Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1026
23.12.2019г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря
Диана Динкова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна
прокуратура - гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) №627 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.З.А. ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение №95/04.06.2018г., постановено по АНД №180
по описа на Районен съд - Свиленград за 2018г., с което е потвърдено Наказателно
постановление №362/2018г. от 16.03.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска).
Касационната жалбоподателка не споделя изводите на
районния съд за потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че
неправилно е била ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност,
въпреки, че вече веднъж било прекратено административнонаказателното
производство спрямо нея и въпреки законовата забрана.
Ответникът, Териториална дирекция Южна морска, в
писмено становище и чрез процесуален представител в съдебно заседание, заема
становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. Алтернативно моли, в
случай, че съдът се съобрази с Определение по Дело С-652/2018 г. на Съда на
Европейския съюз и приеме, че предвидената санкция „отнемане в полза на
държавата на предмета на нарушението“ е несъразмерна и надхвърляща
необходимото, с оглед преследване на целите на Регламент(ЕО) № 1889/2005г. на
Европейския парламент и Съвета, да има изрично произнасяне за това дали отнетата
с потвърденото от районния съд наказателно постановление парична сума подлежи
ли на връщане на лицето.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
решението на районния съд за неправилно в частта относно приложението на чл.20
от Валутния закон, поради което предлага съдебният акт, както и НП да бъдат
отменени в тази част, а в останалата част да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С атакуваното Решение №95/04.06.2018г., постановено по
АНД №180/2018г. по описа на Районен съд - Свиленград, е потвърдено Наказателно
постановление №362/2018 от 16.03.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), с което на С.З.А.
за нарушение на чл.18, ал.1, чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ), вр. с чл.2,
ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ, и на основание
чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 и чл.21 от ВЗ са
отнети в полза на държавата общо 16 000 евро, и е наложено административно наказание
“глоба“ в размер на 1000 лева.
За да
постанови този съдебен акт районния съд не констатирал наличие на съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Приел, че
установеното нарушение било правилно квалифицирано и индивидуализирано, като
същото било и извършено от жалбоподателката, която пренесла парични средства в
общ размер на 16 000 евро, преминавайки държавната граница на път за Република
Турция, като не изпълнила законово задължение да декларира пренасяната валута.
Съдът изложил и аргументи за съставомерността на деянието. Формирал изводите си
въз основа на писмените и гласни доказателства, като последните кредитирал
изцяло. Установил, че действително С.А. отказала да декларира пренасяната от
нея валута, след отправена преди това изрична покана от страна на митническите
органи. Изложил и обширни мотиви за обективната и субективна страна на
нарушението, както и доводи за правилно определяне на наказанията „глоба“ и „отнемане“
на паричните средства в полза на държавата. Обосновал липсата на основания за
определяне на случая като маловажен, по силата на чл.28 от ЗАНН. На последно
място съдът посочил, че няма пречка административнонаказващият орган да
прекрати административнонаказателното производство с резолюция с цел формиране
на еднозначни изводи от фактическа и правна страна, като в последствие същото
да бъде възобновено, както било в случая. Пояснил, че няма законова пречка след
или едновременно с издаване на резолюцията, при условие, че не били изтекли
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН, да се състави нов АУАН за извършено
нарушение, вече при спазване на законовите изисквания за това, предвид
прекратената преписка започнала с издаден преди това незаконосъобразен, според административнонаказващия
орган, АУАН.
При
касационната проверка на оспореното решение настоящата инстанция намира, че
същото е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. При правилно установената от районния съд фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно
обстоятелството, че е доказано по категоричен и несъмнен начин авторството на
описаното в АУАН и в НП нарушение, както и субективния елемент от състава му. Изцяло се споделя приетото от районния съд, че в
случая нарушението, каквото безспорно се установява да е осъществено от
обективна страна, основателно е вменено на касационната жалбоподателка.
Правилно съдът е посочил, че административното обвинение е основано чрез
доказване на бездействието на нарушителката, изразяващо се в недеклариране на
пренасяната валута през границата на страната при изрична покана от стана на
проверяващите органи. Изложените в тази насока от районния
съд подробни и аргументирани съображения настоящата инстанция споделя изцяло.
Не се споделя направеното в касационната
жалба възражение, че по отношение на наказаното лице е проведено
административнонаказателно преследване, което по своята същност се явява
повторно. В разпоредбата на чл.54 от ЗАНН се предвижда, когато се установи, че
деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като
нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган да
прекрати преписката с мотивирана резолюция. Наред с горното обаче, макар в
някои случаи да е установено авторството и виновността на определено
административнонаказателно отговорното лице по отношение на конкретно
административно нарушение, отговорността му не може да се ангажира
законосъобразно, поради наличието или липса на определени юридически факти. В
случая, административнонаказващият орган, в лицето на Началника на Митница
Бургас, с резолюция от 08.01.2018г. прекратява АНП №2846/2017г. по описа на
Митница Бургас, започнало със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение № 2599/14.12.2017г., като е приел, че в акта не било
посочено точното място на извършване на нарушението. Безспорно, липсата на
минимално изискуеми реквизити на акта или липсата на факти от обективната
действителност, релевантни за случая, няма да позволят на наказващия орган да
формира еднозначни изводи от фактическа и правна страна, поради което това ще
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което прегражда
по-нататъшното законосъобразно развитие на производството и именно затова
следва порочно образуваното АНП да се прекрати с мотивирана резолюция от
компетентния орган, както е и процедирано в конкретния случай. Няма законова
пречка, както и районният съд подчертава, след или едновременно с издаване на
резолюцията, при условие, че не са изтекли сроковете по чл. 34, ал.3 от ЗАНН,
да се състави нов акт за същото нарушение, вече при спазване на законовите
изисквания за това. Съдът приема, че административният орган прекратил
първоначално образуваното административно производство е компетентният за това
и процедирайки по този начин не допуска нарушение на закона на плоскостта на правото
на защита на наказаното лице. За да прекрати веднъж инициирано административно
производство и да разпореди образуване на ново такова, митническият орган
действа изцяло законосъобразно, в рамките на компетентността си по закон, с цел
да не се допусне опорочаване на административнонаказателната процедура, която
да завърши с един законосъобразен акт. Видно от съдържанието на процесния АУАН №294/02.03.2018г., същият е надлежно
предявен и подписан от нарушителя. По делото няма доказателства или данни даващи
основания да се счита, че е била препятствана по какъвто и да е начин
възможността за обективиране на възражения в момента на съставяне на АУАН,
предвид което процедурата по административно преследване спрямо касационната
жалбоподателка не е била опорочена.
