МОТИВИ
към присъда по НОХД № 26/2010 год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
МОТИВИ: Срещу подсъдимият М.А.М.,***, било
предявено обвинение за престъпление по чл. 196, ал.1,
т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр. с чл.194, ал.1. вр. с
чд.29, ал.1, б."а" и б."б" НК, за това, че на неустановен ден, за времето от 26.10.2009г. до 19,00ч. на 05.11.2009г., в гр.Ловеч, ж.к."3дравец", бл.201, вх.Б, ет.5, ап.10, в условията
на опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1,
б."а" и б."б" НК, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (повредил брава на входна врата), отнел чужди движими вещи: 1 брой цветен телевизор марка „Томсън" със сериен №ZР4821101; 1
брой цветен телевизор марка „Вестел" със сериен №********* и 1 брой двукасетъчен касетофон марка „Сони" със сериен
№0149905; 1 брой завивка от булана, жълта на цвят и 1 брой чаршаф син на цвят от владението на собственика Н.П.
***, без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, като й
причинил вреда в размер на 458,20лв.
В
съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното
производство предявеният с писмена молба граждански иск от пострадалата от
престъплението Н.П.Е. против подсъдимия М.А.М. в размер на сумата 274.45 лева
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, и пострадалата е конституирана, като граждански ищец
по делото. В с.з. гр. ищец моли да се уважи гр. иск.
С
Разпореждане от 08.01.2010 год., съдът е взел решение делото да се разглежда по
реда на Глава 27 от НК. За тази цел и с оглед обстоятелството, че подсъдимия е мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, съдът му е назначил за сл. защитник, определения в хода
на досъдебното производство от ЛАК, адв. Г. Г..***. защитника на подсъдимия е
заявил, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът
съобразявайки становището им е разпоредил
да се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното
изслушване на страните след разясняване на подсъдимият от съда правата му по
чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен, че фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че
отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание
от подсъдимия, съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение по чл. 371,
ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът
не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и на в. л. изготвило
назначената на досъдебното производство експертиза за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура
- Ловеч в съдебно заседание поддържа обвиненията срещу подсъдимия така както е
предявено с обвинителния акт, като излага, че подсъдимият е признал изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнанията
му се подкрепят от останалите събрани на досъдебното производство
доказателства, поради което моли да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението за което е предаден на съд, като му бъде наложено наказание при
условията на чл. 55 от НК, в размер на 2 години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Моли да се приложи и чл.59 от НК, като
съдът зачете времето през което последният е бил с мярка за неотклонение
Задържане под стража. Моли да бъде уважен гражданският иск.
Подс. М. ***.е заявил, че се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му
адв. Г. Г. е изложил, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от подзащитният му.
Моли при определяне на наказанията на подзащитният му да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на подзащитният му се определи
наказание няколко месеца или около 1 година лишаване от свобода. Моли съда да
приложи чл.59 от НК. Излага, че следва да бъде уважен гр. иск.
От направеното самопризнание
на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели и заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза, от приложените по делото веществени доказатества,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.М. ***.
Разведен. С основно образование. Безработен.
Осъждан. Бил трайно безработен. Понеже нямал никакви
доходи, решил да извърши кражба и така да си набави средства за препитание.
Според обясненията му, на 04.11.2009г., около 18 часа, бил пред блок 201 в
кв."3дравец", гр.Ловеч. Качил се по стълбите на вх."Б" до
петия етаж, където до асансьора вляво бил апартамент №10. Разбил вратата и
влязъл вътре. Огледал и установил, че няма пари и бижута, след което решил да
открадне два телевизора - единият марка „Вестел", а другият -
„Томсън" , както и двукасетъчен касетофон „Сони". Телевизорът
„Томсън" увил в чаршаф, който взел от апартамента, син на цвят, а
телевизора „Вестел" и касетофона „Сони" - в булана, жълта на цвят, с
която било застлано ъглово легло. С така направените от него две бохчи, подс. М. напуснал
апартамента и се отправил към гр.Плевен. Към гр.Плевен се придвижил на стоп от околовръстния път
на Ловеч, като го откарал непознат нему човек, с автомобил, бял на цвят.
След като пристигнал в Плевен, подсъдимият
оставил касетофона и малкия телевизор - „Вестел" у братовчед си - Г. ***
(л.20), а другия телевизор продал на пазара в гр. Плевен на непознат нему мъж
за сумата от 60 лв.
Докато подсъдимият бил на
околовръстното шосе на гр. Ловеч и чакал за автомобил на стоп, го забелязал
свидетелят Илиян Илиев от гр. Ловеч, от показанията на когото се установява, че
носел два вързопа с остри ръбове, които очертавали квадратна форма (л.16).
С протокол за доброволно
предаване от 04.11.2009г. част от вещите -предмет на престъплението -
портативен телевизор марка „Вестел" и двукасетъчен касетофон „Сони"
били предадени от св. Йорданов на служител на I РУ на МВР - Плевен. С разписка от 06.11.2009г. същите вещи били предадени
на разследващия полицай при РУ на МВР - Ловеч (л.17), който ги предал на
отговорно пазене на собственика им на 22.12.2009г. (л.57).
По делото бил извършен оглед на местопроизшествие
(л.3-8).
Видно от заключението на
назначената и извършена съдебно-оценителна експертиза, стойността на предмета
на престъпно посегателство към момента на извършване на деянието в размер на
436,60 лв. (л.10, 11).
В резултат на предаването на
вещите от св. Йорданов, част от вещите били възстановени на собственика, като
причинената невъзстановена вреда останала в размер на 274,45 лв.
По делото били разпитани
свидетелите пострадалата Н.Е. *** (л.13), Илиян Илиев (л.16), Г. Йорданов (л.20).
