РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Благоевград, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210200470 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "Г**************, с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр.Д., обл. Г., ул.”В., чрез пълномощника си
адв А. В. Р., със служебен адрес: гр. С.я, бул. Ц. против Наказателно
постановление BG2022/5800-629/НП на Директора на Териториална
дирекция /ТД/ Митница София, упълномощен със заповед № ЗАМ-1447/32-
264887/09.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на
основание чл. 234, ал. 2, т.1, вр. с ал.1, т.1 от ЗМ на дружеството е наложена
"имуществена санкция" в размер на 252,43 лева, представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания на стоките, предмет на
извършеното нарушение.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е издадено неправомерно,
излагат се доводи, че жалбоподателят не е имал за цел и не е завършил
състава на административното нарушение, твърдят се процесуални
нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон, иска се
неговата отмяна. Алтернативно се застъпва становище за маловажен случай.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовани
не се явява законен или процесуален представител, не изразява становище по
същество.
Административнонаказващият орган, редовно призовани се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено издаденото НП, като правилно и законосъобразно, излага
1
становище по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 29.07.2022 г. в МБ Благоевград е подадена и приета писмена
митническа декларация от дружеството - жалбоподател, за поставяне на
стока „безжични слушалки – 3320 бр/LM2-1660 бр., LM5-1660 бр.“
декларирана под режим „свободно обращение“ с изпращач „КИСОН
ЕЛЕКТРОНИКС КО“ ЛТД, Китай и получател „Г.. Декларацията е приета с
№ 22BG005700020660R0/29.07.2022 г. Артикулът е деклариран с код по
ТАРИК **********. Към декларацията са представени документи,
установяващи извършения транспорт и направление. Въз основа на
представените документи е декларирана митническа стойност в размер на
44531.71лв., определена съгласно разпоредбата на чл.70, параграф 1 от
Регламент №952/2013 и данъчна основа в размер на 44883.34 лв. Размерът на
дължимите публични държавни вземания, съгласно така декларираните данни
били, както следва мито -0.00 лв. и дължимо ДДС в размер на 8976.67лв.
Постъпилата декларация е подложена на проверка, за което жалбоподателят
бил уведомен със съобщение. В хода на проверката е установено, че в поле
забележка на представената към МД търговска фактура №
KSPI20220106001/06.01.2022 г под №1 е вписан текст на чужд език, поради
което деклараторът е уведомен, че трябва да представи превод на български
език на посочената фактура, както и фактура за стойността на опаковката на
стоката – безжична слушалки, която не била включена при формиране на
митническата стойност
На същата дата – 29.07.2022 г. с входящо съобщение с код BG446А, в
МИСВ постъпват документите, а именно: легализиран превод на фактура №
KSPI20220106001/06.01.2022 г., в превод на български език и търговска
фактура № DD22020363/24.02.2022 г., издадена от SHENZHEN ZESEN
PRINTING CO.LTD на стойност 678,94 USD, касаеща стойността на
опаковката на част от стоките по МД с MRN
22BG005700020660R0/29.07.2022 г., а именно безжични слушалки LM5 –
1660 броя.
След постъпване на исканите документи проверяващите установили, че
в декларираната с процесната декларация с №
22BG005700020660R0/29.07.2022 г. митническа стойност не са включени
разходите, направени за опаковка на част от внесената стока на стойност
678.94 USD, за която е издадена търговска фактура DD22020363/24.02.2022 г.
При тези констатации е прието, че в процесната митническа декларация
дружеството – жалбоподател не е декларирало митническа стойност,
включваща действително платената цена на стоката и разходите по нея в
размер на 45793.16, а е декларирало 44531.02 лв. Предвид установената
действителна митническа стойност и на база декларирани елементи е
2
установен нов размер на дължими държавни вземания, а именно В00ДДС в
размер на 9229.10лв. Това според проверяващите води до възникване на
задължение за доплащане на публични вземания в размер на 252.43 лв.. ДДС.
В хода на проверката са изискани обяснения от дружеството –
жалбоподател, като управителят е обяснил,че след деклариране пред
митницата е забелязано, че стоката е била фактурирана без да е включена
цената за хартиената опаковка, поради което изпратили допълнителна
фактура до митническия представител „К. . След постъпване на тези
обяснения са изискани такива и от управителя на „К., която посочила, че
представила документите, които и били представени от дружеството-
жалбоподател.