Въпреки изложеното, касационната
инстанция намира, че оспореното решение на Свиленградския районен съд е
неправилно в частта, с която е потвърдено наказателното постановление относно
отнемането на паричната сума – предмет на нарушението, в полза на държавата, и
правилно и законосъобразно в останалата част. За да формира този извод съдът
взе предвид следното:
Според националната правна уредба,
относима в случая, а именно чл.20, ал.1 ВЗ, предметът на нарушението при
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и
скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на
държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен. На това
основание с оспореното пред районния съд наказателно постановление са отнети в
полза на държавата вещите-предмет на нарушението, общо 16 000 евро.
С Определение от 10.10.2018г. по АНД (К)
№ 539/2018г., по описа на Административен съд – Хасково, касаещо идентичен на
настоящия случай, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз, относно тълкуването чл.9, §.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г., относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността и на чл.49, §.3 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, а именно: Дали тези общностни норми следва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като тази на
чл.20, ал.1 от Валутния закон, която за нарушение на задължението за деклариране
по чл.3 от същия регламент, респективно по чл.11а, ал.1 от Валутния закон,
наред с налагането на глоба по чл.18, ал.1 от Валутния закон, допълнително
предвижда и отнемане в полза на държавата на недекларираната валута, независимо
от произхода и предназначението ѝ.
Предвид отправеното преюдициално
запитване, производството по настоящото дело беше спряно до произнасянето на Съдът
на Европейския съюз.
С Определение от 03.10.2019г. по дело
С-652/18 Съдът на Европейския съюз постановява, че член 9, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26
октомври 2005г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална права уредба като разглежданата в главното
производство – чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на
предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на
административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата. Последното води на извод, че налагането на санкция „отнема предмета
на нарушението“ наред с наказанието глоба не следва да се прилага, доколкото
противното би било в противоречие с нормите на Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г.
Предвид горното и в съответствие с
даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз, решението на Свиленградския
районен съд, както и потвърденото с него наказателното постановление, в частта
за отнема предмета на нарушението в полза на държавата, следва да бъдат
отменени при прилагане на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според която
постановеният акт на Съда на Европейския съюз е задължителен за всички съдилища
и учреждения в Република България.
По отношение на направеното от
процесуалния представител на касационния ответника искане, в случай на отмяна
на НП в частта на отнетите в полза на държавата парични средства, на основание
чл. 20 от ВЗ, съдът изрично да се произнесе дали същите подлежат на връщане,
следва да се посочи, че с оглед нормите на чл. 221 и сл. от АПК, касационната
инстанция разполага с правомощието да потвърди, обезсили или отмени
първоинстанционното решение. В случай на отмяна следва да реши въпроса по
същество, а при допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното
производство да върне делото за ново разглеждане. В настоящия случай, доколкото
не са констатирани допуснати процесуални нарушения, при отмяна на
първоинстанционното решение в частта му, потвърждаваща процесното НП по
отношение на постановеното отнемане в полза на държавата, от С.З.А., на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ на 294 бр. по 50 евро или общо 14700 евро и на 13
бр. по 100 евро, равняващи се на 1300 евро, в правомощието на касационната
инстанция е да отмени процесното наказателно постановление в тази му.
Последващото връщане на отнетите парични средства, касае изпълнението на
влязлата в сила отмяна на наказателното постановление в тази му част, което не
е предмет на касационната проверка и не следва, настоящата инстанция да се
произнася с изричен диспозитив, в поискания от страната смисъл. Дължимите
последващи действия, относими към изпълнението на съдебното решение, са част от
правомощията на административния орган издал оспореното наказателно
постановление.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№95/04.06.2018г., постановено по АНД №180 по описа на Районен съд - Свиленград
за 2018г., в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление
№362/2018г. от 16.03.2018г., издадено от Заместник-началника на Митница Бургас,
(понастоящем Териториална дирекция Южна морска), с което от С.З.А., на
основание чл.20,
ал.1 от ВЗ
са отнети в полза на Държавата общо 16 000 евро, вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №362/2018г. от 16.03.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), в частта, с
която от С.З.А.
на основание чл.20,
ал.1 от ВЗ
в полза на държавата са отнети 16 000 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/04.06.2018г.,
постановено по АНД №180 по описа на Районен съд - Свиленград за 2018г., в
останалата му част, с която е потвърденото Наказателно постановление
№362/2018г. от 16.03.2018г., издадено от Заместник-началника на Митница Бургас,
(понастоящем Териториална дирекция Южна морска), в частта на наложената на С.З.А.
***, глоба в размер на 1000 лева на основание чл.18,
ал.1
вр. с чл.
11а, ал.1 от Валутния закон.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.