 5000лв. Общия размер на търсените главници е посочен като 49 143лв.
По заповедта са претендирани и мораторни лихви описани за всеки един отделен период и
договор. Държавните такси са заплатени съобразно размера на отделните претенции като
главница и мораторни лихви. В този смисъл се е произнесъл и РС – Шумен, като е разгледал
законосъобразно подаденото заявление по реда на чл.410 от ГПК. Предявени са три иска с
цена под 25 000лв.Не са налице законови пречки вземанията по различни договори да бъдат
предявени за плащане с едно заявление.
В депозираната искова молба по реда на чл.422 от ГПК също е посочено, че се касае
за отделни договори за продажба между страните, сключени в различен времеви отрязък, с
издадени въз основа на тях фактури. Цитираната от съда практика не касае случаи подобни
1
на процесния, тъй като всеки от предявените искове в производството е под 25 000лв.
По същество моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.129, ал.3 от ГПК препис от жалбата не следва да се връчва на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в
преписката от т.дело №27/2020г. на ОС- Шумен, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред ОС- Шумен е изпратено по подсъдност от РС – Шумен по
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „АГРОМЕИС“ ЕООД срещу
„АГРОТОНИК“ ООД, гр.Шумен за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 49 143лв., представляваща главница по осчетоводени фактури
№**********/12.05.2018г., №420/29.05.2018г. и №469/05.09.2018г., мораторната лихва
върху главницата за периода от падежа по фактурите до 12.08.2019г. в общ размер на
5 995,27лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 12.08.2019г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че за периода от месец май до месец септември 2018г.
ищцовото дружество е продало на ответника подробно описаните стоки, за които продажби
са съставени фактури, както следва: фактура №**********/12.05.2018г. за сумата от
23 875лв.; 2/ фактура №420/29.05.2018г. за сумата от 20 268лв. и 3/ фактура
№469/05.09.2018г. на стойност 13 896лв., от които са заплатени 8 836лв., а неплатения
остатък е в размер на 5000лв. Общата неплатена сума по трите фактури е 49 143лв.
Върху същата следва да се присъди и лихва за забава в общ размер на 5 995,27лв., за
периода от датата на падежа на плащането по фактурите до настоящия момент.
Твърди се още, че на 12.08.2019г. в РС – Шумен ищецът е подал заявление за
издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.г.д.
№2385/2019г. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която е подадено надлежно
възражение, обосноваващо интереса от предявения иск.
От приложеното ч.г.д.№2385/2019г. на ШРС, 9-ти състав се установява, че въз основа
на подаденото от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение №1195/14.08.2019г. по
реда на чл.410 от ГПК, връчена на длъжника на 18.09.2019г.
На 02.10.2019г. по делото е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК.
2
С разпореждане №4589/04.10.2019г. на заявителя са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422 от ГПК в едномесечен срок от
съобщението – 16.10.2019г.
Искът е предявен на 11.11.2019г., като са представени доказателства за завеждането
му по заповедното производство, поради което същият е предявен в срок.
С определение №3608/11.11.2018г. по г.д.№3352/2019г. на ШРС е допуснато
обезпечение на предявения иск.
С разпореждане №5075/11.11.2019г. съдът е разпоредил връчване на препис от
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК.
В срока за отговор ответникът „АГРОТОНИК“ ООД, гр.Шумен е оспорил предявения
иск като недопустим и неоснователен. Направил е и възражение за родова неподсъдност на
спора, с оглед цената на иска.
Въз основа на направеното възражение с определение №82/08.01.2020г. ШРС е
прекратил производството по г.д.№3352/2019г. по описа на ШРС и е изпратил делото по
подсъдност на ОС – Шумен.
С обжалваното определение №88/12.03.2020г., след получаване на делото по
подсъдност, ШОС е прекратил производството като недопустимо, поради недопустимост на
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сума в размер над 25 000лв.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК може да бъде издадена заповед за
изпълнение за вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на
районен съд, а именно с цена на иска под 25 000лв., освен когато това изрично е предвидено
в закона.
В настоящия случай в подаденото от жалбоподателя заявление, въз основа на което е
образувано ч.г.д.№2385/2019г. на ШРС, 9-ти състав, заявителят изрично е посочил, че
претендира заплащане на главница в размер на 49 143лв., представляваща вземане, както
следва: - по Договор за продажба на семена царевица – 2 вида, семена слънчоглед – 4 вида и
семена сурго, за който е издадена фактура №**********/12.05.2018г. за сумата от 23 875лв.;
- по Договор за продажба на листен тор три вида, иноколант Ризобиум и прилепител, за
който е издадена фактура №420/29.05.2018г. за сумата от 20 268лв. и - по Договор за
продажба на семена лен, листен тор и 4 вида препарати за растителна защита, за който е
съставена фактура №469/05.09.2018г. на стойност 13 896лв., от които са заплатени 8 836лв.,
а неплатения остатък е в размер на 5000лв.
В т.12 от заявлението изрично е посочено, че се претендира присъждане на
3
мораторни лихви от 5 995,27лв. върху главницата от датата на падежа на фактурите до
12.08.2019г. – приложена справка. Претендирано е присъждане на законна лихва от
13.08.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото
разноски.
Именно в този смисъл е и издадената заповед за изпълнение №1195/14.08.2019г. по
реда на чл.410 от ГПК, в която макар вземанията за главница да са посочени в общ размер от
49 143лв., са описани основанията и размерите, от които същата е формирана, така както са
посочени в заявлението. Присъдена е и мораторна лихва в размер и период съответно за
всяка от главниците по издадените фактури, съобразно приложените справки.
Действително, в исковата молба, с която е предявен искът по чл.422 от ГПК е
формулиран петитум за установяване съществуването на вземания на ищеца в размер на
49 143лв. – главница по осчетоводени фактури№**********/12.05.2018г., №420/29.05.2018г.
и №469/05.09.2018г., мораторната лихва върху главницата за периода от падежа по
фактурите до 12.08.2019г. в общ размер на 5 995,27лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.08.2019г. до окончателното
им изплащане.
Така формулирания петитум не съответства на издадената заповед за изпълнение,
нито на обстоятелствената част на заявлението и исковата молба, в която са изложени
твърдения за сключени между страните три отделни договора за покупко-продажба. В
същата липсват твърдения за трайни търговски отношения и твърдения, че вземанията по
фактурите имат общ произход / един сключен между страните договор/ и представляват
цената във връзка с неговото изпълнение, за да се направи извод, че цената на иска следва да
се определи като техния сбор.
Същевременно формулирането на петитум различен от издадената заповед за
изпълнение и обстоятелствената част на исковата молба е нередовност, която е следвало да
бъде отстранена преди преценка допустимостта на предявения иск и издадената заповед по
реда на чл.410 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че постановеното определение за прекратяване на
производството следва да бъде отменено, а делото върнато за отстраняване нередовностите
на исковата молба и уточняване на предявените искове, след което да се направи преценка за
тяхната допустимост и родова подсъдност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №88/12.03.2020г. по т.д.№27/2020г. на ОС – Шумен, с което
производството по делото е прекратено като недопустимо.
4
ВРЪЩА делото на ОС – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5