При тези констатации митническите власти са преценили, че с
невярното деклариране на стоката –дружеството е направило опит да избегне
частично заплащане на ДДС в размер на 252.43 лв. . В тази връзка била
изпратена покана до дружеството – жалбоподател за съставяне на АУАН,
като на 16.09.2022г. по седалище на административнонаказващия орган се
явил управителя Глушков, в чието присъствие и в присъствие на св.Д., св.П.
съставила АУАН№ BG2022/5800/М-1650, в който констатираното било
квалифицирано като нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Актът бил
предявен и връчен на управителя, който го подписала без възражения. В
законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу АУАН
с доводи за маловажност, поради което било направено искане за неговото
анулиране, като се основавали на заплатено ДДС в бюджета и подаване
веднага на исканата фактура.
Въз основа на този акт и след като приел възраженията за
неоснователни на 10.02.2023 г. Директорът на ТД Митница София, издал
атакуваното Наказателно постановление BG2022/5800-629/НП, с което на
основание чл. 234, ал. 2, т.1, вр. с ал.1, т.1 от ЗМ на дружеството е наложена
"имуществена санкция" в размер на 252,43 лева /двеста петдесет и два лева и
четиридесет и три стотинки/, представляващи 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на
извършеното нарушение. При преценка приложението на чл.234, ал.4 от ЗМ,
наказващия орган е достигнал до извода, че предвид това, че стойността на
избегнатите публични държавни вземания не надхвърля 35 % от стойността
на стоката, то същата не следва да бъде отнемана.
НП е връчено на 22.02.2023 г. на Владимир Глушков, управител на
дружеството жалбоподател.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите З. П. и И.
Д.. Тези свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в
наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си
установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и
процедурата по съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на
3
събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а
именно заповед № ЗАМ-1447/32-264887 от 09.08.2022 г., писмо № 32-
59852/14.02.2023 г. на ТД Митница София, известие за доставяне, писмо №
32-58045/10.02.2023 г. на ТД Митница София, АУАН , декларация, фактури,
обяснение, обяснително писмо, , международна товарителница, възражение
от В. Г., писмо № 32-308413/13.09.2022 г. на МБ Благоевград, известие за
доставяне, становище от комисия на ТД Югозападна /понастоящем ТД
Митница София/, както и приложените и приети по делото писмени
документи в легализиран превод.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
наказващия орган, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената от тях проверка, като с показанията си
потвърждават резултатите от нея. Техните показания досежно посочените
факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени
доказателства в т.ч. становище с рег.№32-369966/30.10.2022, поради което
съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в
Акта за установяване на административно нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП изрично е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. От
проучването на акта и обжалваното НП се установява, че и в двата документа
при съставянето им подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон – име
и фирма на търговеца, неговото седалище, и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл.
42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се съобрази, че в
казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от
ООД.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
4
конкретния случай АУАН е съставен от св. З. П. на длъжност главен
инспектор в ТД Агенция Митница София, която дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез
изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига
пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава
правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на НП.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаването на производството, поради
което неоснователно се явява възражението в тази насока. При съставянето на
АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
същото. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената
в АУАН и НП правна квалификация. Действително в АУАН е посочено, че е
избегнал заплащане на публични задължения, а в НП, че е направил опит за
това, но според съда това не може да бъде отчетено като съществено
процесуално нарушение, доколкото описаните обстоятелства на нарушението,
както и приложената правна норма не водят до съмнение, относно деянието и
неговия автор. Още повече с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
законодателят е предвидил като правна възможност наказващия орган да
прецизира обвинението стига по безспорен начин да са установени
нарушението и нарушителят, какъвто е настоящия случай.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид,
като за такова обстоятелство не може да бъде счетено и заплащането на
данъка. Обстоятелството, че вследствие на започната проверка поради
съмнения в достоверност на декларирани от дружеството данни е подадена
фактура и заплатен данък, изискващо се по закон и предвид последващо
съгласие на юридическото лице, според съда не може да бъде отчетено като
такова обстоятелство, обуславящо отпадане на наказауемост, а единствено
като смекчаващо при определяне на наказание. Допълнителен аргумент се
извежда и от характера на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка – административнонаказателна, свързани с действащия
митнически режим, който поради важността си е обект на засилена правна
защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани,
цели се създаване на стриктен контрол за движението на паричните/стоковите
5
потоци в и извън Общността, част от която е Република България, като всяко
нарушение съществено накърнява целите и принципите на ЗМ, респ.
европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би
могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните
охранени от правото интереси. Ето защо не е налице основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Събраните в хода на производството гласни доказателства (показанията на
свидетелите П. и Д..), както и писмените такива, включително приложеното
становище и фактури, установяват по несъмнен начин, извършването на
съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия митнически
режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбата на чл. 234, ал.
1, т. 1 от ЗМ. От фактическата обстановка и начина на действие, описани в
обстоятелствената част на Акта и Постановлението се установява безспорно,
че дружеството-жалбоподател е подало на 29.07.2022година година
митническа декларация при митническо оформяне на стока, в която е
декларирало митническа стойност в размер на 44531.02 лв., вместо
45793.16лв., представляваща действително платена цена за стоката и
разходите по нея, включваща и разходи за опаковка.
Предвид изложеното от доказателствата по делото се установява, че
дружеството е избегнало частично плащане на публични държавни вземания,
които представляват разликата между дължимото ДДС в размер на 9229.10
лева и заплатеното ДДС в размер на 8976.67 и са в размер на 252.43 лева,
което представлява нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците.
Следователно безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е
извършило процесното нарушение, а възраженията в обратна насока са
неоснователни.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството,
че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на ООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН и
тази отговорност е обективна и безвиновна, наличието на вина не е необходим
елемент на деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не
подлежи на обсъждане. В тази насока доводите, изложени в жалбата, относно
неприложимост на чл.83 от ЗАНН при форма на изпълнителното деяние опит,
според настоящия състав са неоснователни. С разпоредбата на чл.234, ал.2 от
ЗМ законодателят е предвидил отговорност, както за физически, така и за
юридически лица за нарушение на 234, ал.1, т.1 от ЗМ, а именно за избягване
или опит за избягване пълно или частично заплащане или обезпечаване на
митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от
митническите органи . Видно от текста на нарушената материална норма,
наказуем е и опита за митническа измама, като без значение за отговорността
е качеството на субекта. Ето защо с оглед предвиденото в приложените
правни норми дружеството – жалбоподател е адресат на правилото за
поведение и подлежи на санкция по посочения текст.
6
Наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „Имуществена
санкция” в размер на 252.43 лв. е определено при правилно приложение на
съответната санкционна разпоредба – чл. 234, ал. 2, т. 1, вр.ал. 1, т. 1 от ЗМ.
Съгласно чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците „За митническа измама
наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от: 1.
размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1,
т. 1; В конкретния случай при индивидуализиране на наказанието
административнонаказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието и дееца и като е
наложил минимална санкция е приложил правилно закона.
НП е законосъобразно и правилно и в частта на отказа за отнемане в полза на
Държавата на стоките – предмет на нарушението. Подобно разпореждане е
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание – чл.
234, ал. 4 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички
случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не
следва и предвид че стойността на избегнатите публични държавни вземания
не надхвърля 35 % от митническата стойност на стоката, за което в
атакуваното НП са изложени мотиви
По изложените съображения, съдът приема, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди .
Наказващият орган претендира юрисконсултстко възнаграждение и
съдът намира, че тази претенция е основателна, като съгласно разпоредбата
на 63д от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли
оспорването, ответникът да има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, където в чл. 27е
е предвидено възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв. Съдът счита,
че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената
работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление
BG2022/5800-629/НП на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница
София, упълномощен със заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022 г. на
директора на Агенция „Митници“, с което на "ГЛ. с ЕИК. със седалище и
адрес на управление гр.Д., обл. Г., ул.”В. на основание чл. 234, ал. 2, т.1, вр. с
ал.1, т.1 от ЗМ е наложена "имуществена санкция" в размер на 252,43 лева,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания на стоките, предмет на извършеното нарушение.
ОСЪЖДА "Г., с ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.Д., обл.
Г. ул.”В.да заплати на ТД Митница София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8