При разпита си като обвиняем,
както и при предявяване на обвинението, подс. М.М. се признал за виновен, и дал
подробни обяснения, разкаял се за стореното.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.А.М.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 196, ад.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр. с чл.194, ал.1. вр. с
чл.29. ал.1. б."а" и б."б" НК, като на
неустановен ден, за времето от 26.10.2009г. до 19,00ч. на 05.11.2009г., в гр.Ловеч, ж.к."3дравец",
бл.201, вх.Б, ет.5, ап.10, в условията на опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1, б."а" и
б."б" НК, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (повредил
брава на входна врата),
отнел чужди движими вещи: 1 брой цветен телевизор марка „Томсън" със сериен №ZР4821101; 1 брой цветен телевизор марка „Вестел" със сериен №********* и 1 брой двукасетъчен касетофон марка „Сони" със сериен
№0149905; 1 брой завивка от булана, жълта на цвят и 1 брой чаршаф син на цвят от владението на собственика Н.П.
***, без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, като й
причинил вреда в размер на 458,20лв.
Настоящата инстанция намира,
че от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, заключението на назначената на
досъдебното производство експертиза и приложените по делото веществени
доказателства по безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на
деянието, за което е предаден на съд.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие - отнемане на чужди движими вещи /1 брой цветен телевизор марка „Томсън" със сериен №ZР4821101; 1
брой цветен телевизор марка „Вестел" със сериен №********* и 1 брой двукасетъчен касетофон марка „Сони" със сериен
№0149905; 1 брой завивка от булана, жълта на цвят и 1 брой чаршаф син на цвят от владението на собственика Н.П.
***, в размер на 458,20лв., без нейно съгласие, като е прекратил
фактическата власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
От приложената по делото справка
от Бюро съдимост (л.54-56) се установява, че подсъдимият е осъждан многократно
към момента на извършване на деянието, като деянието по настоящето дело
е извършено от М. при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК, с оглед данните за миналите осъждания на подсъдимият,
и обстоятелството, че от изтърпяване на наказанията по предишните присъди не е
изтекъл предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок. От приложената справка от Затвора
- Плевен е видно, че подсъдимият е освободен от Затвора поради изтърпяване
наказание ЛОС на 28.04.2009г. (л.52). Т.е. установява, се че подсъдимият е осъществил деянието по настоящето дело след като с Определение
от 08.06.2005 год. по НЧД №330/2005 год. на РС Плевен са били групирани
наказанията му по НОХД №630/1994 год. на ПлРС и по НОХД №3880/2004 год. на
ПлРС, като му е било определено общо най - тежко наказание 4 години и 6 месеца
лишаване от свобода, увеличено на осн. чл.24 от НК с 2 години и 3 месеца, или
общо 6 години и 9 месеца лишаване от свобода. Със същото определение било
определено подс. М. отделно да изтърпи наказанието по НОХД №98/1999 год. в
размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, и отделно да изтърпи
наказанието по НОХД №34/1999 год. на ЛРС в размер на 4 години лишаване от
свобода. Поради това е обусловено извършителство при условията на опасен рецидив по чл.
29 ал.1, б. „а" и б. „б" от НК, съответно по чл. 196, ад.1, т.2 от НК.
Деянието
се квалифицира по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 от НК, тъй като кражбата е извършена
чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот /повредил брава
на входна врата/.
Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимия
и събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го
подкрепят, както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза,
и приложените по делото веществени доказателства по безспорен начин е
установено, че подсъдимия е автор на деянието, за което е предаден на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от
подсъдимия самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го
подрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключението на
изготвената на досъдебното производство експертиза и веществените
доказателства.
Причини за извършване на престъплението се явява стремежа към
облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин, и трайно установените престъпни навици.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подс. М., настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2
от НПК определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – като предвид направеното самопризнание и проявена критичност към извършеното, от една страна а от
друга страна високата обществена опасност на деянието и деецът, както и предвид
обстоятелството, че само 6 месеца след като подс. М. е бил освободен от затвора
поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода, последният е извършил
настоящето деяние, както и като взе предвид обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на съд е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години, определи наказанието под
най-ниския предел, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр. с чл.194,
ал.1. вр. с чд.29, ал.1, б."а" и б."б" и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание 2 /две/
години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим в затвор.
На осн. чл.59, ал.2 от НК,
съдът приспадна времето през което подс. М. е бил задържан, както и времето
през което е бил с мярка за неотклонение «Задържане под стража», считано от 06.11.2009
година до влизане на присъдата в сила.
Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. М. определеното по горе
наказание, като направеното от адв. Г. Г. искане за налагане на по - леко
наказание, с оглед данните за личността на дееца, високата обществената
опасност на последния и на деянието за което е предаден на съд се явява неоснователно.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подс. М. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи
предявеният от Н.П.Е. против подсъдимия М.А.М. *** в размер на сумата 274.45
лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, като основателен и доказан, като прие, че подсъдимия
с виновното си, противоправно поведение е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение на
подсъдимият и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка.
Стойността на нанесените имуществени вреди се установява от заключението на
в.л.
При
този изход на процеса съдът осъди подс. М. *** сумата от 60 лева
представляваща разноски по делото за експертизи,
а на ЛРС сумата от 50.00 лв., представляваща д.т. върху уважения размер на гр.
иск.
При
този изход на процеса, съдът постанови веществените доказателства: един брой цветен телевизор ”Вестел” със сериен
№*********, 1 брой SIM карта на GLOBUL с фабричен № 89359050100405506212, един брой батерия
за NOКIA модел 1600 с фабричен № 07052049
/предадени с Протокол за предадени вещи на отговорно пазене на Н.П.Е. *** /, след
влизане на присъдата в сила да се върнат на собственичката Н.П.Е..
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: