№ 126
гр. София , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16 в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100900890 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 1936/21.05.2021 г. на А. В. Ч., ЕГН **********,
за установяване спрямо длъжника „С.У.“ ООД, ЕИК *******, съществуването на приети, но
изключени по възражение на друг кредитор вземания за сумата 30000 лева –
възнаграждение по договор за адвокатско обслужване от 03.01.2019 г., дължимо за периода
03.01.2019 г. – 03.01.2020 г., заедно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
3191,92 лева за периода 04.01.2020 г. – 20.01.2021 г..
С ДВ, бр.105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение в разпоредбата на чл. 694 ТЗ,
като е предвидено, че синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – ал. 3,
каквото е и настоящото такова, без това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването
на процесуалната норма налага синдикът на „С.У.“ ООД, ЕИК *******, да бъде
конституиран като страна в настоящото производство, като спрямо същия искът не следва
да се счита предявен, тъй като касае материално правоотношение между ищеца и „С.У.“
ООД, ЕИК *******. Насочването на иска и срещу синдика следва да се тълкува в посока на
предвиденото от ТЗ задължително негово участие в производството.
Ответникът „С.У.“ ООД не депозира отговор на исковата молба, включително
синдикът не изразява становище по исковата молба. В съдебно заседание длъжникът
признава предявените искове, които били доказани от представените доказателства за
приемане без забележки изпълнението на възложената работа.
Въз основа на молба от 10.09.2021 г. в производството като трето лице-помагач на
ищеца е конституиран Е.Н.Н., ЕГН **********, който придобил вземанията, предмет на
производството въз основа на сключен с Ч. договор за цесия, съобщена на „С.У.“ ООД.
1
Помагачът счита исковете за доказани по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове, с правна квалификация чл. 694, ал.
2, т. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер на сумата 30000 лева – възнаграждение по договор за адвокатско
обслужване от 03.01.2019 г., дължимо за периода 03.01.2019 г. – 03.01.2020 г., заедно с
обезщетение за забава върху главницата в размер на 3191,92 лева за периода 04.01.2020 г. –
20.01.2021 г., които вземания са включени от синдика в списъка на приетите такива, но са
изключени по уважено възражение на друг кредитор от съда по несъстоятелността.
Ответникът не оспорва, че е страна по договор за адвокатско обслужване, сключен на
03.01.2019 г., с който ищецът Ч. се задължил да осъществява цялостно правно обслужване
на „С.У.“ ООД, срещу възнаграждение в размер на 30000 лева, платимо до 03.01.2020 г.. В
производството са ангажирани доказателства за осъществено от Ч. представителство на
дружеството, които обаче не попадат в процесния период. В допълнително представени от
ищеца 4 броя отчети се установява извършването на правни действия и предоставяне на
правна помощ и защита, които отчети са приети без възражения от представляващия
дружеството-възложител негов управител Г.П.. Отчетите обхващат процесния период на
действие на договора – 03.01.2019 г. – 02.01.2020 г..
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените, съдът
третира като изцяло неотносими.
По отношение на главния установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на главния иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума,
представляваща възнаграждение за осъществено правно обслужване; настъпила изискуемост
на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на
една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение,
предвидена в чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца Ч., който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума
(възнаграждение за предоставените услуги), е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди да е изпълнил задължението
си за заплащане на дължимото възнаграждение за предоставеното му правно обслужване,
съответно по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с
решение № 260114/21.1.2021 г. по търг. дело № 2253/2020 г. на СГС, в резултат на
настъпила на 31.12.2016 г. неплатежоспособност, което означава, че към настъпване
2
изискуемостта на задължението дружеството не е разполагало с ликвидни активи, с които да
погаси задължението си.
Сключеният процесен договор с предмет предоставяне на адвокатско обслужване в
рамките на едногодишен период от време е юридическият факт, породил правоотношение
между страните. Правната характеристика на договора е разяснена в решение №
94/20.04.2021 г. по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, което решение в частта, представляваща
отговор на правен въпрос следва да бъде възпроизведено в настоящото изложение,
доколкото разяснява при какви условия е дължимо адвокатско възнаграждение при т. нар.
договор за абонаментно (текущо) правно обслужване.
Според установената от ВКС практика договорът за правна услуга от адвокат
обикновено съдържа както елементи от договор за изработка (когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за
мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за
негова сметка). Когато е сключен договор за правно обслужване адвокатът не поема
задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението
на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време
(по волята на страните: „цялостно правно обслужване“). При изпълнението на този договор
адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна
задача. Правото на адвоката да получи възнаграждение за полагане на труд в изпълнение на
възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице
възлагане и положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при
поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се
дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за ангажимент – т.
е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се
грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова
уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а
следва да е сторено изрично.
Процесният договор не съдържа поемане на ангажимент за готовност да се престират
правни услуги. Възнаграждението е дължимо за реално извършване на примерно изброените
в чл. 1 от договора услуги, които се включват в цялостното правно обслужване - правни
консултации, изготвяне на договори, правни становища, подготовка и изготвяне на
документи, както и процесуална защита и представителство пред трети лица. Това означава,
че по волята на страните престирането на възнаграждение е обвързано и е резултат от
ефективно предоставени услуги, а не е принципно дължимо само за поетия ангажимент.
За процесния едногодишен период на действие на договора възложителят е приел
представени му от изпълнителя отчети, което установява възлагане и изпълнение на правни
услуги, за които е дължимо и уговореното възнаграждение. Изпълнителят Ч. е представил
конкретизираните в отчетите услуги, изпълнението на които е прието без възражения, което
обуславя и дължимост на уговореното възнаграждение в размер на 30000 лева за целия
период на действие на договора. Това задължение е с настъпила на 03.01.2020 г.
изискуемост и не е изпълнено, поради което задължението съществува и подлежи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „С.У.“ ООД, с поредност по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
3
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо, считано от
03.01.2020 г. и ответникът не е доказал да е погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по
т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично
задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно
обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът
изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение е срочно, тъй като изискуемостта му е
настъпила на конкретен ден - 03.01.2020 г., като покана от страна на кредитора не е била
необходима, съответно ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ падежа на
задължението и тази забава е правопораждащ факт на задължението за престиране на
мораторно обезщетение.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху дължимата главница от падежа й до постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност 21.01.2021 г. възлиза на сума в размер на 3191,92 лева,
съгласно представена неоспорена справка по чл. 366 ГПК. Това обуславя извод за
основателност на иска за законна лихва за пълния предявен размер.
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, право на присъждане на
разноските за настоящото производството се поражда за ищеца Ч., който обаче не
претендира заплащане на такива.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една
четвърт от вземането, за което е предявен установителен иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде уважен, разноските са за сметка на масата на несъстоятелността на „С.У.“
ООД, затова дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС
държавна такса от 1 % върху размера на иска (33191,92 лева) или 331,19 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. В. Ч., ЕГН **********, срещу
„С.У.“ ООД, ЕИК *******, искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че съществуват предявените с молба от 19.02.2021 г. за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито за „С.У.“ ООД, ЕИК
******* по търг. дело № 2253/2020 г. на СГС, VI-4 състав, вземания на А. В. Ч., ЕГН
**********, за сумата 30000 лева – възнаграждение по договор за адвокатско обслужване от
03.01.2019 г., дължимо за периода 03.01.2019 г. – 03.01.2020 г. и вземане за сумата 3191,92
лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 04.01.2020 г. – 20.01.2021 г., с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.У.“ ООД, ЕИК *******, да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата 331,19 лева (триста тридесет и един лева
и деветнадесет стотинки) – държавна такса върху цената на уважените искове, която да се
събере от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на В. Асп. Р. – синдик на „С.У.“
ООД, ЕИК ******* и на Е.Н.Н., ЕГН ********** – трето лице-помагач на ищеца А. В. Ч.,
ЕГН **********.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5